КОНФЛИКТИ
Мая ПАСКОВА
Славка Христова е на 75 години, инвалид I група, вдовица, без деца. Здравословното й състояние изисква непрекъснати грижи от придружител, както пише в лекарското заключение. Но от пет месеца тя е принудена да живее при своя приятелка и дъщеря й - в една стая, с три легла, маса, два стола и телевизор. В миниатюрна баня, която е и кухня, и сервизно помещение, и килер, на пода върху единствения котлон къкри кафе. Входната врата е само притворена, оттук няма какво да се открадне. Славка усеща, че въпреки добрите чувства на приятелката си и благородните намерения да й помогне, вече й е в тежест. Тежи й и това, че до преди четири години е била собственичка на апартамент 70 квадрата, с дневна, спалня, столова с бокс, баня, тоалетна, маза, гараж, таван. До преди да получи инсулт и да подпише в състояние на неадекватност пълномощно, с което губи всичко.
"Не мога повече да стоя тук, а няма къде да живея, разбирате ли. Исках да отида в старчески дом. Или няма места, или ми искат 400 лв. на месец в частните. Нямам нито братя, нито сестри, нито деца. Сама съм. Можете ли да ми помогнете?", през сълзи нарежда Славка.
На 11 май 2000 г. пише завещание, в което срещу гледане и издръжка оставя след смъртта си апартамента на младото семейство Петьо и Цветомира Цекови, далечни нейни роднини. На 4 ноември 2004 г. Славка получава инсулт и постъпва в Неврологичната клиника на плевенската болница. Само след пет дни, на 9 ноември, се оказва, че е подписала пълномощни на семейство Цекови - едното на Петьо Цеков, с което да я представлява пред банките, в които има спестовни влогове, а другото - на Цветомира Цекова, с което да продаде апартамента на Славка на съпруга си Петьо. Славка твърди, че не си спомня нищо - нито да е подписвала, нито да е идвал нотариус при нея в болницата. Лекуващата лекарка също е потвърдила, че не е присъствала на подписването на пълномощно, не е била уведомена за това и че не е разрешено от болни в такова състояние да се изисква поставянето на подписите върху документи. Но този подпис е факт. Още на следващия ден от сметките на Славка Христова са изтеглени 827 долара - всичките й спестявания. В същия ден е извършена покупко-продажба между Цветомира и Петьо на апартамента на Славка. От нотариалния акт на светкавично проведената сделка между съпрузите става ясно, че сумата, за която Петьо става новият собственик на жилището, е 24 хил. лв. Подозрителна е не само ниската цена, а това, че е с 4 хил. лв. по-малко от данъчната оценка на апартамента!? В акта не става и дума за гледане и издръжка. Славка, естествено, не подозира нищо, твърди, че не е видяла и стотинка нито от изтеглените пари от банката, нито от продажбата на жилището. Продължава да живее с "наследниците", които действително полагат грижи за нея, като й осигуряват храна и й помагат в грижите за хигиената. Тя пък плаща консумативите. Докато на гледачите явно им писва и започва да им дотяга нейното присъствие. А и полза повече от нея не могат да извлекат. Започват претенциите, нагрубяванията, скандалите. Дълго време не са й давали да си прибере личната карта и удостоверението от ТЕЛК. Забранено й е да я посещават приятелки и познати. Че вече не живее в собствения си апартамент, разбира две години по-късно, когато пита дали са платени данъците на жилището. Апартаментът вече не е твой, не бери грижа - размахва нотариален акт Цветомира.
"Подиграват се с мене. Не ми стига болестта... Това, което направиха, съм го гледала само по филмите. Така ще умра по чуждите къщи", плаче Славка и твърди, че са й удряни шамари, блъскана е, дори е падала. Уплашила се е и е напуснала къщата. С две чанти преди пет месеца. Всичките й вещи са останали там. Страхува се да ги прибере, а е и трудно подвижна.
Потърсена за мнение беше и другата страна в конфликта. Цветомира Цекова заяви, че не е длъжна да дава обяснения, няма да коментира случая и ще отговаря на въпроси само пред компетентните органи. Беше изумена, че историята вече е достигнала до медиите. Цветомира изрази и огорчението си, че въпреки грижите, които четири години е полагала за Славка и то в състоянието, в което се намира в момента, са подадени жалби срещу нея и съпруга й и случая ще стигне до съд. "Имам две деца и на никого не пожелавам нищо лошо, но вече ми дотегна от тези разправии. Искам спокойствие за мен и семейството ми. Кой е крив и кой е прав, има кой да реши", беше категорична Цекова.
