ПРАКТИЧНО
Осветлението има значителна роля в обзавеждането на дома. То може изцяло да промени облика на помещението. Със светлинните ефекти дизайнерите успяват дори да увеличат визуално обема на стаите.
Вграденото осветление има много предимства. Може да се постави, където желаете, да оформя различни сектори и освен това е оригинално и ефектно. Обикновено т. нар. лунички се поставят в кухнята или на тавана в стаите, но ние ви предлагаме една нестандартна идея, която ще разнообрази интериора ви. И тя е да вградите осветлението в пода. Този вариант е удачен за коридора или хола, например. Лампите могат да се поставят върху самия под или по первазите. Изборът зависи от вашите дизайнерски виждания. За да осъществите идеята, не са необходими много средства, а и изпълнението не е сложно.
Помислете за захранването с електроенергия. Обикновено това става от контактите на стената, като прекарате кабел до мястото на лампата. От значение е и подовата настилка. Най-подходящи са теракотът или гранитогресът, но по принцип осветлението може да се вгради във всякаква подова настилка. Специалистите препоръчват при керамични подове лампата да се постави между четири плочки като се изрежат ъглите. Ако решите да ги монтирате по первазите, изпълнението е по-лесно, защото така няма да ви се налага да сменяте подовата си настилка, а само тях. Освен това така по-лесно се скриват кабелите. Може да си поставите и фотоклетка, която да включва осветлението, когато влезете в помещението. По този начин оригиналността ви е гарантирана. Отваряте вратата, прекрачвате прага и стъпвате върху светещ под. Някои скептично приемат тази идея, твърдейки, че осветлението, поставено на пода, може да заслепява очите. Дизайнерите реализирали подобни проекти обаче твърдят, че матираните стъкла не позволяват това да се случи. Не се притеснявайте и за здравината им, те са проектирани така, че да издържат на натоварване.
Подовото осветление може да комбинирате с модерните стенни лампи с насочваща светлина. Те най-често са с халогенно осветление. То също е много актуално в последните години. С него се дава акцент върху предмет, картина, стена, за да бъдат забелязани от всеки, пристъпил прага на помещението.
Практиката показва, че за ефектно обзавеждане не е задължително да похарчите много средства. Добра идея и малко сръчност могат да превърнат дома ви в екзотично и нестандартно място.
Алпинеумът е интересен декоративен елемент за всяка градина. Идеята за неговото създаване е взета от самата природа - в суровите алпийки условия на планинските върхове, животът намира път сред студените безжизнени скали.
Най-често алпинеумите се изграждат в слънчевата част на двора около езерце или фонтан или с цел укрепване на естествен откос. Във всеки алпинеум водеща роля имат скалите, а растенията просто допълват композицията. За основа на алпинеума се използват обикновено варовикови камъни с неправилна форма, целите на дупки, обли речни камъни и натрошен камък. Те се редят терасовидно. Най-отгоре трябва да има задължително богата на хумус плодородна почва (около 20 см), в която да има малко пясък, за по-добро отцеждане, тъй като растенията, които са подходящи за алпинеум, не понасят тежките, мокри почви. Почвата задължително се набива добре, за да не започне да се отмива при поливането на растенията.
В повечето случаи върху най-горната (полегата) тераса на алпинеума се оформя връх от по-едри камъни с интересна форма. Растенията се разполагат на групи в зависимост от особеностите на растежа и цъфтежа.
Растенията, подходящи за алпинеум, обичат топлината от скалите (естествени или изкуствени), а корените им търсят пукнатините и фугите им. Растенията за алпинеум не бива да се преполиват, защото в противен случай загниват. Подходящи са: Campanula carpatica (карпатска камбанка), Alyssum (игловръх), Sempervivum (дебела мара), Aethionema (етионема), Aubrieya (аубриета), Geranium (здравец), Lavandula (лавандула), Erika (ерика), флокс и др. От дървесните видове и храстите можетете да избирате между Hibiscus, Magnolia, Yucca, Lonicera, Cornus, Prunus и много други. Подходящи за целта са и алпиийски многогодишни растения като еделвайса и каменоломката (Saxifraga x apiculata).
Алпинеумът се съчетава много добре с декоративно езерце или по-голяма водна площ.
Наречен е на името на прекрасния юноша Хиацинт от гръцката митология.
Народите от Западна Европа са го внесли от Западна Азия преди повече от три столетия и веднага са започнали да го подобряват. Днес съществуват множество сортове, отличаващи се от оригинала с едрите си съцветия и цветове и нежните и разнообразни багри - сини, виолетови, бели, розови, морави... Цъфти от края на март до май. Достига 20 - 30 см височина.
Зюмбюлите дават семена, но се размножават по вегетативен начин - чрез отделяне на дребните луковички. При някои сортове обаче размножаването става твърде бавно понеже се образуват много, но дребни луковички. Затова използвайте малка хитрост - преди засаждането цепнете дъното на старата луковичка кръстообразно. Засаждането трябва да стане през есента.
