АРТСЕДМИЦА

9 май - ден на победата над фашизма

Свещената война роди стихове шедьоври на поетичното слово

Произведенията са обединени от мисълта “Нищо не е забравено, никой не е забравен”

Георги СТОЙКОВ

Величав е погледът на съветския народ и непобедимата Червена армия в тази най-страшна война, непозната в цялата световна история. Поети-бойци, воини-творци, преминали или изгорели през най-страшния ад, създадоха произведения за великата саможертва и ненадминатия героизъм на съветския човек.

Предлаганите стихове са една от хилядите документални страници на съветската поезия. Те са фреска, която ще съхранят вековете. Това са стихове за историческата истина, лишени от всякаква хипербола. Това са творби - безбройни човешки изповеди, пропити с много кръв и сълзи, с благородна мъст, с извисеност на мисълта, с чистотата на съвестта. Всичко това спонтанно роди в първите дни на войната вдъхновени произведения. Поетичният призив на Лебедев-Кумач "Свещенная война", създаден на 22 юни 1941 г., на 23-ти се отпечатва във вестник "Правда", същата нощ се създава музиката и на 24-ти гръмва по безкрайната руска земя:

Вставай, страна огромная,

вставай на смертный бой,

с фашисткой силой темною,

с проклятою ордой!

Пусть ярость благородная

вскипает, как волна!

Идет война народная,

Тематичният подбор на стихотворенията, построен в известна степен на хронологическо и историческо сюжетно развитие за събития и човешки съдби, е изцяло обърнат към нашия ден. С безпределна вяра, воля и красота е излят всеки звук в поетичното слово на съветския човек към заветната цел - победа, всеобщ мир в света! Поетичното умъдрено слово за тези величави събития се раждаше не само от поети, но и от най-обикновени хора и воини, чиито плещи понесоха най-тежкия дял във войната.

Суровият урок на свещената война, създадена в образи и рими, събрани в тези няколко стихотворения, не е само история, но и предупреждение. Произведенията са обединени от една-единствена мисъл: "Никой не е забравен, нищо не е забравено!"

Довиждане, момчета

Връхлетя ни войната, проклетата -

стана тихо нашир и надлъж

и се вдигнаха мигом момчетата,

възмъжали комай изведнъж,

поглед хвърлиха дважди ли, трижди ли

и поеха към бойния ад...

Ах, момчета, момчета, довиждане

и върнете се все пак назад.

Не, високи бъдете и искрени,

не жалете куршум, ни приклад

и недейте се пази. Но искаме

да се върнете все пак назад.

Где са тези, които обичате?

Вместо сватби - земята гори!

Всички рокли на наште момичета

носят техните малки сестри.

Няма как... тътнат тежко ботушите

и зелени пагони плющят.

Зли езици недейте да слушате!

Ще ги викнем след време на съд.

Вие, с дума нелепа обиждани,

уязвявани с присмех злорад...

Ах, момчета мили! Довиждане!

И върнете се все пак назад!

Булат ОКУДЖАВА

Пътят на слънцето

Тръгвам аз на запад. Ти ме кръсти

"слънце мое". Не ридай тогаз!

Като слънцето ще се завръщам

пак на изток в утринния час.

Изтока не съм забравил, скъпа -

чакай ме в уречения ден,

но към изтока обичан пътя

днес през запада върви за мен.

Не мъчи сърцето си със грижи:

идва край на мъка и на мрак.

Слънцето и то към запад слиза,

но на изток се завръща пак!

УЙГУН

Руската бреза

Парче от бомба в утрин ранна

рани високата бреза.

И по кората с прясна рана

потече сок като сълза.

Ехтеше залпът оръдеен

в предутринната синева.

Но защитихме смело нея -

брезата бяла край Москва.

И рано-рано всяка пролет

брезата с дреха от листа

на птиците дарява полет,

а на земята - красота.

И се заклехме оттогава

Да няма димни небеса.

И да плете венец от слава

брезата, руската бреза!

Сергей ВАСИЛЕВ

Върху безименния скат

Горичката под хълма пуши

и залезът гори червен.

От всичко осемнайсет души

сега са само трима с мен.

