АРТСЕДМИЦА
Георги СТОЙКОВ
Колкото и красиви думи да се кажат за композитора и хоровия диригент Иван Вълев - създател и дългогодишен ръководител на прочутия навремето "Северняшки ансамбъл за народни песни и танци", няма да изчерпят нито огромното му песенно творчество, нито неспокойното му житейско всекидневие. Макар и на достолепна възраст, всеки Божи ден той прави музика. Откъде ли не го търсят за помощ: от Видин и Шумен, от Търговище и Сливен, от Ямбол и Пазарджик. Народните ансамбли се нуждаят и от компетентния му съвет, и от чудесните му песни. Музикална България не е забравила неговите фолклорни образци като "Неранза" и "Тъкала ли си, момина мале", както и шедьовъра "Песен за България", който изправяше на крака препълнените зали у нас и в чужбина. Цялата "тайна" на тази незабрава е в това, че най-добрите хорове и ансамбли и техните ръководители вярват в Маестрото и ценят високите художествени достойнства на творбите му.
Най-примамливото в
сегашния живот на Иван Вълев е, че не остава при старата си слава на талантлив
обновител на фолклора от нашата Северозападна България. Той е в по-днешното
време от много по-млади негови колеги, които се опитват да европеизират
българската народна песен и понякога така я "обработват", че не можем да я
познаем. При Маестрото, както ние, неговите почитатели и приятели с обич го
наричаме, такива "обработки" не могат да се случат...
Хоровите диригенти, професионалисти и самодейци, от нашия край и България, особено в училищата и читалищата, ще се уверят в това, ако се докоснат до новите две книги на Маестро Вълев. Съвсем наскоро Съюзът на българските композитори издаде "Пет патриотични песни" - за дамски хор, акордеон и пиано, и "Детски сезони" - четири песни-картини за детски хор и пиано.
Петте песни са разработки и аранжименти на познати мелодии по класически творби, които са вдигали на бой с душманите всички, в гърдите на които бият родолюбиви сърца. Достатъчно е да споменем Чинтуловата "Стани, стани, юнак балкански", Ботевата "На прощаване" и Каравеловата "Хубава си, моя горо", за да лумне в душите ни огънят на българщината. Това са песни, нужни на днешното бездуховно време, на българите - стари и млади, както хляба и въздуха.
"Детски сезони" съдържа четири песни за детски хор и пиано по текст на поетесата Петя Йорданова. Това са песни за годишните времена, изпълнени с жизненост, хумор и завладяващи мелодии, които, сигурен съм, съвременните деца ще приемат напълно като свои. По ритъм и настроение, по палавост и мечтателност те отговарят на днешния им духовен мир.
Две много навременни и полезни книги, заредени с чисти емоции и песенно сладкодумие. Маестро Иван Вълев умее да разговаря със слушателите много по-успешно и от най-добрите майстори на словесната реч. На такова умение може само благородно да се завижда.
Теменужка ИЛИЕВА
На централната видинска улица "Екзарх Йосиф" стои една стара къща, строена още през турско време. Сменяла е дузина обитатели, но и до днес в нея живее възрастно семейство.
Къщата е историческа не със старостта си, а с един факт, влязъл в историята на Унгария. В нея през 1849 година тогавашните й стопани приели да квартирува унгарския герой Лайош Кошут. Там той намира подслон след разгрома на националната революция от 1848 - 1849 година, чийто водач е. В тази къща той пише пространно писмо, в което анализира причините за неуспеха на революцията и сочи път след потушаването й. Писмото се изучава в учебниците по история на Унгария и е известно като Видинското писмо на Лайош Кошут.
Преди години ученици от гимназията за приложни изкуства в Будапеща решават да поставят на къщата паметна плоча. Те били впечатлени от разказа на учителя си Бейла Сабо, който посетил Видин през 1983 година като участник в пленер и научил, че къщата на Кошут още е запазена. Плочата е изработена в унгарската столица и изпратена във Видин с кораб по Дунава. С нея е изпратен и барелеф на героя. Те обаче престояват няколко години в местния музей. Поставени са през 1994 година. На плочата на български и на унгарски език пише: "В тази къща от август до ноември 1849 година намира подслон водачът на разгромената унгарска национална революция, ръководителят на унгарското правителство Лайош Кошут, радетел за сближаване и братство между народите."
Оттогава всяка година на 15 март, денят на унгарската революция, който е и празник на страната, унгарски дипломати редовно посещават къщата. Те полагат цветя до паметната плоча и благодарят на видинчани, че някога са спасили техния национален герой. Домът е ремонтиран със средства на Унгария. В критични моменти унгарските дипломати се притичват на помощ. Например когато Дунав придойде и застраши града, те изпратиха безвъзмездно 40 000 чувала, които да бъдат напълнени с пясък за защита от високите води. Отдаваме почит и уважение на града, който е приютил Лайош Кошут, обясняват дипломатите.
