АРТСЕДМИЦА
Театърът е една голяма илюзия, но зрителят търси именно това
Мая ПАСКОВА
- Г-н Иларионов, как ще отбележите тази година 27 март - Международния ден на театъра?
- Бяхме решили да направим едно специално комедийно шоу. Първо не ни стигна времето, второ - в основата трябваше да бъде Ива Николова, която сега се изявява на сцената на "Пей с мен" с Наско от БТР. Решихме да го отбележим с представление, което се постави скоро и се получи добре - "Нощта на момичетата". С кратка официална част ще се поздравим за празника. За нас са по-важни делниците, да реализираме това, което сме заложили в програмата.
- Много нови постановки реализирахте тази година...
- Това е хубаво и още повече, че театърът ни се отваря и за другите.
- Имате предвид зад граница?
- Да, и в частност Русия. Защото каквото и да правим тук в България, всички вече се познаваме, знаем всеки какво може. Така че много е важно да чуем какво мислят и хората навън за нас. Не случайно възобновяваме връзките си с Кайзерлслаутерн. Сега правим това и с Ростовския театър. Аз помня преди 20 години първото ми турне в Ростов на Дон, когато като актьор играх на тяхна сцена "Нощем с белите коне". И ми беше много приятно сега вече като директор да възобновим тези контакти с техния директор - народния артист на Русия Николай Сорокин, с когото подписахме протокол за сътрудничество.
- В какво се изразява той?
- От април месец Богдан Петканин започва репетиции в Ростов на Дон на представление, с което ще се чества 85-годишния юбилей на народния артист на СССР Михаил Бошнов. Ще бъде поставена пиесата "Космонавти", която тук игра Калоянчев, с руски актьори, малко преработена, обогатена. В нея ще участват още двама руски народни артисти - Тамара Яблокова и Игор Богодух. Така че работата е сериозна, макар че пиесата е комедия. Трябва да е готова за премиера около 5 - 6 май. Веднага след това пристига техният главен режисьор Николай Сорокин, който в Плевен започва репетиции на "Васа Железнова" от Максим Горки. Представлението трябва да е готово за сцена в средата на юни. За едно нещо съжалявам. Бях решил в ролята на Вася Железнова да излезе Гергана Бърдарова - нашата блестяща актриса, която за съжаление така нелепо си отиде от този свят. Ролята беше написана за нея, но такъв е животът. През септември ще гостуваме в Ростов с 4 пиеси - "Черна приказка" на Богдан Петканин, безмълвния спектакъл, който вече е проверен на европейска сцена, "Нашенци" на Димо Дешев, в камерна зала "Обичам те, Отело" и една куклена пиеса на Боряна Гълъбова.
- Това ще бъде интересно и за двете страни...
- За мен руската школа е най-добрата. Това, което гледах, ме накара да онемея - невероятна класа. Има много какво да научат нашите актьори - като професионализъм, отдаденост към работата, техника на говора. Добрият актьор си личи по това, че не се напряга на сцената, а всичко прави с лекота. Посредственият се мъчи да убеди публиката, чуди се дали тя е разбрала посланието му, напъва се през цялото време.
- Мислите ли за нови попълнения в трупата?
- Една нова актриса сега идва при нас - Албена Ставрева, играе в Народния театър на свободна практика, тук ще бъде на щат. Много е добра, снимала се е и в телевизията. Взехме и едно момиче при куклите - Теодора Абрашева, която е била в нашия театър като стажантка. Искам да си избера и да привлека още една млада актриса, около 20-годишна, за трупата. Това, което винаги казвам на младите, е, че добър актьор се става с много труд, талант само не е достатъчен.
- И с добър пиар...
- Да, но рекламата, ако е лъжа, зрителят веднага ще усети и няма да повтори. Плевенският зрител разбира от театър и това го твърдя не само аз, а всички гости на наша сцена. И той би си платил много скъп билет, но да гледа нещо наистина стойностно и качествено.
- Но и театърът е една лъжа...
- Театърът е една голяма илюзия. И зрителят отива подготвен именно за това. Понякога редовните посетители знаят наизуст репликите в дадена пиеса и не идват, за да видят какво ще стане, а да гледат играта на актьорите, моментът на превъплащението, магията на актьорското майсторство. Тук всичко е пред очите на публиката. В киното е много по-лесно - там има дубли, монтажи, озвучаване, което замаскира пропуски, гафове, недостатъци. В театъра всичко се случва в реално време и трябва да си наистина много добър, за да те хареса публиката.
- Предстоящо в близко бъдеще...
- На 25 март в Казанлък ще открием Чудомировите празници с "Нашенци". На 13 май в Шумен на "Нова българска драма" ще играем "Обичам те, Отело", трябваше да бъде на 12-и, но заради концерта на Ива го изместихме. Фестивалът е международен, представят се пиеси, реализирани в чужбина. Моята "Молба до Господ" ще играе Струмишкият театър.
