БИЗНЕС
Емилия КАРАБУЛЕВА
Общо 55,7 млн. лв. от данъци и осигурителни вноски събра Националната агенция по приходите (НАП) в Плевен за изтеклото петмесечие на т. г., съобщи пресаташето на местната дирекция Йовита Куманова.
Постъпленията от преки налози (данък върху доходите, корпоративни данъци) за периода са с 601 хил. лв. повече спрямо първите 5 месеца на миналата година, въпреки намаляването на ставките и увеличението на необлагаемия минимум. Нараснала е и сумата на внесения данък върху доходите по трудов договор. Увеличението е с близо 230 хил. лв. спрямо петмесечието на 2006 г., отчитат от ТД на НАП в Плевен.
При осигурителните вноски също се наблюдава трайна тенденция за подобряване на събираемостта. До края на май 2007 г. са събрани с 1,7 млн. лв. повече социални и здравни осигуровки. В бюджета на държавното обществено осигуряване са постъпили общо 25,4 млн. лв. социално-осигурителни вноски, което е с над 652 хил. лв. повече, отколкото през миналата година. Постъпленията от здравни осигуровки също са се увеличили, към 31 май т. г. те са били близо 6,5 млн. лв. или с над 225 хил. лв. повече от 2006 г., показват данните от отчета на данъчното в Плевен.
Друг много важен показател, който наблюдава дирекцията, е облагаемата печалба, декларирана от юридическите лица. Постъпленията по нея са нараснали с 1,7 млн. лв. към 31 май, което е ръст от близо 44% в сравнение с 2006 г. Цифрите говорят, че се увеличава доброволното спазване на задълженията от страна на фирмите, коментират специалисти.
"Най-важният критерий за оценка на работата на териториалната дирекция в Плевен остават събраните данъци и осигурителни вноски. Очевидно е, че създаването на НАП вече дава своите положителни ефекти - приходите в бюджета нарастват. Преизпълнението на плана за приходите дава възможност и за бъдещо намаляване на данъчните ставки и осигуровките", заяви по повод данните от отчета директорът на ТД на НАП в Плевен Милена Михайлова.
От януари до май са издадени 187 акта за нарушения на данъчното законодателство, от тях 24 са по Закона за облагане на доходите на физическите лица, недеклариране на патентна дейност, невярно посочени данни и др.
- Г-жо Михайлова, има ли случаи на забавяне на възстановяване на суми относно ползващите семейното подоходно облагане и преференциите заради направени застраховки и пенсионни вноски?
- Забавяне на възстановяването има при тези, които не са се явили в офиса на дирекцията, за да подпишат акта за възстановяване на сумата. Не са малко и случаите, когато закъснението се дължи на липса на документи, удостоверяващи ползването на преференции или некоректно попълнени бележки и справки за реализирания доход от работодателите. В тези случаи териториалната дирекция изпраща писма до лицата с молба да се явят и да представят необходимите документи. Към 31.05.2007 г. са приети 18 735 броя декларации за възстановяване на надвнесен данък. Подадените декларации, които са за възстановяване от компетентността на отдел "Контрол", се препращат веднага по компетентност, което също забавя възстановяването.
Искам да отбележа, че преференциите по семейно подоходно облагане за доход 2007 г., могат да се ползват чрез работодателя, което ще улесни процеса на възстановяване и най-вече ще намали срока за възстановяване на сумите. Всички работещи на трудов договор ще могат до края на годината да подават декларациите за семейно облагане пред работодателите си (по месторабота).
- Според вас крие ли риск предложението за намаляване на осигурителната тежест в България ?
- Нашата работа е да се грижим за изпълнението на приходната част на бюджета, да прилагаме законите така, както са приети от Народното събрание, и да следим дали всички граждани и фирми изпълняват съвестно своите задължения по отношение на данъците и осигурителните плащания. Стремим се да повишаваме събираемостта. Това, че администрирането на данъци и осигуровки бе обединено в една институция, има дисциплиниращ ефект и доведе до повишаване на доброволното спазване на задълженията от граждани и фирми. Целим да спестим време и нерви на клиентите на НАП.
Освен законодателните и административните мерки мисля, че е изключително важно клиентите ни да разберат, че ако не плащат своите данъчни и осигурителни задължения, техните родители няма как да получават по-високи пенсии, децата им да разчитат на безплатно образование, а автомобилите им да се движат по пътища без дупки.
От всички нас и от коректността ни към бюджета зависи това да се чувстваме сигурни в собствената си държава.
