КОНФЛИКТИ
Кремена КРУМОВА
Двама души загинаха под тонове пръст на строеж във Велико Търново, а трети бе спасен по чудо след часове, прекарани под земята. Заради трагедията бяха отложени всички тържества за празника на града.
Във фаталния ден, 21 март, петък, на строителен обект на ул. "Зеленка” 24 работят петима души. Те правели кофража на нова сграда, а до тях копаел багер. Изкопът бил дълбок 11 метра. Около 14 часа тонове пръст от ската започват да се свличат към работниците, като четирима са затрупани. Екипи на пожарната пристигнали на мястото на инцидента и започнали да вадят работниците, когато станало ново свличане на пръст. Два часа и половина огнеборците вадиха последния оцелял 21-годишният Казъм Джеферов. Той, заедно Мустафа Мустафов (20 г.) бяха настанени търновската болница без опасност за живота. За нещастие Али Келов и Ибрям Юсеинов остават под тоновете пръст на разстояние от около 40 см един от друг и на дълбочина няколко метра. Спасителните операции продължиха до 15 ч. в събота, но така и до телата на вуйчото и племенника не беше достигнато. След 17 ч. акцията за изваждане телата на загиналите бе подновена. Докато екипите на пожарната и Гражданска защита вадеха телата, нова земна маса се сгромолясваше върху багера. Късно в следобедните часове на почивния ден беше открит трупът на 20-годишния Али Келов, а тялото на Ибрям Хюсеинов (43 г.) бе изваден изпод три метра земна маса в 19, 50 ч. Според съдебно-медицинската експертиза младежът е бил задушен от пръстта и е починал в адски мъки. А вуйчо му Али е бил със строшен череп от кофата на багера, след което е затрупан от пръстта.
На обекта стои огромно пано, където е упоменато, че ще се прави жилищна сграда с магазини, офиси и паркоместа. Фирмата-възложител е “Вимар” ООД, а изпълнителят е “Авангард 04” ЕООД. Зад първата стои името на Велислав Цветанов - 33-годишен. Той е популярен най-вече с известната си верига заведения ”Щастливеца”. Втората фирма се води на името на майката на бившия зам.-кмет на В. Търново Илиян Ноев. Строителният надзор се осъществява от "Стройконтрол-ВТ” ООД, а координатор по безопасността и здравето е инж. Йордан Киров. Архитект е Матей Савов. На строителния обект могат да работят 30 души. На билборда пише още, че разрешителни за укрепващи дейности има от 18 февруари 2008 г., а това за строеж е от 10 октомври 2007 г. Обектът е открит за работа на 29 февруари и трябва да бъде завършен на 30 септември 2009 г.
Строежът е незаконен, твърди главният архитект на общината Елена Абаджиева. Той бил спрян дори със заповед на РДНВС още на 19 февруари т. г. Никой обаче не спазил забраната. На всичкото отгоре, не били извършени никакви укрепителни дейности. Над обекта има стара сграда на бивша печатница, чийто основи са почти подкопани от багера. За безумните строителни работи собственикът на печатницата подал жалба в общината, че се извършва строителство, без да има укрепителни дейности още през януари. Общината тогава е издала заповед за спиране на обекта. От местния строителен надзор са назначили експертна комисия за инцидента. Срокът, в който тя трябва да се произнесе, е 10 април.
Двамата строителни работници, които загинаха, са имали трудови договори, заверени в териториалната дирекция на НАП на 20 март т. г., потвърди директорът на Областната инспекция по труда (ОИТ) инж. Кинка Арменчева. Парадоксът обаче бил, че в контрактите нямало личните подписи на работниците. В ОИТ не били представени книги за проведени инструктажи за безопасност на строителния обект. По закон размерът на санкцията е между 1 500 и 5 000 лв. за всяко отделно нарушение. Очаква се административното производство по случая да приключи след месец.
