ПАМЕТ


 

Изпълни се пророчеството твое - жив си!

 

С курбан и тридневни веселби чествали навремето Ботев и неговата чета

  

Цветана ЕВГЕНИЕВАЧестване на Ботев във Враца

Непосредствено след освобождението на България поборници и общественици полагат първите дървени, а по-късно и каменни паметници на признателност по пътя на Ботевата чета от Козлодуйски бряг до Врачанския балкан. Началото на честванията се поставя през 1885 г. на "Милин камък" край Враца, където се е водило едно от последните сражения на четата с турските преследвачи. Тук загива началникът на политическия щаб Давид Тодоров - врачански търговец. Под закрилата на нощта четниците се оттеглят от "Милин камък" и продължават пътя си към Враца, като се установяват в местността "Веслец". Пристига съобщение, че въстанието е потушено и в града е пълно с войска. Умира и последната надежда на Ботев, че Враца ще го подкрепи. Единственият път остава към Балкана...

Първият Ботевски организационен комитет с председател Иванчо Цветков - кмет на Враца и бивш опълченец, изработва устав за честванията, в който е записано, че ще се организират всяка година. Ботевският комитет е първата неправителствена организация в България и продължава да действа и до днес като по традиция негов председател е кметът на града.

Десетилетия наред преклонението пред подвига на Ботев и четата му във Врачанско съчетавало белезите на панахида за трагичната им гибел и всенародни тържества. Спомени на съвременници, съхранявани в Териториалния държавен архив във Враца, разказват за началото на традиционните Ботеви чествания. Те започвали с панахида и курбан, който се раздавал за "Бог да прости войводата и неговите момчета". В приготовлението

на всенародната

обща трапеза

участвало цялото население от града и околните села, според възможностите си. На първия ден от тържествата, провеждан на Милин камък, курбанът се приготвял от селата Баница, Чирен, Лиляче, Мраморен и Голямо Пещене. Редовен гост бил врачанският гарнизон, който пристигал с топове, които давали тържествени салюти. Курбанът се колел в местността "При големите извори". Там поклонниците се събирали около големите огньове, на които се изпичали няколко десетки агнета. Само за групата от 40 студенти поклонници през 1901 г. селяните сервирали "5 - 6 добре изпечени агнета". В спомените си врачанският адвокат Първан Първанов пише: "Всеки селянин носеше по неколко домашни хлебове и ни отрупаха с порезаници. Още не свършил обеда - едновременно писнаха гайди и се заизвиваха кръшни хора. Всички играха - и селени, и граждани, и ученици, и студенти. Всички бяха много весели и въодушевени, като непрекъснато се пееха Ботьовите песни и се непрекъснато гърмеше с револвери от вси страни. От време на време всред общата вавилония се чуваха и редки топовни гърмежи."

От Милин камък поклонниците се отправяли към Враца, посрещани от останалото в града население. То приемало скъпите гости в домовете си, защото местата в хотелите не стигали за Честване на Ботев - 2 юни 1925 г.многобройните участници. На следния ден тържествата продължавали на лобното място на поета. Там отново се правел помен и се раздавал курбан, приготвен от жителите на с. Паволче.

Ботевият юбилей през 1936 г. останал незабравим за поклонниците. Тогава Ботевският комитет осигурил стотина печени агнета. Войсковите части приготвили 15 казана с войнишка чорба, а пък паволчени и челопечени по обичая си донесли 2 - 3 коли домашен хляб и 50 агнета. От лобното място по традиция се беряли живите цветя за венците, които всяко дружество, училище и учреждение поднасяло пред Ботевия паметник при произнасянето на приветствените слова. Честването продължавало с музиката на военните и градските оркестри,

заизвивали се

кръшни хора,

които продължавали до тъмно.

На Милин камък на 30 май 1920 г. е открит паметник, издигнат с доброволния труд и лични средства на хората. На монумента, висок два и половина метра, освен имената на 30-те Ботеви четници, са изписани и на загиналите във войните бойци от Баница, Чирен и Мраморен, както и на десетките дарители. Майсторите каменоделци Петко Николов и Вълчин Мишовски са се опитали да пресъздадат искреното преклонение на съвременниците към делото на героите. Но за съвременниците 89 години по-късно този паметник изглежда овехтял и дори ще затрудни вписването му в новата визия на един модерен монумент, който някои врачански ръководители се готвят да издигнат. Това с основание поставя въпроса - как опазваме старите паметници, в които освен история, има и много искрени чувства и признателност. Паметта изисква изградените вече паметници да се поддържат. Това е показател за тяхната необходимост, за отношението към историческото минало. Или е друго, когато се изправим пред нов и модерен монумент, пред такъв може и сълза да пророним. Това напоследък започва да прилича на PR-акция, целяща да привлече вниманието към някоя институция или ръководител...

