1 АПРИЛ
(Реч преди заминаването му)
Илко ИЛАРИОНОВ
Уважаеми изпращачи! Скъпи съотечественици! Братя и сестри!
Драги съграждани и съкварталци! Приятели, българи, юнаци! Мили хора!
По поръка и с помощта на верни симпатизанти свиках този многохиляден митинг-изпращане, за да направя следната декларация:
ПЪРВО. Щом Европата се дърпа да дойде у нас, ний ще идем при нея. Тъй де!... Кво шъ я питаме!... Като казвам ний, имам предвид себе си и двамата ми верни бодигардове - Гочоолу и Дочоолу - познавате ги тези харсъзи, нали? Има си хас! А дали има полза от тяхното заминаване, ще ви отговоря веднага - има! Хем ще ми помагат при носенето на дисагите, хем ще охраняват стоката. Защото Европата си има демокрация от векове, но и там си има бая крадци, бандити и тем подобни маскари. Това първо!
ВТОРО. Като казвам "Европата", вий разбирайте оная Европа, дето не сме й сърбали още попарата. Макар че там попара не ядат, ами се мъчат с разни африкански пъпеши, които растат по дърветата... Шъ проучим всичко, значи, па шъ извадим мускалите. Голямо оръжие е това, мускалът, братя! Може да сме гладни, но нека видат и се уверът, че миришем на убаво! Тя Русия, дето е Русия, клекна пред мускала и клеча толкова години, та един кекав германец няма да клекне! Абе тя, Русия, клекна и пред доматите, дето и за пестил не ставаха, ама нейсе, да не я маскарим повече - братушка и освободителка е... Това второ.
ТРЕТО. По финансови, икономически, парламентарни, идейно-политически и петролноперсийски проблеми аз няма да фърча с айроплан из облаците за Европата. Шъ стъпа здраво на земята, шъ фана отново трена. Нашата железница е вилика сила! И по-сигурна, шъ знайте... Железницата не може да бъде отвлечена от терористи!... Аз съм го решил вече и тръгвам! И катастрофа да стане, един да оживее, бае ви Ганьо шъ е! Парата на трена да свърши, пеш шъ тръгна, гол и бос да остана, но шъ я фана Европата му с Европа! Шъ флезна в нея и шъ извада гюла! Това трето.
ЧЕТВЪРТО И ПОСЛЕДНО. Както сами се догаждате, уважаеми, аз до сега и дума не обелих за Америката. Ама не си вадете червиви заключения, че не го е еня бая ви Ганя за нея. Сакън! Еня го е и още как! Се тая факла в ръката на Статуята му гори сънищата, се тия пусти долари от близо 2 лева единият са му пред очите. Америката, казват, на мускали не вярвала... А бе тя, че шъ повярва, шъ повярва, ама чакайте първо да се оправя с Европата! Еднолична фирма "Господин Балкански" прегради не признава! Бая зор шъ има, бая лизане и мазане, бая просия и проституция, да мъ прощавате, шъ падне, ама какво да се прави! Такива са реалностите!
Айде, аз тръгвам сам и с трена. След време ще тръгнат моите внуци и правнуци с мерцедеси и БМВ-та. Но нека потомството знае, че първи бае ви Ганьо е направил пъртината към Европата с мускалите! И трябва паметник да му се издигне. А сега довиждане! Ауфидерзен! Гудбай! Чао! Досвидания и лавидерче!....
Благодаря за аплодисментите!
Цветан РОЗОВ
Както е известно от колегата Пушкин, Рибарят и неговата бабичка получили ново корито, просторно жилище и някои други неща. Разбира се, това станало с помощта на Златната рибка, която рибарят уловил, а след това пуснал обратно в морето. И всичко щяло да приключи кротко и незабележимо от завистниците, ако не била лакомията на Бабата.
- Време е да оправим и внуците! - казала строго тя. - Анчето да учи с държавна стипендия в чужбина, а Пенчо да стане член на директорски борд!
- Дали ще може да върши тая работа? - усъмнил се Рибарят.
- Ще, ще, с помощта на Златната рибка ще я върши. Важното е да получава допълнително пари...
- Но неудобно е, някакси...
- Тръгвай, човече, да не пипна хурката!...
И, няма как, Рибарят отишъл на брега и извикал Златната рибка. Като заеквал от стеснение, й предал поръчката на Бабата.
- Лесна работа! - успокоила го Златната рибка. - Ще изпълня молбата ти
"Вече няма за кого да ходатайствам!" - си помислил с облекчение Рибарят. " Ще отдъхне Златната рибка от мене!"
