Днес е много по-тарикатско да се крадат пари от европейски програми

ДДС-делата още не са приключили, но вече като че ли са само част от пейзажа на българския преход. При положение, че днес може да се крадат средства от европейски програми и фондове, да се взимат пари като субсидии само с едно заключение, че много си пострадал от сушата и кишата, да се теглят левове по проект за дейност, каквато нямаш, е къде-къде по-модерно и сигурно. А и данъчната система днес не е така лесно пробиваема, както преди 5 - 6 години. И затова сякаш ДДС-измамите изглеждат забравени. Има обаче десетки дела, които още се "влачат" по съдебни инстанции заради огромния обем материали, с които се работи, докато вината на обвиняемите бъде доказана.

В Плевен най-голям брой дела за икономически престъпления, разгледани и приключили през последната година в Окръжния съд, са тези за източване на ДДС. Типичен случай за укриване на данъчни задължения в особено големи размери, дължим ДДС в размер на 1 374 186 лв. се гледа в момента в съда. Подсъдимите Зоя Манасиева и съучастникът й Георги Костов само за седем месеца през 2001 г. в Долна Митрополия са източили въпросната сума. За да прикрият престъплението си те водили счетоводна отчетност с невярно съдържание и ползвали фалшиви документи.

Подобно е делото, водено срещу Мирослав Тодоров от Плевен, който пък само за месец през 2001 г. избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 115 269 лв., като попълнил неверни данни в данъчните декларации. Неговата съучастничка Мария Цветкова пък ощетила държавата със 106 651 лв.

Зад решетките

за злоупотреба

с власт

и стопански престъпления може да отидат бившите шефове на оръжейното дружество “Бета” в Червен бряг, още три дела по подобни обвинения разглежда в момента Окръжният съд в Плевен.

На подсъдимата скамейка застана бившият шеф на “Напоителни системи” в Плевен Румен Маринчев, който с цел да набави за себе си и за приближен му едноличен търговец имотни облаги нанесъл щети на дружеството в размер на близо 30 хил. лева.

Закона за обществените поръчки погазил пък бившият шеф на затвора в Белене Емил Динков. През 2000 г. той предпочел близка до него фирма, след конкурс за авиационна услуга “торене и пръскане с хербициди на есенниците”. Така нанесъл на затвора в Белене щета за близо 9 хил. лева, е записано в обвинителния акт.

Статистиката показва, че през 2007 г. в Окръжния съд в Плевен за документна измама са разгледани две дела от предходната година, едното е приключило с присъда, а другото е висящо. Осъдено е едно лице на 3 години зад решетките.

За престъпления против паричната и кредитната система на страната за същия период са разгледани 4 дела, едно е приключило с присъда, едно е прекратено, по друго е сключено споразумение.

Две лица са осъдени на лишаване от свобода, показват данните.

Общо 23 дела за укриване или неплащане на данъци са нищили плевенските магистрати през миналата година. От тях 8 са приключили с присъда, 3 дела са прекратени, а едно е завършило със споразумение. Осъдени са 14 лица, лишаване от свобода условно са получили 9 от тях, а на останалите са наложени други наказания, включително и пробация.

Във Видин

още се точи дело

за ДДС-измама срещу Мариян Илиев, който е обвинен, че чрез фалшиви фактури се е опитал да получи от хазната данък в размер на 65 108 лв. Обвинен е заедно с Иван Янакиев - негов съучастник в документните шашми. Той подписвал фактурите от името на фирма “Таня”, с които Илиев трябвало да си връща ДДС-то.

Цар от ДДС-времената във Видин обаче си остава шофьорът на видинската фирма “Бугати” Чавдар Цеков. Той успял преди пет години да бъде хем шофьор във Видин, хем собственик и управител на две фирми във Велинград - “ЕТ - Чавдар Цеков” и “Антик интернешинъл 2000” ЕООД. Първата имала за предмет на дейност транспортни услуги, а втората - посредничество при търговия с мебели, стоки за бита и метали. Сръчният водач смогвал да сключва на месец по 50 - 60 сделки с по над 50 фирми. С фактурите с лекота тегли 4,2 млн. лв. ДДС. При проверка на данъчните служби във Велинград станало ясно, че той не води счетоводни регистри и няма никаква документация. Полицията е изяснила, че нито една от сделките му - стотици на брой, не е реална, а фирмите от фактурите му са фантоми. Цеков попълвал фактурите, а роми от Видин му се подписвали срещу някой лев за партньори.

В справките на икономическа полиция обаче този род престъпления не намаляват. През 2006 са били 391, през 2007 - 386. През 2006 документните измами са били 66 броя, а през миналата година - 162. След престъпленията срещу паричната и кредитната система се нареждат

измамите при

покупко-продажба

на земеделски

земи,

твърдят икономически полицаи. Непотърсени от никого ниви се продават като собствени, дори съдията от Районния съд в Белоградчик Ирена Иванова бе засечена в схема за търговия с такива земи. Съдийката бе отстранена от поста си, но стана адвокат и дело срещу нея още не е обявено. Както се казва, и държавата си има схема - колкото по-бавно, толкова по-добре. Но не за държавата.

