СОЦИАЛНО
Мая ПАСКОВА
Родителите на децата от ОДЗ 7 "Снежанка" в Плевен, намиращо се на ул. "Цар Самуил" 55, внесоха подписка в община Плевен до кмета Найден Зеленогорски с копие до председателя на общинския съвет Георг Спартански срещу решения 1205 и 1206 от 25. 01.2007 г. на местния парламент. Съгласно цитираните решения единият от етажите на сектор "Д" от детското заведение се дава под наем на Център за обществена подкрепа, а на другия се настанява Социално-битовия интеграционен център за инвалиди. От жалбата на директорката Людмила Гатева става ясно, че са внесени две предложения до градоначалника (от 12.12.2005 г. и от 28.11.2006 г.) да бъдат възстановени с козметичен ремонт специално построените две помещения за детска ясла в споменатия сектор на едната сграда от детската градина. Същите преди време са били затворени с решение отново на общинския съвет поради липса на достатъчно средства за отопление на сградата. От две години обаче отоплението е възстановено, след като в сектор "Г" е настанен Дневен център за деца и младежи с интелектуални и физически увреждания. Основният аргумент Гатева да иска свободните помещения за ползване от повереното й детско заведение е нарастналият брой деца, кандидатстващи и чакащи да бъдат приети в ОДЗ "Снежанка" през учебната 2005/2006 г. и още по-големият им брой през тази учебна година - проблем, който е актуален не само в Плевен. От друга страна представителите на Съюза на инвалидите не са съгласни с решенията на местния парламент, изхождайки от своята гледна точка. Липсата на обществен транспорт в района, както и достъпа до сградата само по многобройни високи стълби или с лични автомобили, меко казано затруднява придвижването на болните хора до предоставените им помещения. Няма и каквито и да е подстъпи за инвалиди до сградата, както и нормални условия за пребиваване на възрастни и болни хора в нея, защото все пак става дума за детска ясла. Вътре няма тоалетни, а са построени изливници за гърнета...
"Освен че е неуместно настаняването на социални служби за инвалиди на края на града и на служби за обществена подкрепа на рискови групи в двора на детска градина, детското заведение изпитва ограмна нужда от помещения и по причина, че от месец декември миналата година има предписание на РСПБН две от занималните да се преместят, защото се намират над котелното помещение. Подходящи и напълно оборудвани за тази цел с всичко необходимо - легла, масички, столчета, са тези в сектор "Д", пише още в жалбата на директорката. Молбата й е да се преразгледат решенията на общинския съвет и сградата да бъде върната на детското заведение. Към нея се присъединяват и родителите на близо 150 деца, които се възпитават тук.
ОДЗ "Снежанка" е образователен модел по програма "Стъпка по стъпка". Това е единствената детска градина в Плевен и една от осемте в България, която притежава уникално обзавеждане, предоставено по един от проектите от Холандия. Тук се интегрират и осем деца със специални образователни потребности при това в групи с максимален брой възпитаници. Ръководството и родителите на децата са убедени, че има и други начини и много по-удачни варианти въпросните служби за инвалиди и за подкрепа на рискови групи да бъдат настанени в удобни и подходящи за тях сгради, а в "Снежанка" да имат възможност да се възпитават плевенските деца.
Мариана ДИМИТРОВА
Сигнал до Районната прокуратура в Габрово подаде социалната служба заради дългогодишен тормоз на циганско семейство върху човек в безпомощно състояние. От 10 години 57-годишният Борис Кръстев живеел като животно в мизерна барака край къщата на ромите Ангелина и Симеон в краен квартал в Габрово. Нещастният човек се изхранвал като обикалял контейнерите. Макар че е българин, се оставил в ръцете на ромите.
Борис дал пълномощно на Ангелина да взема инвалидната му пенсия и да се грижи за него. Циганката дори искала да му става личен асистент, за да получава още пари от социалните, но от службата не се съгласили. През октомври миналата година находчивата ромка накарала инвалида да подпише пълномощно и от негово име теглила кредит за 900 лв., като го излъгала, че с тези пари ще изплаща инвалидната му количка. Всъщност тя била осигурена безплатно от социалната служба. Само бързата намеса на полицията и социалните предотвратила още една измама на Ангелина. Тя подготвила документи за нов кредит от името на Борис, трябвал й единствено поръчител и щяла да подпише с банката.
Той има 100 процента инвалидност и е с тежка артериална недостатъчност на долните крайници с огромни рани, които затрудняват движението му. Човекът е с исхемична болест на сърцето, поставен му е байпас. След катастрофа преди години краката на нещастника били потрошени и в последствие имал лошо оросяване на крайниците. По краката му избили незарастващи гнойни рани, а когато социалните го открили, били овързани с мръсни парцали.
Въпреки тежкото му състояние мъжът бил принуждаван от ромите да работи и да събира дърва. Малтретиран е многократно, но се е страхувал да говори за това, за да не бъде пребит. По тази причина той не е сигнализирал официално за състоянието, в което се е намирал, но е споделял с органите на реда, че ромите са скрили документите му, принуждавали са го и да краде. Подхвърляли му веднъж дневно някакво ядене. Забранявали му да говори с някого. Освен да сече дърва в гората, Борис бил подлаган и на друга тежка физическа работа - да гледа прасета и да пасе кози. От болките човекът едва се влачел, подпирайки се на патерица. Ако циганите не били доволни от свършената работа, го биели и ритали.
