Мая
ГЕОРГИЕВААРТСЕДМИЦА
Мая ПАСКОВА
Отново сред плевенските културни кръгове се завъртя темата за поредното издание на лауреатски дни "Катя Попова". Въпросът е как тази година ще бъде организирано музикалното събитие, след като за него са заделени 60 хил. лв. от общинския бюджет. Според специалисти в тази област парите са достатъчни за 10-дневни концерти, ако се използват рационално. Никой не е огласил обаче кой ще прави лауреатските дни, импресарска агенция ли ще търси лауреатите или частно лице, колко концерта ще бъдат, как ще се оползотворят парите на данъкоплатците. Плевенската филхармония, която традиционно участва в този форум от самото му създаване (с изключение на миналата година), също не е уведомена. Засега. А организацията за такова събитие би трябвало вече да е започнала. Музикантите са обезпокоени, че ще се повтори историята от 25-ото юбилейно издание на емблематичното за Плевен събитие и отново тесният семеен кръг на градоначалника ще бъде главен герой. Тогава за 35 хил. лв., с ново лого (100-годишнината от рождението на големия оперен певец и педагог от нашия край проф. Христо Бръмбаров) и за три вечери, меломаните слушаха "Студио Примо" с диригент Владимир Бошнаков, софийски камерен хор "Васил Арнаудов" с диригент Теодора Павлович и оперните певици Габриела Георгиева - сопран, и Андриана Николова - мецосопран, оркестърът на "Класик FM" радио с диригент Лучано ди Мартино, Италия, и солисти световноизвестният цигулар Светлин Русев и Дора Делийска от плевенското Национално училище по изкуствата Елеонора Карамишева. Скандална беше третата вечер, когато меломаните бяха разкъсани между две събития по едно и също време - закриването на международния фестивал Лауреатски дни "Катя Попова" в драматичния театър и концерта на Плевенската филхармония, на който звуча концертното изпълнение на операта "Тоска" от Пучини с участието на световноизвестния оперен певец Калуди Калудов, обещаващото сопрано Баясгалан Дашням, която е ученичка на Гена Димитрова, и талантливият баритон Нико Исаков.
Акцентът на фестивала, който според община Плевен трябваше да сложи Софийската филхармония, не постигна целта си, тъй като престижният оркестър се яви на сцената на плевенския театър в съкратен наполовина състав. Основателният въпрос беше къде ли са отишли останалите пари, отпуснати от общинския бюджет за ангажиране на цялата Софийска филхармония? И то при положение, че в Плевен има оркестър на високо професионално ниво. Поканата, означаваща задължително присъствие на шефовете на институции, които се ползват от благоволението на градоначалника, остава без коментар.
Афиширането на благосклонното отношение на общината към културата в Плевен, изразяващо се в съответната парична сума, трябва да има и подобаващ резултат. Защото иначе данъкоплатците си задават логичния въпрос за стойността на съответния културен продукт, който им се предлага. И в този ред на мисли чакат премиерата на операта, за чието възстановяване са гласувани 500 хил. лв. от общинския бюджет. Опитът за референдум в сайта на общината е трогателен, но не е зле усилията да се насочат вместо към поддържане на 84% "за", към реални действия. А може би те не се предприемат, защото и за децата е ясно, че с половин милион опера не може да се създаде, камо ли да се поддържа на ниво.
Лара АНГЕЛОВА
От 24 до 29 май възпитаници от класовете по ударни инструменти на Симеон Серафимов и Димитър Солаков ще участват в ежегодния национален конкурс за детска песен "Сладкопойна чучулига", който се провежда в Бургас. За пети пореден път в младежкия симфоничен оркестър са поканени ученици от НУИ "Панайот Пипков", а тази година това са Владислав Генчев, Виолета Николчева, Мишел Тауфик и Кирил Ангелов. По традиция престижното музикално събитие и гала концертът на наградените детски песни се отразява от БНТ и сателитния канал "България". Младежкият симфоничен оркестър се сформира за заключителния концерт и включва ученици от всички училища по изкуствата в страната. За 5-а поредна година от Плевен са специално поканени възпитаници на школата по перкусии.
Само преди дни чаровните перкусионисти от "Акцент" приключиха с огромен успех проекта "Музика с перкусии", който "BG Север" представи преди старта му. Финансирана от Регионален ресурсен център за култура "фабриКата" - Габрово, и реализирана от настоятелството на плевенското училище по изкуствата, идеята постига целта си: да скъси дистанцията между професионалното изпълнителско изкуство и младежката публика. Завладяващият спектакъл, в който участват и актьорите от ДКТ "Ив. Радоев" Мариета Калъпова и Христо Домусчиев, е представен в 7 населени места: Тръстеник, Беглеж, Ловеч, Габрово, Севлиево, Трявна и Плевен, а младата публика е надхвърлила 850 души, информира Августина Серафимова, преподавател в НУИ "П. Пипков", организатор и участник в музикалното шоу. Особен акцент в спектакъла поставя включването на зрителите в него. Те останали възхитени от необятните възможности на ударните инструменти и не спестили възторжените си оценки за атрактивното перкусионно шоу, разказа още Серафимова.
