СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...

БИЗНЕС

Брой 17 (10 - 16 май 2013 г.)


 

 

Над 35 на сто от плевенските фирми работят в сивия сектор

 

Обем от 12,9 млрд. евро ще направи сенчестият бизнес в България през тази година

 

Атанас МИХАЙЛОВ

Между 35 и 45 на сто от фирмите в региона работят в сивия сектор. Точната граница трудно може да се установи, защото в сенчестия бизнес има "черно на бяло" само за пред данъчните. Истинските обеми на производството или оборотите на търговските обекти стоят в специални тефтери, които не се показват на проверяващите. Наетите работници и служители се осигуряват на минималния праг. Официално получават възможно най-ниските заплати, а отделно им се плащат суми на ръка, които не се водят никъде. Практиката показва, че на плевенска територия в сивия сектор се крият най-често строителни фирми, ресторантьори и предприятия от шивашката промишленост. Това съобщи за "BG Север" председателят на КНСБ в Плевен Янчо Андонов.

"Вината за увеличаващите се размери на сивия сектор не е толкова на работодателите, колкото на държавата - със своята антиполитика тя унищожава малките и средните фирми. В сегашната ситуация те имат две алтернативи - или да фалират, или да минат в нелегалност. Много от тях предпочитат втория вариант, въпреки рисковете, които той носи. Така обаче те имат някакъв шанс да оцелеят и да осигурят поне минимални доходи за себе си и за работниците си", коментира Андонов.

Според публикувания на 7 май т. г. доклад на Visa Европа сивата икономика в България през тази година ще достигне обем от 12,9 млрд. евро. Това е 31,2 на сто от прогнозирания брутен вътрешен продукт (БВП) на страната. За сравнение - сивата икономика в Европа е на обща стойност 2,1 трлн. евро, което се равнява на 18,5% от БВП на континента.

Проучването, изготвено от проф. Фридрих Шнайдер от Факултета по икономика на Johannes Kepler University, Линц, Австрия, и международната консултантска компания A. T. Kearney показва, че в България сивата икономика е с най-голям дял сред включените 31 европейски държави. Според изследването сивият сектор като цяло намалява за десета поредна година. Основните причини за съществуването на скрита икономика са недекларираните плащания в брой за работни заплати и непълната отчетност на приходи от страна на бизнеса.

Недекларираният труд е в основата на две трети от сивата икономика в Европа. Останалата една трета е резултат от непълната отчетност от страна на бизнеса. Според доклада прилагането на конкретни мерки за справяне с двете проблемни сфери ще доведе до положителна промяна. На първо място сред възможните действия е популяризирането на електронните плащания. Проучването сочи, че ако електронните разплащания се увеличават със средно 10 на сто в продължение на 5 последователни години, сивата икономика може да спадне с до 5 на сто. Фокусирането върху секторите, които в най-голяма степен не отчитат приходите си от продажби - таксиметрови услуги, ресторанти, барове, автосервизи и др., може да доведе до спад на сенчестия сектор с една десета. Това ще бъде от полза за всички неволни участници в сивата икономика, които не печелят от занижената отчетност на търговците, съветват авторите на доклада.

Те препоръчват на европейските правителства, банките и системите за разплащания да положат целенасочени усилия, за да насърчат гражданите си да бъдат по-активни в стъпките си срещу сенчестия сектор. Сред предлаганите мерки е популяризиране на електронното правителство, най-вече възможността за заплащане на различни публични услуги онлайн. С това докладът показва на правителствата как да реализират потенциала на електронните плащания и да противодействат на сивата икономика.

България, естествено, липсва сред посочените в доклада положителни примери за успешни мерки срещу разрастването на сенчестия бизнес.

Приетите заедно с нас в Европейския съюз румънци през последните години са въвели национална система за POS и онлайн плащане на данъци с банкови карти. Поляците от 3 г. имат специален фонд, чиято цел е да разшири мрежата от POS устройства на територията на страната. Това е довело до инсталиране на 120 000 нови POS терминала в рамките на 2 години и половина, като 75 на сто от тях се намират в обекти от рискови за сивата иконимика сектори.

Ирландия развива и прилага стратегия за финансово включване, с която да насърчи масовото използване на основни банкови продукти като разплащателна сметка и банкова карта. Италия е въвела задължителни електронни плащания при суми над 1 000 евро. Сходна мярка е въведена и в Испания, Гърция и др.


 

 

Народните носии се търсят като топъл хляб

 

До сезонно сменяните дрехи на витрините вече трайно са се настанили националните носии, сн. авторът

Стефана СЛАВКОВА

Народните носии вече се търсят като топъл хляб в Плевен, твърдят местни търговци. Засиленият интерес е предимно от родители, които обикалят магазините, за да купят на своите малчугани самобитно облекло - най-често за тържества в забавачките. Носиите се търсели и за по-големите деца - било за участие в самодейни състави, било за школски изяви. Интерес често проявявали и наши сънародници гурбетчии, решили да отнесат със себе си зад граница нещо типично българско от Плевен. Те търсят както модели, така и орнаменти досущ като тези от дрехите, скатани в раклите на възрастните баби и дядовци.

Между 80 до 100 лева е цената на подобен костюм за момченцата, а между 55 и 65 лева са носиите за малки момиченца. По-големите размери се предлагат за 120 лева. Цената може да стане и по-солидна, ако моделът е изработен по поръчка от клиента, уточняват продавачи. Срокът за доставка не е твърде голям, защото и в Плевен има производители на народни носии. Ако поръчката е за 10 и повече бройки, може да се преговаря и за отстъпка.

