ПРАКТИЧНО
Ренесансовите творци са я асоциирали с живот, тълкувателите на Библията - с Господ, а ние сме я приели за даденост.
Тя обаче нетърпеливо и нахално опитва да си пробие място като един от водещите компоненти, допринасящи за визията и хармонията в интериора на дома. И май успява...
В началото светлината е била възприемана единствено спрямо практичната й функция, а именно - да свети. Днес хората се стремят към друго. Те са я интегрирали във вътрешния дизайн и искат от нея да изказва определено послание. Осветлението придобива нова осанка. То вече е финалният щрих, който дооформя вътрешния дизайн. По-претенциозно и капризно, то търси алтернативни проявления. Скучната традиционна електрическа крушка се преражда в нова светлина и форма, облечена в причудливи нощни лампи, полилеи, аплици. И като един истински дизайнер, тя избира все по-висококачествени материи.
Правилният подбор на декоративни светлини за различните помещения, тяхното разположение вътре и подходящото аранжиране на самата струя светлина може да преобрази до неузнаваемост дома ви. Никой не подозира какъв характер има светлината. Тя може да превърне и най-скучната стая във феерична приказка.
Пазарът буквално е залят от декоративни лампи. Да изберете подходящите, които съчетават в себе си и декорация и функционалност, е нелека задача. Ето няколко съвета при избора:
- Когато избирате лампа за дома си, винаги взимайте в предвид с каква функция искате да я нагърбите. Има лампи, чиято функция е декоративна и такива, които просто светят силно. Така че бъдете нащрек какво искате и винаги питайте преди да купите.
- Внимателни при избора бъдете и дали осветителното тяло ще пасва на цвета, вътрешния интериор на стаята и къде ще е уместно да се монтира.
- Планирайте идеите си преди да тръгнете да търсите "нещото“, което ще ви допадне. Така ще имате предположението какво точно искате и ще си спестите часове обикаляне в търсене.
- Съществува опасност в един момент толкова да се отплеснете в търсенето на перфектната лампа, че да забравите основната й идея, а именно да осветява стаята. Колкото и пищен да е вътрешният дизайн на помещенията ви, ако не го облеете с необходимата доза светлина, целият ефект ще се изгуби.
- Ако това, което искате, го няма в магазините, поръчайте си изработката му по собствен модел. Така ще бъдете наистина уникални. Не правете компромис с вкуса си.
- Лампите, които разпръскват директно силна светлина в стаята, може да дразнят прекалено много очите ви. Следователно препоръчителни са отразяващи модели.
- Лампите с вграден регулатор и опция за настройка спрямо настроението на хората са последната приумица в модните тенденции за дома.
Всички, които са с убеждението, че чаша чай действа най-добре на повишеното им кръвно налягане, са в грешка - парче шоколад е далеч по-ефективно, твърдят немски учени. Всяка храна, богата на какао, намалява кръвното толкова, колкото чаша зелен или черен чай не биха могли, сочат те в публикация за свое изследване. Резултатите от него показват, че какаото намалява риска от сърдечен удар и други сърдечно-съдови проблеми с 10 - 20%.
И какаото и чаят съдържат полифеноли - клас химични вещества, за които е известно, че се отразяват благотворно на сърдечно-съдовата система. В какаото обаче полифенолите са от различен тип - процианиди, които са по-ефективни.
Полифеноли се съдържат и в плодовете и зеленчуците. Затова в момента най-популярната препоръка към хората със сърдечно-съдови проблеми е да употребяват по-големи количества именно от тях. Какаото обаче е по-богато на тези вещества и е доста по-ефективно, твърдят немските учени и предупреждават: “Не посягайте към всяко парче шоколад - само тъмният би свършил необходимото. Останалите видове съдържат твърде малко какао и твърде много захар или нейни изкуствени заместители”.
Знаете ли как се гледат ягоди? Има видове за всеки сезон и за всеки район. Някои дават плод през пролетта, други - през лятото. Има и видове, които не се влияят от количеството слънчева светлина на ден и зреят целогодишно. Те дават обикновено две реколти - една през юни и втора - по-слаба, през есента. Понякога дават плод и през лятото, ако температурите не са много високи.
