ПРАКТИЧНО
Добре е предварително да
знаете взискателността на отделните растенияНачинаещите градинари
често си избират цветя
по красивата картинка на пакетчето, без да обръщат внимание на особеностите при
отглеждането на растенията и сроковете за засяване. Много цветя обаче имат
кратък период на цъфтеж, а някои не понасят дори леки застудявания или пък искат
постоянни грижи. Ако не сте от най-постоянните градинари, но искате да имате
красив двор - изберете си нещо красиво и невзискателно. Добре е обаче
предварително да знаете кои растения отговарят на това определение.
* Немофила (Nemophila) - прелестно невисоко (около 25 см) растение с ажурни листа, което има много разновидности. В магазините можете да намерите три сорта немофила. С яркосини или бели цветове със сини капки и с почти черни цветове с бели краища. Сложете заедно тези три сорта и ще получите много нежна композиция, която отлично ще расте и на сянка. Засейте немофилата в почвата в първата половина на май и през юли вие ще можете да се наслаждавате на нейното цъфтене. Немофилата не се бои от леки застудявания, затова не е нужно да я покривате нито през пролетта, нито през есента.
* Лимнантес дугласии (Limnanthes douglasii) - това е все още един рядък гост в нашите градини. Цветовете на лимнантеса са доста дребни, но трогателно елегантни. Лимнантесът обаче заслужава голяма известност. Преценете сами - не е капризен, има много компактни храстчета и прелестни, нежни цветове.
Лимнантесът се нарича още и "яйца на очи". Той наистина напомня това класическо ястие. Цветовете му имат жълт център и бели венчелистчета. Лимнантесът може да се засади по бордюра на лехата заедно с по-високи растения или на алпинеума. Семената на лимнантеса, засяти в началото на май, през юли вече ще се превърнат в нежни храстчета, посипани с цветове.
* Калифорнийски мак (Escholzia) - на ярко слънце и на суха песъчлива почва това растение се чувства прекрасно, тъй като родината му е Калифорния. Сортовете ешолция, които могат да се намерят, са с разноцветни прости, полукичести или кичести цветове. Всеки цвят на калифорнийския мак живее само един ден, но през целия период на цъфтеж растението може да краси градината ви около месец и половина. Калифорнийският мак започва да цъфти месец след посяването му, така че можете да го сеете до началото на юни. Само не се опитвайте да отглеждате ешолцията на сянка и на тежки глинести почви, защото няма да имате успех.
* Едногодишният флокс (Phlox drummondii) - този родственик на известния многогодишен висок флокс се харесва на всеки, който обича обилноцъфтящите растения. Има две разновидности: проста и звездовидна. Храстчетата растат от 20 до 45 см и по време на цъфтежа се покриват със съцветия с многобройни цветове. Семената на флокса често се продават в смеси. Но ако звездовидната форма обикновено е представена от цветове в бяло-розово-червената гама, то простата форма има многочислени вариации. Цветовете са с разнообразна окраска в ярки или пастелни тонове, често с контрастен център. Освен дългия период на цъфтеж - от юли до октомври, едногодишният флокс има още едно преимущество. Той е сухоустойчив, затова расте добре и изглежда прекрасно в кошници и балконски сандъчета.
* Космос (Cosmos) - това е достатъчно познато цвете, но новите сортове позволяват да се измени неговият първоначален облик. Вероятно сте свикнали да свързвате космоса с много високо растение, което вечно се наклонява от вятъра. Новите сортове обаче ще ви убедят в друго. Например растенията от сорта "Соната” са много компактни (40 - 50 см). Новите сортове на космоса са достатъчно ефектни и напомнят селската градина с традиционно високия космос.
* Годеция (Godetia) - любимата на много хора годеция прилича на азалията с разнообразните си по цвят цветове, които са еднотонни и пъстри. При покупката на семената на годецията най-добре е да предпочитате дребните сортове. Те не се нуждаят от опора и завръзване. Годецията започва да цъфти месец и половина- два след засяването. Обикновено годецията се продават в смес от няколко тона, много красиви обаче са кичестите цветове.
* Лаватера (Lavatera) - искате ли да създадете шикозна леха с обилие от цветове при минимум разходи? Тогава посейте семената на лаватерата и след два месеца нейните огромни камбановидни цветове с бяло-розови и малинови тонове ще украсят вашата градина. Между другото лаватерата цъфти до есента, особено ако премахнете прецъфтелите цветове. Тя се самозасява, тъй че през следващата година няма да има нужда да се занимавате с нея.
