ВЧЕРА И ДНЕС

 Хляб, кафе и хубава приказка поддържат духа в Косово

Във видинското село се вълнуват повече за училището си, отколкото за ставащото у съседите

Теменужка ИЛИЕВА

Четири села в България носят името Косово - в Шуменско, Пловдивско, Кюстендилско и Видинско. Някога е имало и пето - голяма област. Тя сега е на път да се превърне в самостоятелна държава.

Видинското Косово се намира на 5 км от Брегово до самата граница със Сърбия. Първите му заселници са избрали малък хълм в равнината до Дунав да накатерят къщите си. Не са имали възможност да избират, бягали са от турците, разказват легендите за създаването на селото. Това, което със сигурност се знае, е, че през ХV век вече е било на това място. Но керамика, части от накити, монети (намерена е и от времето на цар Иван Срацимир, и дори римски) се откриват на километър - два от селото по посока на помпената станция. Там е било някога поселището, установили историците. Татари, черкези също минали по тези места, по едно време избягали в Румъния от турците, започнали да се връщат. Дошли и заселници отвъд Дунава, бягайки от големите разливи на реката там. За първите заселници - само легенди. Някой си Рачо Ковача пръв довел челядта си. И до днес най-старите фамилии са Рангелови, Душкови, Божкови, Каменови... Не е ясно как е дошло името на селото. Косово е от птичката кос, твърди етнографът Нинко Заяков. Насред селото има каменен мост, по който кацали косове. И до днес местните го знаят като Косовъц, най-вероятно е той да е дал името на селото. Историк от съседния сръбски град Зайчар пък доказал, че през ХV век голяма сръбска фамилия се преместила по тези места и тя дала името. В селото мнозина споделят, че

имат роднини

отвъд

границата -

в селата Злокучене, Църомашица и Коилово, които са на по 2 - 3 км от тяхното. Ходят им на гости, посрещат ги у дома си. Бабата на моя мъж беше от Злокучене, твърди Донка Миланова. А моята баба е била женена в Коилово, последва я Кирил Цветков. Сега там имат братовчеди, знаят се. За сръбските села отвъд границата говорят като за българските около тях - Брегово и Балей. Казват, само на 2 км от нас е Тимочка крайна (сръбска област). Истината е, че селата отвъд браздата някога са били български. И в реда на нещата е било мома от Косово да пристане в Коилово или обратното. Днес обаче такива неща не се случват.

Днешният ден на граничните жители не е лек, макар всичко да изглежда тихо и спокойно. Къщите отдавна са вдигнати, децата отдавна са изучени. Днес къща никой не строи, за да се кахъри за пясък, тухли, дограма. Малък рейс пристига и се връща по два пъти на ден от Брегово, но се качват по един - двама. Няма закъде да пътуват. Който е имало да ходи някъде, отдавна го е направил. Преди 20 - 25 години в Косово са живеели 1 000 души. Днес са останали наполовина. Избирателите са 425. Младите са се разбягали по страната и света, останали са старите.

Всички тук са пенсионери или земеделци, други няма, разказва кметът Иван Вълчов. Фирма "Лоза" дава хляб на 10 жени, наела е и мъже за охрана. Миналата година засадили 800 дка с лозя. Предприемчив мъж - Славейко, е създал ферма с 60 крави. Имат земеделска кооперация, арендатор обработва 600 дка от върнатите земи на старците. Започва раздвижване. Пустеещите до неотдавна 8 000 дка ниви намаляват. Бавно, но местните осъзнават - Косово има бъдеще само със земеделие.

В основната си част жителите му са хора от третата възраст. Неколцина работят в програмите за заетост. Един от тях - Венчо Петров, минава за млад - брои по дни оставащите му 16 месеца до пенсия. Защото

в селото

пенсионерите

са добре.