Търговците уточняват още, че не зареждат магазините си с много бройки. Обикновено моделите са по един, но от различни размери. За жените те включват риза с бродерия или шевици, престилка и сукман, а мъжките са комбинация между риза с бродерия или шевица, потури, елек, пояс и калпак.

Стоката, която предлагаме, не е китайска, нито пък в изработката й са вложени китайски материали, категорични са търговците. Нещо чуждо можело да се промъкне единствено в допълнителната украса на забрадките или поясите.

 


 

 

Предлагат застраховки срещу проливен дъжд и градушки

 

Инна СТЕФАНОВА

Областната дирекция на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) започва прием на документи за съфинансиране на премии при застраховане на селскостопанска продукция. Предвиденият бюджет за 2013 г. ще покрива част от разходите при сключване на застраховка срещу градушка, проливен дъжд, наводнение, буря и осланяване, съобщиха от фонда.

Застраховането на земеделските култури се прави преди да започнат застрахователните събития, т. е. в края на месец май и началото на месец юни, припомнят специалистите. Преди 20 години застраховането на земята и на продукцията е било задължително. Сега застраховането не е задължително, има европейски програми и въпреки това няма достатъчно застраховки, допълват те. Повечето застраховани в Плевенско са земеделските кооперации, защото имат отговорност за реколтата пред член-кооператорите. Не може да се каже същото обаче за арендаторите, които решават сами и рискуват да понесат щетите от климата, като оставят реколта за милиони левове под открито небе.

Най-много - 24 процента от общите земеделски площи, през миналата година са били застраховани в Пловдивска област. Плевенско е в опашката на класацията - застрахованите земеделски площи са били едва 3 процента. През миналогодишното лято най-много щети по земеделските култури в Плевенско са били отчетени след проливни дъждове, около 33 на сто. Рисковете "градушка" и "буря" са причинили щети при 26,6 на сто от продукцията. По култури с най-голям дял са били застрахованите площи със зеленчуци - домати, пипер, картофи, а от плодовете - със сливи, череши и ябълки.

За сключване на новата застраховка срещу природни стихии кандидатите трябва да отглеждат минимум 0,5 хeктара овощни култури или 0,3 хектара зеленчукови култури (0,1 ха за зеленчукови култури, отглеждани в оранжерии). От фонда уточняват, че помощта покрива загуби при застрахователна тарифа до 6 на сто и при допустим максимален размер на застрахователната премия 300 лв. на хектар. Всички разлики над тези параметри се поемат от земеделския производител. Документи могат да бъдат подавани в областната дирекция на ДФЗ до 31 август.


 

 

Зеленчукопроизводителите в региона не вярват на държавата и на европрограми

 

До станалите вече задължителни табели "българско производство" стоят цени, които обеднелите плевенчани не могат да си позволят, сн. авторът

Ангел АТАНАСОВ

"Какви субсидии, какви европрограми? Всичко у нас е направено така, че големите печалби и от нашия сектор да влизат в джобовете на определен кръг хора. Не се и опитваме да кандидатстваме - само ще си загубим времето." Това твърди един от малкото местни производители на зеленчуци на плевенския кооперативен пазар. Той и семейството му от години се издържат от няколко декара земя край Долни Дъбник. Садят различни зеленчуци, за да намалят риска - почти никога не се случва годината да е добра за всички култури.

Мъжът дори не е изненадан от излязлата наскоро в медиите информация, че в България се внасят 70 на сто от зеленчуците и 90 на сто от месото. Просто дава за пример "колегите" си по сергиите на пазара. Огромната част от тях са само търговци - единствената им грижа е да купят стоката евтино и да я изтъргуват скъпо.

"За да кандидатствам за субсидии от държавата, трябва да си организирам мащабно стопанство - да гледам поне 3 - 4 дка домати, още по толкова пипер, тиквички и т. н. Проблемът обаче не е в организацията, а в реализацията на продукцията след това. Или трябва да я дам без пари на зеленчуковата борса, или да изгние тук на сергията ми. Не мога да се конкурирам с ниските цени на вносните зеленчуци.

Хората обедняха толкова, че дори и безвкусните домати от Гърция вече не са им по джоба. При европрограмите е още по-зле. Те предвиждат да започнеш производство на определена площ земя и всяка следваща година да я увеличаваш. И пак стигаме до реализацията на продукцията...", допълва производителят.Той е на 53 г. и все още помни времето, когато България е заливала руските и арабските пазари с истински домати, пипер, краставички и т. н. Помни и мащабите, с които е работила тогава сегашната фирма "Сторко". И не може да разбере какви "висши държавни интереси" са наложили унищожаването на този сектор, който е осигурявал прехраната на десетки хиляди жители на областта.

"Тези интереси не са държавни, а частни. Ако се опиташ сам да организираш такъв внос, без да си осигуриш протекции от високопоставен държавен чиновник, веднага ще те ударят през пръстите", уточнява съседът по сергия. После споменава нещо за майката на тия, дето ни управляват...

Обиколката из пазара потвърждава, че разликата в цените на вносните и на местните зеленчуци е сериозна. Тя е най-очевидна при оранжерийните домати. До станалите вече задължителни табели "българско производство" стоят цени от 3,50 - 4,00 лв. за килограм. А до тези, които са докарани с ТИР-ове от чужбина, висят табели "чудесен вкус" и цени от 2,50 - 2,80 лв.

 

върни се в НАЧАЛО