АРТСЕДМИЦА

CNN отразява изложба на Педро

Художникът Петър Мичев ще покаже 15 свои картини в румънския град Сибиу

Дарина БОГДАНОВА

Изложба на известния плевенски художник Петър Мичев - Педро ще бъде отразена от телевизионния канал CNN, съобщи специално за "BG Север" живописецът. Той ще покаже 15 свои картини в румънския град Сибиу от 22 юли до 12 август.

Най-известният беглец от Плевен, както Педро сам се определя, чукна 52 години в Деня на Европа - 9 май. Дни преди да завихри бурен купон с приятели за личния си празник, той довери само на "BG Север", че си пожелава една по-мързелива година, с по-малко работа, за да може да ходи за риба.

Това обаче явно няма да стане, тъй като го чака много работа. Преди експозицията в Сибиу, която се организира на много високо ниво от офиса на ЮНЕСКО в Италия, в края на май Петър Мичев ще подреди 25 платна в елитната галерия "Еdition 88" в Люксембург. И тази изява е много престижна, като се има предвид, че за 22-годишното си съществуване галерията е представила само трима българи - варналиите Милко Божков и Стоимен Стоилов и Стоян Цанев от Бургас.

Педро вече е добре познат и в Турция. Наскоро завърши участието му в Европейския панаир на галериите в Анкара. Там той беше представен от известната пловдивска галерия "Жорж Папазов". Платната на одумвания от години в Плевен творец стояли редом с творби на едни от най-известните български художници - пловдивския творец Васил Стоев и столичния автор Михаил Лалов. И осемте показани работи на Педро намерили своите ценители, а две от тях били продадени още преди откриването на изложбата. Това е фурор за българското изобразително изкуство, а не лично за мен, коментира успеха си Мичев. В събитието, събрало топгалерии от Германия, Австрия, Швейцария, Франция и др. държави, плевенчанинът се включил с 15 свои работи и получил покана за самостоятелна изложба с 50 картини догодина, което е огромен комплимент към него. Интересът на южната ни съседка към колорита на плевенския автор се ражда, след като турският консул е впечатлен от миналогодишната самостоятелна изложба на художника в Пловдив. Представените платна предизвикали фурор сред 300-та специални гости на откриването, въпреки че в града със 700 изящници трудно можело да изненадаш някого, не скри Педро.

Освен в експозиции, той планира да се включи и в няколко пленера по живопис тази година. Първият ще е в Царево, близо до Бургас. В творческата работилница през годините са били канени само големи имена на българското изобразително изкуство като Светлин Русев, настоящият председател на Съюза на българските художници проф. Ивайло Мирчев, Васил Стоев и др. От Царево Педро се отправя за гр. Калиманещи, родното място на великия скулптор Константин Бранкузи, където е поканен заедно с над 20 художници от различни държави. От 24 юни до 10 юли пък ще рисува на международен пленер в Преспа, Гърция. Миналата година бях там, всеки автор остави по една работа, а парите отидоха за консервация и реставрация на базиликата "Свети Ахилий", в която са открити костите на цар Самуил, информира Мичев.

Заради многото си изяви зад граница заслужилият гражданин на Плевен почти няма да се завърти по родните места, нито ще прави изложба тук. Имал предложение от Никола Попов да покаже няколко неща в "Галерия 13" за 24 май, но не знае дали ще се раелизира. Недолюбваният от много местни творци художник не скри, че е разочарован от сгромолясването на идеята му за създаване на Първа частна кооперативна галерия "10+" в България. Въпреки че с ентусиазма си и вложените финансови средства успя да увлече не малко местни изящници, чудесното му хрумване просъществува точно 7 месеца във фоайето на драматичния театър. Основната причина за краха на експеримента били междуличностни конфликти. Имах доброто намерение да направя нещо за града си, вложих много пари в тази авантюра, но нищо не се получи, разказва с неохота художникът. Според него е парадоксално в града, който е родил едни от най-големите български таланти, да няма ценители на тези таланти.

Следвайки сентенциите "Любов с любов се лекува" и "Времето лекува", Педро явно е успял да надмогне личностната си криза, която донесе от Щатите в родния Плевен преди повече от две години. Творците превръщат своята ярост и страдание в красиви кристали, в неща, които са полезни за хората, обобщава той.

Ами сега?

“Съгласие” спечели делото във ВАС, до 3 години затвор грози общинари

Мая ПАСКОВА

"Читалище "Съгласие" води поредица съдебни дела срещу решенията на комисиите по разпределение на годишните субсидии на читалищата за 2006 и 2007 год., някои от които не са приключили, други тепърва са насрочени. Община Плевен ще се съобрази изцяло с решенията на съда, когато те станат факт". Цитатът е от пресцентъра на община Плевен, а поводът е срещата на работещите във въпросното читалище с кмета на града. Само няколко дни след това изявление общинското ръководство ще трябва да изпълни обещанието си, защото Върховният административен съд (ВАС) вече излезе със своето становище.

