КОНФЛИКТИ
Поля ТОМОВА
Трагедията, която разтърси България на 28 февруари, дълго време ще отшумява. Ще се разглеждат версии, ще се търсят виновни. Никой обаче не може да върне живота на деветимата, които изгоряха като факли - било то поради човешка грешка или случайност.
На 28 февруари около 23,40 композицията се запалва и два от вагоните - кушет и спален, изгарят. В тях намират смъртта си и деветте жертви: 19-годишният Стоян Ковачев от Шумен, Валерия Желева (19 г.) от Добрич, Елена Халачева (52 г.) от София, Калчо Енчев (57 г.) от Добрич, Мая Машева, проф. Рашо Рашев, Антоанета Тодорова (21 г.) от Добрич, Галина Иванова (45 г.) от София, 25-годишният Даниел Вичев от Добрич.
Ужасът
Влакът София - Кардам наближава гара Червен бряг. В кушет-вагона и спалния вагон повечето от хората спят. Около полунощ нещо се запалва. За минути кушетът е обгърнат в пламъци, след него огънят обхваща и спалния вагон. Паниката е ужасяваща. Сънени хора крещят и тичат. Вратите на кушет-вагона са заключени. Пътниците започват да скачат през прозорците. "Бях заспала. Някой почна да крещи. Като си отворих очите - гледам пушек почна да влиза от вратата, понеже се бяхме заключили и започнахме и ние да крещим и не знаем какво да правим - да отваряме прозореца или вратата. Почнахме да отваряме прозореца, но влезе пушек отвратителен, някакви сажди, парчета, просто два пъти вдишах и дробовете ми се напълниха, направо имах чувството, че съм с единия крак в гроба. Първо избутахме малките момичета от прозореца, то такава паника - всеки бута някого. След това аз видях, че прозорецът сам се затвори и аз вече толкова се бях нагълтала, че с последни сили успях да го отворя и съм припаднала на самия прозорец. Тогава приятелите ми, които вече са били долу, са ми видели ръцете и са ме издърпали и когато си поех въздух, осъзнах, че ще живея". Това са спомените на Полина Костадинова, която е един от оживелите пътници след огнения ад.
Шафнерът на кушет-вагона е успял да дръпне ръчната спирачка. Пламъците обаче вече са ужасяващи. Температурата е достигнала 500 градуса. Вагоните са горели като хартия. Сред купищата въглени и останки са открити зловещи находки - човешки тела и части от тях, обгорели до неузнаваемост. Дни наред не се знаеше дали загиналите са осем или девет. В крайна сметка жертвите се оказаха девет.
Разпознаването
Съдебните медици заявиха, че разпознаването на жертвите от пожара във влака убиец е най-тежкият им случай досега. Защото загиналите са много и защото телата са обгорени до неузнаваемост. Девет души бяха обявени за изчезнали след трагедията. Девет са и телата или части от тела, които дни наред съдебните лекари разпознаваха. Пет дни близки и роднини идваха в "Съдебна медицина" в Плевен, за да познаят синовете, дъщерите, съпругите си по парче от дънки, колан, чорап, СИМ-карта, телефон. "Изгориха ни децата, изгориха ги. Част от панталона, боксерките, всичко е изгоряло - ръце, глава. Бягало е детенцето ми до заключената врата, заключена е била вратата", мълвеше майката на Стоян Ковачев от Шумен. Някои от близките приеха идентификацията още при показването на вещите. Трудно е да погледнеш тези хора в очите. Болката и ужасът им е огромен. Те няма и да видят загиналите си близки, тъй като гледката е ужасяваща. Някои от тях търсеха изчезналите си роднини дори и след като бе ясно, че са сред жертвите. Като например бащата и приятелите на 25-годишния Даниел Вичев от Добрич, който в неделя трябваше да се ожени. "Нашата агония продължава, не знам, може би докато съм жив, за мен животът вече свърши, става въпрос духом", едва продума башата Васил Вичев.
На 4 март съдебните лекари разпознаха всичките девет жертви. От близките и от загиналите е взет ДНК-материал за анализ, който да потвърди идентификацията.
Обвиненията
В своята мъка близките обвиниха за трагедията персонала на влака. Петима от загиналите са намерени до заключената външна врата на кушет-вагона. "Каквото и да е започнало да става, мисля, че кондукторът, който си е жив и до ден днешен, той е трябвало да действа, той не е обходил горящия вагон, не е събудил хората, не е чукал по вратите. Той е трябвало да спре, да отвори вратите и да каже - скачайте, горим", казват роднини на жертвите. Част от тях заявиха, че ще съдят БДЖ. Други от оцелилите при пожара, които бяха настанени в болницата в Червен бряг, пък съобщиха, че пожарната не е имала вода и не е успяла да направи почти нищо. Комисар Емил Маринов обаче каза, че двата автомобила на пожарната в Червен бряг са отишли навреме. Вместимостта им действително е малка. Не е имало откъде да заредят, тъй като е имало авария на близкия водопровод. По-късно са дошли още две пожарни от Плевен и една от Луковит. "Действията на всички институции бяха на ниво, заяви той. Според него жертвите са загинали още преди намесата на пожарната. Това се потвърди и от заключението на съдебните медици, според което деветимата са починали от задушаване.
