СОЦИАЛНО
Тина ИЛОВА
Покрай вота на недоверие към правителството заради проблемите на здревеопазването стана ясно, че министърът проф. Радослав Гайдарски има собствена клиника във Видин. В изказването си лидерът на ДСБ Иван Костов дори обяви, че министърът оперира на три места - в "Пирогов", болница "Токуда" и в собствената си клиника и по тази причина здравеопазването било в това си състояние. В собствената си клиника проф. Гайдарски никога не е оперирал, защото тя съществува само като сграда. "Ако не бях министър, болницата щеше да работи, но аз не искам опозицията да спекулира с нея. Затова не я отварям", обяснява министърът.
Когато е започнал създаването на клиниката си, докторът не си е и помислял, че един ден може да стане министър. През 1998 г. шеметно управлява Иван Костов. Затова на няколко пъти общинските съветници във Видин не разрешават на професора да купи място за заведението си. Едва през септември 1999-а местният парламент взема решение да продаде на доктора една полупразна детска ясла до най-голямата църква в града "Св. Димитър". Сградата е двуетажна с 940 кв. м застроена площ и двор от два дка. Определената от общинарите цена е 98 000 лв. Въводът във владение обаче се бави цели две години, което забавя и началото на преустройството на сградата. Заради забавения въвод последва съд за общината, тя пък завежда дело за забавени вноски съгласно договора за продажба. В един момент местният съд гледа двете дела заедно. До момента те не са приключили.
Преустройството започва към 2002-ра и върви много бавно. За малките си мащаби би могло да завърши за няколко месеца, но се проточва с години. Причина е и второ съдебно дело - обжалване на съдебно решение от двама реститути, които си искат 200 кв. м от двора на бъдещата клиника, за които имат отказ.
В момента вътрешното преустройство е приключило. Бившата детска ясла сега изглежда много модерно с нова дограма и фасада, с подреден двор. Сградата се пази заключена, тъй като вътре е нанесена голяма част от медицинската техника и оборудването. От пръв поглед се вижда, че макар и с надстроените два етажа, тя не е внушителна по размери. На първия етаж са приемните кабинети, на втория - лабораториите, на третия - болничните легла, разчетени за до 100, и на четвъртия - две операционни. Отделен вход от двора е направен за аптеката. Това, с което заведението ще привлича пациенти, са доказаните способности на проф. Гайдарски и екипа му, който той ще подбере, съвременната апаратура и модерните условия за работа.
Част от оборудването на болницата е от дарения. Още през 2002 г. българската православна общност в Берлин праща оборудване за 5 млн. лв. То включва легла, операционна техника, мебели. Дарение доставя и английската фондация "Саша". За останалото оборудване е взет банков кредит.
Министърът не е едноличен собственик на заведението. Изгражда го заедно с транспортния бизнесмен Илия Йорданов, който е пожелал да инвестира в болница. Общата им фирма е кръстена "Роси", на името на съпругата му Росица. Росица се казва и внучката на професора. В момента изпълнителен директор е Росица Гайдарска, която е медицинска сестра.
Такава клиника прави чест на Видин, твърди кметът д-р Иван Ценов. Знам, че освен от района, пациенти на д-р Гайдарски ще станат и жители на съседните гранични райони на Сърбия и Румъния, смята градоначалникът.
Симеон НИКОЛОВ
Възрастни хора с психически увреждания, настанени в социалния дом "Чучурката" в ломското село Орсоя, прекарват дните си на двора, а през нощта спят в разбити помещения сред строителни материали. Това установи проверка на областната управа в Монтана, РИОКОЗ и Областната дирекция за социално подпомагане.
В "Чучурката", където са настанени 50 души, са започнали едновременно два ремонта и за болните стари хора не са останали свободни стаи. В момента те живеят в разкъртени от майсторите помещения и спят сред строителни материали. За да не пречат на работниците, често старците биват извеждани да прекарат деня на двора. Ако времето е много лошо, ги наблъскват в столовата или във фоайето на сградата. Старите хора използват само една тоалетна докато ремонтират санитарните възли.
