АРТСЕДМИЦА


 

Големият Светлин на 75

 

На рождения си ден академикът открива грандиозна изложба в столицата

  

Негов стенопис в църквата на Ванга Св. Петка в РупитеМая ПАСКОВА

ска ми се да вярвам, че не сме загубили памет за своите Учители. Иска ми се да вярвам, че нощта отминава... И когато всичко е потънало в мрак, когато не остана неоплют, неотречен, когато не остана спестена болка, когато уморени и изтощени, загубили Път и Вяра, когато и последната надежда ни напусне - отново се завръщат Учителите при побелелите деца, които са си играли на възрастни, без да разберат правилата на Живота."

С тези думи роденият в Плевен художник акад. Светлин Русев, който не се нуждае от специално представяне, защото неговото име върви преди него, а признанията за постиженията му в изобразителното изкуство са в световен мащаб, кани на поредната си, но този път много специална изложба. Специална е и датата - 14 юни, денят, в който именитият художник ще отпразнува 75-ия си рожден ден. Специални са и творбите, които ще бъдат представени в залите на Националната галерия за чуждестранно изкуство в София - избрано живопис, скулптура и рисунка от галериите "Дарение-колекция Светлин Русев" - Плевен, и "Ателие-колекция Светлин Русев" - София, под общ наслов "Учителите", между които ще бъдат изложени творби на самия художник, обединени в тема "Моление за чашата" и с послание цитат от Евангелие от Матея: Бъдете будни и се молете, за да не изпаднете в изкушение: духът е бодър, а плътта - немощна. "Това е изложба голяма, сериозна, дълбока, с много подтекст, с много послания, с много многоточия и въпросителни към съвременния човек и зрител. Надявам се успелите да се докоснат от нея да разчетат посланието", разпалва любопитството уредничката на плевенската галерия, участваща с над 90 творби в мащабната експозиция, Маша Мескин.

"Дарение-

колекция Светлин

Русев" - Плевен

През 1985 г. Светлин Русев подарява на родния си град голяма колекция от съвременно и класическо българско изкуство, източно и африканско изкуство, която е открита като постоянна галерия. Над 420 творби на живопистта, графиката и скулптурата наброява фондът на галерията в момента, но тази бройка непрекъснато се увеличава. "Когато човек има такава огромна колекция, вече не е в състояние сам да й се радва. Светлин Русев направи един благороден жест, който учуди всички ценители, познавачи и преди всичко колекционери, които трудно биха се разделили с такива произведения. Самият академик казва, че споделяйки колекцията с останалите хора, споделяйки собствената си работа и любовта си към събраните неща, колекцията става повече негова, защото това е силата на споделена любов. Това говори за една особено щедра характеристика на личността, за широко скроен човек", с благодарност и респект споделя галеристката Маша Мескин. И добавя, че да събереш такава колекция е много скъпо нещо, но да не забравяме, че той е един от най-продаваните световни автори, но вместо да купува коли и апартаменти, инвестира в изкуство. Не е за подценяване и друго - един такъв голям художник да признава останалите си колеги, да ги харесва и да ги купува. "Ние можем само да се радваме, че тази колекция той подари на родния си град и за щастие родният му град му даде възможно най-подходящата сграда, която сама по себе си е произведение на изкуството", казва галеристката.

Учителите

В училище - Христо Бояджиев и Дило Дилов, извън училище - Ангел Спасов, в Академията - Дечко Узунов, за малко - Борис Митов. В истинския творчески и човешки смисъл учител може да ни бъде изкуството на Египет и възрожденската икона и фреска, Микеланджело и Рембранд, Греко, Гоя, Ван Гог и Еужен Кариер... Това са истинските учители, които заедно с преките са формирали качествените неща в нас. В този смисъл един от големите ми учители си остава "История" на Николай Райнов.

 

 

Другите за него

 

Ванга:

За Светлин нема що да кажа с думи. Църквата, двора, оградата е нарисувал. Всичко вътре е ногово. Той е надарен, той от Бога е надарен. Всеки може ли да направи църква, кажи? Жена владика има ли негде да чуеш? Нема. Той е надарен. Нека ме нарисува. Той е моят брат, той е моят татко, той е моята закрила. Е, нема като него... а он ги е направил некак си като живи хора. Тия са на Светлин благословиите, що е рисувал.

 

Агустин Гарсия Салдуехин:

Скъпи Светлине,

Бих искал да ти обясня причините, поради които купувам твоите картини.

Вярвам, че живописта, както и всички останали дейности в живота, е израз на човешката природа.

Когато искам да почувствам топлина, гледам картините, в които си рисувал твоята майка.

Когато чувствам болка, мога да я споделя с образа от "Слепецът".

Когато искам да дам израз на нежността си, стига ми да погледна твоя "Акт" или другите ти картини с женски фигури.

Когато се чувствам самотен, обичам да стоя пред твоя портрет на Радичков.

"Размисъл" ме кара да се замислям дълбоко над преходността на живота.

Когато гледам картините ти, усещам връзката между тях и различните ми същности като човешко същество.

