АРТСЕДМИЦА

Мечтая все повече личният ми живот

да изчезне и да остане само театърът

Актьорът представи в Плевен моноспектакъла

“Сътресение” по Николай Хайтов

Мая ПАСКОВА

Мариус Куркински (Ивайло Василев Стоянов) е роден на 15 октомври 1969 г. в град Нови пазар. Завършва актьорско майсторство в класа на проф.
Крикор Азарян в НАТФИЗ "Кр. Сарафов" през 1993 г. и кинорежисура в НАТФИЗ при проф. Георги Дюлгеров. Автор е на игралния филм "Дневникът на един луд" по повестта на Н. В. Гогол (1996). Връх на актьорското му майсторство са моноспектаклите "Дон Жуан по Молиер", "Песен на Песните", "Дамата с кученцето" по Чехов, "Евангелие по Матея", "Самият човек" по Андрей Платонов, "Сънят" от Джулиан Барнс, "Сътресение" по разказите "Сътресение", "Страх" и "Засукан свят" на Николай Хайтов, с който гостува на плевенска сцена. Участва и в постановките "Дванайсета нощ" от Уилям Шекспир, "Греховете наши" по разкази на Чехов, "Свекърва" от Антон Страшимиров, "Рибарят и неговата душа" по Оскар Уайлд и много други.

- Какво е сътресението?

- Сътресението е една случка от живота на всеки човек, която той е запомнил завинаги. И прекарва живота си в това да го осмисли и да открие своята мъдрост. Може би човек като преживее подобно нещо, това се случва с него - променя се и преосмисля живота си реално в сътресението. Това ми харесва в автора, че във всеки герой има по една основна случка, на която той посвещава живота си. Това са три отделни разказа на Хайтов, които аз събрах все едно са история за един човешки живот в различни възрасти, а отделно може да съществуват и като три различни разказа, като една вечер, посветена на писателя.

- Какво трябва на моноспектакъла, за да не бъде монотонен?

- Ами монотонността не е нещо лошо. Може да бъде и монотонен моноспектакълът. Но трябва преди всичко да бъде намерен входът към следващото представление, да ти е интересен този текст, да ти е в кръвта, да можеш да го изпълниш толкова много пъти. Трябва да ти е интересна тази тръпка, тоя живот, който си открил. Освен това трябва много добре да си направиш разчет на текста, да го поставиш много добре предварително, да го режисираш, да направиш мизансцена, хубавите костюми, декора. В случая всичко това аз съм правил. Музиката ми е на Емилиян Гацов, много интересен композитор. Трябва предварително да помислиш, а след това и да го програмираш секунда по секунда и да не разчиташ на вдъхновението на публиката.

- Лесно ли влизате в роля?

- Ами не, разбира се. Това е нещо много трудно, но ако имаш зърното, успяваш да постигнеш образа, който преследваш.

- А случвало ли ви се е да не можете да излезете от роля?

- Не. Въобще докато играя моноспектакъл аз не излизам от тази роля. Тя е непрекъснато в мене през всички години, непрекъснато. Но така, че чак да не мога да изляза, мисля, че това са вече преструвки. Но е много трудно. Наистина се изисква едно постоянство - постоянно да мислиш за всичко това, нонстоп - докато играеш и през свободните дни, и в моноспектакъла...

- Наричат ви феноменален, уникален, блестящ, брилянтен. Защо не се "звездеете"?

- Чуждо ми е това. Прекалено много звезди има и не ми е до такова нещо, защото сигурно съм се изморил от него. Може би и защото работата е много трудна, театърът е нещо много сериозно, много страшно за този, който го прави, не ми остава време да съм звезда, да си кажа честно. Нямам време.

- Какво стана с Ивайло?

- Какво да е станало. Нищо. Аз съм си така по лична карта. Мариус Куркински е актьорски псевдоним, така ме знае целият народ. Имам си история за него, истинска история на рода ми. Така са се казвали една част от братята на дядо ми, той така е щял да се казва, но не са му разрешили и аз реших да си го направя като псевдоним. Добре се чувствам с това име вече 14 години.

- За какво си мечтаете?

- Това е много общо. Мечтая да имам още живот, за да мога да си върша работата. Аз вече нямам и не искам нищо в личен план, освен да не наранявам хората, които обичам и които ме обичат. Да бъда с тях честен, достоен. Мечтая все повече личният ми живот да изчезне и да остане само театърът.

- В България?

- А къде?

- Много талантливи хора я напускат...

- Щом не съм го направил, значи тук. Театърът в България не е нещо по-малко от театъра навън. Това мислене също трябва да се прекрати.