Славка Христова е подала жалба в Районна прокуратура. Тече дознание, след което ще бъде заведено дело за измама по Наказателно-процесуалния кодекс. Но сега излиза и друга подробност, която още повече усложнява ситуацията - апартаментът е препродаден на трето лице. Сега ще се заведе и гражданско дело. Адвокатите, които Славка е принудена да наеме, струват скъпо. Лекарствата й са 65 лв. на месец, пенсията й с всички добавки е 117 лв. и 65 ст. За старчески дом се чака дълго, а имотното й състояние, въпреки фиктивната продажба, която още не е доказана като такава, не й гарантира преференции. Не може и да си позволи частен дом, за който да плаща по 15 лв. на ден плюс придружител. Безизходицата е пълна. Надява се на някаква помощ от правосъдието, за да изживее спокойно старините си. Или на чудо.
Момчил ИВАНОВ
Млад мъж от село Септемврийци на име Иван Николов (27г.) е изчезнал загадъчно преди близо 2,5 години. Тези дни полицията откри части от кости заедно с негови дрехи и завивки, закопани на две различни места - в двора на дома му в село Септемврийци и в земеделска нива в землището на близкия град Вълчедръм. Все още се работи по разпознаването на костите и уточняването на убиеца.
Историята на Иван Николов започнала да се разплита на 23 май тази година, когато в Районното полицейско управление в Лом се явил Стефан Т. от София, който преди време живял на съпружески начала с майка му Мария А. (48г.). Стефан съобщил на криминалистите, че доведеният му син Иван е в неизвестност от месец януари 2005 година и че вероятно е убит. Още същия ден полицаите разпитали Мария А., а тя им казала, че е възможно синът й да е заровен в двора на дома. Полицаите докарали багер, разровили целия двор и открили части от човешки кости, а също и парчета от завивките, които Иван използвал приживе. Мария им разказала, че за последно видяла сина си в средата на януари 2005 година. Той живеел при други роднини в ромската махала на село Арчар, което е във Видинска област. На въпросната дата Иван дошъл на гости при майка си в Септемврийци заедно с първия си братовчед Петър Димитров (28г.). Двамата яли и пили в дома на Мария и късно вечерта си легнали. На сутринта Иван го нямало, а Петър казал на майка му, че синът й е станал през нощта да хване автобус, с който да замине за София, а после на работа в чужбина. Мария се усъмнила, но първоначално повярвала. По-късно видяла, че в двора е ровено. С течение на времето тя все повече подозирала, че племенникът й Петър се е скарал със сина й Иван и го е убил, но нямала доказателства и не казала на полицията.
След като се натъкнали на зловещата находка в двора на Мария, криминалистите открили и Петър Димитров в Арчар. Вероятно той им е казал къде са заровени останалите части от тялото на Иван Николов. Два дни по-късно те били открити на метър под земята в земеделска нива край град Вълчедръм. Заедно с костите били намерени и дрехи, които майката познала, че са на сина й.
В РПУ - Лом, има арестуван и заподозрян за убийството, но още не може да се съобщи името му, тъй като няма достатъчно доказателства, информираха криминалистите.
Военна прокуратура ще разследва смъртта на Георги Цолов (37 г.), служител в РПУ - Козлодуй, чийто труп беше открит на 28 май в лек автомобил "Форд" край село Галово, община Оряхово.
Автомобилът, забелязан от полицията към 17,15 часа в местността "Блатото", е обявен за издирване на 21 май. Трупът на Цолов бил на предната дясна седалка с огнестрелна рана в главата, като входната рана е отдясно, а изходната - вляво теменно, уточниха от ОД "Полиция". Между краката му е открит служебният пистолет "Макаров". В цевта на оръжието при огледа е намерен един стоп-патрон и 4 подобни боеприпаса в пълнителя, казаха още от полицията. Ключовете на автомобила са намерени на контакта, по колата липсвали следи от насилие.
При огледа са намерени и иззети една гилза и мобилен телефон.
Трупът е бил в стадий на разлагане и е откаран в МБАЛ - Враца, за аутопсия. Местопроизшествието е посетено от военен прокурор, уточниха от ОД "Полиция".
"BG Север"Иззеха над 1 300 бутилки алкохол без бандерол
При специализирана полицейска операция служители от "Икономическа полиция" иззеха 1 327 бутилки с алкохол без бандерол от склад на едро във Враца. При проверка е установено, че бутилките с алкохол, предимно от марките "Савой" и "Докторс", са със свободно движещи се капачки и незалепени бандероли. Допълнително са намерени още 48, облепени с бандерол, но без етикети.
