ПЪТЕШЕСТВИЯ
Цветана АТАНАСОВА
Ако Рио де Жанейро се гордее със своя карнавал на салсата и горещи танцьорки, а Венеция - на маските, то Лазурният бряг на френската Ривиера се слави с пищните си празници на цветята и цитрусовите плодове, предвестници на пролетта. Разположените в романтични заливи или надвесени от скалите над прозрачните и лазурно сини води на морето Ница, Кан, Антиб и Ментон ухаят на мимози (символът на карнавала), рози, хризантеми, маргаритки и теменужки, а дърветата греят с ароматните си лимони и портокали.
"Подскачай, смей се и лудувай,
пий виното си като мед,
не се мръщи и не тъгувай
и брой парите си
безчет..."
Този стих на Рабле може би най-точно пресъздава атмосферата на пищния карнавал в Ница, когато градът живее в шеметния вихър на парада, танците и музиката. Тази година той се откри на 28 февруари и продължи две седмици. За 134 път градът на Залива на ангелите посрещна над един милион туристи от цял свят, привлечени от невероятните цветни спектакли, които другаде просто не могат да се видят. На границата между зимата и пролетта те използват този празник да се повеселят. И пак по традиция всички дневни и нощни шествия минават по най-красивия в Европа крайбрежен булевард "Променад дез англе" (Английската разходка), наречен така в чест на неговия архитект и строител Луис Уей през 1822 г. Оттогава той се е променил много, но неизменни са останали сините столове, на които сутрин местните хора и туристите
поглъщат
дневната си
порция йодни
пари.
Винаги има много туристи, музиканти, танцьори, акробати, художници, любители на джогинга и ролерите.
Тази 8-километрова алея
от летището до стария град, криволичещ между разкошни тропически палми и стотици
видове цветя като в ботаническа градина и дългата пясъчна плажна ивица, се мие в
сините води на морето. Дори и шумът на минаващите по съседното шосе автомобили
не е в състояние да заглуши плясъкa на вълните и да развали усещането за
физическа и духовна хармония. На този приказен булевард се намира и един от
най-красивите хотели в света - Негреско, символ на изящество и френски чар, в
чиито елегантни стаи и заведения отсядат крале и кралици, президенти и политици,
богати бизнесмени, прочути певци, актьори и спортисти. Негов архитект е Гюстав
Ефел, създателят на Айфеловата кула.
За да се разбере обаче по-добре магията на карнавала на цветята, първо трябва да се посети Стария град с неговите тесни и живописни улички, над които се издига средновековната крепост. С десетките магазинчета, галерии, кафенета, най-различни по народност ресторантчета с всякакви специалитети. Потънали в аромата на цветя и на най-продаваната тук стока - сапуни и есенции от лавандула, мимоза, виолетки, теменужки или торбички, пълни с тревите на Прованс - босилек, риган, мащерка, лавандула.
Думата "карнавал" води началото си от латинското carne levare (свалям, сменям си кожата, плътта) и френското "разчистване на месото", което идва от Средновековието, когато населението на града се подготвяло за предстоящите 40-дневни пости и хапвало обилно останалите от зимата по-мазни храни. Той символизира отстъплението на зимата и лошите сили и настъпването на пролетта - пречистваща, цветна, красива. В основата му е смехът като филтър на духа и освобождаване от злокобни влияния. Върху идеята за последен пир преди великденските пости се наслагват и влиянието на комедия дел арте, фарсът,
хапливият език
на Вийон
и
приказният на Лафонтен. Векове наред той е бил социален отдушник, защото в дните
на тази цветна оргия всичко е било разрешено. Гражданите се обличали в костюми и
с маски, защото така можели да се шегуват с всичко и всеки без да бъдат
разпознати. Изискани балове с маски се редували с бесни фарандоли (провансалски
танц) и нестихващи гурмандски изпълнения. Милион бурета с вино се търкаляли по
калдъръмите.