По случая е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител. Заради опасност от ново срутване строителният обект е поставен под непрекъснато наблюдение. Някой от живущите около трагичната площадка се опасяват да не тръгне ново свлачище, което да събори старата печатница и други сгради. В момента обектът е затворен с телена мрежа и има поставен надпис "Внимание строителен обект”. Багерът е все още там, а изкопът е покрит с черни платна, наподобявайки огромни жалейки.
(от стр. 1)
Според източници, пожелали анонимност, конфликтът между двамата се разразил пред всички магистрати. Стигнало се до повишаване на тон, както и до лични обиди. Единият определил другия като "мишок".
Оказва се, че в деня след пожара - 29 февруари, петък, от обяд почти целият състав на окръжна прокуратура празнува в ресторант "Капитал" годишния си отчет. Фактът, че софрата е в работен ден, може би нямаше да смути никого.
Другият факт обаче не е за пренебрегване - че върху плещите на един прокурор - Валери Мирчев, се стоварва може би най-тежкото разследване за прокуратурата през последните години - пожарът във влака София - Кардам, отнел девет човешки живота. Самият Мирчев не е бил на купона по разбираеми причини - той е ангажиран с разследването.
Оказва се обаче, че освен че е оставен сам, той е оставен и без лек автомобил, който да му позволи да си върши работата. Според добре осведомени източници на 29 февруари Мирчев потърсил автомобил от полицията, за да стигне до Червен бряг. Стигнало се дотам, че магистратът се придвижил с кола на една от националните телевизии.
"При такива тежки разследвания не може да се остави един човек да поема върху себе си целия товар. Може би беше редно да има втори наблюдаващ прокурор, както това се прави на други места", коментират от прокуратурата.
Междувременно стана ясно, че прокуратурата има данни за неадекватно поведение от страна на персонала във влака в нощта на пожара. Това обяви Валери Мирчев пред медиите. Готови са вече и повечето експертизи, назначени след инцидента.
Все още обаче се чакат резултатите от най-важната - пожаро-техническата, която може да даде отговор на най-важния въпрос - кое и какво е предизвикало пожара.
След като станат ясни заключенията от тази експертиза, прокурор Мирчев ще се срещне отново с близките на загиналите, както им обеща при първия си контакт с тях. Тогава те пък обявиха, че това е прокурорът, на когото вярват, че ще доведе разследването до край и ще открие истината за пожара, каквато и да е тя.
Мая ПАСКОВА
Скандалът с доц. Станислав Христов, директор на "Съдебна медицина" към Александровска болница в София, който беше задържан под стража за търговия с органи, може да нанесе сериозни последствия върху донорството и трансплантацията на органи, обявиха медиците от УМБАЛ "Георги Странски" в Плевен. Според централните медии лекарят е разследван за незаконна търговия с човешки органи от 2004 г., като безспорно са доказани 98 случая на нерегламентирана експлантация на тъкани, а други 500 се проверяват. Липсващите кости
били заменяни
с пластмасови
тръби,
за да не заподозрат близките за липсата им, а схемата за износ към САЩ минавала през тъканната банка у нас. Дни преди това ЕС обвини България, че е една от най-големите износители на органи в Европа и че тук се извършват най-много нелегални експлантации за пари. Агенцията по трансплантации определи като неверни тези твърдения.
"Трябва да се разсеят всички породени съмнения, че в трансплантацията като цяло и в частта й донорство има някакви моменти на корупция, на злоупотреби или на незаконни действия. Най-отговорно заявявам от мое име, от името на колегите и на цялата болница, че дейността по трансплантацията и донорството се намира под непрекъснат контрол и се осъществява на базата на добре регламентирана нормативна уредба", обяви доц. Васил Тодоров, директор на плевенската университетска болница, която е едно от най-добре работещите лечебни заведения по донорската програма.