Адът за Борис започнал преди десетина години. Блъснала го кола и го влачила няколко метра. Целият бил потрошен, направили му няколко операции, но раните на краката му така и не успели да зараснат и той се принудил да ходи с патерици. Един ден на пазара в Габрово го срещнала Ангелина и започнала да го разпитва къде живее, кой се грижи за него. Борис не се разбирал много със семейството си - имал двама сина, майка и сестра, и така се подлъгал и отишъл да живее при ромите. Отначало те го прибрали в къщата си, но после го захвърлили в допотопна барака край дома им. Няколко пъти се опитвал да бяга, но циганите го намирали и го връщали обратно. След това го пребивали от бой.
Когато от социалната служба идвали, за да го нагледат как е, край Борис винаги имало по някой циганин и той се принуждавал да лъже, че е добре от страх да не бъде бит отново.
Сега човекът е в габровската болница, измит и превързан. Когато от социалната служба отишли в бордея, за да го закарат в спешна помощ, циганите се наежили от страх да не загубят "дойната крава". Ромското семейство връхлетяло в спешното отделение и измъкнали набързо Борис. Наложило се втори път с помощта на служители на реда да приберат отново болния човек в болницата. От полицията издали забрана циганската фамилия да се доближава до Борис.
След като състоянието му се стабилизира, той ще бъде прехвърлен в Дома за възрастни хора с увреждания.
Момчил ИВАНОВ
Регионалният инспекторат на МОН в Монтана ще препоръча на кметовете на общини да закрият или преобразуват от следващата учебна година десет училища, които се намират в различни села на региона. В тях децата учат само в слети паралелки. Образованието там е некачествено и децата излизат неподготвени за кандидатстване в професионални гимназии. Това заяви директорът на инспектората в Монтана Анка Захариева.
Заплашени от закриване за следващата учебна година са основните училища в селата Мадан, Мърчево, Златия, Мокреш, Разград, Долно Озирово, Сливата, Трайково и Доктор Йосифово, както и началното училище в село Стубел. В повечето от тях преподават правоспособни учители, но тъй като щатните бройки са малко, се налага учител, специализирал по един предмет, да преподава по 2 - 3 други, в които не е правоспособен. Това намалява качеството на образованието, коментира Захариева.
В момента в училищата на област Монтана има 1 044 паралелки, 163 от тях са маломерни, а 58 са слети - общо 21,16 на сто. Ако кметовете и общинските съвети откажат да закрият училищата с много слети и маломерни паралелки, то общините ще трябва да ги финансират допълнително, тъй като заради малкото деца в тези училища средствата от Министерството на образованието ще са по-малко, обяви Захариева. До 31 март общините трябва да решат кои училища ще останат и през следващата учебна година.
МОН ще финансира напълно т. нар. средищни училища, в които ще учат децата от закритите школа в близките села.
Мая ГЕОРГИЕВА
На 1 март се проведе отчетно-изборно събрание на Национална асоциация сигурност (НАС) в салона на РДВР - Плевен. Във връзка с предстоящото регистриране на местния клон в съда беше избран и нов управителен съвет. Досега НАС, която съществува от 17 април 2005 г., се водеше като регионална структура на централната асоциация и работеше като юридическо лице под нейната шапка. След регистрирането клонът ще има възможност на собствени символи и относителна самостоятелност. На срещата беше направен отчет на дейността през 2006 г. и на изразходваните средства и организационния живот на регионалната структура. За председател на новия управителен съвет бе преизбран Людмил Стоянов.
Основен акцент в срещата беше взаимното социално и материално подпомагане на членовете, които до момента наброяват повече от 60 бивши служители от системата на МВР. Това става благодарение на събрания членски внос, но и чрез открития доброволен фонд, в който всеки може да внася според възможностите си. Освен че с част от парите се организират традиционните срещи през 3 - 4 месеца, по-важна е финансовата подкрепа на членовете и техните семейства в трудни за тях моменти. На фона на борбата за оцеляване и ангажираността на всеки от нас с проблемите на ежедневието, извършеното от асоциацията е значимо, каза в речта си председателят Людмил Стоянов. "Това, че се събираме периодично, че си споделяме болките и се опитваме да си помагаме при нужда е достатъчно важно и не се измерва с количествени критерии. Докато има желание за общуване между нашите членове, стремеж от бивши служители на МВР за приобщаване към асоциацията и възможност да се създават мостове между бивши и настоящи служители, регионалната структура има място и трябва да се развива", подчерта председателят. Друг момент от отчетената дейност беше взаимодействието с органите на реда - РПУ-тата на ОД "Полиция", общинската комисия "Ред и сигурност", оперативните служби на МВР и т. н.