Кръстопътища

Стихосбирка със сонети издаде Лалка Павлова

Мая ЦУЦУМАНОВА

След книгите си "Българският ген", "Реката на живота" , "Сипеят на времето" - с поезия хайку, поетесата Лалка Павлова представи новата си стихосбирка "Кръстопътища", в която под формата на триптих е събрала 50 сонета. Поетичната вечер беше замислена като истински празник за сетивата.

В първата част на "Кръстопътища" е засегната философската страна на живота, проблеми, които вълнуват в известна степен всеки търсещ и питащ човек - за ценностите, за живота след смъртта, са смисъла на съществуването. Средата на триптиха е съставена от емоционални стихове за любовта, а третият цикъл е посветен на националността и историята на България - една от най-любимите теми на Лалка Павлова, по един особен и неразделен начин свързана с предходните две от книгата.

"Нарекла съм стихосбирката си "Кръстопътища", защото човекът винаги е на кръстопът. В личния си живот, между доброто и злото, а и нацията ни много пъти е била на кръстопът. Даже създателят ни ни е поставил на кръстопът. Библията също съдържа в себе си един кръстопът, който все още не сме обяснили", споделя авторката.

Поетът Христо Ганов, който е и рецензент на книгата, при представянето на "Кръстопътища" се обърна към поетесата с пожелание: "Лалка Павлова е един изключително организиран човек, перфекционистка в професията си на учител, но това не й позволява да се разгърне докрай върху белия лист. Според мен там е и причината да не изпее и да не изплаче най-съкровените си чувства, които са я разтърсвали, унищожавали. Иска ми се да се освободи поне до известна степен от тези задръжки, от този дълбоко притаяван и горчиво отглеждан самоконтрол и да напише докрай, освободена, всичко онова, което е преживяла, което я е изгаряло, огорчавало, отчайвало и опустошавало. Защото какво е поезията, ако не най-страшните и откровени проникновения, отражение на душата, която е една бездна със своите чувства и преживявания. Пожелавам й да напише такъв стих", завърши своето слово поетът.

Възпитаничка на “Колорит” със специална награда

Шестгодишната Мария Младенова от арт школа "Колорит" при читалище "Съгласие 1869" спечели Специалната награда на фондация "Чудомир" от националния конкурс за весела рисунка "Малките нашенци", провел се в Казанлък. Малката плевенска художничка получи най-високото отличие на конкурса за рисунката си "Клоун в цирка", изпълнена в смесена живописна техника. Тържественото връчване на наградите беше на 26 март в Дома на културата "Арсенал" в Казанлък при откриването на националната изложба с най-добрите творби от конкурса, който е част от Националния празник на детските таланти "Чудомириада" 2007. Ръководителката на "Колорит" Майя Ананиева сподели, че школата участва в конкурса за весела рисунка от самото начало и в колекцията си има много призове от него. За награждаването се стегнаха и двете щастливи баби на Мария, които искаха заедно със своята внучка да бъдат част от големия весел празник в Казанлък. "BG Север"

Габровският дом на хумора празнува с коктейл за душата

Мариана ДИМИТРОВА

35-годишен юбилей празнува точно на деня на шегата 1 април Домът на хумора и сатирата в Габрово. Празненствата започнаха под мотото "Хуморът е в нас и ние сме за хумора" още от 29 март, а гостите на традиционния "весел четвъртък", който се провежда от години в Смешната къща, попаднаха на необикновен "коктейл за душата" в две части - тържествена и хумористична. Гостите на празненството се насладиха на изпълненията на представителния детски ансамбъл "Габровче", в чиито репертоар имаше хумористични песни от различни краища на страната. Изненадата обаче беше най-новата дамска формация, в чийто състав са изпълнителки - бивши "габровчета", а сега "баш габровки", работещи в Дома на хумора.

Съвсем безплатно, по габровски, гостите разгледаха всички изложби, които съдържат най-ценното от фондовете на ДХС. Всички експозиции габровци и гостите на града имаха възможност да видят още от началото на годината, като всяка от тях бе откривана под формата на "весел четвъртък". Сега Домът на хумора представи съкровищницата си накуп. Юбилярите от Веселата къща ще предоставят възможност на габровци още веднъж да разгледт безплатно уникалните експозиции - баш на рождения ден на ДХС, на 1 април, когато е и Цветница. Тогава Домът на хумора обявява ден на отворените врати и всичко ще е без пари, и то не на шега.

В чест на 35-годишнината си Веселата къща въвежда нова музейна услуга. От карнавалната работилница, която изработва костюмите за традиционната маскарадна фиеста в Габрово, са осигурени одежди, които посетителите на Смешната къща могат да облекат в залата "Да живее карнавалът".