ОТ МРЕЖАТА

Тъжно е, но истина - защо продължаваме да мълчим?

Насилието в семейството и извън него не спира да тресе обществото

Как се чувстват децата жертви на насилие? Как изглеждат децата жертви на насилие? Как се справят децата жертви на насилие?

Най-честото проявление на актове на насилие се случва в семейството. Семейството, в което се предполага, че изначално би следвало да ни даде сигурната и стабилна основа как да възприемаме света около себе си, как да изграждаме връзки с околните, как да отстояваме себе си, да защитаваме позицията и мнението си. Болката на децата жертви на домашно насилие е двойно по-голяма - всъщност насилието идва от родителите - тези, които по презумпция би следвало да те защитят, да те прегърнат, когато имаш нужда, да те разберат, когато останалите не те разбират, да поговорят с теб и да чуят притесненията ти. От позицията ми на специалист, работещ с деца, съм се срещала с деца жертви на насилие. На пръв поглед те не са по-различни от своите връстници, разликата се улавя от начинът, по който тези деца възприемат себе и света около себе си. И да, децата са в състояние да покажат и разкажат - по техният си начин, ако нещо с тях не се случва по най-добрия начин. Ние, възрастните, трябва да имаме готовността и сетивността да разпознаем сигналите, които едно дете ни подава. Вероятно повечето от нас са наясно и лесно биха се справили с класифицирането на видовете насилие - физическо, емоционално, сексуално, неглижиране. За съжаление този тип разпознаване на различните форми на насилие, остава повече на хартия, минава пред очите, но не оставя следи. Мълчанието е оправдателно - не ме интересува, не е моя работа какво се случва в съседното семейство, какво кара този родител да "общува" с детето си посредством шамари, каква е причината това дете да е с такава синявица вече три поредни седмици. Ежедневието е натоварено, проблемите - моите собствени, са достатъчни, за да решавам тези на хората около мен. Но докато разглеждаме нещата на тази плоскост - случаите на насилие над деца ще нарастват, ще нарастват и смъртните случаи - ФАКТ, потвърждението е случаят в Червен Бряг.

Два случая от практиката - през вратата влиза дете, притеснено е, заема мястото си на стола, погледът му е насочен надолу, отговаря едносрично, не изпълнява поставените задачи - просто не му е интересно. Срамът е изписан на лицето му, но детето не разговаря, сякаш е забравило какво е предназначението на думите. Достатъчно дълго му е внушавано да не споделя подробности, какво му се е случвало, недоверчиво и затворено е. Използва провокации - как ще се реагира, ако не изпълни дадено нещо, ако не спазва дисциплината. Думата "семейство" отключва болка. В класа не се справя нито с учебния материал, нито с взаимоотношенията с околните, неприето е от останалите съученици - не го разбират, намират го за странно и различно. Всъщност детето е жертва на сексуално насилие - в рамките на собственото му семейство, от достатъчно ниска възраст, за достатъчно продължителен период. Затвореността и несправянето в училище не са капризи, не е странно поведение само по себе си. За това има много конкретна причина - насилието упражнено от родителя, от най-близкия му човек.

Вторият случай - при посещение в дома на едно семейство открихме следната картинка - детето е оставяно само през целият ден, не разполага с ключ, не разполага с храна, нахвърля се върху донесената от майката опаковка с чипс като животинче, затворено в клетка, което би приело и обелки от ябълка. Детето не говори, издава отделни звуци, а възрастта на която е, предполага набор от изречения и възможност да изразява желания, мисли, чувства. Гледа като дресирано животинче, не мърда от първоначално заетото място на дивана. В апартамента е студено, дрехите на детето са като за летният сезон. Хигиената е ниска. Да, има и такива деца - неглижирани от родителите си. Да, такава ситуация би могла да се промени. В гореописания случай на съседите им бе направило впечатление поведението на детето и това, че при хранене яде баничката заедно с хартията, в бързината да се нахрани. Това са само два примера от много.

Насилието е в много форми - удряне, раздрусване, пошляпване, непрекъсната критика, засрамване, унижаване, порицаване, не посрещане на основните нужди на детето от храна, дрехи, дом, топлина, медицински грижи, оставянето без надзор. Има обаче и много начини и индикатори, които да ни накарат да се задействаме и да не оставяме нещата просто да се случват, защото те не се случват в нашето семейство. Нека не сме равнодушни и да реагираме само в краен случай. Нека дадем шанс на децата ни да порастнат, да се чувстват обичани, разбрани и защитени, защото някой бе казал, че децата са най-голямото богатство на една нация.

