"BG Север" - брой 16 (29 април - 5 май 2011 г.)

 

ШАРЕНО


 

Момиче от СОУ Иван Вазов е сред най-красивите абитуриентки у нас

 

Василена ще се появи на бала си като истинска светска дама

 

Дванадесетокласничката Василена Иванова от СОУ "Иван Вазов" в Плевен е сред шестте най-красиви абитуриентки в страната. Конкурсът е организиран от Dir.BG и Astella Atelier. От 57 кандидатки първоначално са избрани 18, които се представили на живо на 9 април пред звездно жури, сред които Юлия Юриевич - "Мис България 2007", Калин Вельов, дизайнерката Аля Милушева, Райна Деницова - главен редактор на Life.dir.bg и много други. Всичко било съвсем естествено - с дънки и високи обувки. След дефилето останали 10, с които провели интервю. Бъдещите абитуриентки трябвало да разкажат какви са визиите им за бъдещето, как се забавляват, как си представят абитуриентската вечер. След интервюто останали шест - всички са с равен шанс за първото място. И вече с тях - артистична фотосесия за финалистките с модели на Аля Милушева.

Василена никога не е имала амбицията да става модел. "Този конкурс за мен е една сбъдната мечта на всяко момиче да се види в по-различна светлина - специална прическа, грим, тоалет, прожектори", казва тя.

Победителката ще стане ясна на 1 май, когато в Boutique Lounge Bar ще се проведе финалът на конкурса. Тя ще има шанса да бъде звездата на бала си с прекрасна рокля на Aстела, с празнична прическа за голямата вечер, създадена специално за нея, и с фешън грим. Тя ще влезе в своето училище като истинска светска дама, под светлините на фотографските светкавици с VIP придружител в ретро автомобил и нейната приказна поява на бала й ще бъде отразена в Dir.BG.

Дни преди края на учебната година Василена няма колебания за бъдещето си - ще учи икономика, смята да обогатява и знанията си в областта на психологията, иска да работи с деца, да помага на хората. И разбира се, спортът, без който не може.

Може да се каже, че вече е студентка, защото е изкарала 5,97 на предварителен кандидатстудентски изпит в УНСС. "BG Север"

 

 

Страст

 

Фен на синьо-белите кръсти щанда си на любимия отбор

 

Спартак е голямата страст на Бисер Райков, сн. авторътИнна СТЕФАНОВА

Запален фен на плевенския "Спартак" кръсти щанда си за плодове и зеленчуци на улица "Сан Стефано" на името на любимия си отбор. Бисер Райков написал табелата със собствен почерк, после пак сам окачил плаката с надпис "Щанд Спартак-Плевен" на сергията. Направих го, защото често ме провокират фенове на други отбори, каза търговецът и уточни, че е почитател на синьо-белите още от 1980-а, когато е бил на осем години. На табелата с името на щанда Бисер добавил и уточнението, че ще слага надценка на закупеното от него на онези, които открито признаят, че поддържат друг отбор, не "Спартак". " Само че ентусиазмът май им секна. Вече никой не казва на кой тим е фен, за да не изпълня заканата си. Уплашиха се, какви фенове са това!", казва с усмивка търговецът.

Бисер Райков е ревностен привърженик на плевенския футбол вече няколко десетилетия, а запален от последните изяви и успехи на любимците си, водени от треньора Красимир Бислимов, е готов да направи още много неща за тях.

В бизнеса с плодове и зеленчуци той е от 10 години, пак от толкова от сутрин до късно вечер е неизменно на своя щанд. Освен футболa и "Спартак" търговецът има още трима любимци - дъщеря си Елена (на десет години и половина) и близнаците Бойко и Сияна (вече на три години и половина).

 

 

 НАПУШЕНИ МИСЛИ

 

За един черен Великден

 

Стефан КРЪСТЕВ (Cefules)

Има трагедии, пред които дъхът секва. Каквото и да се изрече, каквото и да се изпише за тях, звучи и изглежда жалко, дори пошло. Да помълчи човек с наведена глава е може би най-адекватно за състоянието, което предизвиква у нас, незасегнатите пряко от кошмарното събитие. Думите с нищо не могат да помогнат на пострадалите, нито на близките им. Пред непоправимото, което се е случило, бледнеят и най-черните ни страхове. Но тогава, когато е дошъл ред да се мълчи, е най-трудно да премълчаваме. Защото подобни трагедии са най-често следствие на нечути думи. Изразходвани напразно приказки, минали през ушите ни, през съзнанията ни като маловажни, като недостатъчно актуални, касаещи проблем, който се е отлагал във времето и е можел да се отлага още дълго, ако съдбовният час не беше напомнил с цялата си жестокост за него.

Проблемът с дупките по уличните платна не е от вчера. Поставя се дори ежедневно, ежедневно се точат като всевъзможни третокачествени блудкави сладкарски изделия дискусии около съществуването му, а той е част от риска, който доведе до трагедията.

Проблемът с модата на джигитите по улиците, с културата, с ценностите на човек, поел отговорността да е водач на превозно средство (а и не само тази отговорност, защото това е само страна изобщо от културата на българина), също не е от вчера. Когато битът ти е смачкан, нямаш достатъчно надежди, перспективите за бъдеще са неясни, за сметка на това - твърде ясни проблемите на настоящето; когато ти липсва самочувствие, точна идентификация - и личностна, и социална, и национална, тогава е най-лесно да се вкараш във филм, да си въобразиш, че си супермен от безкрайна телевизионна поредица или поредния нашумял холивудски блокбластер. Натискаш педала, хвърчиш с крилете на фантазията, напълно отчужден от трезвата преценка, че рискът не само за теб е реален.

Проблемът с шофирането в нетрезво състояние не само не е от вчера, а вече и най-големият оптимист губи кураж, че може да бъде законово разрешен. Разчитаме на култура, а тя липсва. Разчитаме на съзнание, а то не се развива. И тук не става въпрос за запразнил млад лумпен или за двама - трима запразнили млади лумпени, а за система. Видяхме и депутати да шофират пияни, и други политически отговорни лица, разминали се със "съдебна" мярка: "повече не прави така". За щастие повечето от случаите се разминаха без жертви, но жертви не липсваха през годините, а ужасът по кървавата арена на пътищата ескалира ли, ескалира, докато се стигна до този черен Великден. Шест напълно невинни млади жертви, още деца. Весели, тръгнали на празник, отидоха много по-далече.

Водачът, отстъпил колата си, ще бъде наказан. Какъв ще е животът му оттук нататък е трудно да се предвиди, но изглежда ще е съсипан.

Сполетялото зло няма да се поправи. Дано обаче то е доказателство колко е сериозно това, което се случва. Колко е сериозно някой, независимо от пост и длъжност, да седне пред волана в нетрезво състояние, защото неговата постъпка дори да остане без последствия, се превръща вече в модел. Не бива да има изключения и законът трябва да е пределно строг към всеки, дръзнал да шофира пиян. Защото омаловажаващите подобно деяние са виновните не само за тази трагедия, а за всички останали, които ще последват.

 

върни се в НАЧАЛО