И се отправил към къщи. Но щом отворил портата, се дръпнал като ужилен назад. Дворът бил пълен с роднини и познати. Те го забелязали и с викове: "Вуйчо...баджанак...чичо...бате...свате...шурек...комши..." се спуснали към него. Рибарят не ги дочакал - хукнал с всички сили обратно към брега. До ушите му достигали само отделни думи: "Депутат...приватизатор...концесионер...дипломат...директор...фолкпевица...митничар..." Най-после Рибарят пристигнал запъхтян, извикал Златната рибка и я замолил:
- Искам да се махна от моите роднини и съпартийци! Прати ме там, където не могат да ме открият никога!
Тогава до брега приближил кораб, Рибарят се качил и скоро изчезнал от погледите на пристигащото множество. Бабата, която предвождала челната група, стояла няколко мига като препарирана. После се замятала по пясъка, заскубала си косите и занареждала:
- Как ще се живее сега, божкее... Какво ще стане с мене занапред?
- Ще се върне!... Ще се поразходи из Европата и ще си дойде!... Ще ти прати колет от чужбина!... Ще ти намерим друг дядо!... - започнали да я успокояват близките.
- Ама чакайте, бе, вие какво? - съвзела се най-сетне Бабата. - Че аз не плача за моя старец!
- Ами за какво?
- За Залтната рибка! С нейна помощ щях да се сдобия с някоя фирма и да стана бизнесдамааа...
И тя заревала още по-силно.
Димитър МАРКОВСКИ
Понякога не мога да разбера нашите политици. Непрекъснато ни дават за пример американците. Дори се възмущавам. Защо трябва да се учим от тях, като по доста показатели ги изпреварваме.
Ето само няколко доказателства:
- Имаме държава от 1319 години, а те - от 219;
- Могат ли да изпият толкова сливова (гроздова и плодова) ракия на глава от населението?;
- Имат ли футболисти като Гунди, Котков и Христо Стоичков?;
- Бием ли ги по броя на кражбите на кабели, релси и др.?;
- Имат ли така развита "сива" икономика като нас?;
- Кога ще стигнат нашата минимална работна заплата и пенсия?;
- Превъзхождаме ги по броя на финансовите и партийни групировки, ограбили страната;
- Също по броя на показните убийства на хора, които много малко "слушкат" и много "папкат";
- Пред тях сме по броя на безработните (за страна, колкото един техен средно голям град);
- Имат ли те толкова много правителства и коалиции за няколко години само?;
- Имат ли предавания на чужди езици, освен на английски (а се знае, че САЩ са многонационална държава);
Има още много направления, в които ги бием. Тогава защо да ни ги дават за пример? Нека бъдем поне малко патриоти. Виждате, че и "ний сме дали нещо на света."
Адалберт НИКОЛОВ
В кооперацията на Иван Танев се нанесе фолкпевица. Тя беше, както всички в този бранш, дългокрака, едрогърда и красива. Случи се така, че Иван Танев изкачи четири етажа след певицата, та успя да я огледа от всички места. Когато се прибра вкъщи, той се просна на леглото и го изби студена пот. Едва прошепна на жена си да му даде един валидол. Тя му пъхна едно хапче под езика. Пипна го по челото и се уплаши.
- Иване, кво ти е? А? Кажи ми една дума - молеше го тя.
- Нищо ми няма - отвърна той. - Ей сега ще се оправя.
Но Иван Танев не се оправи този ден. Нито на другия, нито в последващите дни. Посърна и повяхна мъжкото достойнство на Иван Танев. Да! А той го поддържаше толкова години семеен живот. Вечер, щом затвореше очи, и в главата му изникваше образът на фолкпевицата. Представяше си как евентуално, ако правят секс, дали краката й ще опрат в тавана. А когато накрая заспиваше, чуваше в съня си почукване на женски токчета, които начукваха мозъка му. Тогава той се будеше и крещеше:
- Бедрата, гърдите, косата - и отново го избиваше студена пот. Долната му челюст тракаше от студ, а навън беше лято.
- Иване - светна жена му. - Да нямаш любовница? А? Кажи, бе, Иване, моля те, кажи?
- Ох! - измуча той.
После замълчаха и двамата. Тишината разрязваше брачното ложе.
- Кажи - попита тя. - Ми, ако си имаш любовница, спи си с нея. Само пак стани такъв, какъвто си беше. Даже, ако искаш, води си я тук - разрида се тя.
- Разболях се аз, Сийке - прошепна той. - Влюбих се. Да! Много се влюбих в тая фолкпевица. Откъде се пръкна точно в нашата кооперация?!
- В травестита ли? - попита тя. - Ами че това е мъж с женски дрехи.
- Искаш да кажеш, че фолпевицата си има оная работа под полата?! - попита тъпо той.
После очите му бавно просветнаха и той започна да целува Сийка жадно. Тази нощ спалнята на Иван Танев скърцаше цяла нощ, чак до сутринта. Трябваше да се навакса загубеното семейно щастие.
Виолета АВРАМОВА
Когато пътувам с тролея, се мушкам между хората и я вадя билет, я не вадя - нали съм смотана пенсионерка, почти не ме забелязват. Добре, ама снахата си нямаше друга работа, та ми даде една нейна стара шапка с панделка, нещо като мъжка "панама". Като я сложих, и - ела ме виж, няма ли да си купя билет. Първо при мене идва кондукторката.