Дом "Чучурката" се ремонтира с 400 000 лева, отпуснати от Министерството на труда и социалната политика (МТСП). Тези пари са за изграждане на нова сграда, в която ще има зали за рехабилитация и почивка, столова и 16 спални помещения с по две легла и санитарен възел във всяко. До момента сградата е готова в груб строеж, но не са направени довършителните работи. Все още не е ясно кой е разрешил на строителите да започнат ремонт на старата сграда без да са довършили новата и да може домуващите да бъдат прехвърлени в нея. Най-вероятно става въпрос за занижен контрол от страната на общинската администрация в Лом, коментира зам.-областният управител и председател на комисията по проверката на социалния дом Крум Крумов. Той съобщи, че фирмата изпълнител на ремонтните дейности "Акрам" - Габрово, иска още 100 000 лева, за да довърши строителството на новата сграда и ремонта на старата.
Според кметът на Лом Пенка Пенкова започването на ремонт на старите помещения в дом "Чучурката" било наредено от чиновник в МТСП, който по-късно бил уволнен именно заради това. В момента общината търси нужните за довършване на ремонта пари.
Далеч от изискванията на ЕС и на българското законодателство били условията за живот и в дома за сираци "Милосърдие" в Лом, където са настанени 80 деца. Комисията установила, че децата там спят в големи общи помещения и ползват един санитарен възел, че няма складове за хранителни продукти, няма условия за спазване на противоепидемичен режим, навсякъде пъплят хлебарки. Освен това сградата на дома е с много високи тавани, което прави отоплението й през зимата почти невъзможно.
Констатациите на комисията не са изненада.
Мая ПАСКОВА
Самотна майка на 17-годишен ученик трябва да изкара един месец с 26 лв. заплата. Това не е в резултат на престъпно отношение от страна на работодателя, нито е административна грешка в начисленията. Не е и защото парите са й били дръпнати от някой друг от банкомата. Просто жената е била в болнични. Въпреки безспорно добрата идея обезщетенията да се превеждат по банков път директно на работника или служителя, което ограничи възможността некоректни работодатели да не изплащат тези пари, и въпреки усилията на служителите от НОИ документите да бъдат обработвани по най-бързия начин, за да не се забавят преводите, има технологично време от минимум един месец, което не може да се преодолее. Това поставя в патова ситуация много работници, които предпочитат да си вземат платен отпуск, когато се разболеят от грип например, вместо да чакат парите си повече от 30 дни. Защото е логично през това време те да се нуждаят от лекарства, а никой не може да предвижда кога точно ще се разболее, за да си задели предварително съответната сума за лечение.
В конкретния случай Кремена Иванова е с 20 дена болнични - 10 дни хоспитализация и 10 дни домашно лечение. Това са почти всички работни дни за януари. Затова и през февруари получава въпросните 26 лв. за останалите. Всъщност най-дълъг се оказва пътят на болничния. След като лекарят го издаде, пациентът трябва да се увери, че това е направено на нова бланка и всичко е изправно. Ако установи нередност - връща се отново при джипито и грешката се поправя (ако все още е с 39 градуса температура, задачата малко се усложнява). След това носи болничния лист на работодателя и проследява вписването му в специалната книга. Тази мярка е взета с цел работодателят да не може да отрече, че служителят наистина му е предоставил такъв документ. Накрая счетоводителят носи болничните в НОИ. Подаването им трябва да стане в деня след изплащането на заплатите. Ако боледувалият закъснее, както е случаят с Иванова, забавя се и внасянето на болничния. След 30 дни обезщетението се превежда по банков път. Ако разбира се не са установени други нередности и не се върне за поправка. Ако пък има разминаване в изчислението на размера на болничния, от НОИ превеждат сума като за минимална заплата. Изравняването става до май следващата година.
Така че да си казваме по-често "наздраве", когато кихаме, че ако се разболеем, наистина става сложно.
Доц. Васил Тодоров Доц. Димитър Стойков
От името на Съвета на директорите на УМБАЛ "Д-р Г. Странски"
В началото на това изложение би могло да се направи коментар върху подбудите за т. нар. "отговор" на доц. Д. Стойков, озаглавен "Рестриктивната политика ще се отрази негативно на Плевенската болница", публикуван във в-к "BG Север" на 02.03.2007 г. Вместо това Съветът на директорите ("ръководството") на плевенската университетска болница обсъди внимателно изнесеното и направи редица констатации.