Разследването
Засега разследването не е стигнало до причините за пожара. Работи се по няколко версии, нито една не е отхвърлена, каза наблюдаващият прокурор Валери Мирчев. "Ние работим по версията както за някакъв умисъл, така и за неумишлени действия на лица, които пътуват във влака, и на не толкова премерени действия от страна на персонала на ж. п. вагона, както за повреда на ел. инсталацията. Всички възможни версии, които бихме могли да си помислим, всички хипотези, които могат да възникнат, ще бъдат разследвани", заяви Мирчев .Делото за пожара във влака убиец е под номер 63. Прокурор Мирчев даде гаранции, че истината за трагедията ще бъде разкрита.
Народопсихологията
Няколко са фактите, които трябва да се кажат за поведението на част от хората при пожара, а и след това. Първо - част от пътниците от останалите вагони вместо да се стремят да помогнат, са снимали с мобилните си телефони пожара. Може би с цел да станат медийни звезди. Второ - част от хората са направили всичко възможно да изнесат багажа и торбите си, но не и да помогнат на останалите. Появиха се и мародери, които искаха да спечелят от трагедията. Така за разпознаването на Калчо Енчев от Добрич дойде жена, която се представи за негова близка. По-късно първият братовчед на загиналия заяви, че за пръв път я вижда и че тя вероятно иска наследството на Калчо, който е сам. Съдебният лекар Йордан Деков и прокурор Валери Мирчев са били подложени на истински телефонен тероризъм. Мобилният и служебният телефон на д-р Деков още първия ден бяха оповестени, за да могат близките да се свържат с него. Наред с тях са се обаждали и хора, които са дишали в слушалката, псували са го, а има и три съобщения от измамници, които го канят да им зареди ваучер.
Героите
В нощта на пожара обаче е имало и истински герои - хора, които са спасявали пътници, дори рискувайки живота си. Това са полицаи, пожарникари, хора, озовали си в близост до адските пламъци, пътници. За тях ще ви разкажем в следващия брой.
Българската държава обяви 5 март за ден на национален траур за жертвите от пожара. Близките им, както и цялото общество обаче искат да знаят кои са причините за трагедията и дали има виновни длъжностни лица. Ако - да, как те ще понесат вината си.
Цветана АТАНАСОВА
Общинската фирма "Враца - Търговия" е натрупала задължения в размер на 62 000 лв. по време на продължилата от 2005 г. до началото на 2008 г. процедура по ликвидация, съобщи секретарят на общината Пламен Кръстев. Ликвидаторът на фирмата Тотко Янчев е събирал наемите от Сувенирната палата, формирал си е заплата, плащал на шофьор и две счетоводителки, карал два служебни автомобила Бус и ДЕУ, отнети в средата на февруари с приемно-предавателен протокол.
Ликвидаторът Тотко Янчев представи в срок баланса за приходите и разходите на фирмата, заяви началникът на отдел "Общинска собственост" Нина Дакева. Тя уточни, че предстои издаване на архива и извършване на финансова ревизия, която по всяка вероятност ще продължи два месеца. Това обаче няма да бъде причина ликвидацията отново да се проточи във времето, поясни Дакева. Има внесен иск дружеството да бъде заличено от търговския регистър. Икономически анализ ще покаже как и защо са натрупани задълженията. Единственият приход е бил от 13-те щанда в Сувенирната палата и още два прилежащи търговски обекта. От тях общинската фирма е получавала 3 012 лв. месечно, които са били ползвани за заплати на ликвидатора и тримата служители, както и за консумативите, с които се е издържал екипът. Комисия, назначена от кмета Тотю Младенов, проверява договорите на наемателите на Сувенирната палата. Те вероятно ще бъдат преподписани без промени на наема, но за срок до вземане на решение от общинския съвет какво ще се прави със сградата. Тя е с временен статут, построена върху общински терен, посочи Дакева.
