Поля
ТОМОВА КОНФЛИКТИ
Поля
ТОМОВА
За последните две години плевенските криминалисти са разкрили две убийства, извършени отдавна. Полицаите твърдят, че колкото повече време минава от престъплението, толкова по-малък става шансът то да бъде разкрито. Затова и повече от тези престъпления се разнищват след самопризнания или след като убиецът извърши друго противозаконно деяние. В първия случай може би проговаря съвестта, смятат криминалисти. Така става и с Костадин Горчев. На 14 януари 2005 година той се обажда в полицейското управление в Асеновград и казва: "Елате бързо, че тук ще има убийство". Оказва се, че това е поредният скандал на алкохолно зависимия Горчев с родителите му. Полицаите го прибират и в колата той заявява, че преди десет години е убил бившата си жена в Плевен.
На 14 февруари 1995 година е убита Цветанка Калинова - бивша съпруга на Костадин Горчев. Тялото на жената е намерено две седмици по-късно, на 3 март, под мост в парк "Кайлъка". Цветанка е удушена, а по тялото й има характерни изсъхвания, които са невъзможни, ако трупът е престоял две седмици на открито. Това озадачава патоанатомите. След убийството е разпитван бившият съпруг, но той представя алиби, което се потвърждава от насрещна проверка. Горчев твърди, че по време на престъплението е работил в хотел в Пампорово. Така минават годините, а убийството на Цветанка Калинова не е разкрито. До самопризнанията на бившия й съпруг. Работата на криминалистите след обаждането на Горчев в асеновградското полицейско управление е да се докаже, че той е убиец. Десет години след престъплението мъжът има лабилна психика и зависимост от алкохола, която е проявявал още по време на брака си с убитата жена. Пред криминалистите Костадин заявява, че е убил Цветанка от ревност и защото го е изоставила. В дома му в Асеновград полицаите намират писма, които потвърждават неговата обсебеност от Цветанка. При разпитите Костадин разказва подробно как е отнел живота на бившата си съпруга. Неговите обяснения съвпадат напълно със съдебно-медицинската експертиза за причината за смъртта и разкриват защо тялото на жената е намерено в този вид.
На 14 февруари 1995 година Костадин иска среща с вече бившата си съпруга. Виждат се до Дома на книгата, после отиват в Туристическия дом. Там е извършено и убийството, признава Горчев. Двамата пийнали и се стигнало до скандал. В един момент мъжът блъска жената, затиска я с коляно и я удушава. След това занася тялото й в колата и го закарва във фризер на фирма, с която са имали отношения в бизнеса. По-късно Костадин изнася трупа от фризера и го хвърля в Кайлъка.
В продължение на 10 години тайната е разяждала психиката на и без това лабилния мъж. Той не е споделил с никого, дори с родителите си, които научават за убийството десет години след това. Въпреки самопризнанията криминалистите отново събират доказателства и вината на Костадин е доказана. Той е осъден на 12 години затвор. Според полицаите убийството не е планирано предварително.
Такова е друго убийство, извършено преди три години, което криминалистите разкриват, след като престъпникът убива отново.
На 21 април тази година е извършено убийство в местността Нежовец край Плевен. Жертвата е Васил Антонов, работник в една от вилите в района. Той и негов приятел били наети от собственика, за да работят по сградата. След гостуване в близкото село двамата заварили във вилата непознат за тях човек, който седял на масата и пиел. Оказало се, че това е бившият собственик на вилата Мариан Стоянов. Той и Васил се скарали, всички били пили. В един момент Мариан извадил нож и пробол работника, който издъхнал. След касапницата Стоянов избягва и по-късно е открит от полицаи край хотел "Балкан" в Плевен. Когато го задържат, един от криминалистите си спомня, че през 2004 година в местността Нежовец безследно изчезва Добромир Ичев. Тогава е разпитван и Мариан Стоянов, по това време все още собственик на вилата. В стая във вилата е открит телевизор на изчезналия Добромир. При разпитите преди три години обаче Стоянов твърди, че е купил телевизора. Няма доказателства за съпричастност на Мариан към изчезването на Добромир Ичев. По време на разпитите обаче криминалистите насочват въпросите и към безследно изчезналия мъж. В един момент Мариан Стоянов признава, че е убил и него. По същия начин, по който извършва и второто убийство - след пиянски скандал скача, взима брадва и удря Добромир Ичев, докато го умъртвява. Мариан Стоянов описал, а после сам завел полицаите до мястото в близост до вилата, където заровил първата си жертва. Дори показал къде е вързал кучето на Добромир, което виело непрекъснато след неговото убийство.
Мариана ДИМИТРОВА
От две години цяла улица в Габрово направо е заличена от природните бедствия. Поройни дъждове още преди седмици засипали пътя с камари от боклуци, изхвърляни в близкото дере. Въпросната улица носи поетичното име "Тих кът". Краят й граничи с малка горичка, която в стръмната й част е превърната в нерегламентирано сметище. Боклуците си в него изхвърляли живущи от горната улица. При едно от последните наводнения "Тих кът" се превърнала в река, а водата влачила стари автомобилни гуми, изтърбушени автомобилни седалки, пластмасови бутилки, найлонови торбички и всякакви боклуци от близкото дере.
