ПРАКТИЧНО
Страницата подготви Ралица ПЕТРОВА
Много прекрасни растения, които с такова удоволствие отглеждаме и им се радваме, съвсем не са безопасни. Веществата, които се съдържат в тях, могат да предизвикат раздразнение на кожата или дори отравяне. Особено внимателни трябва да бъдат хората с алергични заболявания. Това не означава, че трябва да помрачим радостното си настроение от общуването с любимите ни стайни цветя. Просто трябва правилно да общуваме с тях. Когато се грижим за такива цветя, е необходимо да го правим с гумени ръкавици и най-важното е да внимаваме да не попадне сок в очите, устата или в някоя незараснала раничка. Ако в дома има и малки деца, по-правилно ще бъде да се откажем от някои растения до момента, когато малките започнат да разбират какво е това опасност.
Домашните любимци също не винаги са толкова умни, както е прието да се смята. Котките често пъти изгризват, а птичките кълват младите филизи и листенца, които уви често пъти са отровни. Понякога не само отделни видове, но и цели семейства растения изискват изключителна предпазливост и внимание. При някои от тях дразнещите кожата вещества се намират в определени органи, а при други - отровни са целите растения.
Ако детето погълне малка част от растението, незабавно е необходимо да се обърнете към лекар - дори да не се забелязват никакви симптоми на отравяне. Вземете растението със себе си или запишете латинското му наименование. Ако симптомите са вече налице, по-добре е направо да отидете в болницата. Ако не е възможно да се обърнете към лекар веднага, при поява на гадене, предизвикайте повръщане. На децата дайте да изпият чаша топла вода. В никакъв случай обаче не давайте мляко. То свързва мастноразтворимите вещества и така спомага за усвояването на отровата. Запазете спокойствие и се постарайте да съобщите възможно най-точни данни за характера и всички симптоми на отравянето, както и точния час.
Клетъчният сок на някои стайни растения от семейство Змиярникови (Araceae) също е опасно отровен. Това са например: дифенбахия (Diffenbachia), аглаонема (Aglaonema), монстера (Monstera deliciosa), филодендрон (Philodendron), кала (Zantedeschia aethiopica). Сокът, който изтича при нараняване на стъблото, предизвиква оток и болки в устата и гърлото, а при контакт с лигавицата на очите - конюктивит и изменения на роговицата. Красивите пролетни цветя от семейство Кокичеви (Amaryllidaceae) - лалето (Tulipa), нарцисите (Narcissus), зюмбюлите (Нуаcinthus), амарилисът (Hippeastrum) и кливията (Clivia) също съдържат клетъчен сок, който може да стане причина за здравословни неразположения.
Ако млечен сок от растението попадне върху кожата, незабавно и много старателно се измийте. Когато се занимавате с цветята си, не докосвайте с ръце очите си.
Наистина може да се съчувства на онези любители на цветята, които са алергични към примулата и от най-малкото докосване до Primula obconica кожата им се зачервява и възпалява. Именно при този вид от власинките на листата и стъблата се отделят вещества, към които някои хора са особено чувстителни. Примулите обаче не са отровни цветя. Подобно вещество има и в грудките на цикламата (Cyclamen persicum), които все пак не пипаме толкова често.
Природата е направила някои растения способни за самоотбрана, снабдявайки ги с бодли, шипове, иглички. Всеки човек поне веднъж е изпитал колко болезнено може да бъде убождането на кактусите. Твърдите листа на юката (Yucca), а и на някои видове агаве и алое също оставят драскотини и рани, ако случайно си ги закачил при почистване. А ако децата се увлекат в бурна игра и се убодат, травмата може да бъде и по-сериозна.
Разнообразни ароматни подправки можете да отгледате освен в градината или в малки саксийки на перваза, и в гърне или делва. Най-подходящи са тези с няколко отвора отстрани, които често се използват за засаждане на ягоди.
Повечето подправки могат да бъдат отглеждани в такъв съд, но все пак трябва да прецените, колко големи стават те и колко пространство им е нужно. Например ментата не е много подходяща в случая, защото става твърде голяма, докато розмаринът, въпреки че на практика е храст, ако бъде грижливо и редовно подрязван, няма да създаде проблеми.
Изберете делва с големина по избор. Напълнете я с почвена смес до първата дупка. Сложете първия корен и допълнете с пръст отгоре.
Във всяка дупка сложете различна подправка. Запълнете делвата догоре, заравнете и леко притиснете горния слой почва. Полейте обилно, но бавно, за да проникне водата до основата, без да се отмие през дупките на гърнето. Ако с времето почвата се слегне, добавете още малко, така че да стига почти до ръба. Подходящи за този проект подправки са: мащерка, розмарин, босилек, салвия, къдрав магданоз, чийвс и др. Най-важното при поддържането на ароматния фонтан е редовно да късате от подправките за вашите зеленчукови и месни рецепти.