Преди обяд пълнят магазина и кафенето. Дойдат за хляба и не бързат да се връщат обратно. Засядат за часове в кафенето, то е и сладкарница, и кръчма, и единственото място за общуване. Понякога столовете не достигат за желаещите да си поговорят. В него се информират кой какво е свършил по двора и на полето, кой от какви семена се нуждае. През март се ядосваха от увеличението на таксата на социалния патронаж. До миналия месец им вземали по 60 лв., сега им искат по 80. Всичко било поскъпнало. Ами аз ли съм виновен за това, опитваше чрез шега да изкара гнева си на общинарите в Брегово, че и на държавата, възрастен мъж. Ако ми бяха казали в началото на месеца, щях да се отпиша, упорства човекът на новината.

Откакто разбрали, че ще закриват училището, са се наострили срещу власт и държава. Имат го от 100 години. Хубава, добре поддържана сграда, сред борова гора и с парно отопление. 67 деца са останали, повечето ги карат от Видин, но им е драго като видят по площада през междучасието деца да тичат към магазина за някоя кифла и боза. Сега ги лишават и от тази картина, само старците ще се гледат и срещат едни други.

Не отминават и политиката. Ставащото в държавата и по света ги вълнува. И понеже всеки е чул новината от различни телевизии и радиа, бърза да я сподели с другите. Така по масите се завързват сложни разговори с различни гледни точки, преплитат се противоречиви мнения. Не са единни по нито един от въпросите, единомислието е спомен от миналото. Всеки харесва различен български политик. Фенове имат и президентът Първанов, и премиерът Станишев, и Бойко Борисов. Спорят кой е по-добър, кой е по-полезен за България. А в магазина продавачката е сложила един до друг

портретите

на Първанов

и Бойко Борисов.

Това, което става в Косово, ги вълнува, защото носят същото име като доскорошната сръбска провинция и защото са близо до сърбите и ги познават много добре. Нямаше друг начин, разберете, убеждава възрастен мъж събеседниците си. А Кърджали, веднага му отвръща Георгица. Не е същото, няма да стане, обяснява 80-годишният Митко Станчев, бивш военен. Милошевич изнерви косовчаните, не можаха повече да траят, намесва се друг от масата. Като знам сърбите какви са националисти, сигурно много ги боли, вещо обяснява жена, която скоро ходила в Зайчар на кръщене.

Всеки обаче може да разкаже как някога някъде са ги бъркали със сръбското Косово. Пристигнали за фолклорен фестивал във Велико Търново. Като видели на автобуса им табела Косово, полицаи, които осигурявали реда на влизащите автобуси, изпаднали в почуда. Ама вие чак от Косово, по това време? А по това време в Косово току що били започнали военни действия. Много се изненадаха като разбраха, че и у нас имаме Косово, спомнят си някогашните самодейци.

Посетителите на кафенето признават, че тези, за които Косово е родно село, са малцинство. Повечето са пришълци, пуснали отдавна здрав корен на косовската земя. Бившата детска учителка Донка Миланова е от Свиленград, но тук живее от 30 години. Млада пристанала на момък от Косово и тръгнала по него. Димитър Станчев е уникален случай. Той е от селата край Тетевен, но се оженил в Косово и се натурализирал като косовчанин. И тримата му братя все в това село се оженили. Друг се представя, че е от Кърджали, има и от много други български градове. Виновна за пъстрата родна картина е бившата гранична застава. Идвали войници да служат отвсякъде, а за две - три години се завързват добри приятелства. Селото

имаше много

хубави моми

и все бяха по една в къща, спомня си Димитър. Свършвала службата и войниците се женели, но не тръгвали с булките за дома си, а оставали в селото. Съдба. Затова сега Косово е като вселена. Има хора от цяла България, всеки със своя характерен говор, с представите си за добро и лошо, за вино, жени, футбол и управление. Затова никога не постигат съгласие, но това е само в словесните спорове. Иначе всички си живеят мирно и тихо, почитайки се едни други.

