ДА ПОТЪРСИМ ПОМОЩ
Какво e резилианс и как може да бъде насърчаван
Способността да посрещаш ударите на живота е изследвана от Еми Вернер
Р
езилиансът у хората - способността да посрещнеш ударите на живота и не просто да оцеляваш, а да се развиваш и вървиш напред, е идентифициран от професор Еми Вернер на остров Мауи. Тя осъществява продължителна изследователска програма, целяща да установи защо някои деца, израснали при на пръв поглед еднакви обстоятелства, се превръщат в наркомани, престъпници или стават жертва на психически заболявания, а други се справят добре, постигат успехи в работните, социалните и емоционалните си отношения и живота като цяло. Такива деца тя нарича "притежаващи резилианс".Дефиниции вече са давани много, но важното е това понятие да се превърне в реалност, в нещо, което всеки човек може да види, почувства и разбере:
* Представете си бамбука: висок, красив, силен, не твърд, но гъвкав и способен да устоява на силни ветрове, дъжд и всякакви стихии. Вроден резилианс.
* Една от онези любими детски играчки - Кели, топка, облечена като клоун. На която и страна да я хвърлиш, тя винаги се изправя. Резилианс.
* Или един често използван от мен пример при демонстрация - фотоапарат в калъф. Комплект. Ако го ударите е твърд, но не е гъвкав и лесно се троши. Махнете апарата и ударете калъфа. Ще се смачка, но изчакайте малко и ще си възвърне формата. Жилав.
* Прочут спортист, който преживява злополука и остава в инвалидна количка и който се завръща като шампион сред хората с увреждания. Резилианс.
Ето и няколко основни моменти, без специфична подредба, на които да гледате като на средата на отглеждане, храната за развитие, необходима за всички деца, ако искаме да насърчаваме резилианса:
1. Поне един възрастен, на когото може да се разчита, който изпитва истинска обич и полага истинска грижа. Някой, който вярва в детето. В идеалния случай родител, но може да бъде брат или сестра, съсед, учител или представител на общността. Основните човешки нужди като чиста вода, достатъчно храна, подслон, чист въздух са важни. Опитът е показал обаче, че дори в най-тежките ситуации на лишение, първостепенни се оказват човешката топлина и грижа. За дете, което се чувства защитено, обгрижвано, вероятността да преодолее и най-тежките трудности е най-голяма.
2. Още от много ранна възраст бебетата, към които се подхожда с любов и нежност, се научават да откликват с усмивка, за да получат каквото искат, а не с плач и викове. В резултат получават повече положително внимание. Бебетата имат нужда от много нежност и любов, за да се закалят!
3. В повечето култури е призната необходимостта децата да слушат като част от процеса на учене, но децата трябва и да бъдат слушани. Така се научават да разбират нашите притеснения, да измислят идеи, да се изразяват.
4. В много култури се очаква децата да се подчиняват на по-възрастните. Важно е да се окуражава създаването на климат, в който децата от малки да се научават да правят разлика между правилно и неправилно, и който насърчава у тях уважение към възрастните, което не е просто сляпо подчинение. Да се окуражават децата да мислят самостоятелно; да създават възможности за дебат. Тук философията за деца може да бъде много полезна.
5. Позитивна подкрепа. Вниманието се насочва към нещата, които детето прави добре, а не само към грешките. Начините да кажем "Браво!" са безброй.
6. Насърчаване и изграждане на увереност на детето в себе си. Да се помогне на детето да харесва себе си. Тук външният вид е важен, така че детето трябва да се научи да полага грижи за себе си. Щастливата усмивка, чистата коса, добре измитото лице, независимо дали дрехите са износени, ще накарат детето да се чувства добре, да предизвиква положителна реакция у останалите!
7. Обучението в социални умения помага на детето да реагира позитивно сред връстници и други и да се интегрира във всякакви групи и класи.
8. Позитивен поглед към нещата. Не "недъгави", "слепи", "проблемни" деца, а преди всичко ДЕЦА. Винаги мислете за детето, за децата. Деца с увреждания. Деца с увредено зрение. Всички са деца.
9. Надежда. Положителен поглед към бъдещето. Намиране на някакъв смисъл в живота. Тук установена система от вярвания може да се окаже много важна. Религиозните и културни вярвания, които обясняват, че в живота има смисъл, трябва да се подсилват.
