ПРАКТИЧНО
Гълъбовъдите в своята любителска дейност се стремят да запазят чисти породите, които развъждат, както и да създадат нови породи. За осъществяване на тази цел трябва да проявят търпение и постоянство. Това се постига, като се съешават чистокръвни индивиди от една и съща порода с еднакви отличителни белези. Важен момент при съешаването и особено при развъждането на гълъби са грижите, които полагат родителските двойки при отглеждането на малките.
За да се образува семейство (двойка) гълъби, първо трябва да се избере от коя порода да бъде то. Това се определя от възможностите и условията на гълъбовъда. Ако живее в апартамент, това би могло да стане на терасата. Ако обаче е в къща, там възможностите ще бъдат неограничени. Едрите породи гълъби изискват по-големи помещения, а дребните породи - по-малки пространства. След като се изберат два гълъба, които не са двойка, те се поставят в клетка с дължина около 60 см, ширина 50 см и височина 40 см.
Когато гълъбите не са били съешавани, в клетката този акт ще стане бързо - за 3 - 4 дни. Когато обаче единият е бил съешаван, тогава този период е по-дълъг. В клетката се слагат храна и вода. Може клетката да се постави и на полутъмно място.
Как да познаем, че двата гълъба са вече семейство? Признаците са ясно изразени. Съешените гълъби не се бият, милват се, като кълват перушината на шията, целуват се, захващайки човките си взаимно. Впоследствие мъжкият индивид покрива женската. От този момент двойката може да се пусне в общия гълъбарник. Ако гълъбите се отглеждат в клетката, необходимо е да се поставят две сандъчета със слама, за да снасят яйцата.
След като са си избрали место в гълъбарника, двойката гълъби започват да строят гнездото. Женската стои в гнездилката, а мъжкият носи сламки, клечки и др. Женската ги поема и оформя гнездото. За улеснение на семейството гълъбовъдите поставят във всички гнездилки сено, слама и други материали. Женският гълъб снася 2 яйца през 1 - 2 дни. Още щом се снесе едното яйце, някои двойки започват да го мътят, а други двойки започват да мътят след снасяне на двете яйца. Вторият случай е по-добър, защото излюпването на двете гълъбчета става едновременно. Мътенето продалжава 17 - 18 дни и се извършва от двата гълъба. Това е характерна особеност за този вид птици. Новоизлюпените гълъбчета са слепи и слабо подвижни. Захранването им става от двата възрастни гълъба, които отделят в гушите си т. нар. гушево мляко и в продължение на 8 - 10 дни подават в човките на малките гълъбчета. След това започват да ги хранят с основна храна - различни видове зърна, което продължава около 35 - 40 дни. След този период малките са готови да се хранят сами и излизат от гнездото. Около 20 дни след излюпването на малките женската снася отново две яйца в друга гнездилка. Храненето на малките се осъществява от мъжкия, а мътенето на новите яйца - в повечето време от женската.
Никога не забравяйте, че гълъбите са зърноядни птици. Следователно храната трябва да бъде зърнена. В нея се съдържат много бълтъчини, мазнини, въглехидрати, витамини, минерални соли и др. Основната храна на гълъбите трябва да бъде разнообразна, осигуряваща всички необходими съставки на организма, особено през яйценосния период. Широко популярни за хранене на гълъбите са царевицата, ечемикът, слънчогледът, просото, рапицата, овесът, пшеницата, соята, грахът. При отглеждане на повече гълъби се правят автоматични хранилки, където се поставя по-голямо количество зърна, за да могат възрастните по всяко време да кълвят и да хранят малките. Водата за пиене трябва да бъде винаги прясна.
* Цветя
Пролетта идва заедно с цветята. Те са навсякъде. Използвайте свежи цветя и зеленина, за да направите елегантна аранжировка за масата или пък романтична украса за спалнята.