Какви приятели чудесни

си дадоха живота млад -

там, край селцето неизвестно,

върху безименния скат.

Ракета в тъмното застина,

като звезда в небесен свод.

Такава паметна картина

не се забравя цял живот.

Не се забравя тази ярост,

не се забравя този ад -

там, край селцето непознато,

върху безименния скат.

Под "месершмити" закръжали

край нас бе светло като ден.

Но дружбата ни дава сили

под огъня ожесточен.

И колкото да беше трудно,

ти пак мечта за мирен свят -

там, край селцето непознато

върху безименния скат.

Аз помня бойните другари

и често ги сънувам пак,

землянката с гредите стари

и бора с обгорял клонак.

И си представям, че отново

стоим сред оня огнен ад -

там, край селцето непознато,

върху безименния скат.

Михаил МАТУСОВСКИ

Чакай,

ще се върна аз

Чакай, ще се върна аз,

само чакай ти,

чакай, дъжд ли в тъмен час

вънка заплющи,

чакай, студ ли свий свиреп,

чакай в летен ден,

чакай и когато с теб

друг не чака мен.

Чакай и когато спрат

моите писма,

всички да се уморят,

чакай ме сама.

Чакай, ще се върна аз,

да те не смути,

някой каже ли у нас:

"Забрави го ти!"

Мама мъртъв да ме знай,

брат ми поглед свел,

и другарите накрай,

всеки чаша взел,

край камината, що грей,

да ме поменат...

Чакай, ще се върна аз,

злата смърт надвил,

и ще чуеш ти тогаз:

"Той щастливец бил!"

Никой друг не издържа,

не повярва, виж -

с чакането си можа

ти да ме спасиш.

Как смъртта не ме смути,

знаем двама тук -

просто чакаше ме ти

както никой друг.

Константин СИМОНОВ

Цветя върху камък

Ти пишеш ми с мъка и тревога,

че разстоянието между нас расте,

че стават все по-кратки и по- строги

набързо писаните ми писма до теб.

Че нощите са глухи, дните - вяли

и в мрака размислите нямат край.

Че във една тъй тягостна раздяла

сърцата мъжки стават камък май.

Ти спомняш си Урал, нали, любима?

И пролетните дни си спомняш ти?

И как се радвахме на цвете синьо,

което върху камъка цъфти?

То имаше стебла като въжета,

изпечени от зной и ветрове.

Но със красиви дъхави цветчета

цъфтяха нежните му цветове.

Ако сърцето ми на камък стане

от нескончаемите боеве,

тогава моята любов голяма

над камъка ще люшне цветове.

Мусай КАРИМ

Жерави

Понякога си мисля, че бойците -

над чиито гробове трева расте -

в земята родна не лежат зарити,

а в жерави превърнати са те.

И от тогава все летят в небето

и ни зоват с протяжния си вик.

Затуй ли често с болка на сърцето

се взираме в простора в тъжен миг?

От залезното зарево огрени,

аз гледам жеравите как летят

един зад друг в небето наредени,

тъй както в пътя хората вървят.

Лети на жеравите клина морен -

приятели, другари, брат рожден.

И в него празно място виждам горе.

Определено може би за мен!

Ще дойде ден - със жеравното ято

ще се зарея в залезния час

и тъй на близките си по земята

ще се обаждам от небето аз.

Расул ГАМЗАТОВ

Двайсет милиона

Известни, неизвестни, в небосклона

на тези и на всички времена,

това сме ние - двайсет милиона

убити във голямата война.

Но няма с ветровете да отплуват

чертите ни - с младенчески лица,

жените ни все още ни сънуват,

а майките ни - и като деца.

И ние в най-великия от дните,

в звъна на празника, без дъх и глас

напускаме студените гранити

и сядаме невидими до вас.

Еднакви като медала бронзов

след нас отлят, при свойте знамена

сме пак онези двайсет милиона

на мъртвите от страшната война.

Проблесне слънце, облаци ни скрият,

и в сините небесни висини

небесните камбани бавно бият

и звън венчален в синьото звъни.

Отписани по книга, зачертани,

нас нека живи ни брои врагът,

че мъртвите със живите ще станат,

ако за бой тръбите протръбят!