Полицейските служители се натъкнали и на 2 066 акцизни бандерола, 341 стикера, лепила и приспособления за запечатване на бутилките. Стойността на иззетия алкохол е около 10 000 лв. по цени на едро. "BG Север"
Мая ГЕОРГИЕВА
Дебатът в публичното пространство относно разпределението на читалищните субсидии в Плевен отново се развихри. Не че в последните три години е имал период на затишие. Общината в лицето на кмета Найден Зеленогорски и настоятелството на читалище "Съгласие", представлявано от председателя Ивайло Атанасов, взаимно си отправяха словесни нападки и доказваха правотата на позициите си. През това време съдът нищеше казуса. И когато Върховният административен съд (ВАС), Окръжен и Административен съд излязоха със своите становища, в играта се включиха и общинските юристи. "BG Север" подробно информира читателите си за всеки един съдебен документ, като очакваше той да бъде взет предвид и естествено изпълнен от управниците на града. Нищо подобно не се случи. В началото на седмицата председателят на общинския съвет и виден юрист Георг Спартански заяви на пресконференция, че община Плевен не е страна в спора за разпределението на читалищните субсидии и че решението на ВАС е "едно правно нищо". Не е ясно защо тогава е създаден Върховен административен съд, щом решенията му нямат никакво значение, а определенията на окръжния съд са "с пожелателен характер". ВАС потвърди на 7 май 2007 г. решение №17 от 12.01. 2006 г. на Окръжен съд - Плевен, което твърди, че разпределението на субсидиите за читалищата на територията на Плевенска община е извършено без ясно определени критерии и в противоречие с механизма, утвърден от министъра на културата. Спартански заяви, че щом няма точно цитирано как точно да се разпределят парите, значи съдебното решение е без юридическа стойност. Само че работата на съда не е да казва кой и колко да получава, а да следи за законосъобразността на действията. Освен това в решението на окръжния съд ясно пише, че до окончателното приключване на спора сумата, която трябва да се превежда на "Съгласие", е според разпределението на субсидията от 2004 г. - последната необжалвана. Отговорността за разпределението на средствата е на съответната комисия, която, въпреки че спира да съществува след взимането на решението си, може да се свика отново със заповед на кмета и да го преразгледа. Другото твърдение на председателя на общинския съвет, че община Плевен не е страна в спора за читалищните субсидии, също е противоречиво. Защото на 27 юли миналата година с решение 996 общинският съвет "Потвърждава решението на комисията по разпределяне на годишната бюджетна субсидия и задължава кмета на община Плевен да разпореди превеждането на ежемесечната финансова субсидия по сметка на читалище "Съгласие" съобразно решението на комисията до влизане в сила на съдебно решение по повдигнатия съдебно-административен спор". Значи все пак е страна, и то правораздавателна. Съдът определи като незаконосъобразно това решение, от общината приеха определението с пожелателен характер и не обжалваха. Председателят на "Съгласие" Ивайло Атанасов сега пита: Кое точно решение изпълнява общината в момента? Защо до юни 2006 г. общината превежда пари на читалището според субсидията от 2004 г., както би трябвало да бъде? Къде отива разликата в сумата и кога точно общинските управници са прави - тогава или сега?
Другото твърдение на Спартански, че общината не може да дава пари за ремонт на частна сграда, каквато е тази на "Съгласие", защото когато е правен Законът за народните читалища презумцията е била, че 99% от тях са в общински сгради и по този начин всеки можел да си вземе "коптор, кочина или бардак, да я направи читалище и да иска от общината пари за ремонт". Интересно чия точно частна собственост е масивната постройка в центъра на града, обявена от Министерството на културата за културен паметник с местно значение? И защо миналата година общинският съвет прие решение, с което при преизпълнение на приходната част на Програмата за насочване на средствата, постъпили в инвестиционния и приватизационен фонд на общината, ще бъдат заделени 40 000 лв. за ремонт на единствената концертна зала в града - тази към читалище "Съгласие", като това не се случи?
Обвиненията, че със затварянето на най-старата библиотека в града се търси създаването на обществено напрежение, Ивайло Атанасов обяви за цинизъм. Той съобщи и последното решение на Административния съд, което остава без уважение жалбата на адвокат Цецка Цачева, защитаваща интересите на общината, да не се спира предварителното изпълнение на решението на комисията от тази година. Апокалиптичните предвиждания на общината, че по този начин ще се спрат средствата на всички читалища, са преувеличени. Защото това означава не спирането на парите въобще, а изплащането им според размера на субсидията от 2004 г. до произнасянето на ВАС.
Единственото становище, по което Спартански и Атанасов стигнаха до консенсус, макар и задочно, е, че Законът за народните читалища е твърде несъвършен, нуждае се от много поправки и Министерството на културата би трябвало да следи разпределението на парите, които дава, а не да оставя това в ръцете на местната власт.