КОНФЛИКТИ

Плевенчанин 12 години води битка

с бюрокрацията за терен от 6 дка

 Атанас Дачев не се отказва от наследствения си имот в Индустриалната зона

Мая ПАСКОВА

Плевенчанинът Атанас Дачев вече 12 години се опитва да си върне правото на собственост върху 6 485 кв. м наследствен имот. През това време се сменят много правителства, кметове и закони. Но не и бюрокращината. По време на ходенето по мъките Дачев прилежно събира всички документи - от небрежно подхвърлените листчета с телефонни номера на чиновници (някои от тях домашни), през съдебни решения и определения до бележките за внесени такси в държавните структури. Набъбват и знанията му по правните и законови уредби, касаещи неговия казус. Но, оказва се, и до днес безрезултатно.

Явно парчето земя в Индустриалната зона на Плевен се оказва много апетитна хапка, която не е за изпускане.

Сагата започва през 1992 г., когато Атанас Дачев си подава всички необходими документи за регистриране на наследствена земя, право на всеки гражданин на демократичната ни република. След две години получава решение № 66 на Поземлената комисия, че му се признава правото на собственост, но от общината трябва да му бъдат издадени необходимите удостоверения и скици. Тук наследникът попада в първата въртележка на бюрокрацията. Въпреки че Дачев има скица, правена през 1924 г. на 58 дка зеленчукови градини, притежавани от прадядо му, които след това са разпределени между наследниците (на дядото на Атанас Дачев се падат 8 дка), се оказва, че има много неща за уточняване. Началник на отдел "КРБП" Цветанка Димова започва да го вика във всичките си приемни дни, без да има някакво движение по въпроса. Доводите са, че се търсят документи, все нещо липсва, не могат да уточнят границата. Стига се до там, че му дава телефона си

да й се обади

вкъщи.

В крайна сметка му издават скица и удостоверение с невярно съдържание, според Дачев. В писмо до Поземлената комисия потърпевшият сигнализира за допуснати грешки в Кадастралния план и настоява, ако тя признае правото за възстановяване на собствеността, да се приемат действия за поправка на плана. От там отказват възстановяването. През 1996 г. Дачев завежда дело срещу Поземлената комисия, което се проточва две години, но в крайна сметка съдът излиза с решение, неподлежащо на обжалване, че признава правото на възстановяване на собствеността. Следва нов сблъсък с общинския отдел, откъдето трябва да предоставят скица и становище на комисия. Дачев се запознава с тях, но съмненията му са, че не отговарят на истината и подава възражение до областния управител в Ловеч. Това става на 1 септември 1998 г. След три месеца бавене в дългите коридори на общинската администрация, отговорът е намерен с входящия номер с копие до главния юрис консулт. Почва другата въртележка. Плевен вече е отделен като отделна област и Дачев е изпратен в областната управа, където тече дълъг ремонт по настаняването. Едва лятото е препратен при архитект Румен Данговски, с когото правят оглед на мястото. След година и 3 месеца Атанас Дачев получава решение №140 от областния управител, с което имотът се намалява от 8 020 кв. м на 6 485 кв. м, тъй като на въпросните 1,5 дка разлика има склад, построен след като е одържавена земята. На собственика са дадени компенсаторни записи за тази площ, но останалите 6,5 дка трябва да бъдат

върнати в стари

реални граници.

Сега Дачев подава молба за поправка на кадастралния план и издаване на скица за снабдяване с констативен нотариален акт. По тогавашния правилник за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство обаче трябва да се направи констативен акт и съседите да потвърдят, че действително тази земя е била на Дачеви. Спорните 6 485 кв. м попадат в парцел УПИ VIв стр. кв. 615 по плана на града, като съсобственици в идеални части са "Сторко" АД, Централен кооперативен съюз - гр. София, и Кооперативен съюз - Плевен. Последните две нямат претенции. Но от "Сторко" пращат писмено възражение до общината, че са закупили този парцел и притежават нотариален акт от 2000 г. На база това твърдение от общината отказват попълване на кадастралния план. Стигнал до тук, Дачев и сега не се отказва. Завежда дело срещу общината, което стига и до ВАС. През ноември 2001 г. съдът връща казуса на общината за ново произнасяне. "Сторко" обаче завежда дело срещу Поземлената комисия и срещу Дачеви по чл. 97 от Гражданско-процесуалния кодекс за установяване на собствеността. Дачев печели делото в Окръжен съд - Плевен, след това и в Апелативния съд във Велико Търново. Казусът стига до Върховния касационен съд. Адвокатът на "Сторко" предлага на Атанас Дачев земята да бъде откупена, но не по пазарни цени, което не го устройва. Мотивите са, че по време на делото в Окръжен съд Европейската банка за възстановяване и развитие продава земята на "Хранмаг инвест" ООД преди да е приключило делото и по този начин трябва да се плати два пъти. Касационният съд праща делото за ново разглеждане във В. Търново с указания и мотиви, твърде елементарни и доказани вече от вещите лица, според Дачев, и в крайна сметка в старата столица обезсилват решението на Окръжния съд. Дачев