Друга форма на източване на общински пари е приложил президентът на клуба по борба Петър Илиев - Пеката. Чрез охранителната си фирма "Охрана и Банков сервиз - SBS" ООД, през 2003 г. той сключил договор с община Враца, според който негови гардове трябвало да се грижат за реда и чистотата в града и да санкционират нарушителите. Двама души трябвало да следят за чистотата, да не се унищожават или повреждат зелените площи, да не се нарушава тишината в определените от общинската наредба часове за почивка на гражданите. За тази си дейност те получавали по 600 лв. месечно или 7 200 лв. годишно. При проверката обаче се оказало, че експертите не открили нито един съставен акт или наложени глоби на нарушителите на общинските наредби за опазване на зелените площи и чистота в парковите зони и улиците на града. Този договор се подновявал периодично чрез анекс. Последният срок е до 1 април, но според секретаря на общината Пламен Кръстев той ще бъде прекратен още в началото на март.
Потърсен за обяснение, Петър Илиев потвърди, че неговата фирма има сключен договор с общината и че той периодично докладвал писмено за дейността й пред бившия главен секретар на общинската администрация. Освен за контрола по опазване на зелените площи и чистотата двамата охранители следели за рушащи се и опасни сгради и повредени тротоарни настилки. Илиев заяви, че не може да коментира защо няма съставен нито един акт за нарушение или някакви протоколи от проверките.
Мариана ДИМИТРОВА
Габровецът Стефан Денчев вече от година и половина е в кома. Гледан е в дома си от своите бедни родители. Които едва смогват да свързват двата края. Въпреки че виновникът за състоянието на Стефан - таксиметров шофьор, е осъден, семейството още чака обезщетението си. За да може с тези пари да осигури на болния адекватно лечение.
Трагедията за 32-годишния мъж започнала на 30 ноември 2006 г. Рано сутринта Стефан отивал на работа с велосипеда си, когато го блъснало такси. Огледалото на колата закачило колелото му и мъжът паднал. От тогава не е идвал в съзнание. Заради получената тежка черепно-мозъчна травма Стефан е бил шест месеца в реанимация и други отделения на габровската болница.
Мъжът така и не дошъл в съзнание. Накрая лекарите вдигнали ръце и признали, че повече с нищо не могат да помогнат и казали на семейството да си го прибере у тях. Сега за Стефан се грижат двамата му родители. Те са възрастни. Бащата е инвалид, а майката е диабетичка и е на инсулин. Пенсийките им се стопяват за животоподдържащите лекарства на сина им и за храна. На мъжа в кома е отпусната пенсия от 140 лв. Той е напълно безпомощен. През прокарана в гърлото му тръба излизат течности, които трябва да се почистват постоянно, за да не задръстят белия му дроб. Майка му и баща му денонощно стоят и се грижат за него на смени. Братът на Стефан - Васил, го носи на ръце, сменя катетъра му, слага памперси и го бръсне. Хранят го с пасирана храна чрез сонда в носа му. От 85 кг преди трагедията, сега болният тежи само 50.
След инцидента съдът признава шофьора на таксито за виновен. Присъдата е 8 месеца лишаване от право да управлява автомобил и обезщетение от 70 000 лв. Шофьорът обаче обжалва и делото се проточило. Едва в края на миналата година окръжният съд е потвърдил присъдата, но семейството на пострадалия не е получило нито лев до момента. До застрахователната компания то изпратило изпълнителния лист, откъдето трябва да се изплати обезщетение, а другата част трябва да даде виновникът. Докато се чакат парите, шансовете на Стефан да се събуди някога все повече намаляват. Според специалистите той няма увреждания на мозъка и родителите му смятат, че синът им има шанс. Посъветвали ги да го закарат до Военна болница в София, където имало подходяща апаратура. Семейството обаче няма пари. От Регионалния център по здравеопазване в Габрово обещали да съдействат за направление за софийска клиника. Родителите на Стефан се опасяват обаче, че ще се наложи транспортиране със специализирана линейка, за която трябва да се плаща. Този разход ще е поне 300 - 400 лв. От женското благотворително дружество "Майчина грижа" са дарили 300 лв. за осигуряването на линейка, която да транспортира Стефан до столицата. Родителите му и досега вярват и се надяват, че след продължилата година и половина кома, синът им ще се събуди.
По повод публикация във в. "BG Север", бр. 9 /171/ от 29 февруари - 6 март 2008 г., "Десетки училища спускат кепенците", в която е посочено: "Видинско остава без училища, съобщиха от областната управа", пресслужбата на Областна администрация - Видин, е упълномощена да заяви:
Пресслужбата на Областна администрация - Видин, не е разпространявала подобна информация. От посоченото издание по никакъв начин не са искани сведения и не са правени изявления от областната администрация, свързани с публикацията. Вярваме, че в името на правдивото осведомяване на читателите, за в бъдеще в. "BG Север" ще цитира коректно и точно източника си на информация.
Пресслужбата на Областна администрация - Видин.
Бел. ред.: Областната администрация може и да не е правила официално точно такова изявление, но според нас по-важното е, че изнесените от вестника факти са верни и се надяваме компетентните институции да предприемат необходимите действия за спасяването на проблемните училища във Видинско.