ВЧЕРА И ДНЕС


 

Историята крепи живота в Чипровци

 

Пред закриване е първото светско училище в България

 

Изглед от площада на Чипровци с паметника на въстаниците от 1688Теменужка ИЛИЕВА

И досега историците изпадат в почуда как на толкова малка територия в подножието на Западна Стара планина по тясната долина на две буйни реки, даващи начало на голямата Огоста, може да се зачене и роди толкова значима човешка дейност. Върху въпросната територия стои градчeто Чипровци. С какво не е известно това хубаво място, наричано някога от по-първите си жители "цветето на България"?

Неговият златен

век е XVII.

Тогава българското селище се прочуло в България и Европа с големия рудодобив, с ценната книжнина, която просветени мъже създавали в него, с международния престиж на майсторите златари, в чиито произведения специалистите откриват сложно художествено мислене, доближаващо ги до най-добрите образци, създавани по това време в Италия, с килимите, изтъкани в звучни хармонии от топли и студени естествено обагрени цветове. Достатъчно е да се каже, че чипровчанинът Петър Богдан пише своята "История на България" век по-рано от Паисий, че през 1651 г. на кирилица в Рим излиза първата новобългарска книга на чипровчанина Филип Станиславов "Абагар", че златните обкови на две известни евангелия са на майсторите Никола и Пала, чипровски златари са изработили и обковите на Сучавското, Щипското и други евангелия. Почти всички църкви са били изписани от местни зографи...

През 1624 г. в Чипровци се открива и първото светско училище в България. Създава го епископ Илия Маринов. Чипровчанинът получил начално образование в Клементинския колеж, а след това и в университета в Рим. Отварянето на школо в родния му град била първата му грижа, когато го назначили за епископ.

Той разработил

и програмата

на училището,

в която включил светските дисциплини - граматика, математика, логика, философия. Само няколко години по-късно - през 1670 - 1680 г., първите ученици вече водят политическа и дипломатическа дейност за освобождението на България. Някои станали ръководители на въстанието срещу турците от 1688 г. Децата, изучили чипровското школо, заминавали да продължат образованието си в европейски колежи и университети - в Рим, Флоренция, Перуджа, Анкона, Виена, Краков и др.

Почти нищо от оня голям икономически, политически и културен разцвет не е стигнало до наши дни. Една след друга прославените човешки дейности замирали. Последен преди десетилетие спрял съществуването си рудодобивът. След закриването на минно-обогатителния комбинат "Чипровец" на местата на рудните находища расте трева. Някогашната известна килимарска кооперация "Кипра" едва крета с продажби на продукция, залежала по складовете от преди 10-ина и повече години. Единствено е оцеляло училището, което носи името на големия книжовник Петър Парчевич. През 2004 г. са чествали 380-годишнината му, а за тържеството дошъл лично и президентът Георги Първанов.

Юлка Игнатова от "Игнатовата къща показва на гостите си уникалните чипровски килими Днес това училище е застрашено от закриване, тъй като т. нaр. делегиран бюджет не може да осигури издръжката му. Учителите са в потрес - те единствени знаят какво означава това училище за града и за България. Отиде ли си то, трябва да закрият и самия град.

Триетажната модерна учебна сграда е строена през 1977 г., когато в града е имало 600 деца от V до XI клас. През 1989 г. в средното училище са се учили 500 деца. Имали са

единствените

в страната

паралелки

с изучаване на дизайн-текстил, в които се записвали ученици от цялата страна. За тях било създадено безплатно общежитие.

След 1990 г. държавата се оттегля от безплатното общежитие и приемът секва. Ликвидира се военният завод, даващ работа на стотици чипровчани, спира се рудодобивът. Чипровчани тръгват към София и чужбина да търсят нова работа и препитание. Само за няколко години градът се стопява наполовина, децата в училище - също. Сега всеки ден автобус два пъти ходи и се връща от София. Кандидати за среден курс няма и училището се превръща в основно. Закриват и 6-те училища и 15-те детски градини в селата на общината. В цялата община е останало само чипровското училище и детска градина. В тях возят деца от другите села - и пак се събират едва 142, разказва директорката Светлана Тренчева.

