АРТСЕДМИЦА
Даниела ДОЧЕВА
Четири години след като народоведът Николай Хайтов напусна този свят, "BG Север" разговаря за обичания и необичан от враговете си писател с дъщеря му Елена Хайтова.
- Г-жо Хайтова, какво остави баща ви у вас?
- Баща ми остана у мен именно с неговата прямота, откровеност. С голямата му, непобедима и издигната в култ любов към България. Той си отиде от този свят болен от любов към родината си.
- Какво от Хайтов остана скрито за хората?
- В момента готвя втора книга за баща си, но се стремя скритото да остане само за мен, защото е много интимно. И все пак ще ви отговоря. Той беше суров и просто безкомпромисен към хората, които удрят в гръб и които подло нападат. Но като баща на момиче беше много нежен. Този контраст в поведението му към неприятелите, към опонентите и към женското чедо - това е нещото, което мога да доловя само аз, дъщерята.
- Какво се постарахте да предадете в първата книга и кое ще е любопитното във втората?
- Те са съвсем различни. В първата книга разказвам за Хайтов бащата през погледа на дъщерята. Съвсем интимния му живот. Той има три брака и три деца. Ние, децата, се почитаме и уважаваме и жените му - с малки изключения, също имат добри контакти. Той, балканецът, със своето сурово и диво-дивно поведение съчета много европейски черти. Освен това пиша за неговите непрестанни битки - още от детска възраст, за неговите приключения, за неговата вечна опозиция на управляващите и неговата непоколебима вяра в това, че ще изведе своята правда до край. Във втората книга пиша за опонентите му и за нещата, които се развиват след неговата смърт в България.
- Вече решила ли сте как ще се нарича книгата и кога ще бъде издадена?
- Може би към края на 2007 г. ще се появи. Не искам да казвам заглавието, защото много се спекулира със заглавия, някой просто ги краде. Сега е времето на веселата бъркотия и стават такива неща - имам собствени наблюдения. Нека да остане в тайна. Пак ще бъде така оригинално.
- С какво мислите, че Хайтов не успя да се пребори и най-много го терзаеше до края му?
- Той не можа да се пребори с фанатиците учени. Не можа да ги убеди в тезата, че независимо какъв е човекът, който търси, дълбае, той трябва да стигне до своята правда и хората да я приемат. Учените, наблюдавайки го как търси гроба на Левски, казват: Абе защо не си пише разказите, а се занимава с научни проблеми. Истината е една и няма значение кой я намира - дали писател, дали поет, дали учен. С това не можа да се пребори, но той си имаше такава теза: като не става, не става. Просто държеше на своето, доказваше го и в края на краищата остави опонентите си сами да се уверят в собствените си истини.
- Има ли според вас някакво пророческо прозрение в творчеството на баща ви, в което все повече хора се убеждават?
- По отношение съдбата на България той беше убеден, че тя загива и потъва. Той горещо приветства демокрацията, но беше убеден, че тя не става така, както трябва. Но вечният му оптимизъм не му даваше мира и той смяташе, че колкото и да е зле родината му в момента, един ден тя все пак ще се оправи.
- Виждате ли някъде в литературата днес силният дух на Хайтов?
- В момента мисля, че оптимизмът на българския народ е нулев. Но са нужни заветите на Хайтов, нужно е неговото творчество, нужни са хора, които да ги разяснявят и да ги извеждат до край. И повече срещи с хората. Един от заветите му е: Дори да смяташ, че светът потъва, вярвай, че той ще се оправи.
- Кой е най-ценният завет, който остави лично на вас?
- Той имаше едно мото, което всички знаят: Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го направиш. Но аз съм запомнила този: Планината може и да не можеш да повдигнеш, но си струва да опиташ. В сърцето си чувствам, че трябва да следвам този завет.