Ягодите се засаждат рано напролет. Те изискват слънчево, защитено от вятъра място, и добре отцеждаща се почва, прекопана задължително на дълбочина 25 - 30 см и обогатена с тор. Мястото трябва да е почистено от плевели, защото те ще задушат младите растения и ще намалят реколтата.
За да дадат ягодите едри плодове ги засадете в лехи, между които има поне 30 см и разстояние между отделните корени - 45 см. Дупката трябва да е достатъчно голяма, за да се разпрострат корените и достатъчно дълбока, за да стигне пръстта средата на короната. Притиснете леко почвата наоколо и веднага полейте.
Първата година почистете всички цветове. Така ягодите ще се развият шеметно и ще дадат много плод на следващата година.
Избягвайте преполиването, след като веднъж растенията са образували плод. Калта около тях може да доведе до загниването им. По-добре поливайте по-рядко и обилно, отколкото често и по малко. Добре е често да прекопавате пръстта между отделните растения и между редовете.
Плодовете на ягодите се берат веднага след като са добре узрели, за да не загниват по растението. След като оберете вашите ягоди, ги почистете от изсъхналите листа, за да достига слънцето центъра на короната - важно за добра следваща реколта. Подхранете растенията и ги полейте.
Проблем за вашите ягоди често са плужеци и охлюви. Можете да използвате следната хитрост - оставете буркан с бира около лехата през нощта и привлечени, вредителите ще се удавят в нея. Ягодите трябва да се пазят и от нашествия на птици. Можете да ги защитите с мрежа.
През есента (края на ноември) покрийте леглата на ягодите със слой слама, лека органична тор или борови иглички, за да ги предпазите от замръзване през зимата. Когато времето се затопли продължително, махнете сламата, като оставите малко между редовете, за да предотвратите развитието на плевели и да задържите влагата в почвата.
Пресаждането на ягодите става обикновено на 3 - 4 години. Леглата на ягодите се подновяват на около 2 години.
Ягодите се размножават лесно чрез разделяне. В сезона на активен растеж образуват ластари по повърхността на почвата. Те могат да бъдат отделени от растението майка през юни - юли.
Папратите са чудесно допълнение за всеки дом или офис. Те са много популярни поради факта, че не изискват много грижи и имат нужда от малко светлина. Папратите с по-груби листа се справят по-добре в домашни условия. За тези с по-фини, деликатни листа, са нужни специални грижи - те растат най-добре във влажни и тъмни като цяло помещения (банята например) или в терариум. Повечето видове папрат предпочитат умерена, недиректна слънчева светлина (мястото у дома е северният прозорец). Идеалната дневна температура е 15 - 20 градуса.
Обикновено въздухът у дома не е достатъчно влажен за папратите. Добър вариант е саксията да се постави в друг контейнер, в който има сфагнов мъх, който се поддържа влажен. Другият начин е внимателно да опръсквате цялото растение от време на време, особено през зимата, когато са включени нагревателните уреди.
Всички папрати се нуждаят от голямо количество вода, някои повече, други по-малко. Не бива да се допуска пълно изсушаване на почвата, нито нейното подгизване. Почвата за папратите е задължително добре отцеждаща се.
Папратите се торят от началото на пролетта до началото на есента, като най-добре е това да става с течен тор. Ако торта е прекалено силна, листата лесно изгарят.
Най-резултатният метод за размножаване на папратите е чрез разделяне. Пресаждане на големите растения се прави рано напролет в смес от равни части почвена смес за стайни цветя и торф. Папратите са много чувствителни на пипане - добре е саксията да бъде поставена на място, през което не минават много хора.
Основните проблеми при папратите, отглеждани у дома, са загниване на корените, поради недостатъчно добре отцеждаща се почва или преполиване, както и рядко тези, свързани с вредители - най-често акари. Ако папратите започнат да покафеняват, това означава, че въздухът в помещението е много сух. Това важи най-вече за видовете с по-фини листа.