Зюмбюлът не е придирчиво цвете - той може да расте и на слънчеви места, и на полусянка. Добре е луковиците му да се изваждат всяка година след прецъфтяването и веднага да се засаждат на ново място, като се заравят с около 12 см пръст.
След засаждането разхвърляйте върху насаждението едра слама или листа от дървета. Те ще ги предпазят от измръзване през зимата.
Освен като градинско цвете, може да използвате зюмбюла и за получаване на цвят вкъщи още през зимaтa.
Съвет на градинаря: Пазете зюмбюла от силните обедни лъчи! Като се образуват дъщерни луковици (детки), те се отчупват внимателно и се съхраняват отделно. Детките цъфтят обикновено на втората - третата година, когато се садят в лехи.
За кухнята понякога се говори като за душата на къщата. Тя е мястото, където храната за обитателите се измива, подготвя, съхранява и приготвя. Кухнята също така е и мястото, което се влияе от майчината енергия на дома. Това е мястото, което обединява всички обитатели и подхранва любовта, разбирателството, търпението и взаимопомощта между тях.
* Разположете кухнята си в най-отдалечения край на жилището
Най-доброто място за разполагане на кухнята е във вътрешната част на дома. Избягвайте разположение в близост до входната врата, тъй като добрата Чи, влизаща в жилището, веднага ще бъде "сготвена”. Вместо това изберете достатъчно отдалечена стая в задната част на дома, където да я разположите.
* Никога не разполагайте кухнята в северозападния сектор на дома
Тази позиция е известна като "пожар пред портите на рая”. Ефектът може да бъде пагубен и особенно негативен за семейния патриархат. Причината за това е, че северозападният сектор на дома представлява бащата. Освен това символизира мястото, където божествената енергия изтича от дома.
Разполагането на кухнята в северозападна посока води до ежедневно "разтваряне” на добрия късмет от огъня (печката). Ако все пак кухнята ви вече е разположена в тази позиция, можете поне да преместите печката от северозападната зона на самото помещение. С други думи, преместете всичко, което предизвиква създаването на огнена енергия колкото е възможно по-далеч от този сектор. В противен случай, човекът, който изхранва семейството, може да загуби работата си, да се влоши благосъстоянието му или дори по-лошо - да повлияе на здравето му.
Ако не сте в състояние да направите нищо, за да отстраните този недостатък на кухнята, препоръчително е да поставите самовар (или някакъв подобен съд) пълен с Ян-вода (неподвижна вода) в северозападния ъгъл. Ефектът ще бъде намаляване на влиянието на енергията на огъня.
* Винаги поддържайте кухнята чиста и добре проветрена
Изключително важно е кухнята ви да бъде достатъчно добре осветена, проветрена и просторна. Свикнете ежедневно да отваряте прозорците и да проветрявате помещението. Ако готвите много, поставянето на абсорбатор ще подпомогне предпазването от натрупване на дим и миризми. Застоялите миризми в кухнята водят до натрупване на негативна Чи и влияят върху късмета на домакинството.
* Пазете се от тоалетни разположени в близост до кухнята
Ако близо до кухнята ви е разположена тоалетна, винаги дръжте вратата й затворена. Освен това вратата на тоалетната и печката не трябва да са разположени една срещу друга, тъй като това ще окаже негативно въздействие върху приготвянето на храната, а резултатът ще бъде лош късмет за семейството. Преместете печката си далеч от подобна позиция.
* Скрийте кошчето за боклук
Кошчетата за боклук съдържат гниещи и ненужни неща, излъчващи застояла и нежелана Чи енергия. Скрийте ги далеч от кухнята, където приготвяте храната за семейството си. Изкарайте ги отвън, ако имате тераса или двор, или си вземете от онези кошчета, които се монтират на вътрешната врата на кухненските шкафове. Така, затваряйки вратата, ще скривате боклука.
Живовлякът расте по влажните и тревисти места, край пътищата и насипите на цялата страна. Той е многогодишно тревисто растение, високо 12 - 30 см, с приосновна розетка от листа с дълги дръжки. Листата са широко елипсовидни до яйцевидни, целокрайни, със силно изпъкнали дъговидни жилки. Цветовете са дребни, светлокафяви, ципести, събрани в съцветие, цилиндричен клас, дълъг колкото цветоносното стъбло или по-дълъг от него. Цветовете са правилни, двуполови. Тичинките са 4. Плодът е двугнездна кутийка с 4 - 10 семена. Цъфти през цялото лято. Използват се листата, като се събират напълно развитите листа или се отрязва цялата розетка и се отстранява цветоносното стъбло.
Листата съдържат слузни вещества, гликозида аукубин, горчиви вещества, флавоноидите байкалин и скутеларин, около 4% танини, аскорбинова киселина, каротен, витамин К, минерални соли (калиеви и силициеви). В семената се съдържат 40% слузни вещества, 30% тлъсто масло, олеанолова киселина и сапонини.