Дарина БОГДАНОВА
Разочарован и възмутен (за кой ли път!) си замина предишната седмица от родния Плевен световноизвестният художник академик Светлин Русев. Причината: състоянието, в което завари ателието на един от най-големите български скулптори Ангел Спасов. Сградата, превърната в кафене, е съсипана и нашарена с боя, а от някогашната й атмосфера на духовно средище няма и следа. Това сподели пред репортер на "BG Север" Светлин Русев. На въпроса би ли огласил инициатива за въстановяването на това почти магично място за хората на изкуството, художникът отговори категорично: Да! И допълни: Може и скандал да стане, стига да има ефект от това.
Съвсем скоро запуснатата къща и почти унищоженото ателие на скулптора, които са предоставени от общината за ползване от читалище "Развитие", ще бъдат увековечени именно в това потресаващо състояние на филмова лента от БНТ. Във филма ще има три акцента. Единият от тях ще е личността и творчеството на Ангел Спасов, предпочел сянката на провинциализма пред преимуществата на славата.
Академик Русев, който смята скулптора за един от учителите си, не се притеснява, че в този красноречив и нелицеприятен вид ще бъде показана на публиката родната къща на твореца. Нека да видят хората как е омазано и нашарено някогашното ателие, може това да има ефект, надява се той. И съжалява, че абсолютно нищо не е останало от невероятното място. Помни разположението на всяка вещ в ателието и би могъл да помогне много при възстановката на автентичната подредба.
"Ходехме в ателието на Ангел Спасов като на поклонение. В него се събираха много интересни личности, а атмосферата беше невероятна. Скулпторът имаше изключително богата библиотека", сподели спомени академикът. Не случайно той пише толкова въздействащи думи за своя учител: "Има един творец, на чието изкуство годините се отразиха по странен и необясним начин... Не знам дали времето е работило за творбите му, или те за времето, но днес всяка среща с изкуството на този голям скулптор като че ли още по-силно подчертава дълбочината, простотата, човешката топлина и непреходната истина на делото му." Светлин Русев информира, че във филма на БНТ ще бъдат показани всички работи на скулптора, съхранявани във фонда на художествената галерия "Илия Бешков", както и петте му творби, които са част от колекцията на академика, показана в бившето му ателие в София.
Дано филмът е достатъчен повод да започне реставрация на родната къща и на ателието на Ангел Спасов, които са част от историческото и културното наследство на Плевен. Ако това не се случи скоро, те закономерно ще изчезнат, погълнати от безотговорността и разрушителната сила на годините.
Мария ДИМОВА
За първи път в Габровска област народно читалище "Габрово", кметствата на община Габрово и село Яворец, подкрепени финансово от Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси, обединяват усилия в реализирането на проекта "Концертна въртележка в годините на ромското включване". Целта е да се обърне внимание за решаване на един от най-острите проблеми сред ромската общност - преодоляване на тяхната изолация. Години наред националната и местна политика към ромите е те да бъдат приобщени към празниците, тържествата и общоприетите ценности на коренното население.
С реализирането на проекта на 8 април - Международният ден на ромите, ще се сложи началото на една традиция за отбелязване на този празник, за да може читалища и кметства да го залагат ежегодно в своите приоритети, като приобщят към него цялото население, независимо от етноса.
Момчил ИВАНОВ
Изложба с карикатури на създателя на образа на народния поет Трендафил Акациев - Георги Ведроденски - Мортус, бе открита в галерия "Кирил Петров" в Монтана. Показани са над 200 карикатури на Ведроденски от последните 50 години и броеве на вестник "Трън", който той издава за пръв път през 1954 година. С карикатурите си Ведроденски осмива пороци на обществото в миналото и днес, реагира по свой начин на пошлото в живота и политиката.