* Аромати
Истина е, че ароматите, които използваме в дома си, са също вид декориране. Можете да напълните няколко купи с ароматен пясък, сушени плодове или подправки и да ги разпределите в различните стаи. Ще ги откриете в парфюмерийните магазини и магазините за сувенири.
* Свещи
Ароматът на свещите може да бъде успокояващ, ободряващ, вдъхновяващ... Изберете свещи в светли, пролетни цветове с различна форма и размер. Винаги е хубаво, когато у дома мирише на чисто и свежо.
* Плодове
Купата с примамливи плодове на масата или скрина също е вид украса, която освен това е и вкусна.
Влизали ли сте в дом, в който още от първите минути се чувствате удобно и уютно? Основна заслуга за това имат цветовете, използвани в него.
Домът е убежище, място за почивка и комфорт. Там ние общуваме с най-близките си същества. Правилният избор на цветове и цветови комбинации стимулира нашите чувства и настроение и създава неповторима атмосфера.
Зеленият цвят е един от най-използваните в интериорния дизайн. Той е елегантен, дискретен, успокояващ, хармоничен, мирен. Доказано е, че човешкото око си почива най-много, съзерцавайки зеления цвят.
Зеленото олицетворява младостта и растежа. То създава добро настроение и чувство на пролетна свежест. Най-популярни в интериорния дизайн тонове на зеленото са цветът на салвията (градинския чай), на ментата, на кивито, на лимона. Светлозеленото действа успокояващо и е подходящо за детски и тийнейджърски стаи. Тъмнозеленото е най-добро за кабинети и библиотеки. То създава в тези помещения чувство на спокойствие и стабилност. Истинска спа атмосфера можете да постигнете в банята с комбинацията от светло зелено и синьо.
Зеленото е символ също на успеха и парите. Ето защо, използвано в антрето или дневната, то създава усещане за стабилност и благоденствие в дома ви. Ако използвате зеленото в кухнята и гостната, в съчетание с естествения цвят на дървото, това е прекрасен начин да създадете една близка до природата хармонична среда за живот.
Използвайте го смело за стените, за аксесоарите, за завесите и декоративните възглавнички. Най-лесният начин да декорирате дома си в зелено е с помощта на цветята. Те са свежи, атрактивни, пречистват въздуха в помещението и ни доближават до природата.
Това многогодишно цвете краси градините през цялата пролет - от април до юни, с нежните и ефектни розови цветчета, висящи на едностранно разположени гроздове. Листата са наредени последователно, имат дълги дръжки и дълбоко врязани сегменти. Стъблата са разклонени, със синьо-зелен отенък и стигат до 50 - 60 см.
Названието на рода произлиза от dis (две) и kentron (шип) - намек за двата шипа на цвета. Цветчетата наподобяват формата на сърце, затова у нас се нарича Дамско сърце, руснаците му викат Разбитое сердце, а в латиноезичния свят носи страховитото име Bleeding Heart (Кървящо сърце).
Това красиво цвете е непретенциозно към почвата, но расте по-добре в лека, хранителна почва с умерена влага и е подходящо за сенчести места.
Известни са около 20 вида, разпространени в Азия и Северна Америка. Размножава се чрез делене на храста, както и чрез стъблени резници. Храстчето се разделя през пролетта или през есента. Може и да се форсира през зимата в топли помещения. В края на ноември се пресажда от градината и се държи при 20 градуса. Редовно се полива и подхранва с тор за цъфтящи. Започва да цъфти след 20 - 30 дни, около Нова година без някакъв специален режим.
След зимата копривата е първият пресен зеленчук на трапезата ни. В ранна пролет, когато "ни нападне" пролетната умора, я споменаваме като спасител. Виждаме полезното растение да се показва с крехките си зелени листа като предвестник на пролетта в "женския месец" март.
Едва ли има човек, който да не познава това многогодишно тревисто растение, но не всеки знае неговите лечебни свойства и с лека ръка подценяват копривата заради парливите й власинки, с които я е дарила природата, за да пари и за да не бъде изяждана от животните.