обжалва пред

Върховния

касационен съд,

който на 19 февруари тази година излиза с определение, обезсилващо решението на Апелативния съд и прекратяващо производството, поради обявяване в несъстоятелност и вписано заличаване на "Сторко", с което юридическото лице престава да съществува. И с това поне заплетената съдебна сага би трябвало да приключи.

На 7 март Дачев подава молба в общината да му се издаде скица. Но се оказва, че "Нармаг", който е бившият собственик на този парцел ("Хранмаг инвест" се разделя на "Хранителни стоки" и "Нармаг"), продава на части и сега са се навървили поне 20 собственика, които трябва да бъдат уведомени. Ако има дори един несъгласен, завежда се дело и историята започва от начало.

Вече месец нито писма са разпратени, нито има някакво движение по въпроса, твърди Атанас Дачев. През това време на самото спорно място се забелязва оживление. Складът, който е бил полуразрушен и свърталище на наркомани, сега е разчистен, поставя се метална конструкция, с фандрома се заравнява наоколо - очевидно кипи усилена ремонтна и строителна дейност. Дачев пуска жалба до прокурора, до общината и до главния архитект с въпроси - има ли одобрен проект за това строителство, има ли строително разрешение, ако да - кой го е издал и кой строи. Само преди дни получава писмо от общината, в което го уведомяват, че поземленият имот не е отразен в действащия кадастрален план и няма основание за издаване на исканата скица. Защо обаче е така, не става ясно. Явно пак

някой не си е

свършил

работата,

констатира потърпевшият. Пуснал е жалба и до Районна дирекция по надзора и строителния контрол с молба да се спре строителството до приключване на случая. Писал е и до Комисията по жалбите и петициите към НС, заканва се, че ще сезира и международния съд.

За някои може да е смешно и неоправдано 12 години да водиш война за 6 декара земя. Много собственици биха махнали с ръка и биха се отказали още в началото. За Атанас Дачев обаче въпросът е повече принципен. На бившия премиер за шест месеца му върнаха половин България, мен за 6 декара ме въртят и ме правят на луд, е тъжният му, но твърде показателен извод за равните права на всеки български гражданин.

Непълнолетен без книжка сгази жена и рани още две

Поля ТОМОВА

17-годишен шофьор без книжка уби възрастна жена и рани други две в село Асеновци навръх Великден. Както всяка вечер, 79-годишната Милка Личева, 61-годишната Иванка Козарева и 51-годишната Анка Захариева седнали на приказка пред къщата на Иванка.

Жените така и не усетили как отгоре им връхлетяла колата. Реното ги прегазило и спряло след удар в дувара на къщата. 79-годишната Милка Личева, майка на кмета на селото Стефан Личев, понесла удара и издъхнала по пътя към болницата в Плевен. Очевидци разказват, че възрастната жена била буквално натрошена. Смазан от мъка, синът й Стефан определи войната по пътищата като "безумие", а случилото се с майка му - като съдба. Кметът сподели, че това е първият инцидент в селото, през което преминава огромен автомобилен трафик и редовно шофьорите карат с висока скорост, без да спазват ограниченията. Според Стефан Личев на ключови места в Асеновци трябва да се поставят "легнали полицаи", които да принудят шофьорите да намалят скоростта.

Тежко пострадала от инцидента е 51-годишната Анка Захариева. Жената е в реанимация, с реална опасност за живота, с множество травми на главата, таза, краката и гърдите. Нейният син Аладин е един от първите, които са се озовали на мястото на трагедията. "Пейката гътна с жените, смятай какво нещо е... Грабна ги тая кола и трите заминаха, а мойта майка остана под колата. Аз и мои приятели вдигнахме реното, за да ги измъкнем. Тя беше в съзнание, но имаше много кръв, нещо ужасно беше, все едно куче е убито на шосето", припомня си кошмара синът. 61-годишната Иванка Козарева се е отървала с натъртвания и кошмара от преживяното. Жената не си спомня нищо след сблъсъка. "Отде изпъкна тая кола, беше на оня край на шосето и изведнъж върху нас, свали ни и какво стана после, не знам, кой ни е измъкнал, какво е станало, нищо не знам", мълви Иванка.