Георги Ведроденски е дългогодишен журналист от БТА, писател и художник. Той има 5 самостоятелни карикатурни изложби, автор е на 10 книги с лирика и сатира. Ведроденски е създател на образа на народния поет Трендафил Акациев, който в момента се пълни със съдържание от Недялко Йорданов. Мортус е носител на орден "Свети свети Кирил и Методи" първа степен. Като млад той е живял в една квартира и е писал съвместно стихове с поета Пеньо Пенев.
Георги Ведроденски заяви при откриването на изложбата, че е избрал тя да бъде при земляците му в Монтана, тъй като той е потомък на род от село Копиловци в Чипровско, който след потушаването на Чипровското въстание през 1688 година се е заселил в село Кипиловци, Котелско.
Мариана ДИМИТРОВА
Няма нищо ясно по въпроса кое е национална ценност, кое може да се изнася и кое не може да се изнася, категоричен е габровският колекционер на старинни предмети Райчо Найденов. Преди близо две години той открил антикварен магазин, но споделя, че за него антикварството е по-скоро хоби, отколкото бизнес. Занимава се с него отпреди 30 години. Първо започнал с четенето на книги, посветени на тази тема, след това - с издирване и събиране на ценни и редки вещи.
Всичко е тънкост и като оценка на старинните вещи, и като ценност, обяснява колекционерът. Обикновено покупката и продажбата на старинни предмети е по договорка. Той твърди, че няма строги регламенти кое колко струва. Не били редки случаите, когато и чужденци навестявали антикварното му магазинче. Преди известно време го посетила една американка от Калифорния. “Беше дошла с мерцедес, с шофьор. Пристигна, разгледа. Не беше случайна, а пристигна целенасочено. Преди това обиколила антиквариатите във Велико Търново. Притежавала антикварни къщи в Америка. Търгува чрез Интернет, но не познава законите. Нашите закони не са много удобни за тях”, казва Райчо Найденов.
Най-често обаче хората идвали при него да продават старинни предмети, по-рядко - да купуват. Продавали му предимно битови вещи - грънци, менчета, бокали, ютии. Обяснява, че у нас пазарът на антикварните вещи е много слаб.
По-сериозните антики не излага в магазина, а ги запазва за себе си. Увлечението му по антикварството било по-скоро ако се натъкне на интересна находка, да я запази за себе си, а магазинчето било между другото.
Цветана АТАНАСОВА
Две години след като чества 60-годишнината си в родното си село Баница край Враца, Грета Ганчева е все така енергична, емоционална и пълна с енергия да пише песни и да пее. През март по време на туристическата борса в Москва певицата беше бисирина шест пъти, след като изпълни "Моя страна, моя България".
"Водещото при мен е любовта, отношението към близки и приятели. Това е най-силното нещо, то идва от сърцето. Аз съм човек, който се раздава и като певица, и в живота", изповядва Грета.
Двете й най-нови песни са посветени на Емил Димитров - първият й съпруг и голямата любов. Казват се "Кралят на песента" и "Нова балалайка", в която циганката е млада и не пуши с лула. Другите са свързани с родния край. "Имам чувството, че това място е посочено от Господ. В него има нещо много приятно, а климатът е по-различен от този на околните селища. Тук получавам някакъв биологичен възторг. Навремето често идвахме с Емил в Баница. Той много обичаше да пие червено вино на двора, под звездното небе", признава Грета.
За да осъществи своите проекти обаче са необходими пари, много пари, както казва певицата. "Едно време държавата се грижеше културата да има лице, а сега парите са в някакви съмнителни личности. Ще минат години, докато се върнат истинските стойности, но сега, ако не намеря спонсори за нов компактдиск, моите песни ще останат неиздадени. От това ме боли, но не губя вяра, защото хубавата песен е вечна", казва легендарната изпълнителка.
Станислава СТОЯНОВА
Седемгодишната Виктория Евгениева Стефанова спечели бронзов медал на тазгодишния фестивал "Орфеева дарба". В направление народно творчество младата изпълнителка се представи с репертоар от две тетевенски песни: "Чичовите синове" и "Минина Радке, байова".
