АРТСЕДМИЦА


 

Христо Домусчиев - Бебо:

 

Боли ме за дереджето на културата в Плевен

 

Дългогодишният актьор получи награда от министър Стефан Данаилов

 

Актьорът с грамотата и плакета

Мая ГЕОРГИЕВА

В навечерието на 24 май дългогодишният актьор в плевенския театър Христо Домусчиев, който от две години и половина е в редиците на пенсионерите, но не спира да радва най-малките си почитатели с образите на клоуна Бебо, получи Голямата награда за принос в развитието и популяризирането на българската култура. Ден след церемонията той сподели само за читателите на "BG Север" своите чувства, настроения и поводи за размисъл.

- Г-н Домусчиев, какви чувства поражда у вас тази награда?

- Наградата ми връчи лично министърът Стефан Данаилов, който е и мой съвипусник от ВИТИЗ. Аз съм доволен от това, което ми дават, но бях много изненадан. Публична тайна е, че аз не мога да влизам в плевенския театър. На което аз не се сърдя, не протестирам, не съм искал да оставам в театъра, да играя. Но ми беше съобщено от портиера, че ще бъда пенсиониран. Нямам достъп в буквалния смисъл на думата. За мен тази награда е за това, че през целия си живот съм бил актьор. 37 години съм работил само в плевенския театър. И съм съумял да направя така, че през тези години хората да не казват съвсем лоши думи за мен. Значи съм си свършил работата. А това е работа за целия град. До сега вие сте първата, която ми се обади да каже, че имам награда и да разговаря с мен. И това не е страшно. Тази награда не е лична, а е за културата на града. И не може в един град, поне един сътрудник от отдел "Култура" да не вдигне телефона и поне да пита дали е истина. Да не говорим за кмета, в чиито предизборен щаб бях на първо място. Това е голямо разочарование за мен. И като виждам на какво дередже е културата на този град в момента, не мога да не болея. За съжаление, увлечени в предизборни мръсотии, в лични чувства и зависти, изпускаме най-важното в един град. Аз съм роден тук, дядо ми, прадядо ми и прапрадядо ми са родени тук. Аз имам минало, което искам да запазя, да помня, да се боря. Каква е работата на хората от отдел "Kултура" - да правят заря и манифестации?

- От това ли ви боли най-много - че когато някой се пенсионира, забравят за него?

- Аз не искам да изместя никого в театъра, но искам да седна да пия кафе, да гледам репетиция, да си говоря с колегите, да се вълнувам с тях. Сега няма с кого да разговарям. Няма да се откажа да играя театър. Децата на целия град ме познават, от Свищов, от Велико Търново, от Червен бряг, викат ме по улиците. Вече имам три имена - Христо, Бебо и Коко. Това е приятно. Те са деца. Но не може един град, който се мисли за област, който иска да има култура, да не я пази и да не я предизвиква. След като не могат да го направят, значи не им е мястото там. Това са случайни хора, попаднали там случайно. Тези хора са полуграмотни. Нееднократно, участвайки на публични изяви на общината, седейки зад гърба ми, аз съм го разбирал. Съжалявам.

- Все пак, не може да не се зареждате с малко оптимизъм поне от детската публика, която много ви обича...

- Какво оптимистично в един човек на 67? Да, все още мога да се занимавам с театър, и то сред децата. При тях всичко е едно към едно. Те или ти се радват, или не те слушат. А щом ти се радват, значи работата е добре. Водим извънкласна работа на Гимназията по туризъм. С каква мъка идваха в началото. А сега сами искат да останат. Значи сме си свършили добре работата. Това е оптимистичното.

- Коя ви е любимата роля?

- Най-любимата ми роля е тази, над която най-съм се потил, която е била най-трагичната и най-неставащата. Това е нещо, което не мога да определя. Аплодисментите са оценката.

- Трагедия или комедия?