Преди всичко нищо не е изисквало този "отговор" от доц. Стойков, изпълнителен директор на болницата до декември 2005 г., тъй като името и длъжността му никъде не се споменават в интервюто на сегашния директор доц. Васил Тодоров. Самото интервю "Спорът между БЛС и здравната каса е на политическа основа", публикувано на 2 февруари 2007 г., не е посветено на дейността на болницата, а както показва заглавието му - на съвсем друг проблем. Действително чак към края на това интервю на въпрос на журналистката много кратко, ясно и критично са обобщени финансовите и други проблеми на болницата единствено и само в светлината на системата на финансиране на болничното здравеопазване.
Отговорът на доц. Стойков за съжаление изобилства с неверни твърдения:
1. "Сегашното ръководство на УМБАЛ - Плевен, започна работа на 20.12.2005 г. и само за три работни дни заявява, че е успяло да намали дълговете на болницата от над 12 500 хил. лева до 5 047 хил. лв. на 01.01.2006 г...."
Такова твърдение не фигурира никъде в интервюто на доц. Тодоров.
2. Действително ръководството на болницата съвсем коректно отчита на всяко тримесечие през 2006 г. данните за дейността на болницата на своите заседания, пред Медицинския съвет и поради непрекъснатия интерес от страна на медиите в нашия град - и пред техните представители.
Дотук - това е всичко за интервюто и отговора на него. По-нататък обаче в няколко точки се прави анализ на някои от икономическите показатели за дейността на болницата за 2006 г. и се правят сравнения с 2005 г., някои от които са доста неточни или направо неверни.
3. Намалението на разходите за медикаменти през 2006 г. не е с 5 149 184, а с 3 295 048 лева. Различията в тези данни се дължат на неправилното включване в лекарствоиздръжката за 2005 г. на медикаменти по централна доставка, използвани за лечение на амбулаторно болни (по Наредба 34) в размер на 1 854 136 лева. Средната стойност на лекарстводеня през 2006 г. е 17 лв. За сравнение - коректно изчислената стойност на този показател за 2005 г. е 26 лв. При намалените цени на лекарствата през 2006 г. и коректно проведения търг за тях, това намаление е закономерно и обяснимо. То в никакъв случай не рефлектира неблагоприятно върху пациентите, тъй като през нито един период от годината болницата не е оставала без необходимите лекарства. Също така безотказно са закупувани и отпускани по-скъпоструващи такива по рапорти, при това най-много за пациенти на клиниката, в която работи доц. Стойков.
4. Заповедта на изпълнителния директор относно консултациите е изопачена, тя не нарушава никаква наредба на МЗ. Изразът за чудесата и безперспективните пациенти просто не подлежи на коментар. В добавка - обвинението за ограничаване на правата на пациентите е напълно безпочвено.
5. Разходите за заплати не са намалени. Договорираните работни заплати на всички служители са получавани в пълен размер и редовно през цялата година. Най-ниските заплати на някои лекари, медицински сестри и санитари бяха дори увеличени в края на 2006 г. Действително са намалени разходите за трудови възнаграждения, но както вече многократно е споменавано, само за сметка на т. нар. "пътеки" или на допълнителното материално стимулиране. Този въпрос вече е дискутиран от изп. директор доц. Тодоров неколкократно на различни нива и е обнародван отдавна в медиите.
6. Не се е налагало и не е особено коректно да се искат данни за заплатите на персонала от директорите на общинските болници. Това не е било никога практика за ръководството на болницата - сега и в миналото. Откъде доц. Стойков има данните може само да се предполага. Тук обаче трябва действително да се подчертае следното: ако в някои общински болници трудовото възнаграждение е по-голямо отколкото в УМБАЛ, то това е за сметка на реализирани относително по-големи приходи от тези болници, което по правило е ставало именно с помощта на договорите на УМБАЛ с тези болници и на специалистите на УМБАЛ, работещи в тях по втори или трети договор. В УМБАЛ увеличението на трудовите възнаграждения се осъществяваше през 2005 г. за сметка на генериране на задължения, в нарушение на основни търговски принципи и за което през 2006 г. нямаше разрешение на принципала - държавата, в лицето на Министерство на здравеопзването. Всъщност именно големият дълг през 2005 г. беше основната причина за санкциониране на предишния изпълнителен директор от МЗ. И тук повече коментар е напълно излишен.