Толкова ни е жал

за училището,

като деца ще плачем, ако го закрият, реди младата жена. Родом е от Дупница, има си там и хубаво жилище, но веднъж вдъхнала от атмосферата на училището, не може да го напусне. Особено сега, когато е застрашено от затваряне. Още по-привързан към родното училище е коренякът Никола Николов. Повече от четвърт век учи децата по химия, бил е и директор на школото. Николов е един от малцината българи, приет от папа Йоан Павел Втори в Рим преди 1989 г. Автор е на технология за оцветяване с естествени бои. Създал е градски музей за живи билки и треви, с които тъкачките боядисват преждите за своите прочути килими. Николов е Манастирът "Свети Йоан Рилски" е на 1 000 годининенадминат родолюбец - през миналата година е издал свой 1 000-страничен многогодишен труд - историята на 100 чипровски рода. Да се напише такава история означава ровене не само в български, но и в чуждестранни архиви, защото наследниците на първите

чипровчани

отдавна

са пръснати

из цяла Европа. Сега създава и училищен музей на багрилните растения. Като дете се радва на стръкове японско индиго, отгледани от няколко нелегално донесени семенца от Страната на изгряващото слънце. Преподавателката по математика Петя Заркова пише стихове. Учителката поетеса е издала и стихосбирка. Заедно с Никола Николов са автори на книга за историята на чипровския манастир. Облъчени с възрожденския дух са и другите преподаватели - литераторът Йордан Лесов, историчката Емилия Иванова, географичката Лорета Трендафилова. Нито един от 18-те учители не е и помислял за стачка и не е участвал в даскалските брожения миналата есен. За тях е важно да запазят училището, а не заплатите си. Ние се заместваме едни други при нужда без заплащане, твърди директорката.

За да реши въпросите на училището, Светлана Тренчева кани няколко пъти просветния министър да им гостува. Да види базата, желанието им за работа и тогава да решава. Даниел Вълчев обаче не е дал знак, че ще го направи. Дори да бъде обявено за защитено, чипровското училище няма да може да се издържа с делегирания си бюджет. Нужни са му 100 000 лв. още за година, а като защитено ще получи едва 30 000 лв. отгоре. Тренчева пази базата, отопляват дори празните класни стаи, защото какво означава да откачим радиаторите, пита тя. Настоява пред МОН за възстановяване на художествените паралелки и обучението по килимарство.

Пазят и кабинета

по тъкане,

и вертикалните станове, и моделите... Сякаш послединят ученик е излязъл преди минути от него...

В Чипровци се готвят за голямо честване на 320-годишнината на бунта от 1688 г. В историческия музей вече са написали писма до известни наследници на чипровчани, които са пръснати из цяла Европа. Защото много местни хора, потърсили убежище в различни градове на Стария континент, се издигат до владетели и първи музиканти, художници, писатели в новите си отечества. Поколения са се сменили, но днешните знаят, че коренът им тръгва от Чипровци. На такива срещи идват наследници от Хърватия, Унгария, Румъния, Франция, от Южна Америка... И днешните чипровчани с изненада научават, че наследниците на Пеячевичите - една от най-известните им фамилии, са били областни управители в Хърватия, Германия, а Дора Пеячевич е била музикант номер 1 на Хърватия. Преди 264 години австрийската херцогиня и кралица на Унгария и Бохемия Мария Терезия е издала специален привилегиен устав за заселване на бежанците от Чипровци в областта Банат. От време на време представители на тази област идват в Чипровци, за да видят от къде са тръгнали предците им. Една от тях - доцентка от унгарски университет, преди години признава, че

Директорката Светлана Тренчева винаги е

сънувала

тези планини

и върхове, които видяла в Чипровци...