Началото на празниците поставя херцог Шарл II Д Анжу, когато в 1294 година посещава града и обявява дни на веселие. Но развихрилите се балове, фойерверки, мимове и маски възмущават църквата и тя се противопоставя на този празник. По време на Френската революция и двете световни войни Ница не танцува. Чак през 18 век под влиянието на венецианския карнавал, френските благородници възстановяват традицията и я обогатяват с шествия, спектакли, концерти.
В сегашния си вид карнавалът е от 23 февруари 1873 г., когато е създаден специален комитет, който под патронажа на общината организира живописния празник, отбелязващ началото на пролетта. Той се обогатява всяка година, като в него се включва шествие с огромни цветни фигури, придвижвани на колела. В началото куклите с големи глави се правели от слама и пъстри парцали. Днес фантастичните композиции, дефилиращи през двете карнавални седмици, се проектират от художници от цял свят. През последните години особено популярни са фигурите, проектирани от карикатуристи на големи европейски вестници.
Дните на карнавала са
върхът на светския живот не само в Ница, но и в Кан, Антиб и Ментон, защото там
също се организират пищни дефилета на цветя. Украсата на градовете в тези дни е
неповторима, като извадена от най-фантастичните разкази.
Реалността
се слива
с мистичното
и нито местните жители, нито гостите могат ясно да усетят къде се намират.
При откриването на Карнавала на цветята в Ница кметът предава официално ключа на града на Краля на карнавала, който води всички процесии. Той е главният, защото по време на феста се обявяват кункурси за поне 50 различни вида крале - на киното, на музиката, на шегите и забавата. Въпреки че е повод за веселие, празникът засяга и по-важни теми и проблеми в обществото, като замърсяването на планетата, клонирането, влиянието на телевизията върху децата или увеличаването на данъците. Затова в тези дни могат да се видят фигури с карикатурни образи на популярни политици или бебета с телевизор-бавачка. Редуват се карнавални шествия от красиво облечени хора в костюми, украсени с живи цветя; ярки светлинни шоу програми, рок и поп концерти, спектакли и илюминации. Свещи, факли, огньове, цветни клади и неземни фойерверки разцъфват лудо в нощта и я превръщат във фантастична магия.
Още в първия ден публиката избира Кралица на карнавала- най-красивото момиче в най-цветния костюм, което предвожда шествието. В Парада на цветята участват 20 платформи с различни цветни фигури, дефилиращи в цялата си красота по крайбрежния булевард, придружавани от клоуни, музиканти и костюмирани жители на града. За декорирането на платформите се използват около 100 вида цветя - 90 от тях се отглеждат в околностите на Ница. Те трябва да се подменят и поддържат свежи през двете седмици на празника. Най-голямата платформа е изградена от над 3 000 цветя и се украсява за 72 часа. На всяка от тях стоят едни от най-красивите момичета на Ривиерата, които хвърлят между 100 и 300 000 цветя в публиката. Парадът на цветята дефилира и нощем, когато фигурите се осветяват от прожектори и фантастичното им въздействие се превръща в магия. Кулминацията в Ница е ожесточената битка с цветя, която датира от 1830 г. Балконите на къщите се превръщат в крепости, от които стопаните
обстрелват
минувачите
с уханни цветя.
Рози, момимини сълзи, лалета, фрезии, лилии, далии, гладиоли, люляци, минзухари обсипват хората, които пък се замерват помежду си с тях и разнасят аромата им по цялата улица. Всичко е феерия от слънце и аромати, музика и танци, смях, емоции и любов. И когато този карнавал свърши, до следващата година се разказват безброй пъти случки, преживявания и описания на фойерверките, песните, танците, за присъствалите звезди от модния и шоубизнеса, за новите запознанства и приятелства. Споделят се идеи за следващата фиеста, която ще бъде още по-пищна и запомняща се.
