ПРАКТИЧНО

Да направиш зелен килим не е чак толкова сложна работа. Просто трябва да се внимава в някои възлови моменти да не се направят грешки. Останалото е къртовски труд. Самото засяване на семената е нищо работа в сравнение с подготовката преди това и съответно поддръжката след това.
Преди изобщо да започнете да правите тревен килим трябва да си отговорите колко, кога и как може да се грижите за него. В зависимост от този отговор си избирате тревна смеска или въобще не взимате такава. Ако няма да се грижите чак толкова много, просто поливайте редовно и косете, когато можете - няма да имате трева като на Уембли, но поне ще ви е зеленичко. Троскотът, детелината, глухарчетата ще придадат тази багра. Разбира се, може и да метнете малко райграс на голите места.
В случай, че искате елитен тревен килим нещата малко се усложняват. Хубавите тревни смески, които правят гъст тревен килим, устойчив на утъпкване, изискват повечко грижи. Така че предварително помислете колко вода ще може да му осигурите и в зависимост от това избирате. По-сухоустойчивите, разбира се, са по-груби и не са за препоръчване в декоративни градини.
1. Почистване на терена.
2. Третиране с хербицид. Напръскайте всичко с "Раундъп", като внимавате и пазите растенията, които искате да останат все пак. За целта изберете тихо време (да не духа вятър), както и поне 2 часа да не вали. Този тотален хербицид убива нежеланата плевелна растителност, като прониква в нея през листата, така че трябва да са се разлистили добре.
3. Изкореняване на първична растителност. Точно след 2 седмици, ако сте се справили добре с пръскането и сте спазили пропорциите от етикетчето всичко ще е пожълтяло. Тогава с мотиката премахнете всичко, а големите растения изкоренете.
4. Прекопаване. Ако имате фреза ще е най-добре. Но в стандартния случай това става с правата лопата.
5. Почвата. Почвата за тревен килим е добре да е по-песъклива. Така че, ако е глинеста непременно добавете пясък. Тревата със сигурност се чувства по-добре на пясък, отколкото на глина. Помислете за дренажите.
6. Заравняване. След като сте подготвили почвата, установили сте наклоните за оттичане на водата, идва ред на финото заравняване. С греблото заравнете целия участък, докато стане всичко една плоскост без вдлъбнатини и хълмове, без плевели, буци и камъни.
7. Избор на тревна смеска. След като сте избрали многокомпонентна тревна смеска, си вземете от тази в кутии или пликове. Насипно е по-евтино, но в големия чувал по-тежките семена падат по-надолу, а по-леките остават на горе и така рискувате да вземете само един вид треви.
8. Сеене. Големият момент. Няма нищо кой знае какво, просто трябва да наръсите навсякъде равномерно количество. Обикновено разходната норма е 1 кг семе на 25 кв. метра.
9. Зариване на семената. Още една трудоемка работа. С греблото вкопайте почвата заедно със семената на вътре. По този начин семената се примесват с горния слой на почвата, навлизайки на необходимата дълбочина, а и се скриват от птиците.
10. Валиране. Тази манипулация се извършва със 100 килограмов валяк или да ползвате две дъски, по които да стъпвате.
11. Поливка. Полейте чрез дъждуване обилно, но внимавайте да не изровите семената и да не правите вади и локви. После повторете.
Топлината и влагата ще накарат семената да покълнат. Изчакайте тревата да порасне повечко и тогава окосете с височина на ножове при косачката 6-8 см. Полейте, валирайте, оплевете. Наторете с комбинирана тор NPK (азот, фосфор, калий).
И тук започва създаването на тревния килим.

Настъпи сезонът на ремонтите, а с него и въпросът по какъв начин да освежим дома си. Ако сте решили да смените тапетите с боя и не можете да се ориентирате сред морето от предложения на пазара, ви предлагаме няколко варианта с ефекта, който да очаквате от тях.
Доста популярни
напоследък са многоцветните бои, които се наричат още гранитни или мозаични. В
структурно отношение представляват разноцветни капсули на акрилни бои, които
плуват в боя с друг цвят на водна основа. Компонентите на тези бои са така
подбрани, че никога не се разтварят едни в други. Нанасянето става предимно със
специални пистолети, работещи с високо налягане. Благодарение на това боята се
разпръсква по стената, създавайки хаотичен рисунък с желания ефект.