Днешните чипровчани, останали без основните си професии рударство и килимарство, се втурват към ново поприще - туризма. През последните години няколко чипровски къщи са превърнати в хотели и квартири за гости. Павловата къща, Танчината, Бялата, "Торлаците", "Райско кътче", Гостоприемницата. В офертите си новоизпечените туроператори пишат така: "Станете част от приказката, наречена Чипровци - цветето на Северозападна България." В една от тях - Игнатовата къща, домакинката Юлка Игнатова показва всичките си килими, които има от баба си и майка си, и които тя е тъкала. На гостите си предлага да ги научи как се тъкат килимите, как се багрят преждите с природни багрила, как се плетат гайтани. Предлага и излети из планината с пикник и преход по екопътеката. В къщата си показва и старите вещи, които вади от раклата на баба си.

И в останалите къщи за гости предлагат обеди и вечери в механи, забавления в естествени цветни градини. Туристите, предимно японци, французи, се заричат да дойдат отново заради хубавата природа, но и заради вкусните местни гостби. В Чипровци посрещат гостите си с наложена баница, която поднасят с ракия, варена с дъхави билки, козе сирене и месо от яре, сладко от боровинки, набрани високо в планината лично от стопанката. Лека-полека

туризмът

се превръща

в поминък,

младите чипровчани усвояват изкуството да посрещат туристи и да им разказват и запленяват с чудната история на своя град.

Посещението в Чипровци не може да мине без разходка до стария Чипровски манастир. Светата обител "Свети Йоан Рилски" е на повече от 1 000 години. Преди Илия Маринов да създаде светското училище в манастира е имало килийно. Будни младежи от околните села идвали в него, за да се изучат на четмо и писмо. После ставали даскали, попове. Манастирът е опожаряван, разрушен до основи, но пак е възкръсвал. През 1876 г. Панайот Хитов го е превзел и се държал в него Учителят по химия Никола Николов е отгледал японско индиго в саксияняколко дни срещу турците. В първите години след Освобождението още имало икони с избодени очи, куршуми. В днешни дни е възстановен изцяло, изградена е и хотелска част. Някога е имал голямо лозе, зеленчукова градина, овче стадо, гори. Днес са останали само сградите, а неотдавна манастирът се прочу с историята на своя игумен. Монахът Евсевий го изолира от хората, тъй като тези, които идвали, му изглеждали неверници. След драматична полемика видинският митрополит Дометиан го отстранява и го предава под крилото на архимандрит Антим. Предстои манастирът отново да се отвори за служби, венчавки и кръщавки. И за туристи, които в него да намерят, както е написал някога дядо Вазов, "гостоприемна пазва и безбурен покой"...

Чипровци

още крие

исторически

загадки.

Стари чипровчани твърдят, че градът им лежи върху лабиринти от тунели, че на крепостта Калето е квартирувал последният български цар, че на старини Фружин изкарал монашество в Чипровци. Градът е имал кула, подобна на тази в Пиза. Иманяри отвреме навреме копаят около една чешма, за да търсят царско злато. Основната фигура на чипровския килим - канатицата, се среща още и в килими от Дегестан, има я върху дървен стълб на последното живо светилище на Тангра в Татарстан. Бивш инженер-геолог на закритата мина убедително твърди, че в планината на Чипровци лежат тонове злато, че заради това злато на хълма нелегално кацала с хеликоптер Людмила Живкова. Легенди от старо и ново време разпалват любопитството, интереса и мистериите около Чипровци. Трябва да се направят археологически разкопки, за да се докажат някои от загадките, твърди местният историк Милан Миланов. Но до разкопки, каквито навярно ще има, още е далече, сега по-важно е да се запази училището. Без него Чипровци може да се окаже мъртъв град с много история, но без насотяще и бъдеще, смята историкът.