НОВ ИМИДЖ

Хирургията на щастието променя човешки съдби

Между визията, психиката и поведението има неразривна връзка, твърдят медици

  Мая ПАСКОВА

В клиника "Св. Параскева" в Плевен активно се работи с най-съвременните методи на естетичната и пластичната хирургия, някои от които се прилагат за първи път в България. "BG Север" предоставя на своите читатели любопитни случаи от практиката на плевенските медици и факти, които доказват за връзката между красивата визия и успешната професионална и лична реализация на пациентите, ползвали услугите на хирургията на щастието.

В днешно време поговорката "По дрехите посрещат, по ума изпращат" все повече губи актуалност. Почти няма обява за работа, независимо от характера на заеманото работно място, в която след като са изброени нужните знания, умения и професионална подготовка на кандидата да не присъства и изискването: "добър външен вид", "атрактивна външност", "приятна визия". Според изследване от 2005 г., спонсорирано от Федералната банка в Сейнт Луис, хората с добър външен вид печелят повече пари от тези, които не са особено привлекателни, и то за една и съща работа. Ниската самооценка и недостатъците във външния вид създават редица проблеми не само в професионалното израстване, но и в обикновения живот на тези, към които природата не е била достатъчно щедра. Това се отразява дори на здравето. Хората, които са концентрирани върху недостатъците на своята външност и нямат самоуважението си, са склонни към неврози, апатически и тревожни депресии; алергични реакции на нервна почва - на невродермити и астмоидни състояния; вегетативни нарушения; проблеми с черния дроб; сексуални разстройства.

Психолозите твърдят, че всеки започва да сравнява своята външност с тази на околните още през първата година от живота си. И милите фрази от рода на "клепоушкото на мама" и т. н. могат само да породят комплекс за непълноценност. От поведението на родителите до 80% зависи какъв тип самооценка ще се формира у детето.

1. Аз съм по-добър/по-добра от останалите. Хората, които смятат така, са само около 5%.

2. Аз съм като останалите, със своитe достойнства и недостатъци. Тези хора са най-много - около 80%.

3. Аз съм по-лош/по-лоша от останалите. В това са убедени 15%.

Последната група са хората със слаба воля, може да се каже вечно недоволните и хленчещите. Те постоянно търсят в думите на околните потвърждение на своята непълноценност. А патологичното зацикляне върху някакъв физически недостатък се нарича дисморфофобия. Тези пациенти "окупират" кабинетите на пластичните хирурзи с молба да им се направи нос като на Шарън Стоун или устни като на Мерлин Монро. Факт е обаче, че след излизането от кабинета на пластичния хирург много от пациентите променят мисленето и поведението си и решават повечето от проблемите си, породени от комплексите. "Ставаш по-самоуверен, а оттам и отношението ти към околния свят се променя в положителна насока. Всъщност пластичната хирургия е нагледен пример за това как отстраняването на даден физически недъг води до излекуването на психиката и съзнанието. Освобождаването от комплекси води до достигане на хармония между тяло и дух. Чувството е невероятно!", споделя пациент на хирургията на красотата.

В клиника "Св. Параскева" в Плевен вече са отчетени много положителни резултати в тази насока. За добрите практики и за впечатляващи случаи на човешки драми, които са претърпели зашеметяващ положителен обрат благодарение на корекции във външния вид на героите, разказва д-р Юрий Николов - завеждащ клиниката и "автор" на повечето операции.

Случаите демонстрират точно известната взаимозависимост между визия и характер, психика и емоционално състояние. От външния вид на индивида зависи цялостната му нагласа към заобикалящия го свят, нервно-психичното му равновесие, самочувствието, силата на духа. И това не зависи само от възрастта.

14-годишният Петьо (всички имена са променени - б. а.) е типичен пример за това как естетическите дефекти при децата довеждат до чувството за непълноценност и до тежки психически и социални деформации. Присъщата жестокост на тази възраст, изразена в липсата на такт и дискретност, още повече задълбочава проблема.

