ШАРЕНО

 

Влади Въргала:

 

Вече не ми е интересно в телевизията

 

До края на лятото актьорът завършва филма “Операция “Шменти капели”

 

Лилия ДИМИТРОВА

Гост на състоялото се тържество, организирано от сдружение "Изида", бе Владислав Карамфилов, по-известен като Влади Въргала. Той бе дошъл, за да подкрепи благородната инициатива на "Изида" да даряват бални рокли на социално слаби абитуриенти. На партито на въпросите на "BG Север" отговори един от най-обичаните актьори на България:

- С какво се занимаваш в момента?

- Основно с филма, който снимам от три години, и до края на лятото ще гледам да завърша. Занимавам се и с групата "Отряд 13", която е рок банда на едни момчета от затвора. Преди две седмици беше представянето на албума им в Казичене.

- Разкажи ни нещо повече за филма.

- Филмът е по пиеса, коята сме играли и тук, в Плевен, миналото лято. Писал съм я през 2000 г. и тя е актуална и до ден днешен в много отношения. Поставя се в Сатиричния театър в София при много голям интерес и аз реших, че щом като има такъв успех, мога съвсем спокойно да я направя на филм. В момента работим върху натрупване на капитал и август ще финализираме. Основната ми идея за лентата е, че когато бащата е несправедлив към едно от децата, враждата не е между бащата и детето, а между двете деца. Това е още от времето на Каин и Авел.

- Пиесата как се казва и на каква тематика е?

- "Операция "Шменти капели" е по-актуалното й заглавие, а навремето се казваше "Моят дом е моята крепост". Гонех абсурда в сюжета. За съжаление всичко, което е написано вътре, се сбъдна. Аз съжалявам, че нямах възможност да направя филма още тогава, защото щеше да звучи пророчески. За всичко, което се случваше през годините в България, хората щяха да казват: това е като във филма на Въргала.

- Т. е. сюжетът е политически?

- Всичко е политика в живота. Ние сме проекция на политиката. След като животът беше един преди 10 ноември, а сега е друг, значи разликата е в политическото управление. След като животът е различен, това означава, че политиката оказва основно влияние. Битието определя съзнанието дотолкова, доколкото съзнанието определя битието.

- Кои актьори ще участват във филма?

- В него играят обичайните заподозрени, с които цял живот работим - Кирил Ефремов, Кофе Бабоне, Стефан Щерев, Пламен Пеев. Искам да са непознати физиономии, за да може посланието да стигне до хората по-лесно, защото иначе ще гледат как играе актьор еди кой си. Сега преговарям с един по-познат актьор, но още няма да кажа кой е той.

- Защо нямаш в момента телевизионни изяви?

- Телевизията е един водовъртеж, който те държи на повърхността, но те върти на едно място и не може да не ти се завие свят. Вече не ми е интересно там. Навремето ми беше, но телевизията е машина, която те засмуква, изцежда ти соковете и те захвърля. Единственият смисъл от нея е това, че ставаш популярен и печелиш някакви пари, но те не са толкова големи. Аз мога да направя предаване, което да бъде различно и да има смисъл в него, но нито една телевизия няма да има сметка от него. Правят се само някакви полуфабрикати, за да се запълни времето.

- Тук си за една благотворителна кауза. Често ли подкрепяш подобни инициативи?

- Много добър приятел съм с братята Ивайло и Димитър Кочеви, които пък са много близки с Ваня Савова и от тях разбрах за тази инициатива. Аз правя неща или за много пари, или за без пари. През годините много се хвърлях в т. нар. благотворителни инициативи, някои от тях се оказаха фалшиви, но в други имаше много смисъл. Ако се замислите колко много кампании се правят за хората в неравностойно положение и колко много средства се събират и даряват, аз мисля, че в момента всяко едно българско сираче трябваше да има собствена къща с декар и половина двор. В благотворителните кампании не е начинът в набиране на средства, а осигуряване на бъдещето на тези деца след излизане от дома. Когато сме ходили по домовете, ние носим разни лакомства и играчки и децата ни гледат в ръцете, но не да видят какво им носим, а да видят кога ще оставиш това, което им носиш, за да ги прегърнеш. Те се нареждат на опашка и всяко едно идва и те прегръща. Децата имат дрехи, храна, но любов е това, от което имат нужда.