Билката има омекчаващо, отхрачващо, ранозаздравяващо, противомикробно, слабително, противоязвено, диуретично действие. Лечебният ефект се дължи главно на слузните и дъбилни вещества.
Използва се широко за лечение на бронхит и други възпаления на дихателните пътища (прилага се при всички видове кашлица - простудна, туберкулозна, коклюш, при задух), при храносмилателни разстройства - гастрит с повишена киселинност на стомашния сок, язва, диспепсия, ентероколити. Противоязвеното действие е потвърдено. Получени са препарати от листата за лечение на язвената болест. При лечение с тях намаляват болката, запекът, нормализира се стомашната киселинност, подобрява се храносмилането. При голям процент от болните разраняванията на стомашната лигавица оздравяват. Много добър ефект се получава и при хроничен гастрит и ентерит. Тъй като билката има противовъзпалително и кръвоспиращо действие, с нея се лекуват и някои кожни заболявания, на първо място младежките пъпки.
В българската народна медицина листата на живовляка се употребяват при кръвохрачене, киселини в стомаха, оригвания, чернодробни и жлъчни заболявания, газове, увеличена простата, сърдечни болести.
Извлекът от листата се използва за улесняване на заздравяването на рани. Запарката се приготвя от 1 супена лъжица сухи нарязани листа с 250 мл вряща вода. След като престои 10 минути, се изпива на глътки за 1 час (доза за 1 ден). Използва се и сокът от пресни листа при заболяване на стомашно-чревния тракт, както и при наранявания на роговицата на окото.
Външно приложение - за жабурене за укрепване на венците и при зъбобол, гаргара при болки в гърлото, за компреси при възпалени очи, бани при кожни възпаления, за налагане на лапи при натъртвания. Пресни листа се използват за налагане при циреи, гнойни рани, ужилване и ухапване от насекоми.
Напълнете малки саксийки или сандъче с готова почвена смес, предаврително овлажнена. Поръсете семената върху повърхността, като четете върху съответната опаковка по колко семена максимално трябва да има в саксийката. Покрийте семената с около 0,5 см пръст. Притиснете леко пръстта и напръскайте с вода с помощта на пулверизатор.
Покрийте контейнера с найлонов плик или с готварско фолио за опаковане на продукти. Отстранете найлона, когато семената покълнат и зародишът на растението се покаже на повърхността. Саксийката/сандъчето поставете на южен прозорец. Поддържайте почвата влажна, сипвайте вода само в подложката на контейнера. Когато разсадът стане висок около 5 см, го прехвърлета старателно в индивидуална саксия.
Кервелът, кориандърът и копърът се засаждат директно в градината, след като почвата се отпусне в средата на пролетта, защото трудно понасят прехвърлянето от сандъче.
Супа
от черен боб
Продукти: 1 с. л. зехтин, 1 глава лук, 1 стрък целина, 2 моркова, 4 скилидки чесън, лют червен пипер, кимион, черен пипер, 4 чаши зеленчуков бульон, 450 г черен боб от консерва, 1 консерва царевица, 1 консерва домати.
Начин на приготвяне: Задушете лука, целината, морковите и чесъна, добавете подправките. Добавете бульона, половината боб и царевицата. Оставете да заври. Пасирайте останалия боб и доматите. Добавете в супата и варете 15 минути.
Крокети
от зелен фасул
Продукти: 2 1/2 чаши сварен зелен фасул, 2 с. л. масло, 2 1/2 л. брашно, 2/3 чаша мляко, 1/2 ч. л. сол, 1/2 глава ситно нарязан лук, 1/4 ч. л. сос Уорчестър, 3 чаши галета, 1 яйце, леко разбито с 2 с. л. студена вода.
Начин на приготвяне: Разтопете маслото в малка тенджерка. Добавете брашното. Постепенно налейте млякото, бъркайте докато стане много гъсто. Добавете солта, лука и соса Уорчестър. Нарежете фасула много наситно, добавете 2 чаши галета и горещия сос. Разбъркайте и охладете. Оформете от сместа крокети, оваляйте в галета, в яйцето и пак в галета. Изпържете до кафяво, сервирайте с чили сос.
Пикантни
картофки със сос
Продукти: 700 г пресни картофи, 3 с. л. олио, 2 ч. л. лют червен пипер, 1/2 ч. л. средно люто чили на прах, 1/2 ч. л. млян кимион, 1/2 ч. л. млян черен пипер. За соса: 1 кофичка кисело мляко, няколко стръка прясна мента накълцана, 1 малка скилидка намачкан чесън.
Начин на приготвяне: Загрейте фурната до 220 градуса. Смесете подправките заедно с малко сол в купа. Нарежете картофите на парченца и потопете в подправките. Намажете тавичка с олиото. След като олиото се е сгорещило добре, изсипете в нея картофките. Печете 40 минути, като обръщате картофките от време на време. Смесете продуктите за соса. Сервирайте с картофките, като сте ги отцедили от мазнината върху салфетка.