Делото "Тонков” във Велико Търново е първото в България с осъдителна присъда за данъчно престъпление. Нашумял с присвоените 3,4 млн. лв., върнати му от държавата под формата на внесено ДДС, великотърновецът Петър Тонков бе осъден от местния окръжен съд на пет години лишаване от свобода и да заплати 12 000 лв. в полза на държавата.

Че Тонков е нарушавал закона и е теглил неправомерно ДДС, е доказано от съдебната инстанция и прокуратурата. Използвани са оригиналните документи - фактури и данъчни декларации, под които стои именно подписът на Петър Тонков, потвърдено от графологична експертиза. Той е използвал не само “традиционните” фалшиви документи, издадени на името на несъществуващи дружества, но и фактури менте на съвсем реални фирми, чиито собственици и управители въобще не го познават и никога не са правили сделки с него. Престъплението било извършено в периода от януари 1998 г. до февруари 2002 г. Подсъдимият Тонков подал в Данъчното декларации за реализирани сделки за стотици хиляди левове на две свои фирми с различни земеделски кооперации от цялата страна. На практика обаче ръководствата на кооперациите

никога не били

виждали своя

бизнес партньор.

Разплитането на случая започва през 2003 г., когато при проверка на хасковска фирма по сигнал за ДДС-измама местни данъчни стигат чак до земеделска кооперация “Надежда 93” в свищовското село Българско Сливово. Официално тази кооперация е продала на “Тонков груп” ЕООД царевица, лозички, едър рогат добитък и свине на обща стойност 82 296 лв., които търновският бизнесмен е препродал на хасковските си контрагенти, без да спечели и стотинка от сделката. А член-кооператорите от Българско Сливово въобще не са виждали, нито познават Петър Тонков. Фактурата, с която е осчетоводена покупко-продажбата, е била абсолютно фалшива. А печалбата на “бизнесмена” от Велико Търново е 16 459 лв. неправомерно възстановен ДДС.

И така лека-полека докато се намерят и други фалшиви документи и сделки около Петър Тонков, та се стигне до рекордните 3,4 млн. лв. Според юристи и запознати по веригата за ДДС измамата е имало и други по-големи и по-малки "риби". Основният Тонков обаче е подсъдим. Топдедесарят обжалва присъдата на окръжния съд пред Великотърновския апелативен съд и все още чака решение. Смята, че ще бъде оневинен. Екип на "BG Север"

Момчил ИВАНОВ

Дело срещу бившия съдия-изпълнител от Плевен Ивайло Ценкулов започна в Окръжния съд в Монтана. Ценкулов е обвинен, че е наложил запор на имущество на рафинерията “Плама” по искане на един от кредиторите й без да уведоми длъжника и да му даде възможност за доброволно погасяване на задълженията. Според прокуратурата по този начин се е стигнало до спиране на производството в “Плама” и до фалит на рафинерията. Делото е трябвало да бъде разгледано в Плевен, но поради отводи на съдиите от Окръжния съд е преместено в Монтана. То се гледа за втори път в Монтана. При първото разглеждане Ценкулов бе осъден на шест месеца пробация, но Апелативният съд в София отмени присъдата и върна делото за ново разглеждане заради процесуални нарушения - прокурор Искра Ганева от Плевен се явила, без да е командирована от Върховна прокуратура.

На първото заседание бяха разпитани 7 свидетели, сред които известният финансист Емил Хърсев. През периода 1998 - 2000 г. той бил агент на австрийската банка "Центрум Вексел кредит банк", която била един от кредиторите на “Плама”. По нейно искане през 1999 г. съдия-изпълнител Ивайло Ценкулов наложил забрана за ползване на горива и материални активи. В началото на 2000 г. Ценкулов бил уволнен като съдия и предаден на съд по обвинение в длъжностно престъпление.

Пред наш репортер в Монтана Ивайло Ценкулов заяви, че процесът срещу него е скалъпен, за да има изкупителна жертва за фалита на рафинерията. Той смята, че е постъпил правилно като е наложил запор на активи на “Плама”. Ценкулов твърди, че рафинерията била източена от международна икономическа групировка, съставена от офшорни фирми, регистрирани на острови в океана. Става въпрос за групировката, приватизирала “Плама” преди фалита й, заяви бившият съдия-изпълнител. Той съобщи, че същата групировка в момента води дело срещу България в арбитражен съд във Вашингтон с искане да получи 250 млн. долара неустойки за фалита на “Плама”. Заради това дело било нужно в България да има висящ съдебен процес срещу някого, който да е виновен за спирането и фалита на рафинерията. Делото срещу Ценкулов ще продължи в Монтана на 28 май с разпит на още свидетели.