Според него периодично във времето и на различни места по света се създава напрежение в системата на трансплантацията, най-често, както е в случая у нас, благодарение на изкуствено и ненужно раздухан скандал, който освен своята медийна стойност под формата на конфликт или интересна история, определено
рефлектира
по неблагоприятен
начин
върху дълбоко хуманитарния акт на донорството. "Кражба на трупове", "Съдебен медик продава органи, дава пари на близките", са невъзможни неща, защото няма как да откраднеш органи и няма на кого да ги продадеш, категоричен е доц. Тодоров. Той припомни случай с игралния филм "Месо" отпреди 30 години. Сюжетът му разкрива потресаващи сцени на криминално вземане на органи от упоени хора, които след това по мафиотски канал се транспортират до болница, в която се извършва трансплантацията им срещу заплащане. Този филм е нанесъл сериозен удар върху донорската активност в западния свят, тъй като след неговото пускане много хора просто са скъсали документите, с които са давали възможност на лечебните заведения да се възползват от техните органи за доброто на други нуждаещи се живи пациенти и е трябвало да мине време, за да отзвучи неблагоприятният психологически ефект, оказан на обществото, та дори и само от една художествена измислица.
Подобна криминална схема съществуваше в Пакистан, припомни доц. Тодоров. И резултатите за българите, отишли там да продадат например бъбрек за 10 хил. долара, са трагични, подчерта медикът.
Теоретично продажбата на органи и тъкани е възможна, практически обаче няма как да стане, категорични са и координаторите по програмата за донорство патолого-анатомът д-р Теменужка Веселинова и анестезиолозите реаниматори д-р Георги Димитров и д-р Георги Доцински.
Строга нормативна база, основана на Закона за трансплантация на тъкани, органи и клетки и всички наредби, които са свързани с него, както и контролът, извършван на няколко нива в системата, не позволяват това да се случи, твърдят лекарите.
Донорството на тъкани и донорството на органи се различават съществено. Донорство на тъкани - кости, сухожилия, кожа, роговица, може да се осъществява само след настъпване на биологична смърт на пациента.
Органи от труп
не могат
да се вземат.
Този тип донорство се осъществява само в състояние на мозъчна смърт и обикновено се касае за полиорганно донорство - вземат се всички органи, които могат да бъдат трансплантирани - бъбреци, черен дроб, сърце и понякога бял дроб.
Плевенските медици обясниха и механизма от експлантацията на тъканите до достигането им до реципиента. Според тях твърдението, че са изнесени 20 тона тъкани за 6 години, е абсурдно. Те минават границите, но това се нарича международен обмен на организации, които осъществяват обмен на органи, тъкани и клетки.
Възстановяването на тялото след експлантация на костна тъкан не може да стане с нищо друго освен с тръбест материал, който е с формата и големината на костта - това е протеза, която възстановява анатомичната цялост на тялото и е обидно да се говори за PVC-тръби, които нелегално се слагат на мястото на костите, обясни д-р Веселинова.
След дарението експлантираната от хирургичен екип костна тъкан се съхранява в специални камери при определени температурни изисквания докато през това време тече изследване в лицензирана европейска лаборатория във Франция. След това, ако е годна,
костната тъкан
се освобождава
от карантина
и се транспортира за специална обработка и трансформиране в алограф продукти. Едва тогава тя е готова да бъде трансплантирана. Извършва се международен обмен според нуждите на страните, които са членки на асоциацията на тъканните донори, като съображението е единствено по медицински показатели, без значение на религия, раса и т. н.
За 2007 г. има 90 донорски случая на тъкани, около 40 са дали съгласие, но не са успели да станат донорски семейства заради медицински противопоказания, 25 са съгласията за донорство от началото на тази година, подчерта д-р Веселинова. В момент на такава загуба тези семейства решават да проявят най-хуманното и човешко отношение. В много случаи то е начин за утеха - оставят нещо свое, за да живее някой друг човек, и го правят с ясно съзнание и с дълбоко хуманни чувства. Всички те се гордеят с този жест, а сега може би се чувстват обидени, защото излиза, че те са излъгани по недостоен начин, и то от лекари професионалисти, категорична е докторката. Законът регламентира възможността по такъв начин, че ако човек не е записал отказ в здравната си книжка и в изпълнителната агенция по трансплантации, решението остава в ръцете на неговото семейство. Има и откази по различни мотиви и независимо какво е тяхното решение, то винаги е правилно, подчерта д-р Веселинова. И сподели за срещата си със семейство след скандала в медиите, в която хората са били потресени от тази акция, но тя не е повлияла на решението им да станат донори.