Но най-добре от всичко разбирам твоята "Пиета". Преходът от настоящето към отвъдното. Проблемът за едно съществуване, което не може да се отдаде изцяло на положителните страни на душата и което търси в страданието последна светлина.

 

Богомил Райнов:

Чист експресионист, този майстор владее тайнството да преобразява невидимото в зримо, с цената на съпричастието и болката си. Но творчеството на живописеца, дръзнал да отрази с такава сила трагизма на битието, включва и произведения, вдъхновени от красиви чувства.

Благородните, озарени от своя вътрешна светлина образи в тия картини, сякаш съвсем неочаквано ни насочват от виденията на страданието и покрусата, към епилога на преодоляването и извисяването.

Може би, защото така е още от незапомнени времена: приказките, най-страшните, завършват винаги с победата на доброто. А може би и защото такъв е в последна сметка принципът на спиралата: да се въззема винаги все по-високо към следващия си кръговрат по своя безкраен път към непостижимото.

 

 

Над 1 000 шедьовъра от фондовете извади

галерия Илия Бешков за юбилея си

 

Експозицията може да бъде видяна до края на юли

Мая ГЕОРГИЕВА

Юбилейна изложба по повод 50-годишнината на ХГ "Илия Бешков" с 1 000 творби от фондовете на галерията (съхраняващи общо 6 000 произведения на изкуството), отвори врати в края на миналата седмица. Всички експозиционни пространства са заети с шедьоври на живописта, графиката и скулптурата, някои от които показвани за първи път пред публика. Такова мащабно представяне на богатството на галерията се прави за първи път от създаването й, но подхожда на повода, подчерта директорът Пламен Янкуловски. Само сега на едно място могат да се видят български класици, плевенски автори, френски гравюри от ХVIIв., старопечатни щампи и икони, колекцията с рисунки на патрона на галерията - богатство от шедьоври, което нарежда плевенската галерия на трето място по значимост в страната. До края на юли любителите на изящното изкуство могат да се разходят в залите и да открият за себе си красотата на най-ценното, сътворено през вековете. За ценителите не могат да останат незабелязани френските гравюри от XVII век, сред които се откроява гордостта на галерията "Абрахам Фрайзен" на Рембранд, произведения на Адриан Ван Остаде, Домие, Дьолакроа и други. Тук са представени и Сидония Атанасова, Веселин Стайков, Евтим Томов и Карандаш. Достойно място е отделено за творчеството на патрона на галерията Илия Бешков. Колекцията от старопечатни щампи и гравюри проследява всички етапи в развитието на графиката през Възраждането. Гордост са едни от най-старите гравюри от Ерусалим и Света гора, донесени от поклонници и монаси и по късно станали образци за местните школи. Отлично запазени са и първите панорамни изгледи на български манастири, изработвани по поръчка в гравьорските ателиета на Атон, Венеция, Будапеща и Виена, най-старият от които е с български надписи и датиран от 1779 г. Икони представят най-забележителните постижения на Тревненската живописна школа. Живописни платна на автори с безспорен принос в българската и европейска културна история - Светлин Русев, Димитър Казаков, Спас Нешовски, Найден Петков, Георги Баев, Ванко Урумов, Генко Генков и много други, скулптури на автори от 30-те и 40-те години на миналия век до наши дни също са част от експонатите в мащабната изложба. Уникална и забележителна е и друга колекция, съхранявана в ХГ "Илия Бешков" - "Скулптура Шона", включваща 104 каменни пластики, представящи развитието на съвременното изкуство в Зимбабве. Според редица мнения това е най-голямата колекция каменна пластика от Зимбабве, събрана в една галерия извън африканския континент.

През 1951 г. се прави първи опит за създаване на художествена галерия, като във фоайето на читалище "Съгласие" са изложени 20-ина творби от плевенски автори и 32 картини, предоставени от тогавашната Народна камара на културата. Едва през 1958 г. експозицията се узаконява като отдел на Окръжния исторически музей и й се предоставят две помещения в днешния Център за работа с деца. През 1978 г. галерията се премества в специално проектирана и построена за нея сграда с експозиционна площ над 2 500 кв. м. Фондът е създаден чрез дарения от художници, откупки (за които преди години са предвиждани суми два пъти по-големи от тези за издръжката), от предоставени делегирани творби безвъзмездно от Националната художествена галерия и от тогавашния Съвет за изкуство и култура.

 

 

Поетът Гриша Трифонов грабна Славейковата награда в Трявна

 

Гриша Трифонов спечели голямата Славейкова награда

Мариана ДИМИТРОВА

Поетът Гриша Трифонов, който е директор на издателство "Български писател", стана носител на голямата Славейкова награда от поетичния конкурс в Трявна, който бе част от Славейковите празници в града. Победителят е и журналист, автор на 6 книги поезия и проза. Наградата, която спечели той, е 2 500 лв. и изящна пластика на скулптора Людмил Бонев. Отличието се присъжда за четвърти път за непубликувано лирично стихотворение.