- Нито едното, нито другото. Трагикомедията ми е любимият жанр. Защото в изкуството не трябва да има черно и бяло - като в живота. Да можем хората докато се смеят, да ги разплачем, или плачейки и тъгувайки, да си отдъхнат за един момент и да се усмихнат, да видят че животът не е само трагедия, а нещо радостно и хубаво. Трагикомедията като жанр е драстичен, кара актьорът да бъде винаги нащрек, на зъби и нокти да внимава да не прекали. Това е най-мъдрият жанр. Трагедията и комедията са жанрове на емоцията, на чувствата, трагикомедията е жанр на интелекта.

- Как виждате бъдещето?

- За съжаление нашият народ попадна в черна дупка, от която не знам как ще излезе. За да има творчество, не трябва само талант. Трябва да има разум, образование. Върху него да стъпи талантът. А първото нещо, което липсва в образованието, е дисциплината. Мотивацията не трябва да бъде само парите. Българинът не е търпелив човек. Работа, дисциплина и търпение ни трябват. Кое дете учим така? Един от най-болезнените моменти е когато общуваме с децата и около тях има родители. Тогава аз и колежката ми Мариета Калъпова се разрушаваме, виждаме, че не е грешката в децата. Не е и в учителите - тя може да се коригира. Предимно грешката е в родителите. Не можеш да искаш детето ти да бъде първо на всяка цена. Научи го как да стане първо. То само да стане, не ти да го направиш. А това разрушава децата, нацията. Аз съм искал да стана артист и съм станал, сам съм се учил на всичко с помощта на възрастните си колеги, на които съм безкрайно благодарен - и на тези, които съм обичал, и които съм мразел. Хубаво е да насърчаваш младите. Но възрастните правят баланса. Защото иначе щафетата се прекъсва.

 

 

Отличиха най-добрите млади оперни певци

 

Силна конкуренция и високо ниво затрудниха журито в конкурса Гена Димитрова

 

Румен Петков, под чиито патронаж се провежда конкурсът, награди победителите

Мая ПАСКОВА

При изключително високо ниво и силна конкуренция премина второто издание на Националния конкурс за млади оперни певци "Гена Димитрова". Сред 32-мата участници, които се състезаваха в два тура, авторитетното жури, което се състоеше от изтъкнати имена в музикалното изкуство (проф. Мила Дюлгерова - председател, доц. Христина Ангелакова, Дарина Такова, Александър Текелиев и Йордан Дафов) отличи имената на Доротея Доротеева - I място при жените, и две втори награди при мъжете - Делян Славов и Марян Йованоски при неприсъдена първа. Подгласничка на Доротея стана Вера Гиргинова, а Гергана Русекова и Диана Василева си поделиха третото място. Трети при мъжете остана Александър Носиков, а наградата за изпълнение на българска песен отиде при Станислава Иванова. Журито се изкуши и раздаде две поощрения извън регламента - на Симона Кодева и Илиян Недев. Директорът на Бургаската опера Александър Текелиев обеща главни роли на победителите в спектакъл на управлявания от него културен институт. На галаконцерта в читалище "Съгласие" наградите връчи народният представител Румен Петков, под чийто патронаж се провежда конкурсът. "Всеки творец желае своя звезден миг. Аз ви пожелавам много звездни мигове занапред. И да свързвате успеха на вашата бъдеща кариера с един град на духа и изкуството, какъвто е Плевен", обърна се Петков към победителите.

"Получи се голяма конкуренция и наистина ние бяхме много затруднени да разпределим наградите, но от друга страна бяхме и много щастливи, че сме толкова затруднени, защото това означава, че в България расте едно младо поколение - можещо и талантливо. Пожелавам не само на наградените, но и на тези, които пяха добре, но не можахме да наградим, много късмет, успех в бъдещата кариера", сподели проф. Мила Дюлгеров - председател на журито, след конкурса. Според нея на предишния конкурс е имало и в женските, и в мъжките гласове много изявени фаворити, които са били отличени съответно и с първите награди. А на този конкурс нивото общо е било високо, с не чак толкова очертаващи се върхове. "Искахме да бъдем максимално обективни, за да подкрепим младите певци. Затова стигнахме и до раздаването на допълнителни награди. При мъжете няма първа награда, защото там силите са изравнени. Останаха добри певци, които за съжаление не можахме да наградим, но наградите са толкова", добави Дюлгерова.