- Едно билетче, госпожа?
Боже, как само ми рече "госпожа"! Приятно за ухото! Музика! Но за проклетия щом станах вече госпожа, все пари нямам. А шапката още от мястото на шофьора се вижда и как да не си купувам билет!
- Че то какво излиза: ти купуваш билет за шапката! - се пошегува моята съседка.
- Тъй, тъй, но и за госпожата!
Трифон СТОЙЧЕВ
Вярване сред нас живее,
че ако човек се смее,
дълго по земята шета,
без зарази и гайлета.
Хайде дружно да се смеем,
хайде дружно да запеем,
че то друго не остава
в таз разграбена държава.
И след век все още здрави
да докажем, че сме прави.
Чудо
Борили се три петела
за креслото на орела.
Нямало орли познати
за местото кандидати.
Тъй избрали от петлите
за началник на орлите.
И престижът на орлите
бързо висините стига:
под крилата на петлите
всеки взел да... кукурига.
Страхливец
Като гледем нашите фолкпевици,
с тези напращяли цици,
иде ми да открия млекоцентрала
за планетата цяла.
Но ме е страх от закона -
да не смеся млякото и силикона.
Петко СПАСОВ
Кога да бъде празникът ни мил?
Излишен спор това е, братя.
Щом стана ни религия лъжата
и празникът ще е Първи април.
И тая година
Кукувица ни закука
със дупките и боклука.
Орис
Сякаш от съдбата сме проклети
вред да носим тежкия си кръст.
Дето си потърсим късметя,
всички ни показват среден пръст.
Концерт
Една певица бюста си показва,
ала така че с него да ни смае...
А сме дошли за песен, не за пазва -
да слушаме, но не и да бозаем.
Закъсняла поема за СПИН-а
Илко Иларионов
Да отмина аз не мога
ням всеобщата тревога.
Ще живеем или мрем?
Това е важният проблем!
Преди отваряно е дума
за вещицата с име Чума.
Цял век й търсеха
лекарство,
но свърши вечното й царство!
Туберколоза хрипава вилня,
(смъртта за нея закъсня).
С канибалски страсти се
прослави,
преди със цяр да се задави.
Какво да кажем пък за рака -
той своята присъда чака.
Бог молбите наши чува,
но частично го лекува.
Сега, макар и с дата късна,
сърцата ви от страх ще пръсна!
На туй проклятие, което
сякаш падна от небето.
От тридесет години по света,
на кръвта в различните тела
бацил кръстосва невредим
и се нарича просто СПИН.
Като изстрел кратка дума,
но се римува, братя, с чума.
Би станало велико чудо,
римува ли се скоро с друго.
Там, казват, на брега на Нил,
родил се страшният бацил.
В африкански жарък ден,
със естествен мургав тен.
В кръвта на някакви маймуни,
зелени, с ръбести кратуни,
диви, нагли и развратни,
и с желания креватни.
За проклетия, дявол да го вземе,
живеело наблизо племе.
Било то с тез маймуни
в отношение на "цуни-гуни".
И скоро страшната зараза
отровната си дума каза.
Племенният вожд изпъшкал
и в люти мъки се затръшкал.
След него племето и то
изпружило се на легло -
потяло се и тънело в разстрой-
ство
и гинело без грам достойнство.
И тук се случило това,
което хвърли нас в беда.
За туй причина стана
сексуална страст необуздана.
Преди смъртта да го поиска,
вождът бил преспал с туристка.
Фатален се оказал тоз момент,
за цветущия съседен континент.
Макар че сексът е различен,
нататък пътят е логичен.
От Африка на своя мъж любим
туристката донесла СПИН!
Мъжът й бил с "обратен
гард"
и имал си приятел млад.
Той пък бил сдобит с
жена,
и се започнала една...
Не можела женицата с
един,
и на любовника дарила
СПИН.
Той набързо с три
преспал,
бацили щедро им раздал.
Омъжени оказали се двете,
значи на мъжете техни ред е!
Проститутка третата била -
за седмица подпалила града!
Полека, тъй, от град на град
тръгнал този малък гад.
По континенти и държави...
(Колцина ще остави здрави?!)
Взират се със микроскопи,
учени във вси посоки,
но, уви, до днес за СПИН-а,
няма никаква ваксина!
О, СПИН-е! Чуй словата ни
горещи!
Не искаме със тебе срещи!
Иди за мъничко на Марс -
по-устойчиви са там от нас!
Кълнем се с клетва-обещание,
ще се любиме от разстояние.
Ще се целуваме с противогази,
и Господ нека да ни пази!
Р. S. Не спреш ли, в епруветка
ще видят утре твойта сметка.
И този, който те срази
до смъртта си ще брои пари!