АРТСЕДМИЦА
Мая ПАСКОВА
ревръща ли се Плевен във все по-селски град, след като и единственото кино в града затвори врати? Направете си проверка. Кино "Галактика" е затворило врати за неопределено време... Затова пък третомандатникът мисли да прави опера. Евентуално...". Това ни пише Живко Колев, читател на вестника.
От 14 март кино "Галактика" прекратява прожекциите на филми за неопределено време. Това е съобщението, разлепено на местата за афиши пред последното оцеляло кино в Плевен. Управителката Мая Цветкова все пак малко конкретизира неопределеността и уточни, че става въпрос за преустановяване на дейността до към септември. Причините за затварянето на салона не пожела да коментира.
Напоследък идваха по 5 - 6 човека на прожекция, заяви сервитьорка от кафенето, което явно може да се похвали с по-голям наплив на клиенти. Факт е, че отливът е предизвикан не толкова от безпаричието, колкото от нашествието върху телевизионния екран на касови продукции със съмнителни художествени качества. Още по-лесно е да заложиш на пиратски връзки в интернет. Там гледаш най-новото, макар и преглъщайки качеството на излъчването, още преди да е излязло по кината. Бързо и евтино. Като в заведение за бързо хранене. И със същото качество. Емоция, удоволствие, възпитание - всичко това е давало киното на големия екран. Сега с носталгия по-зрелите плевенчани си спомнят за времената, когато са ходели с приятели и семейства на кино и след това дълго са разисквали сюжета и художествените достойнства на филма. Още по-носталгично настроените са запечатали и любовните срещи от последния тъмен ред в салона. Последните киномани могат само веднъж месечно да поразсъждават на тази тема във възобновената кинолектория "Новите български филми" в зала "Катя Попова".
Затова пък в сайта на Туристическия информационен център на Плевен се твърди: "Животът в Плевен тече динамично и се предлагат достатъчно места и форми за забавления. Тук ще откриете драматичен театър, държавна филхармония, ансамбъл за народни песни и танци, читалища и библиотеки, галерии, музеи, хорови и танцови формации, киносалони... В самия център на града се намира кино "Галактика", приятно място, за да се насладите на качествени филмови продукции." Май тази информация трябва да се актуализира. Затова пък изречението "В случай, че не сте запалени спортисти главните търговски улици на града могат да ви се сторят интересни и привлекателни с богатата палитра от магазини и кафенета", звучи много актуално. Предвид това, което се случи и на другите кина в Плевен.
В бившето кино "Освобождение" скоро ще се пръкне зала за боулинг. Кино "Димитър Благоев" е превърнато в търговски комплекс, в "Москва" пък отдавна има дискотека. На мястото на бившия киносалон "Христо Смирненски", който 15 години се рушеше и бе свърталище на наркомани, сега се издигна модерен бизнес център.
Дани БОЖИДАРОВА
Илия Антонов представи първата си стихосбирка "Криволици" пред публика. 88 са стихотворенията в нея - толкова са и годините на автора. Стихосбирката е посветена на неговата дъщеря Жечка Димитрова, директор на НУИ "П. Пипков" в Плевен, и на сина му Асен Антонов, който също е музикант. По произведения на автора диригентката на хор "Кайлъшко ехо", в който пее и той, е създала няколко песни. "Пиша стихове от малък. Досега не съм ги представял, защото се страхувах от публиката. Тя е едно многолико същество, което може и да те нарани", признава Илия Антонов. Той излива събраните чувства в душата си върху белия лист. Животът му е низ от светли и много тежки моменти, които намират художественото си превъплъщение. Поетът демонстрира активна гражданска позиция - както по отношение на случващото се в страната по онова време, така и в съвремието ни. В книгата са намерили място и неговите любовни признания, откровенията, посветени на неговите живи корени, възхищението му от природата, тук са и стихове с посвещения на близки, на любими хора и приятели. Преживях един много труден и интересен живот, пълен с превратности, затова и стихосбирката се казва "Криволици", признава авторът.
Илия Антонов е роден на 12 юни 1920 г. в София, но от дете живее в Шумен, където завършва гимназията "Васил Друмев". След това е приет в СУ "Св. Климент Охридски" със специалност право. Мечтата му да учи славянска филология остава нереализирана. Дипломира се след 1944 г., когато по стечение на обстоятелствата, без обвинение прекарва 3 месеца в затвора в Шумен, бил е и в трудововъзпитателно общежитие, а в последствие - и в лагера при язовир "Росица". Връща се в града на детството си през 1945 г., където се отдава на музиката. Илия Антонов е самоук виолончелист, но дарбата и уменията му го издигат до солист на Шуменската филхармония, неин концертмайстор, както и хормайстор на оперетата. Той е създателят на битов ансамбъл в града.