Амбициите на асоциациацията са да се работи и по линия на европейските фондове, тъй като има много проекти, които се отпускат за неправителствените организации и могат да се осъществят от НАС. Възможност за взаимодействие се вижда и в осъществяването на идеи на местна почва съвместно с общинските и областните структури.
Емилия КАРАБУЛЕВА
Оригинален албум със снимки от историята на Плевен представиха ученици от Математическа гимназия "Гео Милев" в залата за нова история в Историческия музей. Някои от фотографиите за пръв път се показваха пред публика. Около три години сме работили върху албума, това погълна доста сили и търсене на подходящите визуални изображения, които най-точно да отразяват конкретния исторически период, разказаха авторите на албума. Учениците изразиха също така благодарността си за помощта и подкрепата на ръководителката на проекта - зам.-директорката на Математическата гимназия Анелия Ковачева, която с опитно око на историк направлява работата.
Статии от стари вестници, карикатури, архивни документи, свързани с историята на Плевен, са използвали тийнейджърите, за да постигнат перфектното въздействие на атмосферата от отминали времена, която почувстваха присъстващите в залата по време на презентацията.
Албумът за Плевен е разделен на няколко части в зависимост от периодите: от Освобождението до 1944 г., от 1944 г. до 1989 г. и съвремието ни с годините на прехода. Талантливите автори на снимковия материал много точно са пресъздали архитектурните особености на всеки период. Зад фасадата прозира и битът на хората от миналото. Учениците не се задоволяват с това, те проследяват промените в благоустройството, икономическото развитие на Плевен, отправят поглед и върху обществения живот, образованието и културата както в конкретния период, така и в развитие.
Ръководителката на проекта Анелия Ковачева поздрави участниците и благодари на всички преподаватели и ученици от МГ, които са оказали съдействие за изработването на албума. В края на презентацията младите автори получиха грамоти.
Страдам от поленова алергия (т. нар. сенна хрема). С настъпването на пролетта въпросът ми е може ли това състояние да бъде излекувано или поне облекчено?
Виолета Иванова,
46 г., ПлевенСтрадащите от сенна хрема трябва да се подготвят за пролетта
Д-р Юрий НИКОЛОВ, специалист УНГ, завеждащ клиника "Св. Параскева"
Алергията е болест на нашето съвремие, причинена от много фактори и не на последно място свързана със стреса. От нея страдат над 120 млн. от населението. Оказва се, че състоянието на нервната система, както при развитието на редица други заболявания, и тук е водещо. Стресът намалява защитните сили на организма и той започва да реагира парадоксално с така наречения понижен праг на дразнимост. Това всъщност е алергията - неадекватна реакция на чувствителност на външните дразнители.
Алергията се дели на две големи групи - целогодишна и сезонна. Втората обхваща пролетта и лятото и е свързана с цъфтежа на дърветата и тревите. По време на процесите на събуждане на природата се отделят т. нар. полени, които са особен вид алергени. В момента е именно този сезон. Симптомите на поленовата алергия (сенна хрема) са много, но могат да се обобщят в няколко групи. Щипане, парене, дразнене в носа, придружено с отделяне на воднист, рядък секрет, запушване на носа и нарушаване на дишането; парене, сълзотечение и дразнене в очите; дразнене при дишане, кашлица, която може да бъде суха, непрекъсната, изтормозваща или да се отделят храчки. От алергията не се стига до сериозни усложнения, но качеството на живот се влошава неимоверно. Когато е диагностицирана поленовата алергия, не бива да се чака проявата на процеса, свързан със съответния период на годината, а да се направи предварителна подготовка на организма преди това с помощта на специалист УНГ и алерголог. Много е важно първо да се изключат всички възпалителни процеси в областта на горните дихателни пътища, тъй като в много голям процент от случаите те се явяват като една предпоставка за развитие на алергезиращия процес. Хронични синузити, хронични възпаления на сливиците, хронични бронхити трябва да се излекуват, за да се премахне възможността за свръхчувствителност на организма.
Като цяло терапията на алергичните заболявания се дели на специфична и неспецифична. В групата на първата влиза лечението с имуноглобулини, хистаглобини с инжекционни курсове. Неспецифичната терапия включва медикаментите. В последните години разполагаме с широка гама от съвременни антихестаминови препарати, които имат за цел да намалят чувствителността на организма към външните дразнители и които трябва да се вземат системно във времето преди настъпване на пролетта. Ефикасни медикаменти са и кортикостероидите - хормонални препарати, които имат чудесен антиалергичен и антивъзпалителен ефект. Съвременните производни на кортикостероидните препарати се характеризират с липса на токсичност и непривикване на организма към използването им, така че могат да се вземат целогодишно. Друга група препарати, които се използват, са тези, които влияят на симптомите - на сълзотечението, хремата, запушването на носа. Като цяло хората, които страдат от сенна хрема задължително трябва да потърсят причините й. Разбира се те не винаги се намират, но ако се отстранят, това е най-добрата борба с алергията. В тази връзка се препоръчва и тестуването с алергени, въпреки че не можем да се изолираме херметически от тези дразнители. Препоръчва се и в периода на цъфтежа да се избягва дългият престой навън.