Мая
ГЕОРГИЕВА
С богат репертоар от руски народни и църковни песни, романси, балади, християнски и патриотични славянски песни, духовниците от Ярославската епархия зарадваха русофилската публика в Плевен. В концерта, организиран от Руския културно-информационен център (РКИЦ) в София и Национално движение "Русофили" в Плевен, участваха протодякон Георгий Лаврентиев, дякон Димитрий Поляков, братята протоирей Андрей и протодякон Николай Малцеви, протойерей Йоанн Гощук и солистът в архилейската капела Алексей Гощук.
Ансамбълът, създаден през 2003 г. с благословията на архиепископ Кирил и ярославски и ростовски архиепископи, е добил изключително голяма популярност в Русия. Освен многобройните посещения в храмове, манастири и спонтанните срещи с руския народ, свещениците са издали и три диска със своите изпълнения. Един от тях лети в космоса. Едноседмичният им престой в България е първото излизане на хора извън границите на страната. Но те разбират, че независимо къде са и с кого се срещат, навсякъде са приемани радушно, с любов и възхищение. Никога няма да забравят Чечня, където са пели и са кръщавали военните. Няма значение кой е насреща, защото душата е най-главната, констатират свещениците. Така и подбират репертоара си - съзвучни като настроение песни на народа, които звучат в семейството, сред приятели, песни които радват. "Това е нашата култура и нашата история. Шлагери, които са близки на душата - за любов, родина, песни-молитва и песни-надежда", развълнувано споделя ръко-водителят на хора архимадрит Силвестър.
Самият ансамбъл се създава съвсем спонтанно. На фестивал в Колеково поле, където участват предимно професионални състави, духовенството на Ярославската епархия също е изпълнило няколко песни. Освен любовта на публиката, хорът е спечелил и специална награда за принос в руската култура. Така идва и решението да се обособи състав, който да осъществява връзката между хората и Бога именно чрез вълшебната сила на музиката. След благословията на архиепископ Кирил се разширява и репертоарът. Към духовническите песни, които са предназначени за по-специфична аудитория, се добавят и любовни, естрадни, класически, балади, превърнали се в шлагери. За да могат повече сърца да бъдат зарадвани и да се докоснат до божествената сила на любовта, проповядвана от църквата.
Тина ИЛОВА
Видин е на път да се сдобие с Дом на книгата, съобщиха от областната управа в града. Предложение за това до общинския съвет изпрати губернаторът Кръстьо Спасов. Заради устройване на новия Административен съд, от най-хубавата сграда на Видин - бившия партиен дом, който се намира в центъра на града, гонят старата регионална библиотека "Михалаки Георгиев". Е, не я гонят, но преместват трите й читални - "Периодика", "Обществени науки" и "Точни и приложни науки" от помещения с обща площ от 166 кв. м в нови на следващ етаж с общо 85 кв. м. Няма къде да поместим фонда си, няма къде да сложим читателските маси, оплака се директорката Дора Дончева. Читатели пък събраха 1 700 подписа за оставане на библиотеката на сегашното й място.
Областният управител поиска от общинарите да предоставят бившата сграда на училище "Св. Климент Охридски" за нуждите на библиотеката. Той обещава държавни пари за ремонта и превръщането й в Дом на книгата. Към училището има пристройка, градена за спортни цели. Залите може да се превърнат в читални, а класните стаи - в хранилища на 300-хилядния фонд. Достъпна е и за хора с увреждания, тъй като в нея се влиза само с пет-шест стъпала от земята. Училището се намира в стария квартал на града "Калето" на тихата улица "Княз Борис Първи" 25, по пътя към средновековната крепост "Баба Вида". Близо до него се намира Държавният архив, седалището на Нов български университет, Ректоратът на все още неоткрития Еврошвейцарски университет. Сега школото е необитаемо, с изкъртени врати и прозорци. Останалите малко ученици от квартала учат в нова сграда до него. Превръщането му в Дом на книгата ще продължи поне една година.
Библиотекарите още не са казали тежката си дума. Очаква се да приемат, тъй като нямат друг изход. Очевидно у нас през последните години като най-важната институция се наложи съдът, макар да се твърди, че правосъдие няма. На него се отделя внимание, сгради, пари за скъпи ремонти. Не на книгите и все още четящите хора.