Превод: Найден Вълчев

227 съветски фронтоваци и четирима американци лежат на видинска земя

Теменужка ИЛИЕВА

Всяка година на 9 май в Кула организират вълнуващо тържество по случай годишнината от победата над хитлеро-фашизма . В Кула не можеш да кажеш, че Девети май е Ден на Европа. За местното население той е исторически ден. Малко известно е, но граничният град през 1944 г. е бил превзет от германски части, които се изтеглят от Гърция и създават в района на близките сръбски градове Зайчар - Неготин своя отбранителна линия срещу настъпващата Червена армия. На 14 - 15 септември във Видин пристигат първите й ешелони. За подготовката на Белградската операция в града отсяда и щабът на Трети украински фронт начело с маршал Толбухин. И докато във Видин посрещат войниците, в Кула отеква ехото от бомбите и воят на самолетите.

С полевите болници на съветските военни части във Видин пристигат и много ранени воини, които умират на наша земя. Други са върнати от фронтовата линия на пътя към Белград и са погребани в Кула и Брегово. 151 оставят кости във Видин, 64 - в Кула и 12 - в Брегово.

Видинското гробище със скромен паметник е изградено през есента на 1944 г. Организацията била поверена на майор Фирсов от щаба на маршал Толбухин, а строителните работи са извършени от техническото отделение на видинската градска управа. На гробището усърдно работят италиански майстори, освободени за целта от пленнически лагер в отсрещния румънски град Калафат. Ръководството поел италианският подофицер Нино Балбусеро. Открито е през януари 1945 г. През годините скромните плочи на войниците, сержантите и офицерите никога не са оставали без цветя - близки на убитите идват във Видин, за да видят къде са погребани синовете и братята им. Носят родна пръст, цветя. В последно време паметниците остават самотни - майките отдавна са се преселили на оня свят, остарели са братята и сестрите. В гробището бе преместен и бюст- паметникът на маршал Толбухин, който до 1990 г. стоеше в началото на парк с неговото име. Сега паркът се казва “Владикина бахча”, а маршалът се пресели при своите войници.

Паметник на съветския войник има и в Кула, и в Брегово. На 6 км от Кула по пътя за Сърбия стои и монументът “Катюша”. Реактивната гвардейска установка е поставена там, където е била огневата й позиция в началото на октомври 1944 г. Участвала е в боевете на Трети украински фронт в Белградската настъпателна операция.

Паметниците оживяват около 9 май, когато при тях се събират деца и възрастни. Все още има и живи свидетели на събитията, има хора, които пазят спомени за преминаващите съветски войници. И ги почитат с добри думи и цветя.

Преди две години в Кула бе открита и паметна плоча на загинали четирима американски летци. Те били свалени от германски изтребители на път за Румъния. Признателното население не оставя и тази плоча без цветя на 9 май.

“Любов по френски” провокира и забавлява на плевенска сцена

Мая ПАСКОВА

"Любов по френски" от Марк Камолети е най-новата постановка, която се завъртя на сцената на ДКТ "Иван Радоев". Комедия, съвременна, хубава за актьорите и за публиката, нещо леко и забавно, определя жанра режисьорът Димо Дешев. Но не и без послание - каквото и да правиш, най-важното е домашното огнище и семейните ценности. Сатиричните моменти са малко, по-скоро това е комедия на характерите и ситуациите - няколко души, които се оплитат в изневери, но в крайна сметка се връщат при половинките си. Заглавието безспорно е провокативно и комерсиално - а, тук ще има нещо. И то има, но нещото не е цинизъм, подчертава режисьорът. Целта не преследва нищо друго освен връщането на публиката в залата и пълният й релакс и откъсване от проблемите на ежедневието. Не си поставяме големи цели, като да завладеем и смаем света, казва Дешев. И отбелязва чудесния факт, че на първото представление е имало и много млади хора, 14 - 15 годишни, които са се забавлявали като на рок концерт и са звънели на приятелите си по телефоните, за да им разкажат къде са били. Хубавото е, че децата, дори когато първия път отиват по задължение на театър, разбират, че това е едно приятно място, където могат да се забавляват, казва режисьорът. Естетичният и дидактичният момент ще дойдат от самосебе си.