Виновник за тежката катастрофа е 17-годишният Иван Иванов. Той взел реното на своя зет, на когото бил на гости с други момчета. Шофирал е с висока скорост, изгубил е контрол над колата, навлязъл в насрещното платно и буквално помлял седналите на пейката жени. Заедно с него в колата е бил 16-годишният Калоян Севдалинов. Той разказа, че също бил у зетя на Иван, но тръгнал с друго момче за цигари. По пътя ги настигнал Иван с колата и предложил да ги откара. Вместо да тръгне към магазина, решил да се поразкара. Вдигнал висока скорост и на завоя кормилото се изплъзнало от ръцете му. Въпреки че според полицията алкохолната проба на непълнолетния шофьор е отрицателна, приятелят му Калоян заяви, че Иван е пил бира. 17-годишният бе задържан за 24 часа, срещу него ще бъде повдигнато обвинение за убийство по непредпазливост.

Роднините на тежко пострадалата Анка заплашиха с линч, ако правосъдието не си каже думата скоро и справедливо. Роднините на непълнолетния шофьор пък твърдят, че той е добро момче и за пръв път се качил да кара кола. Сам взел ключовете на реното и не бил пиян.

Темида

Втори път връщат присъда за брутално убийство, престъпниците искат свобода

Симеон НИКОЛОВ

За втори път Апелативният съд в София върна присъда на Окръжния съд в Монтана за брутално убийство. По-висшите магистрати отменили присъди от 17 и 16 години затвор за ромите Румен Георгиев (26г.) и Бранимир Илиев (27г.) от Лом, които в съучастие убили с юмруци и тояги Симеон Гаврилов (62г.) от крайдунавския град. При първото разглеждане на делото двамата получиха присъди по 18 години, но и тогава Апелативният съд ги отмени. Мотивите са допуснати процесуални нарушения.

Междувременно всеки от двамата извършители поиска с отделно дело да бъде пуснат от затвора. През седмицата Окръжният съд в Монтана отхвърли искането на Румен Георгиев да излезе на свобода под парична гаранция. Георгиев ще обжалва в Апелативния съд и може би ще излезе от затвора. Предстои дело и на Бранимир Илиев.

Румен Георгиев и Бранимир Илиев срещнали Симеон Гаврилов към 21 часа на 10 ноември 2002 година на улица в покрайнините на Лом. Преди престъплението двамата изпили килограм ракия и 5 килограма вино. Те тръгнали да искат невеста за Румен, по пътя срещнали Симеон и го пребили без никаква причина. След като взели набелязаното момиче, биячите се върнали по същия път, видели, че Симеон е още жив и моли за помощ. Вместо да му помогнат, двамата го били още и го оставили да лежи в студената нощ. По-късно още жив той е бил ръфан от кучета и издъхнал.

По време на делото се установи, че двамата цигани не са познавали жертвата си от преди това и нямало никаква причина за побоя. Те се нахвърлили на Симеон Гаврилов само защото им се сторило, че ги гледа зле. Възрастният човек работил като огняр в училище "Петър Берон" в Лом, по време на фаталния за него инцидент се връщал от работа в училището.

Коментарът

Въпреки указанията на Върховния съд делата да не се разтакават и промените в Наказателния кодекс в тази посока, то в много от случаите това се прави умишлено или не. Някои магистрати продължават да държат педантично на буквата и запетаята в закона и да връщат за преразглеждане дела, по които всичко е ясно. Получава се лош ефект - междувременно престъпниците излизат от затвора и правят нови зулуми или пък завеждат дела срещу държавата, че ги държат 3 - 4 години зад решетките без да имат влязла в сила присъда. И обикновено след такива дела им се изплащат солени компенсации. Не от джоба на съдиите, а от този на данъкоплатците. В някои случаи остава впечатлението, че по-висшият съд иска престъпниците да минат с леки присъди. Най-често това са случаи с апаши от малцинствата. Преди четири години за брутално убийство, грабеж и изнасилване, извършено от 21-годишен циганин на 64-годишна жена в дома й, Апелативният съд върна присъда на Окръжния съд в Монтана и при второто разглеждане престъпникът получи само 6,5 години затвор.

Разтакаването на делото по същество е отказ да се раздава правосъдие. В случая с двамата убийци от Лом просто няма какво повече да се изяснява. Дори и те самите признават за престъплението. Не признават обаче съдиите от Апелативния съд, които се възмущават, че по време на делото двамата извършители били защитавани от един и същ адвокат, вместо всеки да има свой защитник!? И така вече тече пета година от престъплението, а делото е тепърва на първа инстанция. Голямо КПД показва съдебната система, дали на тези магистрати ще им стигне един живот да осъдят Румен и Бранимир?