Двамата изгорели в скандал с дивиденти от таксита

Поля ТОМОВА

Полицаят от Второ РПУ Мариан Бунев и гардът от “Плевен секюрити груп” Венцислав Георгиев отиват на съд заради отвличане и отнемане на имущество. Обвинителният акт е внесен в Районен съд - Плевен. Според него на 24 април миналата година двамата “противозаконно лишили от свобода” Калоян Чинков. В същия ден отнели и "Ауди 80". Месеци по-рано пък Бунев и Георгиев проникнали в апартамент на квартал “Дружба”, собственост на Николай Динков, и буквално изнесли цялото налично имущество. Срещу полицая и гарда са подвигнати обвинения за незаконно задържане, грабеж и кражба. Подсъдим в процеса е и собственикът на автокъща в Плевен Кенан Ахмедов, който продал "Ауди"-то с фалшиви документи.

Оказва се, че Николай Динков е бивш колега на Бунев. Той завлякъл с пари него, Георгиев и може би още десетки полицаи. В прокуратурата има множество преписки и сигнали от измамени от Динков служители на МВР. От всички тях Динков взел пари, като им обещал дивиденти от таксиметровата си фирма “Експрес такси”. Трудно е да се потвърди, че служителите на реда действително са получили дивиденти, още повече, че те нямат право да участват в подобен бизнес. Динков искал и получил парите като заеми. Говори се за сумата от над 80 хиляди лева и 17 хиляди евро.

Бизнесът на Николай Динков обаче не потръгнал и той фалирал. След банкрута избягал в Италия. Така всички, които са му давали пари назаем, увиснали с кредити по банки. Изпълнителни листове има срещу много от полицаите. След като преписките и сигналите до съда не дали резултат, Бунев и Георгиев решили да се заемат сами с длъжника. Така те отвлекли шурея на Динков - Калоян Чинков. Двамата се опитали да вкарат шурея в служебна кола на “Плевен секюрити груп”, но той се изплъзнал и избягал. Тогава Бунев и Георгиев взели колата му и я продали в автокъща. Обадили се на бащата на Динков и взели ключа от апартамента в ж. к. “Дружба”. Оттам изнесли буквално всичко - от холовата гарнитура до бижутата. Общата сума на вещите, изнесени от апартамента, е 8 815 лв., сочи обвинителният акт.

Този скандал предизвика мнобройни коментари, дори груба манипулация и лъжи. Някои медии се опитаха и свързаха случая със самоубийствата на полицаи от Второ РПУ, които също били участвали в схемата и посегнали на живота си, след като задлъжнели. Зам.-окръжният прокурор Валери Мирчев обаче категорично заяви, че самоубийствата нямат връзка със скандала. Наистина много от полицаите, включително и някои от загиналите, имат кредити към банки. Това обаче не е основание да се търси връзка между самоубийствата и този случай, смята магистратът. Според замесените в скандала се стигнало до абсурдната ситуация длъжникът Николай Динков да съди хората, които е измамил.

Парадокс

Симеон НИКОЛОВ

Дело за подбуждане на расова омраза по време на местните избори през миналата година започна в Районния съд в Берковица. Подсъдим е 50-годишният ром Цветан Петков от планинския град. Той е обвинен по член 162 алинея 1 от НК, който предвижда затвор до 3 години. Районната прокуратура в Берковица твърди, че преди втория тур на местните избори на 2 ноември 2007 г. Петков е раздавал в ромския квартал на Берковица “Раковица” листовки, чието съдържание подбуждало расова омраза. В листовките ромите били призовавани да гласуват за кандидата Милчо Доцов, отпечатан бил и неговия лик. В тях пишело: “Нима ще гласувате за Иван Веселинов, който е заедно с “Атака”, чийто лидер Волен Сидеров иска да ви изселва и да ви вари на сапун?”. От щаба на Милчо Доцов, който спечели изборите и в момента е кмет на община Берковица, отричат да имат нещо общо с въпросните листовки.

Като частен обвинител в процеса бе конституиран лидерът на партия “Атака” Волен Сидеров. Той не се яви лично, но адвокатът му Антон Сираков предяви граждански иск за нанесени неимуществени вреди на стойност 1 лев. Сираков заяви, че клиентът му се чувства засегнат, тъй като той никога не е заявявал, че ще вари ромите на сапун или ще ги изселва от страната. Сираков попита обвиняемия Цветан Петков от къде е взел листовката, но той отказа да отговори. Насрочено бе следващо заседание за 16 май, когато ще бъдат разпитани още свидетели.

Милчо Доцов достигна до балотажа като независим кандидат, подкрепен от сформирана от него местна партия “С Милчо Доцов за община Берковица". Иван Веселинов също бе независим кандидат, който получи подкрепата на БСП, ГЕРБ, “Атака”, СДС, ДСБ, ”Радикали” и други партии. Доцов спечели с 1 400 гласа повече и в момента кара втори мандат като кмет. Според него листовките били провокация от страна на опонентите му.