Мариана ДИМИТРОВА
Известната възрожденска Калинчева къща ще бъде открита по време на Славейковите празници в Трявна. По традиция всяка година те започват от 31 май и продължават до 3 юни. Лично министърът на културата Стефан Данаилов и неговият съименник тревненският кмет Стефан Данаилов ще открият тържествата с тържествена церемония край статуята на проф. Чапкънов пред местната община.
Най-дългоочакваният момент обаче ще е обявяването на резултата от майсторския облог между дърворезбари, които са променили до неузнаваемост Калинчевата къща. Тя е на 150 години и е паметник на културата. В нея е възстановен облогът, какъвто навремето майсторите са направили за извайването на таваните на Даскаловата къща.
Сега трудът им ще бъде оценен от жури, начело с професорите от Художествената академия в София Кънчо Цанев и Антон Дончев, които са родом от Трявна. Останалата част от журито е съставена изцяло от дърворезбарската гилдия в балканското градче. Пред тях майсторите ще направят "защита" на творбите си, а най-добрият ще бъде запасан с червен пояс и ще се закичи с титлата "баш майстор".
По традиция по време на празниците своите умения ще покажат и тревненските майстори готвачи и сладкари. Вкусните им гозби през миналата година оцени дори известният с кулинарното си предаване "Бон апети" по БиТиВи Иван Звездев, който тогава бе част от атракциите. Сега майсторите готвачи ще почерпят гостите с непоказвани досега местни вкусотии.
На 2 юни ще бъдат обявени и носителите на големите Славейкови награди за литература. Най-голямото отличие е 2 500 лева и е осигурено от министерството на културата. Голямата награда е съпроводена и от статуетка на скулптора Людмил Бонев. Предвидена е и втора награда от 1 000 лева и още две по 500 лв.
Празниците в Трявна ще бъдат закрити с най-новия спектакъл на ансамбъл "Българе".
Мира ГАНЧЕВА
Романът "Старите кактуси" на Иван Колебинов бе представен в Клуба на дейците на културата в Ловеч. Произведението е сред 53-те, номинирани за "Роман на годината - 2006". Едноименната книга съдържа освен романа, две повести ("Да бъдеш и да не бъдеш" и "Нинджи и неговата глутница") и три разказа.
Основна тема на "Старите кактуси" е срещата на два свята: от една страна - богатият свят на западното общество и неговата представителка "бедната милионерка" Бриони Прайс с нейните успехи, поражения и страхове, от друга страна Алекс - "Тежкият живот зад Берлинската стена унищожи мнозина, но там израснаха и хора с жив и буден ум, сигурни в себе си и със знание за същинските ценности в живота". Човек на действието, Алекс опитва да създаде нов тип селище, като възроди селце в Родопите. Закономерно странниците Алекс и Бриони от двата чужди си свята по различни пътища крачат мъчително към обща цел и един към друг. В дъното на сюжета стои една усмивка, любовна интрига, а основната част от действието се развива в Мароко, което авторът добре познава от многото си години живот там. Така критикът Робърт Леви представи романа "Старите кактуси" в Ловеч.
Иван Колебинов публикува предимно в интернет-пространството - член на клуб "Буквите", има също публикации в Hulite.net и Liternet.bg, както и на английски език в международното литературно е-списание MAG. Публикувал е в сп. "Везни" и в. "Пулс". Печелил е първа награда в конкурс за пътепис на сп. "Пътешественик". За себе си авторът казва: "Завърших инженерство, стъпих на научното поприще, първата ми книга беше с тираж 10 хил. броя, но с труднопроизносимото заглавие "Електросъпротивително заваряване на металите". Човек с авантюристичен дух, запилях се из Африките - като преподавател в Рабатското инженерно училище. След 90-та година бях най-добре платеният българин в Мароко, а след като фирмата ми фалира - най-безпаричният. Изводите - върху главата си опитах завистта на другите сънародници, но пък сетне ме носеха на ръце".
80 г. от рождението на писателката от Ловеч. Учи славянска филология и музика. Съчинения: "Писма без отговор", "Има едно щастие..." - роман, преведен на руски, украински, чешки, немски и др. езици.
75 г. от рождението на известния скулптор от Габрово. Завършва Художествената академия в София при проф. Марко Марков. Участва в национални учителски изложби, от които е носител на награди.
65 г. от рождението на големия художник сценограф, осъществил десетки постановки на драматичните театри във Враца и Видин. Дълги години работи в студията за игрални филми "Бояна". Взема участия в повече от 34 филмови продукции: "Записки по българските въстания", "Като песен" и др.
75 г. от рождението на писателя, киносценариста и журналиста от с. Дичин, Великотърновско. Той е един от създателите на "Средношколско знаме". Работи във в. "Народна младеж", сп. "Младеж", издателство "Народна младеж" и др. Романи: "На чисто", "Детето, което ни принадлежи" и др.
Подбрал: Витан БАРАШКИ