КОНФЛИКТИ
Мая ПАСКОВА
От 17 април на четири места в града - в Градската градина, на площада, пред Драматичния театър и в ж. к. "Сторгозия" стартира подписка с мотото "Да спасим читалище "Съгласие". Инициативата за протеста е на работещите в културния институт, които настояват на извънредна сесия на общинския съвет да се вземе решение, гарантиращо работата на най-старото читалище в града, което е един от символите на Плевен. Само за няколко часа над 400 плевенчани бяха подкрепили с подписите си протестните действия на читалищните работници.
По-радикалните действия, които обаче са неизбежни, са след 30 април. Ако до тогава не се реши казусът "Съгласие", т. е. общинският съвет на свое заседание не задължи кмета Найден Зеленогорски да спазва закона, от 1 май се замразява дейността на библиотеката и се съкращават всички работещи там, е решението на читалищното настоятелство. Плевен остава без библиотека, която има
240 хиляди
тома литература
и е единствената от читалищните с нормална читалня. От ръководството увериха, че ще се направи необходимото фондът да бъде съхранен и поддържан както до сега. Председателят на читалище "Съгласие" и директор на Плевенска филхармония Ивайло Атанасов информира и за второто решение на настоятелството, според което до 30 август държавната филхармония трябва да приведе дължимото като наем до края на годината, т. е. 15 хил. лв. От 1 ноември (началото на новия сезон) наемът става 6 250 лв. без ДДС на месец - колкото е необходимо, за да може "Съгласие" да функционира нормално. А единствената зала, в която филхармониците могат да репетират и да изнасят концерти, е "Емил Димитров" в читалището. Този наем обаче е непосилен за който и да е културен институт, бил той и изцяло на държавна издръжка. А какво ще се случи с един от най-добрите оркестри в България при новите условия, не е ясно. Ако бъде преразгледано решението на комисията, библиотеката ще бъде отворена, а договорът с филхармонията преразгледан, уточни Атанасов. "Отговорността не може единствено да бъде на настоятелството по следната причина - ако се спазваше законът и се стигнеше до такава ситуация заради немарливостта от страна на ръководството, да, но когато очевадно се прави всичко възможно да се мачка "Съгласие", отговорността носи този, който не спазва закона. В този смисъл сме убедени, че общинското ръководство трябва да поеме своята отговорност", заяви още читалищният председател.
Повод за всичко това е заседанието на Комисията за разпределение на годишната субсидия за читалищата на територията на община Плевен, проведено на 16 март. Тогава беше гласувано и прието предложение, в което субсидираните бройки на читалище "Съгласие 1869" за 2007 г. бяха намалени с още пет в сравнение с 2006 г.
Това са общо
13 бройки
по-малко
от 2004-та -
последната година, през която културното средище не е оспорвало решението на комисията в съда. При положение, че парите за читалищата, отпускани от държавата всяка година, се увеличават, въпреки мотивираното искане на "Съгласие" до Министерство на културата, благодарение на което оттам отпускат още три субсидирани бройки за община Плевен, и пренебрегвайки общо 4-те дела със сходен казус, които още са на различни нива в съдебните инстанции, парите за "Съгласие" се режат с 40% за три години. Ако се запази безумната прогресия, след още три вековният културен институт ще остане без нито една субсидирана бройка. За това пък други, частни читалища, запазват обратната тенденция - нагоре.
Михаил Шишков, общински съветник и председател на съвсем младото читалище "Развитие", излага следните мотиви, заради които подкрепя решението на комисията: "Мениджмънтът на "Съгласие" е конфликтен с местната общност. Превръща се във филиал на филхармонията. Школа "Колорит" е ЕТ и е в наемни отношения с читалището. При решението трябва да се има предвид писмо за прекратяване на дейността на "Съгласие" и има ли такова за възобновяване на тази дейност". От изказването му не става ясно конфликт с коя точно "общност" има предвид въпросният читалище деец. Най-вероятно става дума за тази в общината, което пък отдалечава въпроса от същината му. Твърдението за филиал на филхармонията е меко казано
неуместно
и некомпетентно.
Защото съвместната дейност (каквато е и с школа "Колорит") и договорните отношения на професионалния оркестър с читалището, според които плаща наем за ползването на залата и предоставените помещения, по никакъв начин не ги превръщат във филиал. Не съществува и писмо за прекратяване на дейността на "Съгласие", а такова, което уведомява, че служителите излизат в неплатен отпуск поради невъзможност да им се изплатят трудовите възнаграждения.