За някои от идиотските начинания и философските им оправдания

Насилието над деца е тема, която винаги се приема със страх и недоверие. Страх от това, че ежедневно се случват жестокости над деца и недоверие, че "такива неща стават и в България". Страхът и недоверието са благодатната почва, в която насилниците хвърлят своите оправдания и в повечето случаи те дават богата реколта. Докато хората се страхуват да говорят за насилието над деца и докато не повярват, че това насилие се случва в България, в нашия град, на съседната улица или дори у съседите, насилниците ще намират оправдания за своите действия и ще узнаваме за тях едва когато се превърнат в убийци на деца.

Много от хората, които упражняват насилие върху дете, казват "Е, плеснах му един шамар! Да не съм го пребил?"(оправдание при физическо насилие върху дете). Или: "Трябва да се научи да се справя сам/сама с живота! Като нас на неговата възраст." (оправдание при неглижиране на дете). Или: "Да не е принц/принцеса, че вниманието да е все към него! Аз имам и друга работа." (оправдание при емоционално насилие). И тези аргументи се приемат от околните като нормални за поведението на един или друг човек. Ето защо предлагаме някои от най-често срещаните "социално приемливи" оправдания на онези, които извършват насилие над деца:

1. "Той/тя ме ядоса!"

Универсалното оправдание, при което вината за насилието се прехвърля върху детето, което "е ядосало" насилника. Това е едно от най-несъстоятелните оправдания. Първо, защото никой не може да ядоса никого. Всеки може да се ядоса на някого, но обратното е невъзможно. Така че оправданието би трябвало да е "Аз се ядосах на него/нея!", но това вече не зучи като оправдание, нали? И второ, след като детето е направило нещо, на което възрастният се е ядосал, дали е взело ръката му или кракът му и е започнало да се налага с тях? Аз не вярвам.

2. "Това да му/й е за урок!"

Оправдание, което се дава за физическо насилие, емоционално насилие и неглижиране. Никога не съм разбирал идеята как насилието е урок? Нали урокът е нещо ново и позитивно, с което човек способства за своето развитие? Не може да има урок, съврзан с насилие, освен ако не е урок по насилие. В своята книга "Сериини убийци" Джоел Норис описва циклите на жестокост като поколенчески: "Родителите, които злоупотребяват със своите деца физически или психически, създават у тях инстинкта да прибягват към жестокостта като към универсално разрешение".

3. "Мен/нас така са ни възпитавали!"

Също едно от универсалните оправдания. С него насилниците над деца всъщност казват: "Аз мисля, че времето е спряло преди 20 - 30 - 40 години. Нищо ново не се е случило откакто бях дете или поне аз не знам за това." Странно е, че от същите насилници, които използват това оправдание, ще чуете и тезата, че "Децата сега не са като едно време".

4. "Всички го правят"

Най-страшното оправдание, защото в него има доза истина. Насилието над деца все още е често използван "възпитателен" метод. Чувствителността на хората да видят, че едно дете е насилвано, и да реагират на този факт е все още на много ниско ниво. Всеки неофициално говори за насилие над деца - в семейството, в детските заведения, в училище. И почти никой не говори за това официално, т. е. пред органите по закрила на детето - отделите "Закрила на детето" към дирекциите за социално подпомагане и полицейските служители.

Има и още "философски" оправдания на идиотското начинание да извършваш насилие над дете. В тях влизат и "Сега условията са тежки. Не може да го/я глезя!", и "А на мен кой ще ми обърне внимание!", и "Детето е малко и не разбира. Докато порасне ще забрави!", и какво ли не още. И другите възрастни ги приемат спокойно. Но дали ги приемат децата?

Какви са последиците

"Имам няколко деца, които превръщам в убийци. Изчакайте докато пораснат" - бележка, надраскана на стената на апартамента на Дейвид Берковиц, сериен убиец, по-известен като "Сина на Сам".

Насилието има две страни. Едната е видима и тя е свързана със самия факт на насилие. Другата е невидима в момента, в който детето е жертва на насилие, но след години става особено видима. Какво се случва с деца жертви на насилие, ако не получат помощ?

* Смърт

Децата са особено уязвими. За съжаление твърде много хора си дават сметка за това, след като детето е мъртво. И тогава никой не може да помогне.

* Психологични и психиатрични проблеми

Децата се затварят в себе си, губят доверие към света като цяло, не са способни да създават пълноценни емоционални връзки. Когато насилието се упражнява в семейството, тоест от най-близките ти хора, то това създава предпоставки за затрудненията в модела на комуникация и извън семейството - с приятелите, връстниците, съучениците.

Ниска самооценка - детето не е в състояние да изгради позитивна представа са себе си, за уменията и потенциала си, започва да вярва, че е лошо и заслужава наказанията и насилието упражнено върху него.

Агресивно поведение или поведение, насочено към привличане на внимание - например упорито непослушание, агресивност към други деца.

Тормозът в детска възраст предизвиква не само агресивност, но се отразява и на детското здравословно състояние, включително мозъчни травми, лошо хранене и други проблеми в развитието.