Александър Текелиев, директор на Бургаска опера, уточни, че централните роли, които дава като допълнителен бонус на победителите, тепърва ще бъдат уточнявани и съобразявани с техните желания. Според него фактът, че има много наградени изпълнители от Бургас, е случайност - явно в тази географска ширина се раждат много качествени гласове. "Доста трудно беше самото оценяване. Кандидатите бяха силен отбор, особено при жените. Организацията е на страхотно ниво. Имах усещането сякаш не съм в България, защото тук рядко се срещат така добре организирани неща. Всичко е много добре помислено и направено, човек остава с впечатлението, че това е конкурс, който Плевен има от поне 50 години. Всичко мина много по-хубаво отколкото си го представях и си тръгвам с едно добро усещане", сподели Текелиев след конкурса. "Това, което искам да кажа, е, че ми се ще да стане традиция и моите колеги от другите театри да идват тук и да виждат какво се оценява, за да може да се наблюдава пазарът, на който се явява най-доброто. Това, че аз ще дам роля в спектакъл е един бонус, защото един певец се изгражда на сцената. Ще ми се това да добие характер на зараза, за да може да се образува един оперен пазар, какъвто имаше някога", добави директорът на Бургаската опера.

В следващия брой ще публикуваме и мненията на наградените в конкурса.

 

 

ЛОВЕЧ

 

Китеници От раклата на баба извади музеят

 

Китеници от наше време

Мира ГАНЧЕВА

Изложба "От раклата на баба" подреди Регионалният исторически музей (РИО) в Ловеч. На показ са извадени китеници от фонда на музея, някои от тях се представят за пръв път на широката публика. Върху китениците поколения тъкачки талантливо предават блясъка и топлината на слънчевите лъчи, проблясващата светлина на звездите, пищността на разцъфтелия цвят на розата и дори човешките преживявания. Използвани са бои от растителен произход. Текстилните изделия от Ловешко се отличават с високи художествени качества и функционалност. Преобладават геометрични и растителни орнаменти. Окото грабват пищни цветя, речни ливади, горски поляни, върховете на горите, размахват криле птици. Тук могат да се видят още животни, оръдията на труда на земеделците, пастирски принадлежности, глинени и медни съдове, фигури на митични същества и хора, възходи и падения.

Китениците са едни от малкото творения на българското народно изкуство, които все още битуват в почти всеки дом, заяви Светла Ангелова, специалист в отдел "Етнография" на Регионалния исторически музей, която заедно с колегите си Елена Георгиева и Пламен Ечков е автор на експозицията. Всички китеници, въпреки основния си мотив, се различават в детайлите и това е още едно доказателство, че българката вплита освен майсторството си, още своята душа, настроение, болка и радост, любов и очаквания, мъдрост и опит, предавани на поколенията. "Дървото на живота", "Венецът", "Маковете", "Жаравата", "Пролетната градина" - това са част от имената на показаните китеници. По думите на специалистите, съвременните жени продължават да тъкат, като внасят в традицията нови хрумвания и моменти, породени от новото време, в което живеем. Ще се радваме, ако с тази изложба сме успели да докоснем не само сетивата, но и душата на съвременния човек и сме му помогнали да осъзнае, че доброто, красотата и съвършенството се постигат с денонощен упорит труд, надяват се музейните работници.

 

 

ТРЯВНА

 

Георги Първанов е патрон на Славейковите празници

 

В Калинчевата къща в Трявна ще бъде изложбата на фонд "13 века България"

Мариана ДИМИТРОВА

С много и най-различни прояви в Трявна започва V издание на традиционните Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента Георги Първанов и със съдействие на министерствата на финансите и на културата. По традиция в края на май всяка година в китното балканско градче започва най-голямото културно събитие, посветено на Петко и Пенчо Славейкови.