- Какво ще пожелаете на колегите си за празника?
- Пожелавам им много здраве, успехи и щастие, пълни зали, както досега, и да бъдат все така всеотдайни.
Кремена КРУМОВА
Много приятели и колеги от цялата страна изпратиха архитект Теофил Теофилов в последния му земен час. Съболезнователно писмо до близките на Тео, както го наричаха всички, изпрати и министърът на културата проф. Стефан Данаилов. "Той беше изключителен специалист по опазване на паметниците на културата и не случайно една от последните му творби - въздигането на църквата "Св. 40 мъченици” във Велико Търново - получи широко обществено признание. Неговите високи постижения в областта на реставрацията и консервацията на недвижимото културно наследство са впечатляващи. Този наш даровит архитект е автор на възстановяването на много от паметниците в Националния исторически и археологически резерват "Плиска - Преслав”, като Кръглата църква и Голямата Базилика, както и на обекти в други резервати. По негови проекти бяха възстановени емблематични архитектурни и исторически паметници в старата българска столица, ценни обекти от културното наследство във Великотърновска и Ловешка област. Архитект е на новоизградения музей в Плиска. Изключително голям е неговият принос в опазване на историческите и архитектурни паметници в град Копривщица", се казва в съболезнователното писмо.
"Не знам дали това е била мечтата ми, но целият ми живот е бил отдаден на изграждане, на създаване на проекти, които действително е щастие да ги видиш реализирани накрая. Има и нещо друго - аз изстрадвам проектите си, даже боледувам с времето на тяхното изграждане. И колкото по-дълго се проточва този процес, толкова по-дълго боледувам. Всеки един обект, който съм сътворил, го считам за своя рожба. Обичам си направеното, защото то е част от мен”, казваше приживе арх. Теофил Теофилов за своите творби и за една от последните му - църквата "Св. 40 Мъченици”.
Аз не мразя, но спрямо някои личности изпитвам омерзение, казваше творецът. "Често сред тях има хора, недорасли като интелектуалци, но с претенции. Големият критик е големият творец, е казал Бодлер. Защото творческата мъка, която аз съм изпитал, никой не я знае. И когато чувам шумежа на другите - виж какво е направил, виж това или онова, търся до голяма степен нещата да са ясни и художествени, защото знам, че който ще ме критикува, е човек, който е недостоен. И изпитвам удоволствието, че съм го надраснал", гордо заяваваше арх. Теофил Теофилов.
Мая ГЕОРГИЕВА
С 12 награди от ХIХ национален конкурс "Върбан Върбанов" в Бургас се върнаха ученици от НУИ "Панайот Пипков" - Плевен. Няма никакво съмнение, че тазгодишното представяне бе сред най-успешните, защото те спечелиха 6 първи награди - признание за таланта на възпитаниците на училището и за педагогическите способности на техните преподаватели, без излишна скромност сподели Августина Серафимова.
С призови места от форума се закичиха перкусионен ансамбъл "Акцент" с ръководител Симеон Серафимов, Тоня Бибашка (XII клас), която свири на виола под ръководството на Диана Петкова, Теодора Недялкова (XI клас), която учи виолончело при Петранка Антонова, Николай Иванов (VI клас) на ударни инструменти с преподавател Симеон Серафимов, Мануела Георгиева (V клас) от класа по пиано на Антоанета Воденичарова), Християн Христов от III клас в детската музикална школа при НУИ "П. Пипков" с ударни инструменти при Димитър Солаков.
Четвъртокласникът Симеон Банков от същата школа заслужи втора награда в конкурса, а с трети места от Бургас се върнаха Гена Люцканова (VII клас) - пиано, Камелия Първанова (V клас) - виола, Ана-Мария Иванова (IV клас в ДМШ при НУИ) - виолончело, Стефани Йотова (III клас в ДМШ при НУИ) - пиано, Натали Тодорова (II клас в ДМШ при НУИ) - пиано.
"Галаконцертът на наградените започна с пиесата "Търговище 84", изпълнена от Николай Иванов на комплект барабани, и завърши с емблематичната за българската музика "Ръченица" из "Тракийски танци" от Петко Стайнов в аранжимент за ударни инструменти (А. Серафимова), поднесена атрактивно от перкусионен ансамбъл "Акцент". За нестихващите аплодисменти публиката бе възнаградена от младите перкусионисти с китка народни ритми в аранжимент на С. Серафимов", сподели впечатления от конкурса Августина Серафимова.