Общинските съветници и председатели на читалищата "Развитие" и "Парашкев Цветков" Михаил Шишков и Николай Маринов обжалваха пред ВАС Решение №17 на Плевенския окръжен съд, което отмени като незаконосъобразно решението на комисията за разпределение на годишната субсидия на читалищата на територията на общината и разпореди субсидията за "Съгласие" да се определи при спазване на механизма, утвърден от министъра на културата. Тогава бяха отрязани 8 субсидирани бройки на културното средище и те станаха от 28 на 20.

На 7 май тази година ВАС потвърди решението на Окръжен съд - Плевен, със свое решение №4490, което е окончателно. И казусът би трябвало вече да е решен.

На тазгодишното разпределение на субсидиите "Съгласие" беше лишено от още 5 бройки. Административният съд спря на 3 май решението на комисията в частта, в която "Комисията допуска предварително изпълнение на взетото решение за разпределение на субсидията, предвид опасността от осуетяване или затрудняване на изпълнението му". След дълги спорове и странно некомпетентни възражения на ответниците, съдът реши, че това предварително изпълнение е причинило значителна и трудно поправима вреда - прекратяване дейността на библиотеката, и го спря. Сега всички читалища на територията на община Плевен трябва да получават субсидия според разпределението й от 2004 г.

Същевременно Окръжна прокуратура - Плевен, е изпратила преписка по компетентност до Районната прокуратура за извършване на проверка и произнасяне по същество, съгласно принципите на родовата и местна подсъдност. На основание жалба, постъпила от председателя на "Съгласие" Ивайло Атанасов, е установено, че община Плевен не е изпълнила определението на Окръжния съд от миналата година, в което е посочено, че на читалището трябва да се превежда ежемесечна субсидия, съобразно последното необжалвано решение на комисията от 2004 г. Съгласно разпоредбите на чл. 296 от Наказателния кодекс "Който попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение, се наказва с лишаване от свобода до 3 години или глоба от 5 000 лв". Налице са данни по преписката за извършено престъпление по чл. 296, пише в постановлението на прокуратурата.

Интересно е какво ще стане, ако общината забрави обещанието си и пропусне да спази цитираните по-горе решения на съдебните инстанции?

Цветана ЕВГЕНИЕВА

"И пак след толкова

години вече

живея с моето сърце

ранен.

Съдбата с този жребий

ме обрече -

на болката да бъда вечно

в плен..."

(Из "Юбилейно")

"Вашият богат житейски опит и предаността ви към литературата обогатиха българската поезия с такива искрени и изпълнени с човешка топлина книги като "Осветена тишина", "Необяснима светлина", "Не мога да отмина", "Милост и за тебе, Господи", "Болка за България". Поезията ви е родена от всеотдайно, чувствително, страдащо сърце; тя носи светлина, болка и надежда". С тези думи председателят на Съюза на българските писатели Николай Петев поздрави врачанския поет Цветан Илиев, автор на 11 стихосбирки, член на СБП, носител на наградата на Враца за поезия (2005 г.), за неговата 75-годишнина. Но не пропусна да очертае и богатото му журналистическо творчество като кореспондент на дузина регионални и централни вестници и списания.

Познавам го от много години, ей така, като един от нас. Но когато препрочетох някои от подарените ми от Цветан книги, открих като че ли не много познат човек. Зад иначе скромния творец излезе наяве един многопластов, лиричен, богат, раним и страдащ мъж, орисан за светлина и обич. Нежен и мил към жената, любимата, майката, към родния край, Балкана и горд с духа на Ботев. Ласкав към страдащите, влюбен в хората на честния труд. И безпощаден към рушителите на българските ценности, традиции и нрави. В някои от най-силните си стихове призовава за вярност към Ботевските завети, към Родината и родовия корен и този повик не звучи патетично и измислено, а излиза от душата му, страдаща от нерадостната участ на голяма част от българите в последното десетилетие. Тъжната му душа се изпълва с гняв когато пише за прокудените български синове и дъщери, които тръгват по неволя, заради хляба, по чужди пътища, много често за да робуват на безсърдечни чужденци. Като неговия син, който прекарва няколко години сред парижките потайности.

Безпощадното време измъчва поета, той изповядва, че изживява зимен студ и летен задух, тъга за обикновените неща, които изчезват постепенно, носталгия по рохкавия чернозем, цъфналите вишни и песента на чучулигата. И се пита дали няма след години да живеем като чужденци в собствената си родина. Но и се зарича до последния си дъх да носи своя кръст, наречен Обич за България. Такъв го вижда и редакторът на последната му книга "Изповеди" Стефан Поптонев, който пише:" Цветан Илиев е мажорен поет. Автор на откритото, одичното слово, със стремеж да придаде на личните си чувства и вълнения обществена значимост".

Нося в душата си още много идеи, образи, картини, сложни и интересни светове, които ще напиша, ако времето и здравето ми позволят", сподели Цветан Илиев. Има намерение да издаде своите мемоари за всичко преживяно през тези 75 години, тръгнали от ломското село Голинци, преминали през несгодите на трудното детство, през поетичните вечери в СУ "Климент Охридски", през 20-годишнвия му преподавателски стаж в ССТ "Марин Боев" в Кнежа, през отговорните постове в сферата на културата във Враца и през многобройните журналистически материали. "С всички възторзи, болки, мъки, грехове, размисли, успехи, които не искам да си отидат с мене, а да останат за хората, за бъдещото поколение".