Мая ПАСКОВА
Близо 5,5 млн. лв. държавни пари ще бъдат вложени за подобряване на инфраструктурата на Плевен и региона, стана ясно от изявлението на областния управител Цветко Цветков по повод откриването на ремонтните дейности на пътния участък Бъркач - Ясен. Инвестицията в него е на стойност 150 хил. лв., това е първият от обектите, включени в ремонтната програма за областта през 2007 година, която се осъществява координирано с Областно пътно управление (ОПУ) - Плевен, и с фирмата изпълнител, спечелила конкурса миналата година - "Пътинженеринг" с изпълнителен директор Хари Найденов. Другата седмица започва ремонтът на пътя Плевен - Коиловци - Славяново, който е на стойност 168 хил. лв. Третият път, включен в тази програма, е Лозица - Бяла вода - Деков, като в него ще бъдат вложени 150 хил. лв. Предвижда се в ранната есен да бъде осъществен проект за цялостна реконструкция на пътя от Дебово до Белене за няколко милиона лева, с което на практика ще се продължи пътят Плевен - Никопол, заяви още губернаторът. Заедно с това съществува проект, изготвен от ОПУ, за пътя Българене - Стежерово - втората връзка с Белене, с което се цели да се подобри инфраструктурата и да се подготви да поеме голямото движение на пътници и товари през следващата година.
Ремонтите временно ще подобрят състоянието на тези пътища, последното асфалтиране на които е било преди 20 години, обясни директорът на ОПУ инж. Любомир Станчев. Отделно от текущия ремонт и поддръжката на пътищата, които са на стойност над 1 млн. лв., са рехабилитацията и реконструкцията на обекти. Такива проекти са направени за над 150 км пътища на територията на областта, като с предимство са второкласната пътна мрежа и важни от стопанско значение третокласни пътища. До края на годината ще бъде завършен и проект за южния обход на Плевен.
По отношение на преходните обекти е започнала работа в три направления, съобщи още Цветков. Пътят Ставерци - Крушовене, който е на стойност 1 млн. лв., ще бъде завършен тази година, а за отсечките Искър - Кнежа и Милковица - Сомовит е постигната уговорка с Любомир Станчев и с фонд "Републиканска пътна инфраструктура" за своевременно започване на работа.
Заедно с това започва активна политика на държавата и в град Плевен, заяви областният управител Цветко Цветков. В близките седмици ще бъдат включени обекти от програмата на общината, които ще бъдат финансирани от държавния бюджет с около 4 млн. лв. Тук влизат ремонтът на пътя Плевен - Ловеч, който е на стойност 1 650 000 лв., осигурени от държавата, плюс 350 хил. лв., предоставени от общината. За реконструирането на някои улици в града се предвиждат около 1,2 - 1,4 млн. лв. Държавата ще помогне за решаването и на други проекти на Плевенска община, като завършването на втория етап на канализацията на ул. "Марчияно" в с. Гривица, за която са осигурени още 600 хил. лв. допълнително от Министерството на околната среда и водите. Договорка с министерството е постигната и за стопроцентово финансиране на канализацията в с. Буковлък. Министърът е дал категоричното си становище, че тези проекти ще бъдат осъществени тази година, като през летните месеци ще се проведат съответните процедури за определяне на изпълнител и започване на ремонтните дейности, съобщи Цветков.
Мира ГАНЧЕВА
Осем проекта, които могат да бъдат финансирани от структурните фондове на Европейския съюз, е подготвила община Ловеч. Идеите бяха представени на Обществения форум по проект "Регенерацията - шанс за устойчиво развитие на община Ловеч" от модератора Белин Моллов. Форумът се реализира от сдружение "Болкан Асист" в партньорство с кметската администрация и сдружение "Знание", с финансовата подкрепа на кантон Берн, Швейцария.
Осемте предложения на общината са на обща стойност над 12,5 млн. лв. На следващата сесия на форума по-подробно ще бъдат разгледани четири от тях: "Стратеш - нашето място за отдих и забава" (изграждане на туристически атракцион), "Модерна инфраструктура за конкурентноспособна икономика" (регенерация на Северна и Източна промишлена зона в Ловеч), "Старо Стефаново - "старото злато" в наследството на Ловеч" (създаване на условия за развитие на културно-исторически туризъм и запазване на архитектурното наследство на Старо Стефаново) и "Нов блясък за "перлите" в архитектурната огърлица на стария Ловеч" (изграждане на улица на художествените занаяти "Покрит мост"; консервация, реставрация и адаптация на 200 къщи - паметници на културата, във "Вароша"; реставрация и социализация на паметника на културата "Старата баня"). По предварителни разчети за преобразяването на парка "Стратеш" са необходими 2,250 млн. лв. Предвижда се изграждане на атракцион "Ловеч ленд" с колички, люлки, виенско колело и други забавления, както и на заведение за бързо хранене, каквото в парка няма от години.