Песът може да погоди големи номера във важен момент
Сигурно ви се е случвало любимото ви добре възпитано куче да се държи като абсолютен кретен, точно когато сте поканили важни гости, от които зависят толкова много неща. Послушното допреди няколко часа същество изведнъж показва такива номера, че се чудите откъде ги е научило. Освен това постоянно мъкне до масата някакви останки от чорапогащник, за който смътно си спомняте, че преди две седмици отчаяно сте търсили, но така и не сте открили. Да не говорим за постоянното катерене по коленете на гостите и скимтенето с надежда да бъде почесано по корема и погалено по гърба.
Най-ужасяващият момент пък настава, когато поднесете вечерята. Тогава милото куче изведнъж надава пронизителен вик, сякаш не е яло поне от седмица. В началото то жадно следи всички в очите. Ако никой не обърне внимание на тихите му молби, то започва шумно да преглъща в унисон с хората около масата. Ако пак няма ефект, кучето плясва главата си на снежнобялата покривка, а от устата му потичат влажни лиги. При първото разсейване на хората около масата то отмъква пилешката кълка от най-близката чиния.
Логично следва бурна сцена, придружена със закани, бой и ядосано затваряне на любимеца в банята. Неволите обаче не свършват. Кучето започва да вие злокобно и точно след 15 минути на вратата ви звънят съседите от горния етаж с много ясен ултиматум, нетърпящ възражения. В крайна сметка вечерта е провалена, а надеждите ви, свързани с гостите - погребани.
За да не се стига до подобни "сантиментални" сцени, които дълго отекват в съзнанието ви, направете необходимото. Доброто държане на кучето пред гости се учи още докато е съвсем малко. Важно е да го поощрявате всеки път с нещо дребно за хапване. Не раздавайте обаче лакомства без причина, а само при изключително послушно поведение. Друг вариант е да научите кучето да стои само в едната стая и да си играе с нещо, докато имате гости. Колкото повече играчки натрупате покрай него, толкова по-спокойно ще премине вечерта. Този вариант обаче не става за стаята, където посрещате гостите. Въобще не си и мислете, че кучето ще се занимава тихо и кротко с играчките в някой ъгъл, без да досажда. През няколко минути то ще носи на някой от поканените по нещо.
Начин да успокоите любимеца е дългата разходка точно преди да дойдат гостите. Той ще е изморен и добре задоволен емоционално, за да обръща внимание на някакви си хора. Естествено помага и здравото хапване преди важната визита. Кучето не е чак толкова лакомо животно, че да настоява за още, при условие че е изяло огромна порция от любимия си специалитет само преди пет минути.
Листата на дървото помагат при нередовна
менструация и високо кръвно налягане
Родината на бялата
акация е Северна Америка. У нас се култивира главно край пътищата и
железопътните линии, а също като почвоукрепител. Тя е разклонено дърво, стигащо
на височина до 20 м със сиво-кафява напукана кора. Листата са лекоперести с
дръжки, в чиято основа се намират по две шипчета. Цветовете са бели ароматни и
са събрани във висящи ръкави, гроздовидни съцветия. Плодът е кафяв боб и съдържа
по няколко тъмнокафяви семена.
Акацията е известна предимно като ароматно, декоративно растение. Освен това тя е дърво, което добре укрепва почвата, а народната медицина го препоръчва за лечение. У нас виреят няколко вида акация - бяла, жълта, японска. Бялата акация е висока до 20 метра, със сиво-кафява напукана кора и широка корона. Цветовете й са бели, събрани във висящи гроздовидни съцветия. Плодът й прилича на сплескан боб. За лечение се използват цветовете на бялата акация, когато са още неразтворени. Те трябва да се събират по време на цъфтежа, през май и юни. При откъсване не бива да се мачкат. Сушат се на сенчесто и проветриво място или в сушилня при температура до 40 градуса. Така преработената билка има бял или слабо жълтеникав цвят. Ако е недосушена, тя потъмнява, почернява и става негодна за лечение. Освен по цвета добре изсушените цветове на акацията се познават по приятния мирис и сладникавия си вкус.
Употребяват се плодовете и кората на младите клонки на акацията, а също и корените й. Листата се берат преди цъфтежа - април, плодовете - август, септември, а кората от клонките, както и корените рано на пролет - февруари, март. Употребява се под лекарски контрол, защото са отровни. Листата се употребяват при нередовна менструация и високо кръвно налягане, берат се преди цъфтежа, също както и кората на младите клонки. С нея обаче не бива да се провежда самолечение, дори в малки дози.
Кората е отровна. С цветовете и листата на бялата акация се лекува упорита кашлица. Те показват още болкоуспокояващо и кръвоспиращо действие. Добре действат при повишената киселинност на стомаха. Народната медицина препоръчва билката при стомашно-чревни проблеми - оригвания, киселини, гадене, болки, повръщане. Заедно с предписаните от лекаря медикаменти тя може да се ползва като допълнителен елемент в терапията на гастрит, язва на стомаха и дванадесетопръстника.
С нея се церят още болки в гърлото и главата, повишено кръвно налягане, нередовна менструация, ревматизъм. В повечето случаи това билково лечение е спомагателно, а не основно и трябва да се провежда под лекарско наблюдение. Изключение може да се направи само за меда, получен от цветовете на акацията, която е медоносно растение. При всички случаи акациевият мед укрепва целия организъм и предпазва от заболявания на дихателните пътища и храносмилателната система.