Подобна е историята и на първия паметник на Христо Ботев в Княжество България, открит на 27 май 1890 г. в центъра на Враца. Средствата за него са събирани предимно от дарители, въпреки че начинанието се е поддържало от Стефан Стамболов - близък другар и съратник на Христо Ботев. Автор на скулптурата е Густав Еберлайн. Паметникът изобразява Ботев в естествен ръст. В дясната си ръка държи призивно издигната сабя, а в лявата свитък хартия. Разпилените листа в краката му подчертават решението да се премине от думи към дела. Върху постамента са изписани 190 имена на четници и поборници и прикрепени твърди барелефи на Давид Тодоров, Мито Цветков и поп Коста Буюклийски, както и внушителна табела с текст и четири лъвски глави, из чиито уста бликала бистра вода. Металните плочи на паметника са отлети във Виена. Паметникът е открит тържествено от княз Фердинанд. Сред гостите са министър-председателят Стефан Стамболов, майката на Ботев, съпругата му Венета и дъщеря му Иванка. През 1955 г. скулптурата е демонтирана по настояване на Вълко Червенков,

определил я като

"подобие"

на Ботев

Ученици рисуват Околчицапоради малкия ръст на Войводата, който не внушава патриотични и естетически чувства. През 1955 г. паметникът е демонтиран и прибран във фонда на Художествената галерия. Преди няколко години той беше издигнат отново до Военния клуб във Враца, но сега някои врачани поставят въпроса пак да бъде прибран в музея, защото бил "малък и грозен".

Честванията на Ботев пред сегашния паметник на площад "Христо Ботев" са от 1964 г., когато е открит на 1 юни. Автор на 12-метровата скулптура от бронз и сив гранит е Владимир Гиновски. В едната ръка Ботев държи свитък хартия, а в другата - тежка сабя, полегнала в краката му. Взорът му е орлов, решителен, саможертвен. До паметника има вечен огън, донесен от Одеса, който се пали при откриването на Ботевите дни, което тази година стана на 26 май. Върху архитектурните тела има релефи със сюжети от Ботевото творчество и бойния път на четата. Всяка първоюнска вечер Ботевият площад във Враца притихва в едноминутно мълчание и оглася имената на героите, загинали за свободата на България. Тази минута се слива с илюминациите, озарили небето, и с топовните тътени, които рано сутринта утре ще възвестят началото на всенародното поклонение на връх "Околчица".

Обелискът на този връх също е преправен няколко пъти. В 1901 г. комисия с участието на Ботеви четници съставя първия официален протокол за сраженията на четата във Врачанския балкан. За ознаменуване на 25-годишнината от подвига на Христо Ботев и неговата чета се полага основният камък на бъдещия паметник на връх "Околчица". 25 години по-късно по инициатива на врачанското читалище "Развитие" на върха е поставен временен маркировъчен знак - четириметров православен руски кръст, какъвто носели опълченците по време на националноосвободителните борби. В 1936 г. Ботевският комитет във Враца предприема строителството на паметника на Околчица по проект на арх. Петър Дограмаджиев и инж. Никола Новоселски във формата на осмоконечен кръст с височина 28 метра. Строителството завършва през 1939 г. Политическите промени в БългарияЛобното място на Ботев

налагат замяната

на кръста с

петолъчна звезда

през 1947 г., която пак по политически причини е свалена през 1991 г. и паметникът възвръща автентичния си вид с опълченски кръст.

Още през 1936 г. се родила идеята за очертаване на Ботевия път от Козлодуй до Околчица с трайни дървесни насаждения. В 1946 г. трима изследователи на Ботевото дело - Димитър Осинин, Павел Делирадев и Иван Велков, определят върху терена бойния път на четата. Три години по-късно този път е маркиран с 53 пътепоказателни камъка и шест паметни плочи, а в 1954 г. започва очертаването му с дървесна растителност. Официалното изграждане на алеята-паметник от Козлодуйския бряг до лобното място на Христо Ботев във Врачанския балкан е поставено на 27 май 1958 г. с Постановление на Министерския съвет. Това е единственият по рода си мемориален комплекс на открито в страната с дължина над 120 км. По него и тази година на 27 май тръгнаха участниците в 63-я национален туристически поход "По пътя на Ботевата чета от Козлодуй до Околчица". Издадена тези дни специална брошура припомня паметните събития. Първото Ботево честване се е състояло преди 131 години на Козлодуйския бряг по инициатива на местните жители. Тогава то е наречено "оброк" и на него в памет на Ботевата чета са принесени курбан 200 агнета, по едно за всеки четник. За първи път 2 юни е обявен за Ден на Ботев през 1884 г., като в Пловдив и Враца се организират първите тържества в страната. Според авторите на брошурата тогава се узаконява една историческа грешка, защото в действителност Ботев загива на 20 май стар стил или 1 юни нов стил. В историята обаче се приема твърдението на Захари Стоянов и други дейци, че Ботев е убит на 2 юни, и това продължава досега.