Мая ПАСКОВА
След "Молба до Господ" и "Космонавти" явлението на българския театър Стоянка Мутафова ще играе в трета поредна пиеса на плевенския драматург Илко Иларионов - "Феноменът Диди". "Много е интересно когато пишеш нещо да знаеш кой ще го играе. Това е много богата роля, само за Стоянка. Дар на съдбата е да те срещне с такива актьори. А тя е като извънземно. Винаги съм й се чудел - колкото и изморена да дойде, когато стъпи на сцената, като че ли някаква сила я зарежда, сцената я засмуква и й дава невероятна енергия да издържи", споделя директорът на драматичния театър "Иван Радоев".
"Феноменът Диди" е комедия с осем героя. Действието се развива в дома на възрастни хора. Пенсионерката Диди е запалена киноманка и фенка на сапунки, докато мъжът й си пада по политиката. Предната вечер двамата са гледали филм на Мел Гибсън "Какво искат жените", в който героят след удар от ток започва да чете мисли. Мъжът на Диди твърди, че това са глупости. След бурен семеен скандал отива да вземе вестник, а Диди започва да си търси очилата, които стоят на челото й, за да види кога е следващият филм, спъва се в стола и си удря главата. Оказва се, че е придобила феноменалната способност да чете мисли и първата й находка е злобничката мисъл на нейния мъж: "Да беше се утрепала". След семеен съвет си дават дума да не казват на никого. Но на вечеря в дома им куп герои и стечение на обстоятелствата забъркват невероятна какафония от изказани думи и скрити помисли, пораждащи недоумения и много комични ситуации.
"Пиесата, и то комедия, е най-трудна за писане като жанр. Много е трудно човек да разсмива, но пък направиш ли го добре... Репликите не трябва да бъдат много обяснителни, не трябва да има много проза. Силата на една пиеса е между тях. Те са последният шанс на актьора, който трябва да изиграе онова, което е между редовете. Там се показва висшият пилотаж. Като излезеш на сцената няма кой да ти помогне, няма връзки, няма протекции. Публиката идва и казва - този може да играе, този не. Когато един артист не става, той може да развали и най-добрата роля", смята Илко Иларионов. И е сигурен, че Стоянка Мутафова ще се справи безупречно с "Феноменът Диди".
Мая ГЕОРГИЕВА
На 14 март в две представления - от 16 и от 19 часа, на сцената на зала "Емил Димитров" в читалище "Съгласие" ще се играе постановката на театър "София" "Животът - това са две жени". Това е най-поставяната пиеса на Стефан Цанев в България. Тя вълнува и провокира няколко поколения творци. Прекрасното актьорско трио Доротея Тончева, Койна Русева и Ангел Генов представя диалог на различните поколения, задава въпросите кои сме, какво търсим, какво ни трябва, за да сме по-щастливи, по-добри, по-човечни, да имаме самочувствие. Днес, когато българинът предстои да съизмери себе си, своите корени, нрави и обичаи с многообразието на европейската култура, сблъсъкът на два ярки женски характера, два светогледа, които взаимно се провокират и допълват, два свята, които не могат един без друг, е особено интересен. А мъжът е очарован и поставен на изпитание в своята ситуация на любов и свързаност и с двете. Една пиеса топла и вълнуваща, с хуманен призив да се вслушваме в другия, да успеем да живеем заедно.
Постановката е максимално концентрирана в сюжетно отношение - трима персонажи и затворен хронотоп. Макар и създадена преди двайсет и две години, "Животът - това са две жени" продължава да звучи болезнено актуално. "Аз не съм променял пиесата. Само веднъж съм си позволил да осъвременя една и едва ли ще го сторя отново. То е все едно да гримираш мъртвец", казва Стефан Цанев. Самият текст предполага множество различни прочити, но едва ли можем да търсим само там причината за дълготрайната му жизненост. Тук просто се разказва за човека и се показва неговата душа, авторът се взира в неговите тайни и табута, осмелява се да надзърне в най-тъмните му страни.
Мая ЦУЦУМАНОВА
Влъчко Вълчешки е роден в с. Бреница на 4 март 1932 г. По време на студенството си в София завършва театрален курс при режисьора Ангел Вълчанов. От 1969 г. до пенсионирането си е театрален методист в окръжния съвет за култура в Плевен. Като художествен ръководител е удостояван с лауреатски звания на четири републикански фестивала и златни медали. Режисирал е над 30 постановки в театралните колективи на Кнежа, Троян, Червен Бряг и Плевен. Носител на наградата от комитета за култура и Център за художествена самодейност - София, за цялостен принос в развитието на художествената самодейност в България. Кавалер на орден "Кирил и Методий".