Още от детската градина Петьо бил подложен на хулите и обидите на детското общество. Поводът за това са големите клепнали уши. Неизброим е наборът от епитети и прякори, които произхождали от този природен дефект - Клепарник, Ушатко, Пеленгатор, Сателит... Постепенно Петьо станал необщителен и затворен, нямал приятели, трудно контактувал, успехът му в училище се сринал. Пуснал си дълга коса, непрекъснато носел шапка или забрадка - уж като моден аксесоар. Това обаче още повече заостряло вниманието на връстниците му, които се досещали каква е причината за модните залитания на Петьо. В един момент той отказва да ходи на училище. Учители и родители отдават нестандартното му поведение като криза на тийнейджърската възраст, която ще отшуми. Въпреки опитите на детето да повдигне в къщи темата за външния вид като основен проблем за липсата на самочувствие. Самата майка е с подобна деформация, но само на едното ухо. Щом природата ни е го дала, значи трябва да се приемаме, каквито сме, отговаряла тя на забележките му. Чак когато отчаяното детско съзнание измисля последния опит да си помогне само и стига до безумната крайност - да си залепи ушите с каникулит към главата, родителите осъзнават какво става. Настъпила е обаче сериозна инфекция. След довеждането на момчето в клиниката на първо време специалистите е трябвало да излекуват първо нея. И да проведат сериозен разговор с родителите, които се убедили, че ушите на детето трябва да бъдат коригирани. На Петьо е направена отопластика на двете уши, които са намалени и прибрани към черепа. Само месец след това всички проблеми са забравени. Петьо става отново отличен ученик, започва да тренира футбол и се изявава като най-добрия спортист в отбора. По-късно дискретно пристига и майката, за да си оперира и нейното ухо.

Втори случай на 35-годишна жена, с привидно щастлив брак, но нереализирана професионално, дава пример за това как липсата на самочувствие се отразява на кариерата и на отношенията в семейството. Когато Ели осъзнава, че двете деца, добрият съпруг и този безобиден, безболезнен, но сив, безцветен и безинтересен брак не я удовлетворяват, а именно кривият и голям нос е причината да не може да завързва полезни социални контакти и да започне работата, която й харесва и би я удовлетворила, тя изпада в тежка депресия. Двамата интелигентни партньори след консултации с психолог осъзнават истинската причина за емоционалния срив на Ели и решават да пробват промяна с пластична хирургия. В София жената се подлага на две пластични операции, ефектът от които е незадоволителен за нея. След третата обаче възникват вътреносови усложнения и естетичният проблем се превръща в много сериозен здравословен. В плевенската клиника са били коригирани едновременно вътрешните проблеми комбинирано с пластичната промяна. Получи се добър ефект, е мнението на специалистите. Върнах си желанието за живот, е благодарността на Ели.

Виден бизнесмен, убеден че е постигнал всичко в живота - пари, коли, красива 20-годишна приятелка, отдал причината за провала в интимния си живот на... големия си нос. В предварителния разговор с лекарите става ясно, че Пламен, влюбен и много горд с младото си завоевание, става подозрителен и ревнив към приятелката си, която по цял ден стои във вилата сама, докато той е на работа. За да бъде спокоен за действията й, той поставя камери във всички стаи и вечер старателно преглежда записите. "Преди месец дойде една нейна приятелка на гости. Вечерта преглеждам разговора им на чаша скъпо уиски. Абе ти тоя дърт маймун докога ще го търпиш, изведнъж забива въпрос гостенката. "Аз не че го обичам. Като го погледнеш, прилича на орел с този крив нос", искрено отговаря малката. Сега като се сетя за носа си как е надвиснал над нея и какво си мисли тя, не мога да правя секс. Моля ви, докторе, оперирайте го, за да ми се реши проблемът", била изповедта на посърналия бизнесмен. Въпреки обяснението на специалистите, че това е проблем, който се дължи на психиката, пациентът бил категоричен. След няколко месеца дошъл доволен да благодари и да сподели със спасителите си, че вече няма проблеми в сексуалните си отношения и че новата му, отново млада приятелка, много харесва профила му.

Представата за красота

Представата за красиво в последните години се налага от стереотипа, изфабрикуван от тв клиповете и лайфстайл списанията.

Научният проект "Бютичек" (Beautycheck) на университетите Regensburg и Rostock в Германия си поставя две цели: първо, да изясни какво е "красота" и по какви параметри се определя тя, и второ, да очертае социалната значимост на привлекателността - т. е. как външността на човека се отразява на отношенията му с другите хора.

Те направили снимки на 96 доброволци (осем от които модели) от 17 до 29-годишна възраст - всички с бели тениски на неутрален фон. След това 500 души на различна възраст, с различен професионален и социален статус, оценявали по седмобална система лицата с помощта на създадената от учените софтуерна програма.

В хода на експеримента учените определили основния набор от черти, задължителни за красивото лице.

За жените: мургава гладка кожа, тясно лице, пълни устни, широко разположени очи, тънки клепачи, гъсти, дълги и тъмни мигли, тъмни и тънки вежди, високи скули и неголям, тънък нос.

За мъжете: същото, плюс волева брадичка и издадена челюст.