Използват се цветовете, брани по време на цъфтежа - май, юни. Сушат се на сянка. Изсушената билка е с бял или слабо жълтеникав цвят, със слаб характерен мирис и сладникав вкус. Опакова се в торби. Запазва се в сухо и проветриво помещение.
Съдържа етерично масло. В кората се съдържа отровният албумин-робин, алкалоид, багрило, а във вътрешната кора (през август) още амигдалин, глобулин, фитостерин, стигмастерин и ензим, разлагащ урината.
Цветовете имат свойството да намаляват киселинността в стомаха, действат кръвоспиращо. Прилагат се при повишена киселинност в стомаха, гастрит, кисели и други оригвания, стомашни кръвоизливи.
Българската народна медицина препоръчва цветовете на бялата акация при кашлица, язва в стомаха, главоболие, невралгия на лицевия нерв, ревматизъм, тифус, грип, стомашни кръвоизливи. Външно - за жабурене при зъбобол.
Начин на употреба: 1 супена лъжица от билката се кисне 2 часа в 300 мл вряла вода. От прецедената запарка се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.
Най-често цветовете на бялата акация се употребяват под форма на запарка. Взема се една супена лъжица ситно нарязана билка и се залива с 400 мл кипяща вада. След като изстине, течността се прецежда. Полученото количество се разделя на три равни части и се приема за един ден, половин час преди хранене. Запарката се употребява и за гаргара.
Жълтата акация е отровна. Освен по жълтите цветове се познава и по височината - достига не повече от 7 метра. Семената й действат възбуждащо на дишането, а също и на моторните нерви, като постепенно ги парализират. По тази причина днес растението се използва само във фармацевтичната промишленост.
Японската акация е висока до 25 м. Има светложълти цветове. Благодарение на богатото си съдържание на веществото рутин изсушената билка намалява чупливостта на капилярните кръвоносни съдове, предпазва от кръвоизливи, има противовъзпалителен ефект.
Продукти: за плънката - 1 кг кайма, 2 големи глави лук, черен пипер млян, 1 1/2 ч. л. сол; за тестото - около 1 кг брашно, вода, 1 ч. л. сол.
Начин на приготвяне: Омесвате каймата с дребно нарязания лук, черния пипер и солта. Омесвате тестото, като се стараете да не стане много твърдо. Разделяте го на части и разточвате всяка част на кора с дебелина около 3 мм. С кръгла формичка или по-широка чаша нарязвате кората на кръгчета с диаметър около 6 см. В средата на всяко кръгче слагате от каймата, като гледате да не е нито много, нито малко, прегъвате на две и притискате хубаво по края (можете да навлажните с малко вода, за да залепне по-добре), за да не излезе плънката.
Така приготвените пелмени се варят във вече вряща вода, подправена с малко сол, черен пипер на зърна, няколко зърна бахар и 2 - 3 листенца дафинов лист.
Не слагайте по много от пелмените във водата! След като сварите едната порция, слагате втората, третата и т. н. в същата вода, като доливате, ако започне да намалява. Несварените пелмени можете да замразите и да ги приготвяте след време. Сервират се топли с масло и соев сос.
Продукти: 3 глави лук, 2 стръка пресен лук, 20 фурми, 1 кафена лъжичка канела, 1 кафена лъжичка захар, 1 супена лъжица лимонов сок, 3 - 4 супени лъжици зехтин, сол.
Начин на приготвяне: Обелете лука и го нарежете на тънко. Фурмите разрежете на 4 и махнете костилката. В купа разбъркайте лука и фурмите. Поръсете последователно със зехтина, захарта, щипка сол, 1/2 от канелата и накрая лимоновия сок. Покрийте купата с найлоново фолио и оставете 1 час в хладилника.
Извадете салатата 10 минути преди сервиране, поръсете с дребно нарязания лук и останалата канела.
Поднесете с обезсолено овче сирене.
Продукти: 3 жълтъка, 350 мл мляко, 200 мл прясна сметана, 10 г желатин, 6 половинки от кайсии, предварително сиропирани (или от компот), 1 ванилия, 30 г захар.
Начин на приготвяне: Затоплете млякото с ванилията и точно преди да кипне отстранете от огъня. Разбийте жълтъците със захарта, докато сместа побелее и стане пухкава. При непрекъснато бъркане сипвайте топлото мляко на конец. Сипете сместа в дълбок съд и на лек огън варете с бъркане, докато кремът започне да лепне за лъжицата.
Отдръпнете от огъня и прибавете желатина, предварително накиснат в студена вода. Разбъркайте, докато се разтвори напълно. Оставете да се охлади, като бъркате от време на време, след това прибавете смлените кайсии. Разбийте сметаната и я прибавете много внимателно към сместа. Разпределете в купички (чаши) и дръжте в хладилника, докато баварският крем се стегне добре (поне 4 часа).
При сервирането обърнете купичките върху чинийки и сервирайте с парченца обелени кайсии или с бисквити.