Наред с традиционните
икономически престъпления като източване на ДДС и фалшиви бандероли,
криминалистите от Икономическа полиция (ИП) в Плевен се натъкват все по-често и
на други. Така например от началото на годината до сега са регистрирани
престъпления, свързани с източване на пари от евросубсидии от страна на
арендатори. За да получат повече средства по директните плащания за декар
обработваема земя, земеделците масово мамят, като включват и пустеещи земи в
документацията. Оказва се, че трима арендатори са надписали едни и същи
необработваеми земи като обработваеми. Със земеделските земи са свързани и друг
вид престъпления - продажба и купуване на ниви с фалшиви документи за наследство
и пълномощни. Обикновено престъплението е извършено от роднина на собствениците
на земята, който фалшифицира данните им. От началото на годината до момента са
регистрирани 11 подобни случая.
Други по-нетрадиционни
за страната и за региона са екологичните престъпления - замърсяване на околната
среда, бракониерство... Засега предприятията-замърсители си плащат само глоба,
но според Наказателния кодекс
за престъпления
срещу екологията
се носи и наказателна
отговорност.
В Плевен зачестяват и
случаите на фалшиви или с изтекъл срок на годност бандероли. Само преди десетина
дни бе намерено най-голямото количество стоки - над 4 хиляди кутии цигари и 120
бутилки алкохол, с изтекъл срок на бандеролите. В друг обект на същите лица са
открити преди това над 600 кутии цигари, а преди това - още 264 кутии. За
най-голяма изнеда обаче лицата не са задържани, така е преценила прокуратурата.
Няма още и повдигнато обвинение, тъй като се извършват експертизи. Засега няма
данни в Плевенско да съществува печатница за фалшиви бандероли, сочат данните на
полицията. Схемата е за повторното им използване, като по този начин се спестява
акцизът. Това става чрез заведенията - ресторанти, барове, кафенета, където
бандеролите от бутилките се махат, после се предават обратно в търговската мрежа
или в търговиите на едро.
Ръст държат и
престъпленията, свързани
с използване
на нелицензиран
софтуер,
както и на чужда марка
дрехи, най-често спортни.
Иначе за първите три
месеца на годината най-често срещани са отново данъчните престъпления.
Статистиката сочи, че от началото на 2008-ма са заведени 69 дознания, а от
януари 2005 г. до момента са образувани 106 досъдебни производства. От началото
на годината в ИП - Плевен, са постъпили общо 156 заявителски
материала (сигнали),
регистрирани са 111 икономически престъпления. За същия период на
миналата
година те са съответно 198 и 163. Фактът, че тази година сигналите и
регистрираните престъпления намаляват, се обяснява с добрата работа и
взаимодействието между ИП, данъчна служба и прокуратурата. Добрата стиковка дава
израз и в разкриването на престъпленията. За тази година те са 103, като 76 са
от минали периоди. Щетите, нанесени върху бюджета, са за 5 486 452 лв. През
миналата година щетите възлизат на над 26 млн. лв.
Намаляването на щетите е
заради по-малкия брой данъчни престъпления, които най-сериозно точат бюджета,
обясниха от Икономическа полиция. Многото на брой разкрити престъпления от
минали години пък се обясняват с факта, че едно подобно престъпление се
разследва около 5 - 6 месеца. Правят се множество експертизи, за разпити се
търсят хора от цялата страна, а доказателствата се събират изключително трудно.
Работата на оперативните
работници в Икономическа полиция се затруднява от многобройните преписки, които
хората подават в прокуратурата. Тъй като нямат средства да водят граждански
процеси, те предпочитат да подадат жалба в прокуратурата. Оттам пък са длъжни да
препратят сигнала до ИП. От началото на година има 160 преписки, като средно на
оперативен работник се падат по 20.
В Монтана всяка година
щетите от икономически престъпления растат. През 2006 г. полицията отчете щети
за 20 млн. лв. в региона, през 2007-а - за 25 милиона. Въпреки това няма влезли
в затвора престъпници с бели якички, а осъдителните присъди се броят на пръсти.
В повечето случаи при ясно доказано престъпление обвиняемите се признават за
виновни и се отървават със смешни присъди от 200 - 300 лв. глоба, пробация или
условна присъда.
В най-много от случаите
на икономически измами става въпрос за източване на ДДС от вериги от фирми,
които "сключват" фиктивни сделки помежду си, а след това искат пари от
държавата. Част от измамниците успяват да дръпнат кредита. Твърди се, че сред
тях са известни сенчести бизнесмени, цигански барони, данъчни служители. Може би
в подобни измами е обяснението как някои
хора, които
не работят нищо,
вдигат къщи
на по няколко ката,
карат автомобили за по 100 бона и почиват в най-екзотичните страни по света.
