КОНФЛИКТИ


 

ДФ Земеделие изсмуква незаконно

спестяванията на двама пенсионери 

 

 1 450 лв. от сметката на старците източени заради чиновническа немарливост

 

 

Поля ТОМОВА

Пенсионери от плевенското село Глава са се простили със скромните си спестявания заради грешка в документацията на ДФ "Земеделие", оплакаха се потърпевшите. Драгана и Спас Генови едва не получили удар, когато разбрали, че с мъка заделяните пари за старини ги няма в банковата им сметка.

Историята започва през 1997 година, когато семейството получава целева субсидия от 393 лева от фонда. Още същата година есента пенсионерите връщат задължението си във вид на слънчогледово семе, което предават в база в Долна Митрополия. За това имат и съответните документи, в които са описани видът на продукцията, точното й тегло, както и това, че тя е за погасяване на целева субсидия. За изнедада на семейство Генови, след четири години получават писмо, че имат задължение към ДФ "Земеделие". Хората отиват в плевенското управление на фонда, където след проверка се оказва, че грешката е на държавното ведомство. "Дадоха ни писмо, че сме се издължили и казаха, че ще го пратят нагоре, но сигурно не са го придвижили. А ние сме си спокойни оттогава, никой ни не търси за нищо", разказва Драгана Генова. Да, обаче след известно време получават второ писмо, в което отново им се напомня, че са длъжници. Пак се повтаря същото - Драгана и Спас отиват във фонда в Плевен, откъдето за пореден път става ясно, че те не дължат нищо.

Възрастните хора са работили цял живот. Отгледали са деца и внуци, и сега имат подреден двор, в който гледат животни, лозе, пчели. Пенсиите им не надхвърлят общо 200 лева на месец. За дългите години на труд Драгана и Спас Генови успели да спестят дребни суми за старост и болест. В началото на тази година се наложило да изтеглят малко пари. "Отиваме със съпруга ми, той е сърдечно болен, да изтеглим пари за операция в София и в ДСК-то викат - нямате пари, те са изтеглени. Щях да падна там, на място. Къде са парите - ами, няма ги, за държавни вземания са отишли, защото сте дължиници и това е всичко", припомня си със сълзи на очи шокиращия момент Драгана Генова. Възрастните хора едва намерили сили да се приберат в дома си. Отново отишли във фонда в Плевен. Там разбрали, че била станала грешка, която обаче им коства спестяванията. От сметката на пенсионерите са взети над 1 450 лева. От тях 900 са влезли в сметката на фонда, а останалите над 500 лева са отишли за съдебни разходи. Оказва се, че въпреки всичко писмото, че хората не дължат нищо, не е стигнало където трябва и ДФ "Земеделие" е завел дело срещу пенсионерите от Глава. Задействала се и Агенцията по държавни вземания, на основание на изпълнителен лист от софийския съд, в резултат на което сметката на Драгана е запорирана и авоарите в нея прибрани. "Нито сме предупредени, няма агенция, няма фонд, имаме си документи, че сме се издължили, но те са посегнали на парите ни", плаче Спас Генов. Заради грешката на фонда човекът не е могъл да отиде в София, за да лекува сърцето си. Нещо повече, едва не е припаднал в банката, когато е разбрал, че пари няма.

Областният ръководител на фонда в Плевен Илиян Илиев призна, че парите на Драгана и Спас са взети неправомерно. Грешката според него е станала при преместването на управлението от Ловеч в Плевен. Така се било стигнало до забавянето на документацията, която потвърждава пред централното управление, че Генови не дължат нищо. Сега от фонда обяснили на възрастните хора, че трябва да напишат молба, след което ще им бъде възстановена сумата от 907 лева. Спас Генов обаче недоумява защо трябва да се моли да му върнат парите, които според него са буквално откраднати. Илиян Илиев обяви, че ще съдейства хората да получат и сумата, отишла за разходи в съда.