 

 

Сдружение “Изида” пак помогна на абитуриенти

 

Абитуриентите дефилираха с новите си тоалети, сн. авторътЛили ДИМИТРОВА

За поредна година в Плевен сдружение "Изида" облече социално слаби абитуриенти. На официална вечер в Арт клуба на ДКТ "Иван Радоев" абитуриентките дефилираха с новите си тоалети. Благотворителната вечер протече под наслов "Ако си дал на другия, не си живял напразно". Освен красивите момичета за доброто настроение на гостите се погрижиха Влади Въргала, дуетът "Червено и черно" и Александра от реалити шоуто "България търси талант". Спонсори на благотворителната кампания тази година са различни фирми, частни лица и община Плевен. Арт клуба на театъра също бе предоставен безвъзмездно за провеждането на тържеството.

Сдружение "Изида", чийто председател е прокурорката Ваня Савова, е създадено през 2000 г. и за това време е помогнало на 360 абитуриента. Всяка година то организира благотворителни кампании с цел да се съберат средства за тоалети на абитуриентите, които нямат финансова възможност за такава покупка. Някои от роклите е ушила самата Савова с нейни лични средства. След като откри празничната вечер, тя сподели, че е много щастлива от факта, че децата, на които е помогнала, я помнят и й благодарят дори при случайна среща на улицата.

 

 

 НАПУШЕНИ МИСЛИ

 

За тези “без порода и родословно дърво”

 

Стефан КРЪСТЕВ (Cefules)

В интересни времена не е хубаво да си "без порода и родословно дърво", както в един от най-затрогващите блусове на Васко Кръпката. Изглежда няма логика, когато си ничий, някой да се застъпва за теб. Група протестиращи срещу лошите условия, в които трябва да просъществуват бежанците у нас, бяха бити, забележете, от представители на крайно дясна неформална организация. От тези, които в цивилизования свят минават за престъпни и дори симпатиите към тях в някои страни като Германия, например, са криминализирани. Разбра се, че не се случва за първи път, освен това, че организацията има сайтове, в които се публикуват и разпространяват снимки на мишените, направени с дигитални фотоапарати с висока резолюция. Стана ясно, че върху тях се оказва натиск чрез заплахи, а до този момент законът гледа на такива побойници като на дребни хулигани, на сблъсъците - като на спонтанна реакция на група лумпени. Нали съвсем официално вече се следи за тероризъм из интернет? Какви са тези сайтове, кой ги допуска? Двама от активистите на пострадалите гостуваха през седмицата в един от сутрешните блокове в национален ефир. Уж заради дискусията бяха така притиснати с неудобни въпроси, че ако тези млади хора не бяха запазили хладнокръвие и не бяха проявили завидна устойчивост и интелигентност, щяха да изглеждат едва ли не виновни. А протестът, към който са се запътили, е бил мирен. Става въпрос за нечовешките условия, в които живеят шепата бежанци в родината ни. То е странно, че изобщо има такива - икономическите условия, а и свободите в България, не са достатъчно благоприятни. Бежански проблем у нас няма и не може да има. Нападнати в трамвая от въоръжени с всевъзможни помагала за уличен бой, без да предизвикват никого, трябва да се оправдават по телевизията, че върху тях е упражнено насилие. Двамата запазиха достойнството си, но лично аз почувствах как губя своето. Като българин, като част от общество, което така се е отнесло с КРАЙНО НУЖДАЕЩ се живот. Коравосърдечността може да премине един праг на човешкото, след който настъпва пълна дехуманизация. Безчувствие. Цинизъм. И не дай Боже някой, който и да е от всички нас, да потърси съчувствието, което волно или неволно е отказал да прояви.

В тон със случката ми идва и новината, че войводите от ВМРО са развели знамена. Не "Свобода или смърт", а "Кучетата или децата ни". Не е хубаво да си "без порода и родословно дърво". Изглежда, няма логика, когато си ничий, някой да се застъпва за теб. В последните месеци имаше много жертви на "зъбатите хищници". Породите: питбули, ротвайлери, дого аржентино и други - домашни кучета. Гледани, обгрижвани, дресирани и най-вероятно носещи нрава на стопанина си. Като интернет-призрак, който виси три четвърти от денонощието из мрежата и голяма част от това време из новинарски сайтове, така и не съм попадал на жертви на пиЧбул, т. е. улична превъзходна. Да, но нали времената са интересни и някой трябва да покаже загриженост. А за сметка на най-беззащитните е най-лесно.