Цветана ЕВГЕНИЕВА
С тържествена приятелска среща на поколенията под наслов "Да бъдеш или..." на 29 март една от най-атрактивните групи за аматьорски театър - врачанската ТЕМП, ще отпразнува 25 години от рождението си. Очаква се да се съберат над 200 бивши и настоящи актьори, сред които и Краси Радков, преминали през сцената на трупата. Тя е единственият български асоцииран член на Международната асоциация на аматьорските теарти (АИТА-ЯТА), учредител и член на Българската асоциация на аматьорския театър (БААТ). Още през 1987 г. по инициатива на ТЕМП във Враца се открива Международният младежки театрален фестивал "Време", който стана традиционен.
За четвърт век врачанските театрали от ТЕМП са поставили 18 спектакли, включително и детски мюзикъли. Сред тях са "Сезонът на големите дъждове", "Нашата песен" по произведения на латино-американски автори, "Хотел Калифорния" по Ромен Гари и "Игълс", "При закрити врати" на Жан Пол Сартър, "Ад" на Татяна Каленска по Данте Алигиери, "Откровенията на Ахасфер" по библейски сюжети, "Илюзията" по класически текстове и евъргрийни. Още през 1991 г. първият експеримент с "Едно тъй дълго лято" получи признание за най-добра постановка (режисьор Марио Спасов) на балканиадата на аматьорския театър в град Коринтос. "Малкият принц" на Екзюпери, с който участват две години по-късно на световния фестивал на аматьорските театри в Монте Карло, бе възнаграден с приза "Лицето на фестивала". През 1998 г. врачанските актьори осъществиха едно от най-екзотичните си турнета в Индия, град Кътък, където участваха с фолклорната импресия "Оманна" в театралната олимпиада по повод честванията на 50-годишнината от независимостта на страната. Десет години по-късно те вдигнаха отново индийската публика на крака с участието си в Третия международен театрален фестивал в град Барейли, Северна Индия. От Шестия международен фестивал за аматьорски театър в испанския град Жирона, ТЕМП се завърна с почетна статуетка и отличие за високи постижения.
Кремена КРУМОВА
Изложба на над 150 предмета от времето на Второто Българско царство показа Регионалният исторически музей (РИМ) във В. Търново. В експозицията са включени знакови находки от фондовете на музеите във Варна, Силистра, Русе, Добрич, Шумен, Търговище, Монтана, Горна Оряховица и старата столица. Всички те илюстрират величието на Средновековна България и столицата Търновград. В изложбата са представени почти всички видове накити от XIII - XIV в., изработени от злато и сребро. Някои от тях се показват за пръв път.
Посетителите могат да видят гривни, наушници, обици, огърлици, пръстени, колани с катарами, апликации и накрайници и др. Накитите са изработени по почти всички златарски и ювелирни техники по онова време. Представени са и находки, свързани с църковните ритуали, няколко сребърни и позлатени литургични съда, кръстове и иконки. Има и почти пълна реконструкция на болярско облекло с оригиналните накити, които са украсявали дрехите. Изложбата включва и няколко табла с изключително редките средновековни златосърмени текстили, открити при археологически разкопки на гроб в дворцовата църква на Царевец. Почти сигурно е, че те са били на представител на царското семейство. Текстилите, в различни нюанси на червеното, какъвто е бил царския цвят, са изработени от копринена нишка, всяка една от която е обвита в златна и сребърна тел. А някои от елементите са били обшити от бисери. Украсата на плата е много интересна - разделен е на отделни квадратчета, кръстове и ивици. Нагледно болярското облекло е илюстриран чрез копия на ктиторски портрети от стенописи от Боянската църква, Земенския манастир и храма в Калотина.
Най-известните находки в изложбата "Съкровищата на Средновековна България" са златните пръстени - печати от Велико Търново от църквата "Св. 40 мъченици” на цар Калоян, Доброслав, Рафаил. Музеят разполага и с един пръстен, открит на Царевец, с гръцки надпис, принадлежал на Теодор Филантри, най-вероятно гръцки дипломат, погребан в Търново. Повечето от другите изложени предмети са били укрити съкровища от Средновековието, които нямат притежател. Фрагменти от стенописи също са представени в изложбата. Тя ще остане отворена за посещения до 23 април.
Мира ГАНЧЕВА
Премиера на стихосбирката си "Завръщане" направи поетесата от Луковит Тоня Ралчева. Събитието беше организирано от колектива на Професионалната гимназия по селско стопанство "Сергей Румянцев", където тя работи като учителка. Завръщане към светлината на деня, към женското начало и към топлещата майчина любов - така определи творбите преподавателката по литература Антоанета Нечева, която представи стихосбирката, и посъветва почитателите на поетическото изкуство да обърнат специално внимание на импресията "Жената - вярното изкуство".