В крайна сметка субсидираните бройки са намалени на "Съгласие" и разпределени между останалите на територията на общината (предимно градските). Другият абсурд от въпросното заседание на комисията е гласуването на следния текст, предложен от друг общински съветник и председател на читалище "Парашкев Цветков" Николай Маринов: "Комисията допуска предварително изпълнение на взетото решение за разпределение на субсидията, предвид опасността от осуетяване или затрудняване на изпълнението му." Естествено всички заинтересовани са "за". И комисията за разпределение на годишната субсидия за читалищата на територията на община Плевен се превръща в уникален по своята същност правораздавателен орган. И то след като съдът вече няколко пъти се е произнасял, че подобно действие е незаконосъобразно. Ивайло Атанасов поставя основателния въпрос: къде отиват парите след преразпределението на бройките от 1 април и след влизане в сила на предварителното изпълнение със задна дата 1 януари? "Държа да се назначи
финансова
проверка
на частните
читалища
в този град, които са създадени единствено да крадат държавни пари, как се назначават хора със задна дата и къде отиват тези близо 7 хил. лв. за първите четири месеца от годината. В същото време ние вече сме изплатили заплатите за януари, февруари и март, а за да освободим хора, трябва да им връчим едномесечно предизвестие", констатира Атанасов.
И за финал - ако някой от общинското ръководство реши, че това е поредната "глезотия" от страна председателя на "Съгласие" и директор на Плевенска филхармония, както беше определен отказът му да нанесе офисите на филхармонията в предоставените му от общината помещения, прилагаме констативен протокол от комисия, назначена от Министъра на културата. След оглед на въпросната сграда на ул. "Парашкев Цветков" № 35, констатацията е, че "помещенията в имота се нуждаят от допълнителен ремонт за въвеждането им в експлоатация от администрацията на Плевенска филхармония. Разходът на средства за допълнителен ремонт обезсмисля едногодишния срок за предоставяне на помещенията за временно ползване. Сградата като цяло не е подходяща и не отговаря на изискванията за представителни функции на културния институт."
Симеон НИКОЛОВ
Окръжният съд в Монтана осъди на 19 години затвор 57-годишния бивш свещеник Здравко Ангелов от Лом, за който писахме в предишни броеве. Ангелов бе признат за извършител на убийство по хулигански подбуди. Той бе осъден и да плати 250 000 лева кръвнина на петте деца на жертвата си.
Ангелов, известен в Лом като поп Здравко, убил братовчедка си Людмила Манойлова (48 г.) на 16 ноември 2005 г. Тогава той празнувал рожден ден в дома си в компанията на Манойлова, нейният приятел Димитър Дражев (49 г.) и Иванка Кръстева (52 г.), с която живял известно време на семейни начала, но в този момент бил скаран и правел опити да се сдобри. Бившият поп изпил много вино и ракия и започнал да заплашва гостите си. Около полунощ те си тръгнали и се прибрали в дома на Манойлова. Час след раздялата на компанията Здравко взел такси, отишъл на 2 километра до дома на братовчедка си и щом му отворила, още от вратата се нахвърлил върху нея и върху Иванка с ругатни и заплахи. Настанало меле, в което неканеният гост пробол домакинята смъртоносно с нож и отвел насила бившата си приятелка. Тялото на убитата било намерено от Димитър Дражев, който в този момент пазарувал в денонощен магазин и не видял саморазправата.
След произнасянето на съда поп Здравко коментира, че това било много несправедливо решение и се закани да го обжалва до дупка. На излизане от палатата той "благослови" цветисто съдии и журналисти. Осъденият не се признава за виновен и продължава да твърди, че в този момент гледал телевизия в дома си. След като бъде притиснат с доказателства Здравко обяснява, че е невменяем и може да е направил нещо, за което да не си спомня.
Здравко Ангелов е криминално проявен от преди 36 години. Още като войник през 1971 година той бил съден за хулиганство и заплахи, но тогава го оправдали поради невменяемост. В по-ново време попът има условна присъда за опит за убийство. През 2000 година той намушкал с нож пред очите на множество хора архиерейския наместник в Лом отец Петър Радославов, който го уволнил от църквата. Въпреки наглото престъпление, след което Радославов остана инвалид и се пенсионира по болест, Здравко получи само условна присъда. Бившият свещеник не пропуска избори да се кандидатира за кмет или депутат.
Преди сме писали, че за лудите у нас е рай, тъй като няма как да ги вкарат в психиатрията насила. За да ги приберат на лечение, то трябва да има множество жалби от роднини, съседи и други пострадали от лудостта им. Трябва прокуратурата да заведе дело и съдът да реши да ги настани в специализирано заведение. На поп Здравко са правени няколко експертизи, според едни е невменяем, според други е вменяем. Вече е съсипал живота на един човек, а друг е пратил в гроба. И въпреки това е на свобода. Независимо, че го съдят за брутално убийство и първият съд му е дал 19 години затвор, то той не е задържан и не е зад решетките. Навън ще остане, докато присъдата не бъде потвърдена от Апелативния и Върховия съд, което значи още години. Здравко е раздразнителен, при най-малко противоречие псува, заплашва, а когато е по-афектиран вади нож. Нищо чудно докато го съдят да пострада и друг. За такива случаи народът казва "Всеки луд си има номер, а някои и програма". Трябва ли Здравко да си изиграе цялата програма, за да се сетят магистрати и лекари да го приберат?
Мариана ДИМИТРОВА
Габровка изгоря от находчиви измамници с последните си семейни спестявания. Оказало се, че далаверата находчиво въртят майка и син. От техните набези изгорели десетки хора. Историята започва така.