Три години продължи дело
за източване на ДДС в особено големи размери, обвиняем по което бе скандално
известният в близкото минало бизнесмен Борислав Славчев. Прокуратурата твърдеше,
че той е изготвил фалшиви документи за фиктивни сделки между две от неговите
фирми, а след това е поискал възстановяване на 380 000 лв. ДДС. След няколко
заседания Окръжният съд в Монтана обяви Славчев за невинен, прокуратурата
протестира присъдата пред Апелативния съд в София. Там също се оказа, че Славчев
не е извършил престъпление, присъдата бе потвърдена и от Върховния съд. Самият
Славчев, обявен навремето за един от най-големите кредитни милионери у нас в
прочутата книга на кредитните милионери, твърди, че някой организирал кампания
срещу него, за да срине бизнеса му. В момента той не е сред героите в медиите,
твърди се, че усвоява средства по САПАРД и другите програми на ЕС.
С глоби и условни
присъди приключи дело за измама с компенсаторни записи, засечена в Общинската
поземлена комисия в град Брусарци. Оказа се, че чрез фалшифициране на подписи на
собственици на земя и на нотариус четирима измамници са източили 2,8 млн. лв.
Чрез човек от комисията, който бил част от групата, измамниците установили кои
земи все още не са върнати на собствениците им, после подали заявление от тяхно
име и си "възстановили" земята. След това се отказали от нея и предпочели да
получат компенсаторни бонове, които продали за 2,8 лв. истински пари. За
престъплението Окръжният съд в Монтана постанови условни присъди и глоби по 500
лв. Така се оказа, че
можеш да вземеш
на хората земята,
да спечелиш 2,8 млн. от
нея и да те глобят с 500 лева?!
Във Враца през 2007 г.
служители на Областна дирекция "Полиция" са разкрили 281 икономически
престъпления с щети за 11 680 000 лв. Статистиката показва, че през 2006 г. са
регистрирани по-малко престъпления - 211, но със значително по-големи щети - 49
214 000 лв. За тях са осъдени 39 души, чиито присъди са влезли в сила. Все още
не са приключили всички дела срещу бившия директор на АЕЦ "Козлодуй" и народен
представител Йордан Костадинов за престъпления по служба, с които според
обвинението са нанесени щети на дружеството за 29 399 760 лв. Те са резултат от
извършени продажби на материални активи на цени по-ниски от определените от
принципала и от сключване на договори за извършване на СМР в нарушение на Закона
за обществените поръчки (ЗОП) с цел лично и на трети лица облагодетелстване. По
три от образуваните дела съдът оправда Костадинов, другите две не са приключили.
За миналата година
най-много са документните престъпления - 88, следват измамите - 42,
престъпленията по служба - 35, против горското стопанство - 33, присвояванията -
23.
В борбата с
престъпленията срещу данъчната система през 2007 г. е работено по 32 заявителски
материала, като 8 от тях са приключени и изпратени в прокуратурата с мнение за
образуване на досъдебно производство. Щетите по тях възлизат на 2 811 400 лв.,
уточниха от ОДП. Усилията на стопанските експерти са насочени и към
противодействие на престъпления при сделки със земеделски земи, както и
при операциите
с инвестиционни
бонове
и компенсаторни
записи.
На специален отчет от
Софийска апелативна прокуратура (САП) са взети осем дознания срещу длъжностни
лица от общинските администрации във Врачанска област за престъпления по служба,
съобщи Камелия Трифонова, говорител на Окръжна прокуратура - Враца.
Престъпленията са свързани с нарушение на ЗОП, документни измами и
безстопанственост. Дознанията са образувани в резултат на 8 проверки на
Икономическа полиция с мнение за наказателни производства, уточни Трифонова.
С най-голям обществен
резонанс е аферата на длъжностни лица от община Враца, които са нарушили ЗОП с
цел набавяне имотна облага на едноличен търговец, с което са нанесли щети за ДП
"Строителство и възстановяване" - Враца, за 55 138 лв. Досъдебното производство
е под номер 65/2006 г и се води от дознател Елена Луканова и наблюдаващ прокурор
Силвия Миленкова. Срокът на разследването е удължаван няколко пъти, като в
началото на тази година е поискано ново продължение от главния прокурор Борис
Велчев. Обвинението е заради нарушения на ЗОП за ремонт на четвъртокласния път
между селата Власатица и Бели извор, община Враца. По специална схема са
източени пари от общинския бюджет, като на ЕТ "Гарант-90-Стоян Цонев и Сие" са
платени близо 56 000 лв. за запълване на дупки по шосето между двете села.
Според разследването парите били преведени още преди да е свършена работата, а
според документите фирмата е трябвало да асфалтира по поръка на врачанското
кметство към 5 км от цялото трасе. Експертна оценка показва, че
извършената
работа е за
не повече
от 1 000 лв.,
т. е. изпълнителят е
получил 55 пъти повече.