10. Образование. Образование, което овластява детето да заеме своето място в общността си. Основни умения за четене и смятане. Обучение в умения, които ще дадат на детето възможност да си изкарва хляба и да бъде финансово независимо, когато съзрее.
11. Забавление. Децата трябва да се забавляват. Вижте децата в бежанските лагери! Вижте как успяват да играят футбол, където и да са, как си правят играчки от всякакви боклуци, камъчета, каквото им попадне! Драмата може да се използва успешно да помогне на децата да разберат света, в който живеят, и да търсят решения на проблемите.
Откъс от Практическо ръководство за насърчаване на резилианс, Шърли Фозард, Консултант, ICCB/BICE; 2005 г.
Деца от “Снежанка” обзаведоха къщичка
В
рамките на проект "Резилианс без граници", изпълняван от ИСДП и финансиран от
фондация ОАК, в ОДЗ "Снежанка" деца, обзавеждаха "къщичката" на резилианса.
Събитието бе организирано в партньорство между ОЗД "Снежанка" и Сдружение на
помагащи специалисти в социалната сфера "Малки стъпки".
Събитието бе опит да се чуе гласа на децата - кой, какво и как им помага да станат по-устойчиви на изпитанията. Малчуганите ясно показаха, че имат свои собствени (детски) проекти за живота си. Бързо очертаха и родителите си като основните помагащи при трудности фигури. Децата заявиха, че знаят какво могат да правят добре и с какво могат да се гордеят, но не бяха докрай сигурни кога и за какво получават похвали.
В
рамките на проекта за всяко дете бе приготвен подарък - картонен модел на
къщичката на резилианса, комплект цветни моливи и материали за своите родители.
Ден по-късно, в рамките на същия проект, специалисти, работещи с деца, обсъдиха възможността и използването на различни елементи от резилианса в своята практика. Срещата бе организирана от Сдружение на помагащи специалисти в социалната сфера "Малки стъпки". По време на обсъждането стана ясно, че в повечето звена, работещи с деца - Център за работа с деца, дом "Детелина", Дневен център за деца с увреждания, Центрове за социална рехабилитация и интеграция прилагат на практика подкрепата на отделни елементи от подхода резилианс.
Все още няма единна програма за работа, изградена през призмата на резилианса и позволяваща да се изгражда устойчивост у децата.
Трите източника
За преодоляване на несгодите, децата използват три източника на резилианс, наречени: АЗ ИМАМ, АЗ СЪМ, АЗ МОГА. Какво извличат от всеки един източник, може да се опише както следва:
АЗ ИМАМ
- Хора около мен, на които вярвам и които ме обичат безусловно.
- Хора, които ми поставят граници, за да знам кога да спра преди да е станало опасно.
- Хора, които ми показват да върша нещата правилно, по начина, по който те ги правят.
- Хора, които искат да се науча сам да върша определени неща.
- Хора, които ми помагат, когато съм болен, в беда или трябва да науча нещо.
АЗ СЪМ
- Човек, който хората могат да харесват и обичат.
- Щастлив да правя добри дела за други и да им показвам загрижеността си.
- Изпълнен с уважение към себе си и към другите.
- Готов да поема отговорността за действията си.
- Сигурен, че нещата ще се оправят.
АЗ МОГА
- Да споделям с другите неща, които ме плашат или притесняват.
- Да намирам начини да се справям с проблемите, с които се сблъсквам.
- Да се контролирам, когато усетя че върша нещо неправилно или опасно.
- Да преценя кога е подходящо да говоря с някого или да предприема действие.
- Да намеря някой, който да ми помогне когато имам нужда.
Едно дете не се нуждае от всички тези аспекти, за да бъде устойчиво, но един не е достатъчен. Едно дете може да бъде обичано (АЗ ИМАМ), но ако то няма въртешната сила (АЗ СЪМ) или социални, комуникативни умения (АЗ МОГА), то не може да съществува резилианс. Едно дете може да има много голямо самочувствие (АЗ СЪМ), но ако то не знае как да общува с другите за разрешаването на проблеми (АЗ МОГА) и няма към кого да се обърне за помощ (АЗ ИМАМ), детето не е устойчиво. Едно дете може да е много комуникативно и да говори добре (АЗ МОГА), но ако то не е съпричастно (АЗ СЪМ) или няма модели за подражание (АЗ ИМАМ), няма резилианс. Резилиансът се образува като комбинация от тези аспекти.
Из "Въведение в резилианса"