"Много съм щастлив от наградата. Не ми е първа, но ми е много ценна. Написах стихотворение, посветено на самотата. Тя не е по-голяма от нас и можем да я победим", каза след награждаването поетът с китара. Той има издаден и албум с песни. Стихотворението, за което той бе награден, се нарича "Всяка самота ме стяга в раменете".

Втора награда е присъдена на 20-годишния Никола Петров от София. Има и две трети награди. Едната е за перничанката Първолета Маджарска, а другата за Николай Заяков от Пловдив.

360 плика с лирика от цялата страна бяха изпратени за конкурса. За да няма никакви съмнения за предубеденост, председателят на журито - професорът от Софийския университет Валери Стефанов, и членове - поетите Елин Рахнев и Калин Донков, избраха най-доброто стихотворение, без да знаят имената на авторите. А поетите пък не научиха до последния момент състава на журито.

30 от изпратените творби ще бъдат публикувани в луксозен сборник, издаден от Тревненската община.

 

 

Арфистката Анна-Мария Равнополска

първа свири концерта на Райнике

Анна-Мария Равнополска пред любимата арфа

Тина ИЛОВА

 

Симфоничният оркестър на видинската държавна филхармония подготвя уникален концерт. Тази вечер - петък, 13 юни, ще бъде изпълнен за пръв път у нас от българска арфистка концертът на Райнике за арфа и оркестър. Пред романтичния инструмент ще застане световно- известната наша арфистка, композиторка и музиколожка Анна-Мария Равнополска. В концерта са включени още Симфония 83 на Хайдн и Симфония 5 на Шуберт. Диригент е Ханс Петер Оксенхофер от Австрия.

Видинските симфоници са първите, които свирят у нас концерта за арфа и оркестър. Той има голяма звучност, представя една много красива и романтична музика, а Анна-Мария Равнополска влага и висока доза лиризъм в изпълнението си. Произведението е трудно и изпълнителите го избягват. Само трима музиканти в света са го включили в репертоара си - холандката Вандер Нот, французинът Фабрис Пиер и Анна-Мария Равнополска. Досега концертът е изпълняван само един път у нас от холандска арфистка. Видинското изпълнение е второто.

Анна-Мария Равнополска е гастролирала в "Карнеги хол", на сцена "Поарел" в град Нанси и в "Гасстрайг" - Мюнхен. Навсякъде публиката е посрещала с огромна радост и възхита изпълненията й.

Арфиската сяда за пръв път пред инструмента на 12-годишна възраст и оттогава не се разделя с него. Арфата е цял оркестър, стига да можеш да извлечеш от нея всичките й звуци, твърди Анна-Мария. Богата е на тембри, ефекти, никой от другите инструменти не може да произведе толкова звуци, твърди тя.

Родена е в София и след завършване на българската консерватория, усъвършенства изпълнителските си умения при италианката Лиана Паскуали, а след това - и при Сюзън Макдоналд, САЩ. В момента е преподавател по пиано и арфа в Американския университет в Благоевград, тя е и една от основателките на вуза. В него музиката е свободно избираем предмет, но се предпочита от много от студентите, твърди музиколожката. Има два доктората - от Щатите за изпълнителско майсторство и от Нов български университет. Издала е и 6 солови диска. Свиря всичко на арфата - и симфонична музика, но и джаз, и поп, сподели изпълнителката.

 

 

Дати и личности

 

Светлин Русев

(14.VI.1933 г.)

75 г. от рождението на народния художник от с. Върбица, Плевенска област. Завършва живопис при проф. Дечко Узунов. От 1977 г. професор. Председател на СБХ (1973 - 1985 г.), директор на Националната художествена галерия (1985 - 1988 г.). Действителен член (академик) на БАН от 2003 г. Творби: "Жена с хляб", "Батак", "Краят на работния ден" и мн. др.

 

Грета Ганчева

(15.VI.1943 г.)

65 г. от рождението на известната актриса и певица от Червен бряг. Работи в Нов драматичен театър ("Сълза и смях"). Роли: Мария в "Скакалци" от Ст. Л. Костов, Кристина в "Госпожица Юлия" от А. Стриндберг, Елена в "Есента на един следовател" от Г. Данаилов и др. Има участия в киното, телевизията и естрадата като певица.

 

Марина Кьостебекова

(13.VI.1928 г.)

80 г. от рождението на даровитата габровска актриса. Играе на сцената на много драматични театри в страната - в Шумен, Стара Загора, Ямбол, Хасково, Силистра и др. Роли: Масларска в "Милионерът" от Й. Йовков, Кукушкина в "Доходно място" от А. Н. Островски, Дона Паскуа в "Рибарски свади" от К. Голдони и мн. др.

 

Никола Петков

(17.VI.1873 -19.I.1957 г.)

135 г. от рождението на театралния и литературен критик от Тетевен. Редактор на списания "Праг", "Сняг" и "Свободна мисъл". Публикува критически материали по проблемите на театъра, операта, музиката и живописта. Подбрал: Витан БАРАШКИ