Много са поводите за празнуване на режисьора Влъчко Вълчешки в началото на март. Особено тази година. Когато става на 75 години, театър "Маска" към Военния клуб, чиито ръководител е - на 15, когато с премиерата на "Момичета на кръстопът" по романа на Иван Остриков излиза и биографичната му книга "Пламъчето". Една поема за любовта към театъра, която започва от плахата искрица в детството, през пламъка на голямата амбиция и неосъществена мечта за професионалната сцена, но прераснала в огъня на творчеството, дарило повече от 500 артисти-любители с божествените мигове под прожекторите и аплодисментите на публиката. Някои от тях са станали учители, лекари, юристи, професионални актьори, други бизнесмени, търговци, банкери, фермери.
Но както казва Вълчешки - всички обичат своята работа, дерзаят в трудния път към себе си и към добрите хора около тях и... успяват. Едно пламъче, което не може да бъде изгасено от никоя сила. Защото е предадено на всеки, преминал през школата на режисьора. Навярно така ще стане и при тринайсетте настоящи актьори от "Маска", преживяващи кръстопътите на своите герои в спектакъла. Пиеса, която е работена още преди 20 години и в която е участвала романтичната водеща на "Море от любов" Наталия Симеонова - тогава едва десетокласничка. С оглед зрелостта на сегашните актьори (ученици в ХI клас!) е направена нова редакция, а романът на Остриков и характерите на героите в него многократно препрочитани и обсъждани. За да са ясни темите и посланията към публиката - за мечтите и илюзиите на току-що завършилите гимназисти, за мигновеното влюбване и голямата любов, за приятелството и доверието, за човешкото достойнство, за начините, по които можеш да постигнеш целите си, без да изгубиш всичко. Многопластови конфликти, подсказани с дискретната режисьорска намеса на паралелни зрелищни сцени със силен подтекст - завършва сцена със страхотен семеен скандал, който веднага прераства в голям цирк на площада. От героиня, която иска да изкупи вината си към своите приятелки със скъпи подаръци, действието се пренася на голям панаир, в чието оживление се продава всичко. Под увеличителното стъкло на сцената, както казва Вълчешки, срещата ни с уличния музикант, с пияния баща, с бедната цветарка, със самотната блудница, с врачката-крадла ни карат в бързия ход на ежедневието да спираме сепнати и по-проницателно да виждаме пътните знаци: "Стоп", "Внимание" и "Затворена улица". За да останем по-дълго щастливи на площад "Надежда", откъдето тръгват всички абитуриенти.
Михаил Бенчев
(17.03.1942)
65 г. от рождението на талантливия скулптор от с. Габаре, Врачанска област. Урежда самостоятелни изложби в Прага, Варшава и др. Излага свои творби в Москва и Волгоград. Автор на сценографии на театрални постановки в Сатиричния театър и театрите в Пазарджик и Димитровград.
Йордан Витанов
(15.03.1897 - 21.07.1953)
110 г. от рождението на писателя и преводач от Дряново. Сътрудничи със стихове на много списания и вестници. Превежда творби от френски, руски и унгарски поети. Съчинения: "Вчера" - стихове, "Бачо Киро" - поема, "Бунтовна пролет" - драма и др.
Георги Кишкилов
(11.03.1932 - 21.04.1999)
75 г. от рождението на артиста, играл дълги години на сцената на Видинския драматичен театър. Завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" при проф. Николай Масалитинов. Роли: Старият в "Когато розите танцуват" от Валери Петров, Благой в "Доктор" от Бранислав Нушич, Никита в "Силата на мрака" от Лев Толстой и др. Има участия в телевизията и киното.
Цветан Минков
(08.05.1891 - 15.03.1967)
40 г. от смъртта на родения в Лом писател, литературовед и читалищен деец. Автор е над 1 500 статии, рецензии, книги, на "Очерки по българска литература" и др. Написва 10 исторически романа и много разкази. Подбира и издава сборник с народни песни.
Здравко Сребров
(14.03.1902 - неизв.)
105 г. от рождението на писатял от Велико Търново. Автор е на произведения за деца, юноши и възрастни. Съчинения: "Момчил юнак", "Червената лента" и др. Негови творби са преведени на 18 езика.
Иван Унджиев
(15.03.1902 - 21.08.1979)
105 г. от рождението на професора по история от Тетевен. Завършва Славянска филология в Софийския университет. Бил е заместник-директор на Народната библиотека в София, ст.н. сътрудник в в Института по история на БАН. Съчиния: "Васил Левски. Биография", "Христо Ботев. Живот, идеи, творчество" и мн. др. Подбрал: Витан Барашки