Възрастните хора са категорични, че това е жива кражба. Тия пари сме ги събирали стотинка по стотинка, за стари години като се наложи, как имаха куража да посегнат на тях, питат се пенсионерите. Сега те се надяват фондът да им върне спестяванията.

Никой обаче не може да възстанови нервите, унижението и болката, която възрастните хора са изпитали.

Според областния ръководител на фонда в Плевен случаят на Спас и Драгана Генови е единичен. Това обаче не е много сигурно, тъй като при преместването на управлението може би са "загубени" и други документи. А потърпевшите тепърва ще разберат.

 

 

Темида

 

7 години затвор за овчар, убил колега заради ядене

 

Окръжният съд в Монтана осъди на 7 години затвор овчар от берковското село Бистрилица, убил друг заради това, че му изял яденето. Убиецът е Емил Ножаров (47 г.) от София, а жертвата Анатолий Асенов (32 г.). Саморазправата между тях станала на 10 декември миналата година в Бистрилица.

Ножаров и Асенов отглеждали заедно в планинското село голямо стадо овце на бизнесмен от столицата. На фаталната дата Емил се черпел с ракия при съседи, прибрал се късно вечерта и сварил общата трапеза празна. По-старият овчар обвинил младия си колега, че умишлено му е изял яденето, в раздразнението си грабнал нож и го намушкал. Раната се оказала смъртоносна и Анатолий издъхнал за няколко минути. Убитият е бил глухоням, той е израснал в домове за сираци в региона.

Присъдата бе постановена още на първото съдебно заседание по делото, тъй като обвиняемият се призна за виновен по всички повдигнати му обвинения и не се наложи разпит на свидетели и изготвяне на експертизи. "BG Север"

 

 

Пиян младеж без книжка помля форд

 

Симеон НИКОЛОВ

Младеж на 17 години без книжка е катастрофирал час след полунощ в Монтана. Велизар С. карал пиян до козирката с над 120 километра, возел още двама връстници - момче и момиче. Компанията се черпела в село Благово, към 1 часа през нощта се качили на форда на бащата на Велизар и тръгнали за Монтана.

В града се блъснали леко на няколко места, докато накрая немското возило се озовало в градинката между двете платна на шосето. Там колата ударила голям кипарис, изкоренила го и го влачила 30 метра в насрещното платно. Вероятно това спасило Велизар и компанията му, защото след инцидента тримата останали напълно невредими. Потрошена била само колата. След катастрофата младежът отказал да даде кръвна проба и бил задържан за денонощие в полицията.

 

 

Смъртта на строителите в Лом не била трудова злополука

 

Момчил ИВАНОВ

Загиналите при срутване на бетонна плоча от стара постройка в Лом на 14 април двама роми не са имали трудови или граждански договори с наелия ги за строителните дейности работодател. Поради това техният случай не може да бъде квалифициран като трудова злополука, обявиха от Областната инспекция по труда в Монтана.

Александър Драгиев (60 г.) и Богдан Богданов (50 г.) от Лом са работили по разрушаване на пристройка към магазин на улица "Никола Войводов" в центъра на Лом.

Заедно с Недко Борисов (59 г.) те били затрупани от купчина бетон при внезапно падане на плоча. Борисов оцелял и в момента е в болница със счупвания на крайници, Драгиев и Богданов са загинали на място.

Къщата-убиец е строена преди повече от 100 години. Тя е била собственост на фамилията Панчеви, наскоро е била закупена от Нистор Петров.

Близките на загиналите и пострадалия няма да получат никакви компенсации за станалото. Тримата роми са били наети да сринат старата постройка само с устна уговорка, а щом нямат договор, значи няма основания да им бъде платено нещо, заявиха трудовите инспектори. Собственикът на къщата Нистор Петров пък обясни, че ромите се били качили върху плочата и опитвали да я натрошат с чукове, той ги предупредил за опасността от инцидент, но те не го послушали и продължили.