Тържественото откриване бе на 28 май (след редакционното приключване на броя) с концерти на фолклорните ансамбли "Родопа", "Трявна" и хор "Еуфоника", а своя изложба показа издателство "Захарий Стоянов".

Традиционна за празниците е националната научна конференция, на която специалисти от музеи и архиви представят нови и малко известни факти за живота и творчеството на бащата и сина Славейкови. Тази година темата на конференцията, която е на 30 май, е "Петко и Пенчо Славейкови и "българският хляб" на европейската културна трапеза". 262 автори на лирични стихотворения от цялата страна са кандидати за четирите Славейкови награди. 5-членно жури с председател Йордан Евтимов преценява кои са достойни за наградите.

Голямата награда е 2 500 лв. и статуетка, изработена от скулптора Людмил Бонев. Най-добрите творби ще бъдат отпечатани в специален сборник, а наградите тържествено ще се връчат на поетите на 30 май.

През четирите дни на празниците има много концерти, изложби, спектакли. Концерти изнасят ансамбъл "Филип Кутев", вокален квартет "Абагар" от университета в Шумен, състав за песни и танци от Латвия, квартет "София". Театър "Народна армия" пък гостува с пиесата "Колко е важно да бъдеш сериозен", а Мариус Куркински участва с моноспектакъла "Сътресение". Тревненецът проф. Антон Дончев представя самостоятелна изложба с творби от дърворезба в двора на Даскаловата къща. В галерия "Казаков" в Трявна Шуменският исторически музей показва народни носии от всички етнографски области в България, а габровският Държавен архив е нарекъл изложбата си в Старото школо "Трявна и тревненци в архивната съкровищница". Изложбата е посветена на 50-годишния юбилей на Архива и ще бъде открита на 31 май в изложбената зала на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна. В експозицията ще бъдат показани оригинални документи от габровския архив и Централния държавен архив в София. Във връзка със 130 години от възстановяване на българската държавност в изложбата са включени документи, свързани със създаването на държавните и общински институции и обществени организации. Интерес представляват и документите от лични фондове на заслужени тревненци.

В последния ден на Славейковите празници - 31 май, в Калинчевата къща ще бъде показана изложба на фонд "13 века България".

 

 

Дати и личности

 

Димитър Цонков
(30.V.1929 г.)

80 г. от рождението на забележителния скулптор от Плевен. Работи предимно фигурална композиция, портрет и монументална скулптура. Творби: бюст-паметник на Христо Ботев в Кърджали, Паметник на Скобелевия отряд в Плевен, Паметник на съпротивата в Шумен и мн. др. В колектив с Г. Малакчиев, Ив. Кожухаров и арх. Н. Мушанов проектира оформлението на Мавзолея в Плевен.

 

Антонина Бочева
(31.V.1914 г.)

95 г. от рождението на даровитата скулпторка от Монтана. Работи предимно скулптурни портрети на наши революционери, общественици и учени. Творби: бюст-паметник на Цанко Станчев в Плевен, бюст-паметник на капитан Г. Мамарчев в Силистра, "Индийски балетист" и др. Носителка на държавни отличия.

 

Бочо Донев
(30.V.1904 - 11.ХI.1969)

105 г. от рождението и 40 г. от смъртта на живописеца и график от с. Орешак, Ловешка област. По-значителни творби: "Нашето семейство", "Хлябът", "Мотиви от Карлово", "Пролет" и др. Изявява се и като приложник.

 

Георги Ганев
(2.VI.1949 г.)

60 г. от рождението на писателя, журналист и филолог от Габрово. Книги: "Страх от врабчета" - сборник разкази, "Анатомия на плашилото", "Хорът на ушите" - романи и др.

Подбрал: Витан БАРАШКИ