7. Следващото твърдение както за броя на хоспитализираните пациенти, така и иронизирането по отношение на "малкия спад от 8,1 млн. лева" са отново напълно неверни. Защото ако се съпоставят данните за реализираните приходи само от извършваната от лечебното заведение дейност, се установява, че през 2005 г. те са 23 234 643 лв., а през 2006 г. - 22 538 242 лв., тоест става въпрос за спад от 696 401 лв., което в пъти се различава от данните в анализа на доц. Стойков. В допълнение - през 2006 г. през УМБАЛ са преминали 43 771 болни - с 900 повече отколкото през 2005 г. И тук възниква важният въпрос: защо при повече лекувани пациенти болницата има по-малко приходи "за дейност"? Доц. Стойков би трябвало да знае отговора, ако не го знае, да не се впуска в неверни коментари. Действителната причина за привидния парадокс е провежданото лечение на над 2 200 пациенти от две категории - неосигурени и рехоспитализирани, за които болницата не е получила никакви средства от РЗОК. Иначе казано разходите за тези пациенти са направени за сметка на болницата. Анализът на съответните служби на УМБАЛ сочи, че стойността на лечението или средствата, които дружеството не е получило за това, са над 1,1 млн. лева. За сравнение с 2005 г. - лечението на всички пациенти, оставащи извън клиничните пътеки, се заплащаше от МЗ.
8. По-нататък в анализа на доц. Стойков се казва, че през 2006 г. болницата е получила само с 2 850 хил. лв. по-малко за покриване на дълговете в сравнение с 2005 г. Реалните данни са "малко" по-различни. През 2005 г. болницата получава извънредни субсидии както следва: за периода април-юни в размер на 2 200 000 лв., през юли - 200 000 лв. и в края на декември - 6 700 000 лв. или общо 9 100 000 лв. През 2006 г. извънредната субсидия е само една - в края на декември и е в размер на 4 050 000 лв. или получената през 2006 г. извънредна субсидия е по-малка с цели 5 050 000 лв. спрямо 2005 г. Явно в тази ситуация доц. Стойков е бил подведен от икономическите си консултанти, тъй като извънредните 2 200 000 лв., получени през пролетта на 2005 г., в последствие са рекласифицирани като такива за доплащане на дейност, но явно авторите на публикацията не желаят да си спомнят този факт, защото правят "безпристрастен анализ". Тук е мястото да се подчертае още един много важен факт - получената през декември 2006 г. извънредна субсидия е отпусната от МЗ не за разплащане на задължения от същата година, а на онези натрупани до края на 2005 г. и оставени "в наследство" от предходното ръководство.
9. Разходите за капитално строителство и апаратура действително са намалени значително. Финансирането от РЗОК по методиката на клиничните пътеки не предвижда задължително средства за капиталови разходи, каквито отпускаше МЗ. Тук със съжаление трябва да се отбележи, че всъщност разходите в това направление за 2005 г. също бяха част от неплатения дълг. Справка - наследените проблеми с фирма "Бетонекс" в средата на 2006 г. По този въпрос разбира се авторът на отговора вероятно без да иска е пропуснал осигурените от 1,14 млн. лв. от министъра проф. Гайдарски средства за ремонт на две клиники - информация, която също отдавна е публично достояние.
Към края - твърдението, че "провежданата политика през 2006 г. не е в полза на пациентите, персонала и авторитета на университетската болница, Плевен, региона, МЗ и страната като цяло" е напълно несъответно както на политиката на самото МЗ, така и на държавното ръководство. За съжаление се налага отново да се припомни, че МЗ съвсем ясно изрази отношението си към политиката на предишния изпълнителен директор в края на декември 2005 г. "Политиката" на доц. Стойков доведе болницата до предфалитно състояние в края на 2005 г., но това вече явно е забравено от него щом се е заел да поучава както сегашното ръководство, така и обществеността и да заема ролята на пророк. Инсинуацията, че между ръководството и колектива, в който работи доц. Стойков, има противопоставяне явно отразява неговото желание за генериране на такова, с цел преследване на лични амбиции.
В заключение на изложеното видно е, че настоящото ръководство на болницата провежда последователно държавната политика, насочена към строго спазване на изискванията на финансовото законодателство, оптимално управление на финансовите ресурси и определяне на разходите съобразно приходите, а не обратно. Съветът на директорите счита за неуместно и недопустимо компрометирали се мениджъри да оклеветяват сегашното ръководство на болницата, използвайки умело конфликтни ситуации, касаещи процедури, свързани със съсловната организация или синдикатите.