Като храна и лечебно средство копривата е позната на почти всички древни и съвременни народи. Tя е безценна както като храна, така и като лечебна билка. Копривата е едно от растенията, което е най-богато на хранителни соли.
Копривата е едно от леснодостъпните лекарствени растения. Тя е добро средство срещу пролетна умора, заради съдържащия се в нея витамин C, както и срещу анемия, защото подобрява обмяната на веществата.
На мнозина е известно, че копривата като билково растение притежава много полезни за човека хранителни и лечебни свойства с общоукрепващо действие. Като билка тя е незаменимо средство срещу заболявания на нервната система. Отварата от коприва подсилва дейността на сърдечния мускул. Tя повишава и отделянето на пикочна киселина, помага при жълтеница, чернодробни и жлъчни заболявания. Премахва и пърхута, след изплакване на косата.
Минералите желязо, натрий и фосфор се съдържат в копривата в много по-голямо количество, отколкото в спанака и киселеца. Копривата е позната и с лечението на ревматизъм, посредством жуленето на болните места с пресните й листа. Тя се препоръчва за ежедневна храна на родилките за увеличаване на кърмата и спомага за поникването на зъби при кърмачетата. Ако в ежедневието си човек по-често употребява копривата за храна, много болести на стомаха, червата, костната система и нервите биха изчезнали. От коприва могат да се приготвят различни вкусни ястия, а в други ястия тя може да се слага като подправка вместо червен пипер.
Рецепта против диабет: две супени лъжици семе от коприва се поставят в кофичка кисело мляко, сместа се разбърква много добре и се изяжда на три пъти в течение на деня. За по-голям и бърз ефект е добре семето да бъде счукано.
Ако все още не сте имали възможност да опитате японския специалитет суши, то вероятно е настъпил подходящия момент за това. Но за да имате възможност спокойно да се насладите на вкуса му, добре е преди това да сте усвоили някои правила за боравене с клечките и яденето на суши, защото японските ресторанти са предизвикателство не само за нашия вкус, но и за нашите обноски.
Японците са известни с педантичното си отношение към своя етикет на храненe, за това, ако искате да се представите като възпитани и изискани клиенти, може да вземете предвид следните съвети.
Първо започнете с усвояване на начините за боравене с пръчиците. В Япония първоначално пръчиците се взимат с лявата ръка, след това се поставят в дясната, с която ще си служите оттук нататък. Обикновено клечките се сервират поставени в специална за тях поставка, като трябва да се следи острите им ъгълчета да са вложени в тази поставка. Смята се за много неучтиво, ако поставите клечките на принципа на ножа и вилицата. Те трябва да бъдат в купичката с леко диагонално разположение спрямо вас.
Важно е да не поставяте изправени клечките в купичката с ориз, защото така се поднася той за мъртвите. Груба грешка е и да забивате клечките си в храната. Освен че е белег на лошо възпитание и израз на неуважение към храната, отново е част от погребалния ритуал. При хранене винаги използвайте изравнени клечки. Неравномерното им разположение е израз на голяма тъга и изпращане на останки след кремация. Ако сте поръчали голямо плато със суши и искате да отсипете на себе си, обърнете клечките откъм тъпата им страна (по- дебелата) и с нея си вземете от общото плато. Обратното се счита за неучтиво.
Ако желаете да подадете на някого от вашата маса суши от вашата чиния, то никога не го правете директно. Трябва да го поднесете с вашите клечки към чинията на човека, на когото искате да го дадете, и той сам да го вземе. Поднасянето на суши "от клечки в клечки” се счита за крайно обидно и невъзпитано, което си има и своето историческо обяснение и символика - японците прехвърлят от клечки на клечки кокалче при изпълнение на един от погребалните си ритуали. Важно правило е и никога да не си играете с клечките.