В тазгодишното издание на националния конкурс за най-добро изпълнение на българска музика "Върбан Върбанов" са взели участие 200 талантливи млади инструменталисти и певци, които се състезавали в две категории: за всички видове музикални школи и музикални паралелки на СОУ и за ученици от училища по изкуствата, и три възрастови групи: начална, прогимназиална и гимназиална. Утвърденият през годините музикален конкурс е създаден през 1964 г. Тази година форумът е бил посветен на 30-годишнината от смъртта на Панчо Владигеров.
Мая ЦУЦУМАНОВА
"Щом човек не може да бъде вечно жив, значи не може да бъде и вечно мъртъв. Довиждане, човечество, и си опичай акъла!" (Иван Радоев, юли, 1994)
В ход е проект за изработване на мултимедиен диск и документален филм за Иван Радоев. Сценарист на филма е Боян Папазов, а продуцент - Георги Чолаков, съобщи Ивет Костова, драматург на плевенския театър, който носи името на Иван Радоев. Именно чрез "художеството" на диска може се събуди интерес към по-задълбочени занимания с творчеството на поета, драматурга и мислителя у хора, които не са го познавали, убедени са инициаторите за реализирането на проекта.
"Иван Радоев за себе си" е първата част, в която в документален филм Иван Радоев разказва за себе си. Запазен е аудиозаписът на нецензурираната му литературна анкета, издадена през 1987 г. от БАН. Картината във филма ще се изгради от документални фотографии от лични архиви, от ТД "Държавен архив" - Плевен, читалището в град Пордим, Литературният музей на град София, видеофилми на оператори-любители.
В раздела "Поезия" ще бъдат публикувани като pdf-файлове стихотворенията и поемите, които Иван Радоев цени най-много. "Указания" за подбора е открит в литературната му анкета.
От пиесите това са "Садал и Орфей", "Човекоядката", "Чудо" и "Вангела". В раздела "Драматургия" първите две пиеси ще бъдат публикувани за първи път в техния нецензуриран вид. Ръкописите са в личния архив на Иван Радоев. В този раздел ще бъдат включени и всички съществуващи преводи на четирите пиеси, включително на руски и турски. Архивите на театрите в Пловдив, Бургас и театър "София" ще предоставят програми и фотоси от постановките.
Частта от диска с интервютата на Иван Радоев е най-проблематична, доколкото правата върху интервютата се държат от Златния фонд на БНР и от видеоархива на БНТ. В "Другите за Иван Радоев" - съпругата и синът - Веселка и Иван Радоеви, единственият му жив съученик Найден Вълчев, Димитър Стефанов, Крикор Азарян, Първан Стефанов, Стефан Цанев, както и една група артисти, начело с Досю Досев, участвували в прочутите му постановки през годините, ще бъдат подтиквани не да дават оценки, а да разказват истории и случки.
Био-библиография на български и английски език ще съдържа всичко събрано за Иван Радоев по години: издания, негови статии, интервюта. Само най-близките приятели на поета (и читателите на литературната му анкета) знаят, че той е свирел на пиано, акордеон, китара и кларинет, че през гимназиалните си години е композирал музика, че по-късно е работил с композитори като Тодор Попов и Любомир Пипков. Надяваме се тази музика и песни, с помощта на композитора Кирил Дончев, да намери своето място в диска, споделят инициаторите.
Всички изходни материали за производството на диска, (фотоси, архивни интервюта, документални филми и текстове, качени на електронен носител) в два идентични пакета ще бъдат подарени на ТД "Държавен архив" - Плевен, и на национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий" за откриване на лични фондове на Иван Радоев.
Полина Лазарова
(23.III.1963 г.)
45 г. от рождението на поетесата и журналистката от Враца. Публикува в местни и централни вестници и списания. Първа стихосбирка: "Събирам лятото". Първа награда: "Цветан Зангов" - Сливен и др.
Петър Златев
(22.III.1933 г.)
75 г. от рождението на известния актьор и режисьор от Горна Оряховица. Последователно играе в плевенския, пловдивския и Националния театър за младежта. Роли: Васков в "А утрините тук са тихи" от Б. Василев, Македонски в "Хъшове" от Ив. Вазов, Оронт в "Мизантроп" от Ж. Б. Молиер и др. Има участия в телевизията, радиото и киното.
Боян Икономов
(14.ХII.1900 - 27.III.1973)
35 г. от смъртта на българския композитор и диригент от Никопол. Написва операта "Индже войвода", музиката към игралните филми "Снаха", "Тайната вечеря на седмаците", "Ивайло" и др., балети, детски оперети, оратории и кантати.
Христо Цанков-Дерижан
(24.III.1888 - 23.V.1950)
120 г. от рождението на забележителния белетрист, поет, критик, драматург и театрален деец от Габрово. Работи като артистичен секретар и директор на Народния театър, редактор и гл. редактор на всекидневни и периодични издания. Издава юбилейни сборници за Ив. Вазов, К. Христов и др. Подбрал: Витан БАРАШКИ