Многоцветните бои се различават по големината на включените в тях капсули, както и по съдържанието на капсулата. В зависимост от тези характеристики могат да се създават разнообразни ефекти от имитация на гранит до велурен ефект. Някои добавки имат златисти, сребристи или седефени субстанции, които след нанасяне върху стената, се преливат с основния цвят и проблясват на различни места.
Друг подобен ефект е този на блестящия през нощта сняг или така наречените светещи в тъмното бои. Те се получават чрез използване на луминесцентни пигменти.
При естествена или изкуствена светлина повърхността, покрита с тези бои, изглежда обикновено, а в тъмното блести. Благодарение на луминесцентните състави с шаблон могат да се направят цветни бордюри, разпръснати звезди или други рисунки.
Други специфични състави, позволяващи създаване на оригинални ефекти, са тези, получени при смесване на водоразтворими безцветни лакове с емулсионни акрилни бои.
Много практични са акрилните бои, в състава на които са включени PVC-парченца, обагрени в различни цветове. Такава структура на покритието дава специален релефен ефект на стената.

Шоколадов сладкиш с червено вино
Продукти: 130 г брашно; 200 г краве масло; 300 г захар; 1 бакпулвер; 50 г какао; 200 мл червено вино; 4 яйца
Глазура: 150 г шоколад; 2 с. л. течна сметана; 2 с. л. вода; 1 с. л. глюкоза
Приготвяне: Смесете виното, захарта и маслото. Поставете на котлона и разбърквайте докато се разтопят напълно. Добавете какаото и разбъркайте докато се разтвори. Свалете от огъня и оставете сместта да се поохлади. Леко разбийте жълтиците и ги прибавете към винената смес. Разбъркайте добре. Добавете на части предварително пресятото заедно с бакпулвера брашно. Разбийте белтъците на сняг и ги добавете към сместа като внимателно разбърквате.
Изсипете тестото в силиконова форма за печене. Ако използвате обикновена форма, предварително покрийте с хартия за печене, или намажете с олио и поръсете с брашно. Изпечете в предварително загрята до 160 градуса фурна за около 45 минути. Извадете и оставете върху решетка, за да се поохлади.
Смесете сметаната, водата и глюкозата. Загрейте до кипване и с тази смес залейте начупения на малки парченца шоколад. Разбъркайте докато се разтвори напълно. Леко охладете и залейте върху сладкиша.
Агнешко
бутче с пролетни зеленчуци
Продукти: 2 килограма агнешко бутче; 800 г картофи; 300 г спанак; 200 г лапад; 100 г киселец; 2 с. л. мед, пчелен; 4 с. л. олио, слънчогледово; 4 скилидки чесън; 2 ч. л. сол; 1 ч. л. пипер черен, смлян; 1 с. л. мащерка, прясна; 1 с. л. розмарин, пресен.
Приготвяне: Почистете агнешкото месо от излишната мазнина. Направете разрез с нож с остър връх и поставате част от чесъна, нарязан на парченца и по една щипка ситно нарязани мащерка и розмарин във всеки от тях. Обелете картофите и ги нарежете на тънки резени, посолете с половината сол и черен пипер и ги разпределете в тава. Поставете агнешкото месо, отгоре го намажете с меда и поръсете с останалите сол и черен пипер. Печете около 1 час в предварително загрята на 180 градуса фурна, след което намажете месото с половината олио. Продължете да печете, докато месото може лесно да се отдели с вилица. Извадете от фурната и оставете да се охлади около 15 мин., като го покриете с кухненско фолио.
Загрейте в тиган на умерена температура останалото олио, сложете другата част от чесъна и разбърквайте около 30 секунди. Прибавете постепенно почистените и нарязани на едро спанак, киселец и лапад и бъркайте 5-6 мин., докато омекнат. Подправете със сол и черен пипер. Сервирайте нарязаното агнешко месо с картофи и пролетни зеленчуци.