Ако сте усвоили основните правила за боравене с клечки, е време да преминете и към самото похапване. Когато боравите с пръчки, трябва да завъртите суши на 90 градуса надолу със завъртане на китката и потопите в соевия сос тази част, от която е рибата. Внимавайте да не го потопите от страната с ориза. Това ще го направи твърде горчиво за ядене, защото оризът е достатъчно овкусен с оцет и добавянето на още соев сос ще наруши балансирания вкус на ориза, от което ще се наруши и вкуса на самото суши. Счита се за изключително нелюбезно и голяма обида към труда на готвача да отделите рибата от ориза.
Усвоили тези няколко правила ви остава да издържите и последния "изпит”.
Как да поднесете суши към вашата уста? Според някои трябва да се яде обърнато с рибата надолу, но преди всичко трябва да се вземе предвид, че съобразно символа си суши би трябвало да се яде така, че рибата да е от лявата страна на устата, а ориза от дясната. Сега ви остава само да посетите японски ресторант и да демонстрирате наученото.
Продукти: 4 филийки за тостове, 2 ч. л. зърнеста горчица, 2 резена шунка, 4 резена кашкавал, краве масло.
Начин на приготвяне: Филийките се намазват добре от едната страна с краве масло. Събират се с намазаната страна навътре две по две. Отвън се намазват със зърнеста горчица. Върху нея се поставя резен кашкавал, резен шунка. Тиган със средни размери се загрява. Внимателно се повдига горната филия с кашкавала и шунката и се пренася в тигана, като се поставя с намаслената страна надолу. Захлупва се с другата филийка, с намаслената страна нагоре. Пече се на умерен огън около 2 - 3 минути и внимателно с помощта на лопатка се обръща. Изпича се 2 - 3 минути и се прехвърля в чиния за сервиране. Срязват се по диагонал и се поднасят веднага.
Продукти: 150 г филе херинга, 2 зелени ябълки, 3 сварени яйца, 50 г майонеза, 1/4 глава червен лук, 1 - 2 с. л. ситно нарязан копър.
Начин на приготвяне: Ябълките се разрязват на две, махат се семките и се издълбават, като се оставя слой от 5 мм. Филето херинга се измива (ако е солено се потапя в прясно мляко за 20 минути). Две от яйцата, филето на херингата, издълбаната част от ябълките и лукът се нарязват на дребни кубчета.
Всичко се разбърква с майонезата. Запълват се издълбаните половинки на ябълките. Отгоре се поръсват със ситно нарязан копър и се украсяват по желание с третото яйце. Оставя се да престои 15 - 20 минути, за да могат ябълките да пуснат малко сок и се сервират.
Продукти: 680 - 700 г брюкселско зеле, 3 с. л. зехтин, 4 големи скилидки чесън, обелени и нарязани на кръгчета, 1/4 ч. л. люти червени чушлета, нарязани на ситно, 1/4 ч. л. сол, лимонов сок.
Начин на приготвяне: Зелето се накъсва на отделни листа. За тази цел се изрязва около 1/2 см от долната част на главата и с връхчето на ножа се изрязва кочанчето. Отделят се колкото може повече листа, останалото се нарязва на ивички. Тиганът се загрява на среден огън. В него се налива зехтинът и се запържва чесънът за около 4 минути, като се разтърсва съдът, за да се разбърка чесънът. Добавят се зелевите листенца, ястието се посолява и се подправя с чушлетата и се захлупва с капак. Така се задушава 4 - 5 минути, като отново периодично се разтърсва тиганът. Зелето се обръща с широка лъжица, щипка или шпатула. Листенцата трябва да се задушават, не да се пържат. Ако е необходимо, се намалява огънят и отново се готви под капак. Ястието се задушава още 4 - 5 минути или докато зелето не омекне и не намали значително обема си, като при това трябва да остане яркозелено и блестящо. Поднася се веднага, поръсено с лимонов сок.