Само едно виртуално лице може да бъде покрито с идеална, тънка, гладка кожа без бръчки и пори. Именно тази "изкуствена кожа" мнозинството анкетирани определили като най-атрактивна.

Изводите? Повечето от нас оценяват себе си и околните по напълно нереални критерии.

Съвременният човек като цяло рискува да развие комплекса на Пигмалион, древният скулптор, който създал съвършена статуя, в която безнадеждно се влюбил.

В последния етап на експеримента доброволците трябвало да се опитат да преценят и характера на моделите от снимките, признати за красиви или неприятни. Оказало се, че за колкото по-хубаво било смятано едно лице, толкова по-приятен, одухотворен, интелигентен и сериозен характер приписвали на притежателя му.

Съвременни методи за естетична промяна

Мезотерапия

Това е процедура, при която се инжектира с игла под повърхността на кожата в мезодермата коктейл от витамини, минерали, аминокиселини и лекарства. Мезотерапията не е просто техника, а нова философия за лечение. За пръв път през 1952 г. френският лекар Мишел Пистор прилага мезотерапията в ревматологията, по-късно започва приложението й в офталмология, ортопедия и естетичната и пластична хирургия. Извършва се по два начина - механично със специални пистолети и ръчно, но е много по-скъпа. Игличките са изключително фини с диаметър 27 - 36 G и дълги 4 - 10 мм. Разстоянието между апликациите е 0,5 - 2 см.

Основни предимства на мезотерапията са: активните вещества се инжектират директно в зоната на третирания проблем и концентрациите са много по-високи от прилаганите перорално и интравенозно; липсват белези за разлика от липосукцията и убожданията; подпомагат стягането на кожата.

Броят на процедурите се определя от вида на третирания проблем и неговата тежест и са от 3 до 15 - 20 в интервал от 1 до 3 - 6 седмици.

Болезнени ли са? Чувството на болка е различно при различните пациенти в зависимост от прага на чувствителност. Понякога се прилагат анестезиращи кремове.

Предварителна подготовка почти не се изисква. Желателно е една - две седмици преди терапията да се увеличи консумацията на листни зеленчуци - зеле, броколи, маруля, и два дни преди това да не се приема аспирин.

Нежелани реакции - понякога след апликациите се получават малки синини, които до седем дни изчезват, лек оток за около 3 - 4 часа, парене и мравучкане, които също отшумяват бързо.

Цените варират в зависимост от проблема и продуктите, които се инжектират.

Прилага се при косопад, третиране на целулит, на стрии, реджувинейшън (подмладяване), антиейджинг (забавяне на стареенето). Работи се с швейцарски продукти, чиито представител за България е Дже и Ди Медикалс.

Филинг

Процедура за запълване на намален или липсващ обем със специални пълнители - филъри.

Какво представляват филърите? Това са инжектирани материали, които се използват за различни естетични корекции: попълване на бръчки, уголемяване на устни, запълване на белези от акне или оперативни интервенции.

Филингът се прилага от преди сто години и в момента съществуват над 200 различни продукта. Днес се прилагат най-вече филъри, съдържащи хиалуронова киселина. Тя е естествен мукополизахарид - компонент на междуклетъчното съдържимо в кожата и съединителната тъкан при човека. Една молекула хиалуронова киселина е способна да задържи повече от 1000 молекули вода. Благодарение на тази си способност хиалуроновата киселина поддържа оптималния баланс на влажност в кожата и повишава еластичността и. Наричат я молекулярната гъба на кожата.

Филърите се инжектират на ниво дерма - наричат се още дермални имплантанти. Разделят се на три основни групи. 1. Временни, заместващи естествените тъкани - те остават в кожата за определено време - 3 - 6 месеца, и периодично се инжектират. 2. Временни, стимулиращи образуването на нови. Те съдържат вещества, стимулиращи синтеза на собствен колаген, периодът на инжектиране е по-дълъг. 3. Постоянни - съдържат неразградими от организма вещества и остават постоянно в мястото, където се инжектират еднократно.

Съществуват различни начини за коригиране на бръчки от пилинг до лифтинга. С филърите се запълва намалелият обем където е необходимо.

Те се поставят лесно, бързо, резултатие са видими и ефектът, който се постига, е естествен. Швейцарските продукти, с които се работи, имат множество предимства спрямо останалите на пазара: уникална технология на производство, не се образуват модули (топчета), максимална сигурност - рискът от алергии е сведен до минимум, най-добри мигновени резултати, забавена биодеградация, дълготраен ефект - 9 - 12 месеца, лесен за инжектиране, не се наблюдават никакви странични ефекти.