СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...

ВЧЕРА И ДНЕС

Брой 13 (5 - 11 април 2013 г.)


 

Сегашният център на Плевен изграден за 4 години със собствени средства

 

Уникалната водна каскада е шедьовър на ландшафтното изкуство

 

Градът от птичи поглед

Поля ТОМОВА

Неточна информация в социалната мрежа Facebook, че новият проект за ремонт на централната градска част на Плевен предвижда унищожаване на част от елементите на водната каскада, разбуни духовете в града, за което "BG Север" писа. Хиляди местни потребители на мрежата обявиха, че са готови да излязат на протест срещу замисленото "вандалство". Недоразумението се изясни за няколко дни. Емоциите, които то предизвика обаче, ни накараха да припомним кога, как и защо е изградена тази част на града.

Всичко започва през далечната 1969 година, когато тогавашният Министерски съвет одобрява план за цялостна реконструкция на централната градска част на Плевен. Предвижда се тя да се превърне в пешеходна зона, което означава грандиозна промяна на облика на града като цяло. Плевенчани помнят времето, когато автомобили и автобуси са се движили по сегашния център, а пространството пред Мавзолея костница "Свети Георги Победоносец" е било стоянка за таксита. В паметта на мнозина са останали и култовите заведения "Балкан" и "Червено знаме", както и игрището за баскетбол и волейбол там.

 "Като дете си спомням и фонтана с жабките - четири жабчета на всяка страна на фонтана, а от устата им бликат струи вода. Най-обичахме да отидем и да пием вода от устата на жабките, за което съответно ни се караха", спомня си 50-годишен плевенчанин. От старите снимки се вижда, че на мястото на днешната пешеходна зона от паметника на Свободата до Мавзолея, а и след него, е имало жилищни и държавни сгради, както и огромни дървета и зелени площи.

След приемането на плана на Плевен обаче следват няколко години, в които не се предприема нищо. Реконструкцията стартира по времето, когато кмет на града е Андрей Романов. В неговите спомени изграждането на центъра и на каскадата е най-голямата му гордост. "През 1974 година възложихме проектирането, а година по-късно се започна реалната дейност. Забавихме се малко по субективни причини, защото един голям началник беше против и не искаше да подпише, а неговият подпис беше важен. Не искам да му цитирам името, така или иначе после го заобиколихме, но загубихме една година време", разказва Романов.

За да тръгне работата по проекта обаче, е необходимо първо да се разруши старото. Това на практика означава да се съборят всички тези сгради, които се виждат на старите снимки. По онова време повечето от тях са на различни учреждения и съвсем малък процент - на частни собственици, които получават обезщетение.

Всичко минава без големи конфликти и проблеми, спомня си още Андрей Романов.

"Беше толкова странно, че е пред очите ми и днес. Тогава бях в четвърти курс на техникума по механо-

По времето, когато през центъра са преминавали автомобили

електротехника. Отивам сутринта на училище, а когато се връщам на обяд - няколко сгради просто ги нямаше, сякаш с магическа пръчка някой ги беше махнал. На другия ден - пак същото, целият комплекс от сгради изчезна за по-малко от седмица", разказва плевенчанин на средна възраст за началото на ремонтните дейности.

Грандиозният ремонт и промяната на облика на центъра на Плевен е струвал много пари. В ония години обаче финансите не са били проблем за общината. "Всичко това е правено с наши, плевенски средства. Имахме много пари, работеха всички предприятия, 65 хиляди души работници имаше в тях, без да броим администрацията. Заводите и фабриките правеха отчисления и превеждаха парите на общината. Плюс това всички тези хора плащаха данъци и никога не сме страдали от липса на пари", пояснява Андрей Романов.

По проекта се работи буквално денонощно - строителните бригади са организирани на три смени. Пред очите на плевенчани центърът на града придобива съвсем нов вид и то в рекордно кратки срокове. За около четири години основната част по проекта е свършена. Преди да се положи мраморът обаче се налага под него да се прокарат ВиК и ел. инсталациите. Работата е трудна, защото Плевен лежи върху скала, казва още бившият кмет. "Под земята има един проходим колектор, който започва от дирекцията на полицията, стига до мола, отива към река Тученица, оттам под моста продължава нагоре и стига до бившето ШЗО. Този колектор е висок 2,30 метра и широк 2,20 метра. Там сме положили основните подземни съоръжения, откъдето са давани отклоненията за фонтаните и каскадата", връща се назад във времето Романов.