Преди четири години по същия начин в град Брусарци загина 38-годишният ром Мартин Димитров. Мъжът бил нает с устна уговорка от нов собственик да срива халета в двор на приватизиран завод. По време на работа той бил ударен от ток, тъй като някой забравил да изключи захранването в халетата.

Близките на Мартин правеха опити да водят дела срещу неговия "работодател", но те завършиха без успех.

 

Коментарът

От началото на промените през 1989-а вече тече 18-а година. Но в сферата на трудовото законодателство преходът от див капитализъм към умерен все още не е приключил. Работодателят може да не плаща осигуровки на своя работник, да не дава редовно заплати, да реже от възнаграждението за каквото си поиска, да уволнява по всяко време. Законодателят упорито отказва на исканията на синдикатите неплащането на осигуровки и заплати да се криминализира и за това да се носи и наказателна, а не само административна отговорност.

Макар че от година действа закон, по който работодател, наел работник без договор, се глобява с 1 500 лева, то санкционираните са малцина. Практически не се носи никаква отговорност при смърт на нает без договор работник. След инцидента работодателят казва, че загиналият дошъл случайно в неговия имот или предприятие и не може да докаже, че той е работил там. По този начин се толерира сивата икономика, в която работата се върши само с устна уговорка и без да се плащат данъци и осигуровки. Колко ли души трябва да загинат, за да се промени това?

 

 

Парите за наводненията във Врачанско присвоени

 

В далаверите са замесени кметове, чиновници и частни фирми

 

Цветана АТАНАСОВА

Одитни доклади и проверки на икономическата полиция са констатирали във Врачанско редица случаи на източване на крупни суми от средствата, отпуснати от държавата за преодоляване на щетите от наводненията през 2005 и 2006 г., научи "BG Север" от компетентните органи. В далаверите са замесени кметове, чиновници и частни фирми.

Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи отпусна през март 2006 г. 4 млн. лева от поисканите 26 500 000 лв. за преодоляване на щетите от наводненията във Врачанска област през лятото на 2005 г. Според областния управител Антонио Георгиев те са крайно недостатъчно и той изпрати допълнителни писма до Министерството на земеделието и горите и до директора на "Напоителни системи" - София и Враца за профилактично обследване на крайдунавските диги, които се нуждаят от сериозен ремонт, т. е. от много пари.

В същото време старши вътрешен одитор Елза Тодорoва от отдел "Организация и координация на контролната дейност" на ТД на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол извърши проверка върху разхода на средства, отпуснати по линия на правителствената комисия за периода 1 януари 2004 - 20 март 2006 година. Според нейния одитен доклад предоставените целеви средства за почистване на речните корита на територията на засегнатите от наводнения терени са изразходени ефективно, законосъобразно и по предназначение.

Какво е положението една година по-късно?

В с. Манастирище, община Хайредин, все още се питат къде отидоха отпуснатите от правителствената комисия 26 500 лева за възстановяване и асфалтиране на улици. Тази сума е определена след като представители на комисията инспектирали селото след наводненията през лятото на 2005 г. Парите дори са разпределени по улици. Определени са и изпълнители на обектите. Но и сега въпросните улици тънат в дупки и кал. А в одитния доклад, изготвен от общината, е записано, че всичко, договорено по проекта, е изпълнено. Кметът на община Хайредин Кирил Тодоров обясни, че отпуснатите средства са преведени през есента на 2005 г. Но тогава времето не било подходящо за асфалтиране и закупените вече материали като асфалт и чакъл, са пренасочени на друг обект. Средствата отиват за запълването на дупки на разклона "Крушата" до магазина в Манастирище. На общоселското събрание по този повод Тодоров е бил принуден да признае, че няма право да пренасочва целеви средства по свое усмотрение. Но това вече не може да върне парите, дадени за улиците на Манастирище, но вложени някъде другаде.