Акацията е известна предимно като ароматно, декоративно растение, но народната медицина го препоръчва и за лечение. У нас виреят няколко вида акация - бяла, жълта, японска.
Бялата акация е висока до 20 метра, със сиво-кафява напукана кора и широка корона. Цветовете й са бели, събрани във висящи гроздовидни съцветия. Плодът й прилича на сплескан боб. За лечение се използват цветовете на бялата акация, когато са още неразтворени. Те трябва да се събират по време на цъфтежа, през май и юни. При откъсване не бива да се мачкат. Сушат се на сенчесто и проветриво място или в сушилня при температура до 40 градуса С. Така преработената билка има бял или слабо жълтеникав цвят. Ако е недосушена, тя потъмнява, почернява и става негодна за лечение. Освен по цвета добре изсушените цветове на акацията се познават по приятния мирис и сладникавия си вкус.
Жълтата акация е
отровна. Освен по жълтите цветове се познава и по височината - достига не повече
от 7 метра. Семената й действат възбуждащо на дишането, а също и на моторните
нерви, като постепенно ги парализират. По тази причина днес растението се
използва само във фармацевтичната промишленост.

Японската акация е висока до 25 м. Има светложълти цветове. Благодарение на богатото си съдържание на веществото рутин изсушената билка намалява чупливостта на капилярните кръвоносни съдове, предпазва от кръвоизливи, има противовъзпалителен ефект.
Листа
Макар и рядко, в народната медицина се използват акациевите листа, които се берат преди цъфтежа, а също и кората на младите клонки. С нея обаче не бива да се провежда самолечение, дори в малки дози. Кората е отровна! С цветовете и листата на бялата акация се лекува упорита кашлица. Те показват още болкоуспокояващо и кръвоспиращо действие. Добре действат при повишената киселинност на стомаха. Народната медицина препоръчва билката при стомашно-чревни проблеми - оригвания, киселини, гадене, болки, повръщане. Заедно с предписаните от лекаря медикаменти тя може да се ползва като допълнителен елемент в терапията на гастрит, язва на стомаха и дванадесетопръстника.
Лечение
С нея се церят още болки в гърлото и главата, повишено кръвно налягане, нередовна менструация, ревматизъм. В повечето случаи това билково лечение е спомагателно, а не основно и трябва да се провежда под лекарско наблюдение. Изключение може да се направи само за меда, получен от цветовете на акацията, която е медоносно растение. При всички случаи акациевият мед укрепва целия организъм и предпазва от заболявания на дихателните пътища и храносмилателната система.
Рецепти
Най-често цветовете на бялата акация се употребяват под форма на запарка. Взема се една супена лъжица ситно нарязана билка и се залива с 400 мл кипяща вода. След като изстине, течността се прецежда. Полученото количество се разделя на три равни части и се приема за един ден, половин час преди хранене. Запарката се употребява и за гаргара.
Ветрило
от краставица в източен стил
Изберете дълги нежни краставици с малко семена. Разрежете ги на две по дължина. Отрежете края под ъгъл. Под същия ъгъл отрежете (не до края) 7-9 много тънки парченца.
Обърнете парчето с кората надолу и изрежете месото на краставицата като започнете от неотрязания край до около 1 сантиметър до втория край. Обърнете обратно и завийте всяко второ парченце навътре. Сложете така получената украса в широк съд с ледена вода за няколко часа.
Кактуси
от моркови
Изчистете млади моркови и разрежете наполовина, ако са много дълги. Сложете в тенджерка с кипяща вода и варете на слаб огън 5 минути. Излейте водата, измийте с течяща вода, докато се изстуди до състояние да може да се държи в ръка. Като използвате резец за чистене на цитросуви плодове, изрежете по цялата дължина вдлъбнати жлебове. Заострете с нож единия край на моркова като молив. С малък остър нож, като държите моркова с острия край надолу изрежете слой като спирала. След три обиколки на спиралата я срежете и започнете нова.
Завийте спиралата така, че да прилича на три сложени едно до друго цветчета. Сложете я във вода, за да не изсъхне. Подходяща е за украса на салати, местни блюда и др.
Мишле от репичка
Изберете кръгла репичка с дълга опашка. Отрежете листата, като оставите част от тях при основата. Отрежете парче от репичката, за да се оформи основата. От друга репичка отрежете парче със същия диаметър - това ще са ушите на мишлето.
Отрежете два процепа отгоре на главата и поставете отрязаните кръгчета за уши. За очи набодете две карамфилчета и мишлето е готово.