От петгодишна възраст Виктория изпълнява песните на бележитата Лалка Павлова, но това е най-големият форум, на който възпитаничката на читалище "Съгласие" се явява.
Националният детско-юношески конкурс за музикално и танцово изкуство "Орфеева дарба"се проведе от 24 март до 2 април със съдействието на Министерството на културата и Министерството на образованието и науката. Патрон на конкурса бе кметът на София Бойко Борисов.
Целта на този форум е откриването и изявата на талантливи изпълнители - деца и младежи, както и запазването и обогатяването на музикалния и танцов фолклор и съвременното музикално и танцово изкуство. Като поощрителни награди, освен медалите, изпълнителите получиха и възможността за записи в БНР, БНТ и други медии.
Дани БОЖИДАРОВА
В интересен авангарден проект ще участват в края на юли музикантите от ансамбъл "Акцент" с ръководител Симеон Серафимов, научи "BG Север". Атрактивните перкусионисти, които за минути печелят публиката на концертите си из цялата страна, ще свирят във ферми в околностите на Париж, качени върху ремарке. Като музикални инструменти ще бъдат използвани различни предмети от бита - кофи, варели и др. В концертите под открито небе ще се включат френски танцьори, клоуни и акробати. Музикалният трактор ще обикаля фермите в предградията на Париж, за да доближи музиката до обикновените хора - тези, които трудно стигат до респектиращите концертни зали. Проектът е резултат от световната тенденция изкуствата да се обединяват, т. е. да се върви към синтетизъм.
В момента перкусионистите, Августина Серафимова и Симеон Серафимов подбират подходяща циркова музика за турнето в Париж. Изявите предвиждат и много импровизации. Поканата за участие в проекта "Музикален трактор" идва от Кристина Фабиани, която забелязва ансамбъла на турнето му през 2004 г. във френската столица. Василена Серафимова, която е дъщеря на Симеон Серафимов и е студентка във втори курс в консерваторията във Версай, вече е участвала миналата година в подобни авангардни идеи. Според Августина Серафимова с подобни проекти България може и трябва да кандидатства за финансиране пред Европейския съюз.
До пътуването си във Франция на младите перкусионисти им предстоят доста изяви в страната. Музикантите ще свирят и на Великденски концерт в Плевен.
Лара АНГЕЛОВА
Епиграми, анекдоти, стихотворения и вицове е включил в петата си сатирична книга "Думи на халост" плевенчанинът Петко Спасов. Писани в прехода към демокрация, кратките хумористични форми атакуват проблемите на делника. Те разказват за приятелите-предатели, за политиците хамелеони, за корупцията, за театъра живот, за разните социални групи хора, за прекомерно ситите и болезнено гладните, за сгромолясалата се здравна реформа, за любовта...
Хумористичните струйки "От чучура" - чешмата, която още съществува в родния му Беглеж, са свежи и автентични. Ръководейки се от максимата на проф. Илия Бешков, че "народът си има своя неизповядана религия - хуморът и сатирата" и че "народното евангелие, за разлика от църковното, започва с "В началото бе анекдотът", Петко Спасов говори на езика на хората.
В цикъла "Приумици" авторът е показал най-силната си страна (според него самия) - епиграмите. Островчета смях от ежедневието "светят" в кратките хумористични форми. Макар и тъжно-сатирични като цяло, епиграмите са изпъстрени с хумористични находки.
Свежи авторски вицове ни предлага Спасов в цикъла "Зевзеклъци", а карикатурите на Красимир Коцев илюстрират най-добрите му попадения.
На преглед влиза красива пациентка. Лекарят казва на сестрата:
- Излез, искам да видя Изворът на Белоногата.
- Внимавай да не се удавиш, че той е в Бермудския триъгълник.
За нас и нашта държава
май настана трудно време.
Господ здраве да ни дава,
има кой да ни го вземе.