Както и 23-те хиляди лева, отпуснати също от правителствената комисия за реконструкция на неремонтирания от десетки години храм "Свети Царей" в селото. Ремонтът е извършен, но кметът Ирина Цонова отказва да подпише протокола, тъй като установява нередности. Първо, от получените пари в ремонта са вложени едва 9 000 лева. Кирил Тодоров отказва да обясни къде са отишли останалите средства. Според него те не са необходими за църквата, тъй като ремонтът е извършен според проекта и качествено. Но храмът и досега е затворен поради опасност от срутване. Притиснат от жителите на Манастирище, той е поискал допълнително пари от правителствената комисия, но оттам му отговорили, че очакват да получат пълен доклад за изразходените 23 000 лева. След като и проверката, назначена от областния управител на Враца, се произнася, че ремонтът е извършен качествено и средствата са усвоени правилно, Ирина Цонева е сезирала служба "Икономическа полиция" при ОД "Полиция" във Враца. Проверката е приключила с мнение за образуване на наказателно производство срещу Кирил Тодоров за безстопанственост за 7 146 лв.

Благодарение на намесата на икономическата полиция са повдигнати обвинения и срещу длъжностни лица от община Враца, които са нарушили Закона за обществените поръчки с цел набавяне имотна облага на еднолична фирма, с което са нанесли щети за 55 138 лв.

Обвинението е свързано с ремонта на четвъртокласния път между селата Власатица и Бели извор. По определена схема са източени пари, отпуснати от комисията за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи, като на ЕТ "Гарант-90 - Стоян Цонев и сие" са платени близо 56 000 лева за запълване на дупки по шосето между двете села. Според разследването парите били преведени още преди да е свършена работата, а според документите фирмата е трябвало да асфалтира по поръчка на врачанското кметство към 5 км от цялото трасе. Експертна оценка показва, че извършената работа е за не повече за 1 000 лева, т. е. изпълнителят е получил 55 пъти повече.

Още по-фрапиращ е случаят с кмета на община Борован Петьо Гацински, който в съучастие със зам.-кмета и други длъжностни лица от общината и управители на фирми, са присвоили 101 484 лв. общински средства, отпуснати за отстраняване на щети от наводненията през 2005 и 2006 г. След сигнал, постъпил от общинския съветник Петър Цветковски, е извършен одитен доклад, който е установил начет от над 100 000 лева. Заключенията от проверките в двете общини са предоставени на прокуратурата с мнение за образуване на наказателни производства.

 

 

10-годишно дете се трови с лекарства

 

Мира ГАНЧЕВА

10-годишно момченце от Ловеч опита да се натрови с лекарства, погълвайки около 90 хапчета "Конвалекс" и "Ривотрил". Детето страдало от заболяване, което се лекувало с тези медикаменти. То било прието в ОАРИЛ на ловешката болница в кома. В момента състоянието му е стабилизирано и животът му е вън от опасност.

Отскоро малчуганът бил преместен в ново училище и вече създал добро впечатление у учителите. Вероятната причина, за да посегне на живота си, е нездравословна семейна обстановка вкъщи, предполагат специалисти. Може би детето е неразбрано от родителите си и е използвало механизма на подражание, за да привлече внимание, коментират психиатри.

От друга страна, момчето сигурно е ставало свидетел на чести скандали, размяна на доста груби реплики между родителите му, които то чува за първи път. На тази възраст децата приемат конкретно-образно нещата и ако чуват думи като "ще се самоубия, ще се махна от този свят", те ги разбират буквално.

От трета страна пък, 10-годишното дете може и да е надраснало връстниците си и посягането към лекарствата обикновено е вик за помощ. Защото - най-често от филмите, то знае, че ще бъде спасено. При всички случаи обаче, за да се стабилизира психическото му състояние, то трябва да бъде насочено към психолог и психиатър.