* Криминално поведение

Дезадаптивно поведение - въвличане в насилствени връзки, в банди, в секти. Кормър и Саймънс през 1982 г. изследват група от 36-ма педофили, убивали жертвите си, и установяват някои от факторите, които отключват педофилията. Сред тях са и:

- 46% са претърпели сексуално насилие;

- 70% се характеризират със следните поведенчески индикатори - натрапчиво желание за мастурбация, хронично лъгане, нощни напикавания, кошмари, рушене на материална собственост, предизвикване на пожари;

- 13 души от 31 са били подлагани на системно физическо насилие и са наблюдавали такова между родителите си;

- 23 от 31 са претърпели психологическо насилие.

* Отпадане от училище

Училището не може да бъде нещо интересно, когато си жертва на насилие.

* Алкохолизъм. Употреба на дрога.

Създаване на изкуствен свят, в който детето бяга от истинския. Защото в истинския има само болка, а в измисления - не. Това е заблуда, за която се плаща със здраве, а не рядко и с живот.

* Проституция

Една от формите на псевдоконтрол върху живота на насилвани момичета/момчета. Те смятат, че ако проституират не могат да бъдат насилени, "защото го правят за пари". Всъщност те са жертви на насилието и поведението им е характерно за жертви.

* Продължаване на модела на насилствено поведение.

Ако няма друг свят, който някой да ти покаже, единственият избор е да живееш в света, който познаваш. Децата възпроизвеждат модела на насилствено поведение, ако никой не види в тях доброто. Когато всички посочват детето като "проблемно", то се държи като "проблемно". Ако никой не говори с него без крясъци и/или назидание, детето отговаря с агресия.

Колкото по-интензивно, по-продължително и по-драстично е насилието, на което децата биват подлагани в детството си, толкова по-тежки са последиците.

ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ПОДРАСТВАЩИТЕ

Децата не са щастливи, ако се държат неприлично

Симеон ИЛИЕВ

Някои родители не са достатъчно настойчиви по отношение на доброто поведение на детето. Причините са различни: неразбиране на теориите за самоизявата, отстъпчивост по природа, страх от пораждане на неприязън у детето.

Такива родители осъждат лошото държание, което се явява в резултат на тяхната отстъпчивост, и вътрешно се ядосват, но не знаят как да постъпят.

Това тревожи и детето. У него се поражда чувство на вина и страх, то става по-лошо, по-капризно. Например, ако на бебето се харесва да стои будно до късно през нощта и майка му се бои да го лиши от това удоволствие, то може с месеци да я тероризира, принуждавайки я да го носи на ръце с часове.

При това тя не може да не изпита чувство на неприязън. Но ако майката бъде насърчена и прояви твърдост, всичко ще се нормализира учудващо бързо.

С други думи, родителите не могат да обичат истински децата си, ако не ги накарат да се държат прилично, а и самите деца не могат да са щастливи, ако не се държат прилично.

Родителите понякога неизбежно се нервират. Понякога млади родители-идеалисти мислят, че ще проявяват безкрайно търпение към своята невинна бъдеща рожба, но това е невъзможно. Когато въпреки търпеливите ви усилия да успокоите бебето то продължава сърдито да реве с часове, вие не можете безкрайно да му съчувствате. То ви се струва неприятно, упорито, неблагодарно създание и вие не можете да не се разгневите. Или например, когато по-голямото ви дете е направило нещо, което знае, че не трябва да прави. Може би то е било дотолкова очаровано от някой ваш чуплив предмет или толкова нетърпеливо да се присъедини към децата, пресичайки улицата, че не е могло да устои на изкушението. Или пък ви е било сърдито, защото сте му отказали нещо, или е проявило ревност спрямо малкото бебе. То го е направило “напук”. Вие не бива да оставате безучастни, когато детето наруши някое добре известно нему разумно правило. Всеки добър родител има силно развито чувство за това, кое е правилно и кое не. Така сте научени от вашето детство. Вашият ред е нарушен, вашата вещ е похабена. Провинението е извършено от вашето дете, към чийто характер вие не можете да останете безразлични. Неизбежно е да се ядосате. Детето очаква това и не се чувства засегнато, ако реакцията ви е уместна.

Понякога минава доста време, преди да разберете, че сте ядосани. Детето може да започне да ви дразни още от закуската с редица свои постъпки: мръщи се на яденето, нарочно разлива млякото, играе със забранен предмет и го счупва, дразни по-малкото дете. С много усилия сте се въздържали, като че ли не сте забелязали нищо. Но накрая чашата прелива и при поредната постъпка, дори и незначителна, вие избухвате и сте учудени от собствената си ярост. Когато си припомните поредицата от лоши постъпки, вие разбирате, че детето е очаквало да проявите твърдост и си е търсило наказанието през цялата сутрин, и само вашите усилия да не избухнете са го накарали да продължава.