Представянето на новата книга се превърна в голямо литературно четене. Начало сложи Антоанета Нечева, която посвети специално стихотворение на поетесата, изразяващо емоциите на целия колектив на гимназията, породени при прочита на "Завръщане". Двама ученици прочетоха стихотворенията "Ти си плакала, мамо" и "С усмивка на жена", от които струеше едновременно нежност и гордост. Поздрав към поетесата отправи и нейната майка Веска Йончева, от която Тоня Ралчева очевидно е наследила дарбата си. Възрастната жена посвети на дъщеря си и на всички присъстващи оптимистичната си творба "Здравей, живот!". Да е победител в живота пък й пожела кметът на община Луковит Петър Нинчев.
Мариана ДИМИТРОВА
Над 130 снимки и документи за известния габровски индустриалец и дарител Пенчо Семов, които са оцелели през годините, ще бъдат показани на 2 април в Държавна агенция "Архиви" в столицата. Експозицията е наречена "Пенчо Семов - българският Рокфелер" и е под патронажа на габровския кмет Томислав Дончев. Поводът за тази инициатива е навършването на 135 години от рождението на един от най-богатите българи за своето време. Сред експонатите са 75 снимки, от които 60 не са показвани и не са били известни на специалистите в страната досега. Фотографиите са притежание на частни архиви на семействата Семови, Кедеви и Патеви, които са родственици на Пенчо Семов. На изложбата ще бъдат представени 50 документа от териториалните държавни архиви в Габрово и Варна и Централния исторически архив в София, които илюстрират предприемаческата и мащабната дарителска дейност на именития габровски индустриалец. За първи път ще бъде показана книгата на управителния съвет на Съюза на българските журналисти в България, в която е записано, че Пенчо Семов дарява на организацията вилата си във Варна. Сред експонатите ще бъдат и 10 части от сервиза с лика на индустриалеца, изработен специално за фондация "Пенчо Иванов Семов" в порцелановата фабрика във Видин. Историческият музей в Габрово разполага само с четири такива експоната, останалите са от частни колекции и също се показват за пръв път.
Изложбата ще покаже и една фамилна реликва - икона на Света Богородица с младенеца, подарена на майката на Пенчо Семов през 1877 г. от руски войник при Освобождението на България. Иконата сега е собственост на храма "Успение Бгородично" в Габрово. За първи път ще бъде представена книгата на акционерите на Българското търговско параходно дружество във Варна, която показва процента акции на Пенчо Семов в това дружество. Основен акцент на експозицията е и благотворителната дейност на Пенчо Семов, която е изключително голяма. Той е правил дарения на стойност над 55 млн. лева. За първи път ще бъдат показани учредителният акт и книгата на фондация "Пенчо Иванов Семов", както и завещанието на индустриалеца от 1945 г. Сред експонатите ще бъде и пълния текст на прощалното писмо на Пенчо Семов до работниците му във фабрика "Кирил".
В изложбата ще има и няколко произведения на изкуството. Това са две картини на старо Габрово през 30-те години на ХХ век и фабрика "Успех", притежание на Художествената галерия в града на Рачо Ковача. За първи път ще бъде представен маслен портрет на Пенчо Семов в цял ръст. Рисуван е от българския художник Добри Добрев - преподавател в Художествената академия в София и автор на портретите на редица известни български политици и държавници.
75 г. от рождението на известния скулптор, заслужил художник от Монтана. Работи предимно композиции по теми и образи от революционните борби на народа. Творби: "Арест 1923", "Априлско въстание", "Владайско въстание" и мн. др.
65 г. от рождението на изтъкнатия художник, професор от Трявна. От 1972 г. участва в общи художествени изложби на декоративно-приложните изкуства в България, групови и представителни изложби в Осло, Брюксел, Москва, Санкт Петербург, Кувейт, Будапеща и др.
75 г. от рождението на даровития актьор от Лом. Играе в театрите на Враца, Плевен, Сливен и другаде. Роли: Живко в "Майстори" от Р. Стоянов, Яго в "Отело" от У. Шекспир, Герасим в "Очи в очи" от П. Пенчев и др.
70 г. от рождението на белетриста и драматурга от с. Деков, Плевенска област. Книги - разкази, повести и романи: "Място на земята", "Диалог по пътя", "Тервел или ездачът" и мн. др.; пиеси: "Под знака на вълка", "Слънчевата долина" и др.
Подбрал: Витан БАРАШКИ