Идеята за декоративна зеленчукова градинка е примамлива и свежа. Хубаво е да я планирате добре като се информирате кой е най-подходящият период да посеете семената за разсад, кога да го прехвърлите в контейнери и кога можете да се наслаждавате на реколта.
Когато избирате контейнери за вашите зеленчуци, използвайте въображението си. Дори старата детска или пазарска количка ще свърши идеална работа. По дъното насипете малко мъх и я напълнете с хубава градинска тор. Покрая може да засадите дребни едногодишни растения като например игловръх (Alyssum), който ще се промъква срамежливо отстрани.
Използвайте цветни контейнери - например боядисани в ярки цветове кофички с различни видове салатки, маруля, спанак, лук - заленчуци, които са не само вкусни и полезни, но и изглеждат добре, докато растат.
В различни по форма кофички и саксийки, може да посеете някои зелени подправки - магданоз, босилек, мента.
Освежете картинката с любимите си декоративноцъфтящи - трицветна теменуга, невен и т. н.
Ако сте имали късмета да пътувате из френските провинции и да попаднете в една типична френска кухня, тя сигурно ви е запленила със своята гостоприемност, свежест и топлина. Специфични цветове за този характерен дизайн са златисто жълтото, червеното, зеленото и синьото. Използват се главно естествени материали - стените са груби, най-често покрити с хоросан, таваните са гредоред, подът е от камък или облицован с тухли, задължително в стаята има камина, а на прозорците - дървени капаци.
Мебелите по правило са стил рустик. Задължителен е достолепният бюфет, както и масата от масивно дърво, най-често правоъгълна и по-рядко кръгла. Столовете са дървени или от камъшит. Възглавничките за столове на сини и жълти или бели квадратчета създават настроение и се съчетават перфектно с грейналите слънчогледи във вазата.
Върху стените може да се експериментира много. Те често са разнообразени с флорални фризове от тапет в жълто, синьо, червено, зелено или пък едната стена е с ярък тапет на квадрати или райе, за да контрастира на останалите бели варосани стени.
Често върху студения под са застлани килимчета с форма, в зависимост от формата на масата за хранене, с изрисувани цветя, плодове или домашни птици - най-често петли. Прозорците са покрити с нежни дантелени пердета или такива на квадратчета, райе или дребни цветчета.
Най-често използваните аксесоари за френския провинциален стил са кошниците, медните съдове, шарената керамика, свещниците, полилеите, куките по стените, трикраките масички за кафе от ковано желязо. По стените често висят сушени цветя или билки.
У нас са разпространени 44 вида къпини, между които сива къпина, полска, влакнеста, кървавочервена и др. Те са бодливи, храсталовидни растения с дълги полегати или катерливи одървенели стъбла и добре развити коренища. Листата са нечифтоперести, с по 3 -7 листчета с дръжки. Листчетата са яйцевидни, заострени към върха, назъбени, отгоре зелени, отдолу белезникави поради наличието на власинки; по долната страна на главната жилка се намират дребни шипчета и по-едри - върху листната дръжка и клоните. Цветовете са бели, събрани в гроздовидни съцветия. Чашката е петделна. Венчелистчетата са 5, свободни, малко по-дълги от листчетата на чашката. Плодът е сборен, състои се от голям брой (20 - 30) месести костилкови плодчета. Отначало той е зелен, после се зачервява и при пълно узряване става черен, лъскав. Вкусът му е възкисел и с приятна миризма. Цъфти от май до август.
С лечебна цел се използуват листата (Folia Rubi fruticosi) и корените (Radiax Rubi fruticosi). Листата се събират през лятото, а корените - от септември до ноември.
Листата съдържат около 10% дъбилни вещества, флавоноиди, органични киселини, витамин С и др. Корените - дъбилни вещества, инозит и др.
Къпината расте из горите, храсталаците, поляните, покрай пътищата, по предпланинските и планинските склонове на цялата страна. Има запичащо, кръвоспиращо, противовъзпалително, фитонцидно действие.
В нашата народна медицина листата и корените се използуват при диария, гастрит, обилна менструация. Плодовете се използуват при простуда. Външно листата се прилагат при възпаление на лигавицата на устата, против кървене на венците и при хемороиди.