Кошмарът за живущите на улицата започнал през 2005 г. При едно от големите наводнения тогава целият асфалт се свлякъл. Местното кметство почистило дола и поръчало да му се направи циментово корито, обяснява Донка Лалева, която живее в последната къща на улицата точно до дерето, превърнато в сметище. Общината започнала да ремонтира пътя в началото му, откъм ниската част. "Не разбирам защо почнаха ремонта от долу. Вярно е, че е начало на улицата и трябва да бъде покрита. Но трябваше да започнат от високата част и то от дерето, където е проблемът, защото всичко се свлича надолу. И това, което беше направено досега, остава без покритие", убедена е Лалева. От общината насипали улицата с камънаци като целта била тя да се асфалтира. Обаче така и не стигнали парите за това. Точно тогава държавата насочила средствата към бедстващите райони на страната, където хора заради наводненията останаха без домове.
Живущите на улица "Тих кът" вече са заформили нещо като инициативен комитет, за да търсят решение на проблема. Започнали да пишат жалби до кметството. Първата преписка е от 21 февруари 2005 г. В нея е описан ужасът, който живущите изживяли след природните бедствия: "Покрай улицата минава дере, чиито води се набират от водосборния район около Сирманската чешма. Всяка пролет и при всеки пороен дъжд водите на дерето прииждат, заливат улицата и я разбиват. На 15 февруари 2005 г. дерето придойде, запушиха се тръбите, поставени на определени места и поройните води отнесоха и малко останалата настилка". В жалбата се моли да бъде направен ремонт на уличното платно или поне в най-кратки срокове да се докара чакъл, за да се запълни изкопаното от водата, а след това улицата да се асфалтира. Хората настоявали да се направи и корекция на дерето, тъй като то било оформено само в началото на улицата. Сега на нея има около 25 къщи, в които живеят над 30 души. Кошмарът им се допълвал и от започнатия и изоставен преди 17 години строеж на кооперация, чиито основи в момента са превърнати в блато, от което стърчат високи папури. Там сега е рай за жаби, водни змии и комари. Хората настоявали общината да запълни основите на изоставения строеж.
За всичките им неволи от местното кметство им отговорили, че възстановяването на улицата им било включено в проекто-програмата за 2005 г. В края на същата година, на 23 ноември, живущите на "Тих кът" написали жалба и до РИОКОЗ с копие до кмета. В нея уведомяват, че през 2005 г. местна строителна фирма с багер е прочистила и издълбала дерето, в резултат на което на три места се натрошил плитко минаващият мръсен канал. За това била уведомена дирекция "Благоустрояване" към общината, а неин представител огледал пораженията заедно със служители на ВиК. Оттам отказали да ремонтират мръсния канал, защото вината била на строителната фирма и тя трябвало да възстанови разрушеното. Директорът на РИОКОЗ препратил жалбата до Регионалната инспекция по опазване на околната среда и водите във Велико Търново. Оттам направили предписание, с което удължавали с четири месеца срока за поправяне на нанесените щети. Въз основа на това предписание общината отправила искане до министерството на Емел Етем за отпускането на средства за възстановяване коритото на дерето, канализацията и пътната настилка. Парите и досега не са дошли...
Живущите предполагат, че средствата са заминали в най-бедстващите райони. Когато живущият на същата улица Гатьо Димов попитал представител на общината ще се намерят ли пари за решаването на проблема, отговорът бил: "Търсете си парите от Емел Етем".
Сега улицата, ако изобщо може да се нарече така, е недостъпна за автомобили, а чакълът, с който е насипана, заради пороите се е свлякъл на камари. Човек, за да стигне до дома си, едва преодолява препятствията и трябва да внимава да не си счупи краката. Встрани съвсем безпроблемно пък от счупените тръби се излива мръсния канал... След като две години проблемът на живущите на улицата не е решен въпреки дългите преписки, те си търсят гражданските права чрез медиите. "И в най-задъненото село едва ли има такава улица като нашата, а тя се намира на 10 минути от центъра на града и това е срамното... Улицата ни от "Тих кът" се превърна в "ужасен кът", възмутени са хората.
Тина ИЛИВА
Областната управа и общината във Видин показаха непримиримите си позиции и по въпроса за градския плаж. В края на май градоначалникът д-р Иван Ценов определи местата, където възрастни и деца може да плажуват през това лято - ивицата при крепостта "Баба Вида", къмпинг "Дунав", брега при Дунавци, Гомотарци, Кошава и Сланотрън. Притежателят им (т. е. държавата) обаче трябва да осигури спасители.