В началото на юли миналата година Йоана Бонева помолила Величка Иванова да й услужи със сумата от 1 000 лева. Обяснила й, че има фирма за дърва, а парите й трябвали, за да закупи един тир от тях. Обещала на Величка, че ще й плати 5 процента лихва, освен това ще я включи и в комисионната от продажбата на дърва и ще й дава по 2 лева на кубик.
Величка нямала 1 000 лева, но имала скътани 900 долара. Договорили се Йоана да й ги върне до 1 септември. Първоночално се разбрали парите да бъдат върнати до един месец, но Йоана помолила за отсрочка от още един. "Два - три дни преди да изтече крайният срок за връщането на парите, се видяхме с Йоана, живеем в един квартал. И й казах: Вдругиден трябва най-късно да ми върнеш парите. А тя ми отговори, че няма проблеми", разказва потърпевшата. Дошъл 1 септември, но длъжницата не се обаждала. Величка й позвънила по телефона. Йоана я уверила, че на следващия ден ще тегли кредит от банката и ще й изплати дължимото. Минала една седмица и притеснена Величка отишла у тях. Измамницата пак излязла със същия номер - показала й документи и отново потвърдила, че на следващия ден ще взема заем от банката.
"Една вечер отидох у тях и казах: Няма да си тръгна от тук, докато не ми дадеш парите. В същото време тя започна да набира телефона на сина си и му каза, че съм дошла за парите си. Явно той е попитал за какви пари става дума, тъй като я чух да му казва: Как какви пари?! 900-те долара!", споделя Величка. Оказало се, че семейството й не знае, че е услужила с тях. А това били всичките им семейни спестявания. Тя и мъжът й били пенсионери и всеки месец кътали по малко от пенсийките си. Заделили си ги за черни дни, и да не дава Господ, ако с някой от двамата се случи най-лошото, за което отивала поне хилядарка.
За взетите пари Йоана й дала разписка, в която пишело, че се задължава в определения срок да ги върне. И така, молбите на Величка да си получи дължимото продължили няколко седмици. Стигнало се до там дори, че измамницата се правела, че не я познава и я избягвала на улицата. След поредния опит на потърпевшата да си върне парите, Йоана се обърнала към нея с думите: Я си върви по пътя! Това е бизнесът! Ти в кой век живееш?!" Тогава на Величка й станало ясно, че повече няма да види парите си.
Двете се познавали отдавна. Навремето 16 години били колежки в бившето предприятие "ОПСО" в Габрово. С това се обяснява защо така лековерно Величка е дала семейните спестявания. "Мислех, че познавам тази жена и че мога да й вярвам, след като сме работили толкова години заедно. На всеки може да се наложи да поиска пари на заем", разказва жената. Когато близките й разбрали какво е направила, започнали да сипят обиди отгоре й. Казвали й: "Ти си глупава! Как можа да изглупееш? Целият град я знае тая!"
Оказало се, че тарикатката действително има фирма за дърва, измамената дори й продала 140 кубика от тях. Далаверата въртели заедно Йоана и синът й Петър Бонев. След като "изгорялата" габровка не получила ни дадените на заем пари, ни обещаната комисионна за продадените от нея дърва, решила по съдебен път да търси справедливост за неволите си. Завела дело, но на две поредни заседания измамницата не се появила. През ноември Величка спечелила делото, но в жалба до съда Йоана твърдяла, че парите вече са върнати от сина й. С него потърпевшата се засякла на улицата. Далавераджията твърдял, че е върнал дължимото и уверил, че има дори четирима свидетели и обещал да й ги покаже в едно кафене. Величка така и не отишла там, притеснена да не се стигне до физическа саморазправа с нея или насила да я накарат да подпише документ, че сумата й е върната. Явно синчето стояло в дъното на измамите, а майката само му помагала. Оказва се, че от техните набези има доста изгорели габровци. Един от най-фрапиращите случаи е с Емилиян Христов, който работел при сина на Йоана - Петър. Емилиян бил назначен на трудов договор във фирмата му, за да може да изтегли кредит и да го даде на Петър. Така наивникът "изгърмял" с 3 800 лева. Сега работи на две места, за да си връща вересиите, от които даже и една стотинка не е помирисал...
Сега другата измамена - Величка, е убедена, че едва ли ще си вземе парите, въпреки че на 28 март тази година от съда има изваден изпълнителен лист, с който да отиде при съдия-изпълнител и да се пристъпи към принудително прибиране на дължимото. От съдия-изпълнител тя разбрала, че има още доста ужилени от находчивото семейство, което било едно от най-нередовните платци в града на Рачо Ковача. Дори и след решението на съда измамената не таи надежда, че ще си види отново спестяванията, които е дала уж назаем. След цялата горчилка, която изтърпяла веднъж от измамилата я жена, и втори от семейството си, което след като разбрало къде са отишли спестяванията, изсипвало ежедневно върху нея куп обиди, днес Величка е категорична, че вече назаем не би дала дори и филия хляб.