От брошурата научаваме още, че първите люде, изминали този път като Ботеви поклонници, са знаменитите поборници Панайот Хитов и Захари Стоянов през далечната 1888 г. Походът стартира през 1946 г. с участието на 17 човека и продължава напред във времето докато стигне до рекордните 8 000 участници през 1976 г. В последните години в колоните му се движат около 600 - 700 родолюбци. Тази година в него участват и младежки групи от Словакия и Румъния.

Мемориалният комплекс "Ботев път" включва не само очертаната с дървета алея, но и паметните места, свързани с историческия път на четата, и знаците на признателност, изграждани от потомците в продължение на повече от столетие. През последните години трасето на

мемориалния

комплекс

"Ботев път"

бе удължено с още 10 км до местността Рашов дол край мездренското село Люти брод. Там, след смъртта на Войводата във Врачанския балкан, четниците влизат в последното си организирано сражение с преследващите ги турски потери. Възстановена е и къщата на баба Илийца - Вазовата героиня от разказа "Една българка" в с. Челопек. Жената, която въпреки смъртната заплаха, споделила последния си къшей хляб с четник, действително е живяла в това село. Нейното име е Пена Драганова, но всички я наричали Илийца по името на мъжа й. От този малък музей тръгна инициативата на ръководството на мемориалния комплекс, наречена "Уроци по родолюбие". Възпитаници на ОУ "Васил Левски" в час по изобразително изкуство нарисуваха къщата-музей и историческите места по пътя на Ботевата чета върху покани, които изпратиха до училищата в страната, носещи името на Христо Ботев, да посетят тези български светини.

В навечерието на 133-ата годишнина от подвига на Ботев и неговата чета врачанският журналист и изследовател Кирил Андровски издаде дълго подготвяната книга "И още нещо за Ботев". В петнайсетте теми, разработени на 90 страници, авторът е поставил два въпроса - къде наистина е роден Христо Ботев и кой уби Ботев? Тъй като и по двете има различни версии, той се опитва пламенно и аргументирано, ползвайки собствени изследвания и факти, проучени от сериозни учени, да докаже, че Христо Ботев е роден в Калофер. Според него твърдението за криводолското с. Осен е мит, тръгнал от един местен учител, и е обида за неговата памет. Андровски оборва тази версия, доказвайки по години, че Ботьо Петков е учителствал само и единствено в Карлово и Калофер и никога той и Христо не са идвали в този край. Докато по тази тема авторът страстно защитава своята теза, че Ботев е роден в Калофер, на втория въпрос за смъртта на Ботев той не формулира конкретно своето мнение, а припомня различни версии - по-известни и не толкова, исторически и публицистични. Андровски се застрахова с изречението:"Мога да прибавя и друга версия, но задачата ми е

да изложа

онези истини,

които ни разказват свидетелите на това събитие и изследователите на Ботев... Един ден може да се появят архивни документи, които да разкажат точно какво е станало." Вратичка за това той отваря с материала "Христовски не вярва на Обретенов", в който Ботевият четник казва в издадената от него брошура за смъртта на Ботев през 1938 г.:"Историческата истина ще се възстанови въпреки всичко... И колкото по-рано стане това, толкова по-добре, защото подозренията и предположенията са по-страшни от самата истина."

Финалът на Ботевата саможертва е в местността "Йолковица" във Врачанския балкан. Според историческата истина под куршумите на многобройния редовен аскер, черкези и башибозуци четата заема позиция на Камарата и Купена. Сражението продължава целия ден на 20 май (ст. стил). Вече по здрач Ботев събира в падината на "Йолковица" щаба на съвещание. В един момент той се изправя, за да огледа позициите и пада веднага, пронизан от куршум в сърцето. Потресени, неговите съратници, сред които Георги Апостолов, Никола Обретенов и Перо Македонеца, свалят отличителните му воеводски знаци, целуват го по челото, оставят трупа му до камъка, при който е убит, и се оттеглят в тъмнината към Крушовския извор, за да търсят четата. За този миг на саможертва припомня скромна морена с надпис "Изпълни се пророчеството твое - жив си!".