На следния ден собственикът изрази друго мнение - областният управител Кръстьо Спасов издаде заповед, с която забранява плажуването на същите места. Ивиците при селата изобщо не могат да се използват за къпане и отдих, тъй като не били плажове. Градският плаж пък до 15 юни не може да се използва, тъй като на него текат ремонтни работи. Миналата година областната администрация била сключила договор с общината за стопанисване на плажа, но той не бил изпълнен. Сега държавата обаче е влязла в ролята на стопанин на речния бряг при Видин. Областната управа чисти пясъка на плажа, укрепва и боядисва парапетите, подменя душовете и чешмите, строи помещение и вишка за спасителите, преговаря с БЧК за назначаване на спасители и т. н. Всичко това е добре, но е закъсняло. Сезонът започна. При горещините през последните дни градският плаж се пълни - деца на тумби се къпят в реката. За забраната говори само един надпис "Къпането забранено". Пазачи няма. Дано не се случи най-лошото, молят се плажуващите и подвикват от време на време по децата, които се увличат в къпането и влизат навътре в реката.
Напоследък областната управа и общината публично си разменят критики и обвинения и по други проблеми на Видин. Скарани са за продажбата на земи около Дунав мост 2, изграждането на тенис игрища по някогашния защитен ров на Видин, изхвърлянето на бетонови отпадъци от разрушения театър на града на брега на Дунав и др. Градският плаж е последният проблем, който отново ги разделя и противопоставя.
Емилия КАРАБУЛЕВА
Поне по четири обвинения за документни измами, за престъпления срещу паричната и кредитната система на страната, срещу дейността на държавни органи, както и за стопански престъпления ще отговаря 40-годишният Илиян Илиев от Белене. Само след броени дни окръжният съд в Плевен ще нищи делото за откритата в жилището на обвиняемия "работилница за измами".
След получен сигнал полицаи правят обиски в домовете на Надя Илиева и Илиян Илиев, както и в лекия автомобил на двамата "Форд Мондео", и остават смаяни от намерените технически пособия за измами, фалшификации на документи, които засягат работата на сериозни държавни институции в страната и чужбина - МВР, митници, администрации и др.
Така на 27 юли 2006 г. в жилищата, ползвани от Илиев, полицаите откриват подправени парични знаци с номинал 50 евро, пет броя датници, диск с букви и цифри, два броя правоъгълни кутии с гумирани клишета на букви, цифри и символи, пет броя основи за печати, тампони с мастило за печати в различни цветове, както и скалпели, пинсети, капси за документи. По-късно в хода на разследването било установено, че с горните технически приспособления са изготвяни фалшиви документи или са подправяни истински, издадени от съответните органи.
"Работилницата за измами" разполагала още с пет броя немски туристически визи, шенгенски образец, както и с канадска и турска визи, за които по-късно било установено, че са фалшиви. Назначената следствено-техническа експертиза доказала още, че откритите документи за самоличност - португалски паспорт на името на Антонио Ферара и белгийски паспорт на Джелал Бенот, също са подправени. Името на Ферара фигурира в доста документи за покупка на имоти по Южното Черноморие, с негово участие са създавани смесени фирми. "Португалецът" дори е едно от главните действащи лица в т. нар. "габонска сделка", до днес съществуват подписани от него документи, чрез които преди петнадесетина години от държавата бяха източени десетки милиони долари, споделят запознати с делата на измамника. Любопитен факт е обаче това, че някои от участниците в далаверите все още търкат депутатските банки.
Бланка на български паспорт на името на Константин Илиев Христофоров, както и такава с името на Силвия Красимирова Стоянова, също са иззели полицаите при обиска в дома на Илиев. По-късно експертизата доказала, че двата документа за самоличност са истински, но са променени данните и снимките на персонализиращата страница. Установено е също така, че отпечатъците от граничните печати на задните страници не са направени с оригиналните печати от съответните ГКПП, е записано в обвинителния акт по делото.
Горният факт е обясним, като се вземе предвид останалото съдържание на "работилницита за измами". Там са открити още 46 броя силиконови печати на ГКПП "Капитан Андреево", "Кулата", "Аерогара София" и ГКПП - Русе, с изрязана средна част. Освен това са иззети подобни печати от турски, австрийски, италиански, хърватски, унгарски, гръцки, румънски и испански гранични пунктове. Спокойно може да се твърди, че са били фалшифицирани почти всички удостоверителни знаци на дирекция "Гранична полиция" към МВР, обясниха магистрати. Майсторска изработка на печати на четири български фирми също се прибавя към веществените доказателства по случая.
Освен фабрика за фалшификати, обвиняемият Илиян Илиев тайно държал на склад акцизни стоки, цигари с марки "LM", "Карелия" и "Вайсрой" на обща стойност 2 557, 20 лв. без бандерол. Размерът на невнесения акциз възлиза на 1 432, 71 лв., е посочено в обвинителния акт по случая.
В хода на разследването са снети доста обяснения, свидетелски показания, налице са писмени доказателства, протоколи за претърсване и изземване и фотоалбуми. С три експертизи и веществени доказателства разполага още обвинението. Илиян Илиев има чисто съдебно минало, направил е самопризнания. Обвиненията са сериозни, по четири престъпления, посочени в Наказателния кодекс, ще трябва да отговаря беленчанинът, коментират магистрати.
Никой обаче не се наема да посочи сумата от загубите на държавата и на някои български фирми по време на дейността на "работилницата за измами".