Морската сол е естествен природен продукт. В нея се съдържат повече от сто минерални вещества, състоящи се от над 80 химични елемента. И нито един от тях не е добавен изкуствено. Морската сол притежава много полезни свойства. Доказано е, че тя поддържа функциите на човешкия организъм, като укрепва имунната система, стабилизира сърдечния ритъм и регулира кръвното налягане. Морската сол е подходяща и за диабетиците, защото регулира нивото на захарта в кръвта. Освен това тя е нужна и за нормалната работа на храносмилателния тракт.
Тя е и отличен антихистамин - облекчава и дори лекува някои заболявания на носа. Помага при мускулни спазми. Полезна е и за астматиците, тъй като прочиства белите дробове от слуз и храчки. Освен това укрепва и структурата на костите.
Морската сол се използва и в козметиката. Разбира се, нейното основно действащо вещество е натриевият хлорид, който се е използвал още в античността като средство за подмладяване на кожата и подобряване на обмяната на веществата. Оттогава датира и използването на морски соли във ваната. Смята се, че за да подействат те, продължителността на ваната трябва да бъде поне половин час, при температура на водата от 35 до 40 градуса. За постигане на желания ефект ваната трябва да е ежедневие поне 10 - 15 пъти - последователно всеки ден или през ден.
Някои наблюдения показват, че морската сол намалява и целулита, защото спомага за извеждането на шлаката, без да изсушава кожата.
Продукти: 500 г брашно, 20 г прясна мая, 1 ч. л. захар, 1 ч. л. сол, 50 мл топла вода, 200 г кисело мляко.
Начин на приготвяне: Маята заедно със захарта се размива в 50 мл топла вода и се оставя на топло, докато сместа започне да образува пяна. Брашното се пресява в подходящ съд, смесва се със солта и в средата му се прави кладенче. Добавя се бухналата мая и се замесва тесто, като постепено се прибавя и киселото мляко. Меси се 10 минути върху набрашнена повърхност. Тестото трябва да бъде меко, без да лепне по ръцете. Поставя се в намаслена тава и се покрива с намаслено фолио.
Оставя се на топло за 30 минути или докато увеличи обема си. Втасалото тесто се поставя върху набрашнена повърхност. Разделя се на 8 парчета.
Всяко парче се разточва на питка с кръгла (овална) форма с диаметър 15 см. Питките се нареждат в намазана с мазнина и поръсена с брашно тава. Оставят се да престоят 10 минути. Пекат се в предварително загрята фурна на 220 градуса за 20 минути. Готовите питки се охлаждат върху метална скара. След като изстинат, се цепват по дължината и се пълнят с плънка по избор.
Продукти: 1 консерва (425 г) бял фасул, 2 скилидки чесън, 2 с. л. лимонов сок, 5 с. л. зехтин, шепа листа магданоз, 1/4 ч. л. смлян кимион, сол, смлян черен пипер.
Начин на приготвяне: Фасулът се отцежда и се измива под течаща вода. Слага се в каната на кухненския комбайн (блендер) заедно с останалите продукти. Съставките се разбиват до хомогенна маса. Посолява се на вкус и се подправя със смлян черен пипер. Дипът се охлажда най-малко 30 минути в хладилника преди сервиване. Разпределя се в купи и се поднася с прясна пита или с чипс от пита (нарязва се на резени и се запича във фурната на 200 градуса за 10 - 12 минути).
Продукти: 125 мл соев сос, 125 г кафява захар, 2 с. л. бял винен оцет, 5 - 6 см парче джинджифил, 5 - 6 скилидки чесън, 16 броя пилешки крилца.
Начин на приготвяне: Джинджифилът се обелва и се настъргва, а чесънът се пресова. Всички продукти се смесват в голяма купа. Добавят се пилешките крилца. Купата се покрива и се оставя минимум за 1 час (най-добре от предната вечер). Фурната се загрява до 200 градуса. Пилешките крилца се изваждат от маринатата и се нареждат в огнеупорна тава. Пекат се 25 - 30 минути или до готовност. През това време останалата марината се прецежда и се довежда до кипване в малка тенджерка. Оставя се да ври няколко минути. Пилешките крилца се сервират с получения сос.