3 са били полиорганните донори в плевенската болница през миналата година, в два случая на доказана мозъчна смърт близките са се отказали да дарят органите и тяхното мнение е било уважено, съобщи д-р Георги Димитров. "Всички сме убедени, че трябва да има донорство, трансплантации и спасени пациенти. За да се случва това нещо, трябва да има дарен орган или тъкан. Оказа се, че това нещо не зависи какъв закон действа,
разлика
в донорската
дейност няма
- около два донора на милион население. Това, което има значение, е общественото мнение. Във всяка дейност може да има скандални случаи, негативни явления, те се раздухват и се показват толкова сериозно, че няма начин да не влияят върху него. По-важно е да се покажат хората, чиито живот е спасен благодарение на донорството и трансплантациите", убеден е д-р Димитров.
Д-р Доцински подчерта най-голямата трудност при осъществяването на донорската дейност - срещата и разговора с опечалените близки непосредствено след смъртта на пациента.
Медиците са мечтаели и са правили опити да извършват трансплантации на органи и тъкани преди повече от 100 г. С развитието на съвременната медицинска наука става все по-възможно днес да се предприемат трансплантации, които само преди 20 - 30 години са били немислими. Първите опити за трансплантации на бъбрек, разбира се неуспешни, са направени преди повече от 50 г. Успешното присаждане на този орган става едва през 60-те - 70-те години на миналия век. Малко след 1970 г. в ЮАР един голям кардиолог хирург д-р Кристиян Барнар осъществява първата успешна трансплантация на сърце. Днес трансплантацията на бъбреци и черен дроб е масова практика. Има страни като Швеция и Германи, в които за една година се правят стотици трансплантации. У нас в различните години броят на трансплантираните пациенти варира от 10 до 50.
В Плевенската болница един от първите случаи, когато роднини дават съгласие техният близък да стане донор, е от януари 2001 г. на 17-годишният Л. Ж., който изпада в мозъчна смърт след тежка катастрофа. За пръв път тогава в България се направи експлантация на бял дроб. Освен него бяха експлантирани и сърцето и бъбреците на донора.
Трансплантациите
на сърцето
и белия дроб
обаче бяха неуспешни и затова следващия донор бе откаран с реаномобил в софийска клиника. Донорът бе 24-годишен мъж от Габрово, който изпада в мозъчна смърт след тежка черепно-мозъчна травма.
През пролетта на 2006 г. нашумя случая с 40-годишен криминално проявен мъж, чийто близки дариха органите му. Същата година 48-годишна жена от Плевен, починала от мозъчен кръвоизлив е става донор на органи и тъкани, с които са спасени три живота.
Трансплантацията на роговицата на окото се прилага най-вече в случаите на пациенти, които страдат от перде на очите. Нерядко обаче в Плевен има и спешни случаи, за които е необходимо да се действа много бързо. Такъв е и случаят, при който бе спасено окото на 7-годишния Тодор Насков от Кнежа през юни миналата година. При прегледа се установява, че под клепача на детето е попаднало парче от спирачката на колелото с големина на монета от пет стотинки. Предметът нарушава целостта на окото и се налага спешна трансплантация. Роговицата на Тодор е взета от 60-годишен мъж, а операцията е извършена от доц. Балабанов в плевенската очна клиника. С другата роговица пък е направена трансплантация на 59-годишния Илия Петров, който е чакал за планова операция отдавна и е имал шанс.