Центърът с паметника на Альоша

Новият център на Плевен е открит на 10 декември 1977 година. За плевенчани и гостите на града едно от най-красивите неща е водната каскада. "През 1982 година е изграден воден комплекс точно в центъра на град Плевен с площ от 10 дка, състоящ се от три уникални водни каскади, водни огледала и фонтан. Водните каскади представляват залята водна площ над 1 500 кв. м. с над 10 броя водопади, 763 струйници, 47 броя луминисцентни осветителни тела и 122 прожектора. Водните огледала са 3 с 410 струйници и 36 прожектора. Фонтанът има 312 струйника и 322 прожектора, съчетанието на вода и светлина е уникално.

Целият воден комплекс представлява една вълнуваща поредица от фонтани и препятствия, които са особено ефектни вечер, когато съчетават блясъка на фонтаните и ефекта от осветяването" - това може да се прочете в интернет мрежата за плевенската каскада. И днес експертите смятат, че тя е уникално творение на парковата и ландшафтната архитектура. Проектът е дело е на Васил Мутафчиев. В

спомените на Андрей Романов е и идеята за създаването й.

"Каскадата е взаимствана от резиденция "Бояна", където ние със Славко Николов (бивш първи секретар на ОбК на БКП, вече покойник - б. а.) бяхме ходили. В градината там имаше едно поточе, озаптено от фугирана зидария с камъни. Денивилацията позволяваше да се убие силата на водата и тя скачаше от стъпало на стъпало. Аз извиках на Славко - ела да видиш нещо. Защо нашият център няма по-голяма денивилация, за да направим нещо такова - това си говорихме и двамата. И решихме да извикаме проектанта Васил Мутафчиев. Той го видя и каза - нещо ми хрумна. След две седмици пристигна, начерта го и каза - това може да стане така", спомня си Романов.

И тогава, и сега каскадата е скъпо удоволствие. Според първоначалната идея тя е трябвало да се захранва не с питейна вода, а с вода от язовира. Вероятно времето не е стигнало, за да се осъществи докрай тази идея. Водната каскада на Плевен е открита на 30 април 1980 година. Това обаче не попречи на бившия градоначалник Найден Зеленогорски да я "преоткрие" през 2003 година, като години наред преди това тя не работеше.

В сегашния проект за новата реконструкция на централната градска част се предвижда намаляване на водните обеми,

Новият център на Плевен след 1977 г.

а не на водните площи, обясни архитект Красимир Попов, който е ръководител на колектива, спечелил конкурса за обновяване и модернизиране на централната пешеходна зона. В плана е включена и цялостна подмяна на настилката.

През 1974 - 1976 година, когато е изградена централната градска част в днешния си вид, мраморът за нея е доставян от Велинград.

Още тогава се установява, че част от настилката, по-точно варовикът, не е най-добрият вариант, спомня си Андрей Романов.

"Мраморът по площада е идея на архитект Христо Ковачев. В неговия проект е предвиден врачанския камък, който беше грешка и е подменен с плочките. Тогава ген. Иван Винаров казваше, че долу не може да стане, не трябва да се полага, защото се руши, както се вижда сега", разказва Романов. Ремонт на настилката не е правен през последните 30 години. По време на грандиозните реконструкции преди близо 40 години се преобразява и днешният паметник на Незнайния воин, известен като Братската могила, тъй като първоначално е издигнат като монумент в чест на загиналите партизани от нашия край. Вероятно малцина знаят, че сградата на Военния клуб пък, погледната отгоре, е във формата на буквата Б, тъй като проектантите му Тодор Горанов и Борис Русев са посветили работата си на цар Борис.

Един от недостатъците на плевенския център е липсата на достатъчно зеленина, признават и предишни, и настоящи управници. Това е и причината в новия проект за реконструкция да е заложено разширяване на зелените площи за сметка на пешеходната зона. Дали новият проект за ремонт ще бъде реализиран, остава въпрос с неясен отговор. Знае се обаче, че това няма да стане толкова скоростно и безпроблемно, както е било преди 35 години.


 

върни се в НАЧАЛО