И кметът Иван Вълчов има същата съдба. И той не е от Косово, но си взел жена от селото. Бил е последният командир на граничната застава. Уволнил се е през 2003 година. Миналата есен се явил на изборите за кмет като кандидат на ГЕРБ. Спечелил и вече няколко месеца бившият военен се пробва в управлението на гражданското общество. Още не е усетил меда, но жилото вече познава. Изпуснал училището, не могъл да го защити пред общинския съвет. Децата са малко, делегираният бюджет не стига за издръжката му. До преди две години основното им училище "Св. св. Кирил и Методий" е имало статут на оздравително, в него доктори са пращали деца от областта да се учат при здравословен въздух и спокойствие. Имат добре уредено общежитие, но и то вече няма значение. Преди дни общинският съвет взел решение за закриване. Ще возят децата всеки ден до Брегово да учат там. Не дай си боже да не направи друго нещо за селото кметът, така и ще си остане в историята му като човекът, закрил вековното школо.

Вълчов ще трябва да се справя и с други сложни задачи, за да не влезе в черните страници на историята. Поройни дъждове са изкопали асфалтираните някога улици, сметище близо до площада ще трябва да вдига, ремонтът на църквата да довършва, празното училище да пази от разграбване и разруха. Най-вече ще трябва

да поддържа

духа на

възрастните хора.

Някога са се събирали да пеят в художествени състави (още имат такива), сега им се иска да се събират поне за един "весел обяд", както пише на дъска в центъра на селото: "Който иска да участва във веселия обяд - по 3 лв. при Любка".

Читалището и църквата са най-голямата им гордост. Някога читалището ги събирало да пеят и танцуват, покрай самодейните си състави обиколили доста градове. Връщали се с медали от много надпявания и събори. И сега имат състави, но не е същото. Веднага след влизането в достолепната сграда гостът може да прочете стихотворението на техен съселянин, живеещ в София. Бившият полковник Златан Цветков е написал "Помня ви с добрата селска простота..." Поставили са и портрета на бай Пашо - ненадминатия селски цигулар и певец. Някога ги отсрамвал по фестивали и прегледи, все с него ходели.

От две години ходят отново на църква. Не че са загърбвали православието, но храмът им още през 1983 пропаднал и го затворили. Дори иконите били прибрани от служители на видинската митрополия. Преди две години бизнесменът Александър Матеев решил да я възстанови. Укрепил основите на храма, поправил стените, обновил фасадата. Върнали иконите и отец Параскев Георгиев от Балей отново започнал да служи. Имат къде да се съберат за Великден, радват се хората.

В селото живеят няколко интелигенти - пенсионери, които носят привкуса на цивилизацията, отстояват и в затънтения край световни ценности и величини. Така се усеща по-ярко, че в Косово има не само ниви и градини, но и дух.

С пенсионирания ветеринарен доктор Димитър Филипов компания в кафенето си прави поетът Милан Ангелов - известно име в областта и сред поетичните среди у нас. След дълги години работа във Видин, София и Монтана поетът се е усамотил в родната си къща. Само едно

породисто куче

нарушава

тишината

в дома му. Но човекът на духа не скучае - чете римските поети Плавт, Плиний, Хораций и пише. Издал е три поетични книги, в момента търновско издателство печати първата му детска книга - "Мечи град". Милан е певец на красотата и любовта, но сигурно и в детската си книга ще покори читателите си с изящна словесност и тънък усет към нещата от живота. Като знак на голяма привързаност към родното си село и за благодарност за всичко, което то му е дало, последните му книги излизат с името Милан Ангелов - Косовяну.

Новината за книгата се посреща с радост. С радост разказват и за успехите на дъщерята на ветеринарния доктор Милена Филипова, която работи в Биологическия институт на БАН и вече е издала три книги. Бащата на село събира данни за родословна книга. Йордан Динов вече е написал историята на селото. Косово наистина е вселена - но според поетът вселена на духа.