По същото време в другата перла на Ривиерата - Ментон, местните жители и гостите се радват на единствения в света Карнавал на цитрусовите плодове. В прекрасния град на Лазурния бряг - място за отмора на височайши и известни особи като крале, принцове, финансови магнати, писатели, художници, музиканти и артисти, пищният и бляскав карнавал е известен като "Лимонения празник". Ментон се намира на средата на пътя между Рим и Париж. Историята му е свързана и с двете страни, затова може би е съчетал италианската жизнерадост с френското благородство. Докато в миналото местните жители се изхранвали с риболов и цитрусови плодове, днес разцъфтява туризмът и плодовете се отглеждат основно за добиването на благоуханни масла за френските парфюми. Бившето рибарско село сега е най-благородническата, елегантна и популярна част на Европа. От неговата красота са черпили вдъхновение Пикасо и Матис, Ги дьо Мопасан, Балзак, Ив Монтан.
Високата класа на Ментон личи и от стотиците белеещи се на пристанището луксозни яхти. Красивият порт, който се нарича "Кеят на Бонапарт", е от времето на френския император. Оттук започва романтичната разходка из стария град. През топлите средиземноморски вечери на площад "Бреа" се провеждат под открито небе камерни концерти на
светлината
на десетки факли,
които се отразяват в прозорците на околните църкви. Най-забележителната сред тях е "Сен Мишел", чиято камбанария е от XIV век. В старата част е и Ботаническата градина, известна със стотиците си тропически растения.
Новият град е същинският център на Ментон. Той прилича на голяма цитрусова градина, защото по улиците му и в дворовете греят като слънца хиляди дървета, отрупани с лимони, портокали, мандарини и грейпфрути. Докато в Сицилия лимоновите дървета дават плод само веднъж в годината, в Ментон те раждат най-малко три пъти.
Най-красивата гледка към Лазурния бряг се открива от окъпания в слънце булевард "Гараван". Тук преминава карнавалното шествие. Не от кръшни танцьорки или загадъчни маски, а от цитрусови плодове. Началото му е далече в древността. През 1882 г. кралица Виктория пристигнала специално за карнавала, който бил по-нашумял от този в Ница. Тогава собствениците на големите хотели се събрали с идеята да превърнат старата традиция в забележителен празник, който да привлича туристи от цяла Европа. По това време било модерно зимата да се прекарва на Лазурния бряг.
Съвременното звучене на карнавала е от 1933 г., когато се открива Ботаническата градина. Тогава в шествието се включват легендарните фигури от цитрусови плодове. Всяка година той преминава под различен наслов - "Хиляда и една нощ", "Пепеляшка", "Арлекино", "Алиса в страната на чудесата". По традиция празникът се открива от най-малките жители, които десет дни неуморно дефилират по улиците в пъстрите си приказни костюми.
Участието в големия парад се заплаща, като цената на таксите е между 10 и 14 евро. Той се предвожда от принц Лимон, зад който се движи голяма свита от природни лимони и цял батальон малки лимончета. В шествието преминават многобройни платформи с най-причудливи фигури, изработени само от цитрусови плодове. Скелетът им е метален. Нощем те се осветяват и магията наистина оживява. Всяка една от платформите тежи между три и четири тона. За подготовката на една фигура са необходими четири - пет човека и почти половин година. За да се покрие един квадратен метър от фигурите,
трябват
30 кг плодове.
За свежестта им се грижат близо сто човека. За близо двете седмици на карнавала се подменят около 3-4 тона развалени плодове със свежи. След празниците те се подаряват на болници и старчески домове, а каквото остане се превръща във вкусен мармалад.
В нощта на Големия парад участниците в шествието и зрителите си разменят запалени свещи, т. нар. мусколети. Според традицията всеки един се старае да задържи възможно най-дълго своята свещ запалена, опитвайки са да угаси свещта на съседа. Този обичай е особено популярен сред влюбените и е съпроводен с пожелания и наричания.
По време на карнавала в Ботаническата градина на Ментон се провеждат и много изложби на екзотични плодове, които могат да бъдат опитани. Тук се излагат и най-големите и оригинални платформи от шествието. Те се състезават по фантазия и майсторско изпълнение за наградата на карнавала.