Около 36 месеца ще трае обновяването на село Старо Стефаново, станало популярно със заснемането на филма "Хайка за вълци", нужните средства са 3 млн. лв. Останалите четири проекта на общината, които бяха представени на сесията на Обществения форум, са: "Деветашката пещера - "подземното чудо" на Предбалкана" (изграждане на инфраструктура за достъп и на зона за отдих и развлечения на Деветашката пещера), "Да преоткрием природата на Ловешкия край" (облагородяване на платото на хълма Баш-бунар и изграждане на инфраструктура за екстремен туризъм в района на пещерите "Табашка" и "Васил Левски"), "По следите на античността и средновековния Ловеч" (създаване на условия за включване на Ловешката крепост и Римския път в туристическия продукт на общината) и "Да се срещнем на пазара или "Хайде на пазар!" (реконструкция и модернизация на централния общински пазар в Ловеч).
Цветана АТАНАСОВА
В новия закон за регионално развитие не се предвижда прекрояване на административни единици, каза във Враца зам.-министърът на регионалното разивитие и благоустройството Искра Михайлова. Тя уточни, че е избран по-елегантен начин за новото разделяне на планови райони, като ще се ползва прегрупирането на области, без това да засяга пряко административното делене. Като пример Михайлова посочи Северозападния регион за планиране, за който не достигали 300 000 души. С присъединяването на областите Плевен и Ловеч към Враца, Видин и Монтана нещата щели да дойдат на мястото си. Петте области ще оформят новия Северозападен регион с население от 957 947 души.
Заместник-министър Михайлова участва в заседанието на Регионалния съвет за развитие на Северозападна България. Тя изрази безпокойство, че общините не внасят в министерството на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ) проекти, въпреки че имат възможност да усвояват средства по оперативната програма за развитие, финансирана от Европейския съюз. Според нея особено малките общини в Северозападна България имат сериозен дефицит в капацитета за разработване на такива проекти. Предоставените до момента в сферата на високотехнологичните производства са малко над 6%. Общо 12 сфери са изключително слабо застъпени в общинските планове, а това, според Михайлова, са сериозни дейности като насърчаване на малките и средните предприятия, съобщителната инфраструктура, възобновяемите енергийни източници, горският фонд, индустриалният сектор, трансграничното сътрудничество, публично-частното партньорство, спортните и културните мероприятия, промоцията на регионите, услугите и технологиите в сферата на администрацията. Повечето инициативи са концентрирани само в шест направления - пътна инфраструктура, ВиК инфраструктура, селско стопанство, образование и здравеопазване, интеграция на малцинства и хора в неравностойно положение. В повечето общини екологичните направления се подразбирали единствено като дейности по сметосъбирането.
Зам.-министър Михайлова посочи, че ако общините не са разбрали достатъчно добре програмата, трябва да го заявят ясно, тъй като ситуацията за кандидатстване е променена - конкуренцията между тях не е определящ фактор, както е било досега при кандидатстване по проекти, а тези, които се внасят, задължително трябва да отговарят на изискванията на оперативната програма. Тя се обърна и към областните администрации, които са длъжни да знаят какви са намеренията на съответните ресорни министерства, защото те ще бъдат бенефициентите при усвояване на средствата от Европейския съюз. Михайлова се надява до ваканцията на Европейския парламент преговорите да приключат и от септември България вече да има подписани и готови документи.
Между 16 и 20 юли в МРРБ ще се проведе одитна мисия за проверка на административния капацитет и структурите, която всъщност е и финалната точка, съобщи зам.-министърът. От този момент нататък според нея трябва да се чака реалното одобрение и финансиране по оперативната програма за развитие.
Симеон НИКОЛОВ
Средният добив от пшеницата в Монтанско ще е най-много 160 килограма от декар, а от ечемика - 120 кг/дка, прогнозираха в първите дни на жътвата в региона специалистите от Областната земеделска служба в Монтана. При първите ожънати площи с ечемик добивите не надхвърлиха 100 килограма.
Причина за слабата реколта е продължителното засушаване през пролетта и топлото време през зимата, довело до преждевременно развитие на есенниците и поява на вредители в нивите. Дъждовете, паднали през втората половина на месец май и началото на юни, няма да окажат положително влияние на пшеницата и ечемика, а само на царевицата и слънчогледа, заявиха от земеделската служба.
Изпълнителният директор на Българската земеделска камара Пламен Младенов, който отглежда 28 000 декара зърно край ломското село Мокреш, съобщи, че добивите от пшеницата и ечемика през тази година ще паднат под 100 килограма от декар. Той каза, че е направил разход от 70 лева за декар, който би се покрил при добив от 370 - 400 кг/дка. Обещаните компенсации до 45 лева на декар няма да са достатъчни, а и има много условия за получаването им. Дори и да бъдат дадени средства, то зърнопроизводителите ще ги получат чак през месец ноември, когато ще е късно за есенна сеитба, коментира Младенов.