Приключени са 8 проверки
с мнение за образуване на наказателни производства против бившия кмет на община
Борован Петьо Гацински, който в съучастие със служители на общинската
администрация и управители на еднолични фирми, са
присвоили
101 484 лв,
отпуснати от Постоянната
правителствена комисия за действия при бедствия, аварии и катастрофи за
ликвидиране на щетите от наводненията през 2005 г. и 2006 г. и от Министерството
на регионалното развитие и благоустрайството. След сигнал, постъпил от общинския
съветник Петър Цветковски, сега кмет на общината, е извършен одитен доклад,
който е установил начет от над 100 000 лв. Установено е също, че Гацински е
изразходвал неправомерно 160 000 лв. за закупуване на лек автомобил "Мерцедес" и
си е купил апартамент за 70 000 лв. Областната комисия по борба с корупцията е
поискала разрешение от съда за разкриване на банковите сметки на бившия
боровански кмет. Осемте заявителски материала по неговите далавери са обединени
в едно досъдебно производство, по което продължават да се извършват действия по
разследването.
С мнение за образуване
на досъдебно производство са приключени и 6 проверки срещу бившия кмет на с.
Хайредин Кирил Кирилов с обвинение за безстопанственост. По същата схема в
съучастие с общински служители и еднолични търговци той е източил над 120 000
лв., отпуснати от Постоянната комисия за ликвидиране на щетите от наводненията
през 2005 г. Шестте проверки също са обединени в едно досъдебно производство, по
което продължава разследването.
Във Велико Търново 3
млн. лв. ДДС е източил за две години мошеник чрез девет свои и подставени му
фирми от областта. Измамникът е от Дебелец и
чрез приятели е
успял да изпере
мръсните пари.
Схемата започва да се
разплита от Икономическа полиция след сигнали за данъчни престъпления и бе
обявена в началото на януари тази година. Разследването продължи дълго, нямаше и
задържани. Повдигнато бе обвинение, защото следите се губеха чрез прехвърляне на
трети лица и смяна на седалището на фирмите. Лицето или лицата са извършили
поредица от банкови операции с цел прикриване на фиктивни търговски сделки и в
последствие усвояване на ДДС. Преследено бе, че още в края на април 2004 г.
въпросната тлъста сума се разпределя между други две търговски дружества. А
преводът е бил нареден от италианска фирма. Получател е никому неизвестно и
регистрирано през 1999 г. ООД във В. Търново. Участниците в мрежата правели
фиктивни продажби и нерегламентирани преводи. Замесените лица не са били
криминално проявени. Установено е, че за захранване на разплащателните и ДДС
сметки на кръга от фирми е послужил превод от над 600 000 евро, изпратени от
чуждестранна банка, в която са представени неистински документи. Обектът е
извършил разпоредителни действия с постъпилите по сметката на фирмата му
средства, казват от полицията. Замесени в схемата са и страни като САЩ, Украйна
и Италия.
Всички събрани материали
бяха изпратени в Окръжна прокуратура - Велико Търново и бе образувано дознание
по чл. 253 ал. 2 - пране на пари, който предвижда затвор от една до пет години и
глоба от 3 до 5 хиляди лева. От полицията обясниха още, че са използвали в
разследването документация от Италия. Мрежата бе следена от родното МВР и външни
служби по всякакъв начин, включително и със специални разузнавателни средства.
Екип на “BG Север”
Инцидент
Отново загина работник
при трудова злополука
Цветана АТАНАСОВА
На 22 април при трудова
злополука във Военно-ремонтния завод (ВРЗ) "Вола" във Враца загина 36-годишният
шофьор на автомобил Огнян Врачовски, жител на Борован, съобщиха от Областна
инспекцията по труда (ОИТ). При тежкият инцидент, станал при разтоварни работи,
са ранени Любомир Павлов (42 г.) и Ивайло Димитров (39 г.). Те са били настанени
във врачанската болница с разкъсно-контузни рани без опасност за живота им.
Часове след
произшествието директорът на ОИТ Румен Младенов уточни, че кранът, с който е
разтоварван автомобилът, е изпуснал лист ламарина с дебелина 1 сантиметър, който
е паднал върху шофьора и двамата работници. При удара Врачовски е загинал на
място, а работниците са получили наранявания. Според Младенов няма данни фирмата
да е нарушавала трудовото законодателство.
От Областна дирекция
"Полиция" съобщиха, че по случая е започнато досъдебно производство. Инспекцията
по труда също продължава проверката по изясняване на обстоятелствата за тежкия
инцидент.
ВРЗ "Вола" е създаден
през 1962 г. за ремонт на военни автомобили и друга техника. Той е приватизиран
преди седем години, като в момента неговата дейност е ориентирана към
производство на метални конструкции за машиностроенето и енергетиката,
селскостопански инвентар и метални контейнери за отпадъци.
Това е втората трудова
злополука за един месец. В последния ден на март 19-годишният Николай Тодоров от
криводолското село Ракево загина като падна от 20 метра височина при почистване
на циментов силоз на завод "Холсим" край Враца.
Младежът бил нает в
началото на март като общ работник от фирма "Борил инвест" ЕООД, сключила
договор с "Холсим" за извършване на строителни работи. От Областната инспекция
по труда съобщиха, че Николай не е имал договор с фирмата работодател.
Това е единственото
нарушение на законодателството, което са констатирали инспекторите, тъй като
момчето е било инструктирано по отношение на безопасността на труда, получило е
и лични предпазни средства.