Начин на употреба: Използва се запарка или отвара от листата или плодовете, която се приготвя от 6—- 10 г листа или 15—- 20 г плод на 500 мл вряща вода. Предпочита се отварата от листата. Тя може да бъде използвана и за гаргара.
Бялата и черната черница имат слабително, откашлящо, пикочогонно, хипогликемично и седативно действие. Използват се за лечение на запек, лека форма на захарен диабет, бронхити. Отварата от кората и корените се препоръчва за регулиране на нередовна менструация. Листата се употребяват при авитаминиза, като укрепващо средство, при задух. Корите и корените се препоръчва при полова слабост и бъбречна недостатъчност.
Използват се предимно листата, по-рядко плодовете и по изключение кората на корените на бялата черница. В ежедневната практика най-много се използуват листата. От плодовете се приготвя сок и сироп.
Листата съдържат гликоза, аспарагинова киселина, аденини, калциев карбонат, пептон. В плодовете се намира пектин, пектоза и др.
Черницата е пренесена от Индия. У нас се култивира, но се среща и диворастяща, макар и рядко.
Начин на употреба: Около 2 супени лъжици дребно нарязани изсушени листа се запарват с 400 мл вряща вода. Оставят се да киснат около половин час. Прецежда се запарката и се пие по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти дневно. Кора от корените на черницата в доза 1 кафена лъжичка се запарва с 400 мл вряща вода и се вари още 5 минути. Употребява се по същия начин. Макар и рядко, в медицината се употребява и черната черница.
Продукти: 1 кг агнешка плешка, смлян черен пипер, 2 с. л. зехтин, 5 клонки розмарин, сок на 1/2 лимон, 700 г пресни картофи.
Начин на приготвяне: Месото се измива и подсушава, а после се шпикова с чесъна и розмарина (с помощта на остро ножче се правят дупчици в месото и в отвора се слага чесън и розмарин). Поръсва се с пипер. Картофите се измиват и се поставят в огнеупорна тавичка. Отгоре се поставя месото. Полива се с 2 с. л. зехтин. Пече се около 1 - 1 1/2 ч. (температурата на готовото агнешко е 70°С ), ако месото прегаря покрийте го с фолио.
Продукти: 4 с. л. олио, 1 глава червен лук, 2 скилидки чесън, 2 к. л. лют червен пипер, 2 к. л. смлян кимион, 3 с. л. пресен кориандър, 2 с. л. смлян кориандър, 500 г кайма, 1 с. л. доматено пюре, 4 домата, 420 г консервиран червен боб, 2 кубчета бульон, 2 л вода, 80 г заквасена сметана.
Начин на приготвяне: В тенджерата се задушава лукът, който е нарязан на дребно. Прибавя се пресованият чесън, лютият червен пипер, кимионът и смленият кориандър. Сместа се задушава 1 минута. Добавя се каймата и се задушава, като се разбърква, за да стане на бучки, около 3 - 4 минути. Доматите се почистват от кожата и семките и се нарязват на дребни кубчета. Прибавят се към сместа заедно с доматеното пюре, отцедения фасул и водата. Натрошават се кубчетата бульон. Супата се довежда до кипване и огънят се намалява. Вари се похлупена 25 минути. Сервира се украсена с листа от кориандър и заквасена сметана.
Продукти: Закваска: 1 с. л. суха мая, 240 мл топла вода, 160 г брашно.
Тесто: 640 - 720 г брашно, 300 мл топла вода, 2 с. л. мед, 1 с. л. сол.
Начин на приготвяне: Приготвя се закваска. Маята се разтваря в толата вода. Добавя се брашното и се разбърква добре. Покрива се и се оставя на топло за 1 час (може и повече). След 1 час закваската трябва да бъде покрита с мехури. Към закваската постепенно се добавя брашното, водата, медът и солта. Измесва се гладко тесто, което не лепне по ръцете. Тестото се поставя в намаслена купа или плик и се покрива. Оставя се на топло за 40 - 60 минути или докато не увеличи обема си два пъти. Втасалото тесто се разделя на 3 части. Оформят се 3 франзели, които се поставят върху набрашнена с царевично брашно хартия за печене или тава. Отгоре се поръсват с царевично брашно и се покриват. Оставят се за 40 минути. По повърхността на франзелите се правят няколко плитки разреза (под ъгъл 75 градуса). Фурната се загрява на 240 градуса, а отдолу се поставя тавичка с вода. След около 7 минути температурата се намалява на 210 градуса и франзелата се пече още 25 минути.