КОНФЛИКТИ
Веселина ВАСИЛЕВА
Това, с което се прочу и в национален мащаб в последно време плевенското село Тученица, е все още недоразкритата далавера със слухови апарати. Преди около месец "BG Север" писа за небивалата досега "епидемия" от глухота в Плевенска област, за която алармира Районната служба за социално подпомагане. На преден план се открои фактът, че именно Тученица е едно от местата с най-много предавателни протоколи. Дотогава по случая се знаеше само, че една баба е подала документите за помощните средства на 15 свои съселяни. Докъде стигна обаче разследването на контролните органи?
Комисия от Районния център по здравеопазване (РЦЗ) е посетила набеденото село с намерение да се срещне и да разпита въпросните глухи. Това съобщи специално за "BG Север" доктор Христофор Витков - директор на институцията в Плевен. Оказало се обаче, че проверяващите са успели да се срещнат само с трима от общо 15-те кандидати за апаратчетата. Това са Спаса Хинова, Сава Янкова и Петко Трифонов. Те и тримата били единодушни в показанията си - един ден през март (никой от тях не се сещал за точната дата), дошли три жени в селския пенсионерски клуб, които не споменали как се казват,
но се представили
за лекарки.
Те им обяснили, че по някаква (простите хорица не запомнили, пък и не ги интересувало по коя) програма ще им предоставят безплатно слухови апарати. А щом чуе за нещо безплатно, нашенецът отваря добре ухо, дори и глухо да е, шегуват се местни зевзеци. Така мълвата се разнесла из селото, старите хора се наредили на опашка за авантата. Мнимите медици прегледали в полеви условия всичкия струпал се народ. Оказало се, че всички, минали под така наречения апарат за аудиограми, имали нужда от увеличаващите слуха машинки. Или поне така казали специалистите, които обещали на всички да осигурят апаратчета. Дали за да защитят себе си, или пък псевдодокторите, тримата разпитани признали, че малко или много всеки от тях не чува. Друг бил въпросът вече дали глухотата им е нужната 90-процентна за изписване на апаратчето или просто това е един от признаците на старостта. Така или иначе вече обявени за глухи, те били посъветвани да изискват от личния си лекар медицинско направление, което да представят в ушния кабинет на ДКЦ - Плевен. Всички кандидати издали пълномощно на плевенчанката Трифона Ангелова, или по-известна сред хората като Тинка, която имала къща в селото, да занесе медицинските прегледи и всички нужни документи за апаратчето в града. Към момента на проверката никой от горецитираните жители не беше получил слухов апарат, констатират служителите на РЦЗ. Според местните
единственият
глух в Тученица
бил бай Стефан,
на когото и прякорът му е Глухия. Той обаче, макар да подочул, че ще раздават слухови апарати без парса, не си направил труда да се възползва от промоцията, понеже отдавна от опит знаел, че и без това от тях нямало никаква полза. Според него и 360 лева да платиш, колкото струвала машинката, и без пари да ти я дадат, все било тая. Той, както и съселяните му, не подозирали, че от цялата тази агитация някой може да печели. Не им било разяснено, че все пак тези машинки ги плаща държавата чрез Агенцията за хората с увреждания. Общо взето това разбрали от разказа на откритите едва трима души проверяващите от здравния център. Незнайно кога, защо и по чий сигнал обаче всички останали, фигуриращи в списъка, са се изпокрили и не са могли да бъдат намерени в домовете си. Не е открита дори и главната героиня, която се нагърбила да подаде документите на всичките - баба Тинка. Все още спорен и неразрешен ребус е и нейното участие в далаварета. Според запознати тя била инициаторът и пълномощникът на дистрибуторската фирма, която дошла да преглежда в селото. Според някои нейни съселяни синът й и снаха й, които живеели в Пловдив, също работели в една от замесените дистрибуторски фирми, чието седалище било в града под тепетата. Други посветени пък твърдят, че в цялата тази измама
няма как да
не е намесена
и кметицата
на селото Йорданка Игнатова. Тя била и съседка, и близка приятелка на баба Тинка. А според тях и по закон за всяко мероприятие и инициатива, която се провежда на територията на населеното място, кметът не само че трябва да е информиран, но и от него да се иска разрешение. Игнатова обаче категорично заяви пред "BG Север", че си няма и хал хабер от случая и за станалото разбрала от медиите и от комисията на РЦЗ, която дошла на проверка.
Така стоят нещата до момента в Тученица. Но разследване се води и на ниво дистрибуторски фирми и тяхната обвързаност с лекарските консултативни комисии (ЛКК). Както вече ви съобщихме, в област Плевен действат две такива. Прави впечатление, че едната комисия работи само с дистрибуторските фирми "Венгер - А" ООД и "Старки България" ЕООД, констатира д-р Витков. На хората от Тученица са били предоставени готови протоколи, подписани от въпросната ЛКК, без обаче лицата да са се явили на преглед пред нея или пък някой от членовете на комисията да е присъствал на посещението в селото, което е задължително, сочи резултатът от проверката. Друго, което породило съмнение, е, че текстът във всички протоколи бил абсолютно еднакъв, въпреки че се отнасяли за различни лица и конкретни случаи.
За втората действаща комисия е установено, че работи пък с дистрибуторските фирми ЕТ "Мебос - Мери Босева" и "НТВ Медикал" ЕООД. Тази ЛКК уж е присъствала в други села от общината като Коиловци, където са издадени 6 протокола, Гривица - 20 протокола, Славяново - 23 протокола. Интересното обаче е, че извършваните прегледи били от лекар, който не е член на комисията, което също е недопустимо.
От разговорите с хората при подаването на молбите прави впечатление, че в много от случаите
протоколите
се раздават
от фирмата
дистрибутор
със задължение да се върнат за получаване в същата фирма, каза още д-р Витков като допълни, че други готови протоколи пък се изпращали по пощата на лицата с указания да получат заповеди от Социално подпомагане и се определяло дата, на която ще се раздават слухови апарати в даденото населено място.
Друг притеснителен факт в практиката на ЛКК е, че в много от случаите протоколът им е написан от дистрибутора на фирма ЕТ "Мебос - Мери Босева" (без да е член на посочената комисия) и след това слуховият апарат е получен от същата фирма. Това са констатираните съмнения за нарушения на РЦЗ - Плевен до момента. Мои служители пак ще отидат на място в Тученица, за да намерят и останалите лица, чиито имена фигурират в списъка, закани се д-р Витков. Той увери, че работата по случая продължава.
Поля ТОМОВА
Колетът с бойния арсенал, предназначен за убиец в плевенския затвор, е изпратен от неговата майка, установи разследването на случая. На 13 юни полицаи откриха в пратка 6,35-милиметров пистолет с девет патрона, тротилови пресовки с тегло 150 грама и огнепроводен шнур с капсулдетонатор. Оръжието и боеприпасите били скрити в телевизор, изпратен в колет. Пратката е адресирана до затворника Марин Милков, но е предназначена за друг пандизчия - 32-годишния Красимир Костов. Той е от Търговище, излежава доживотна присъда заради жестоко, мафиотско убийство, което е извършил. Костов е убил бизнесмен, който преди това е бил негов приятел, но впоследствие отношенията им се влошили. Престъпникът изкопал гроба пред жертвата си, започнал да го коли, прострелял го и най-накрая го убил по изключително жесток и циничен начин.
Костов е лежал в самостоятелна килия. Той е притежавал мобилен телефон, въпреки че това е забранено в затвора. Вероятно е поръчал пистолета и тротиловите пресовки на свой доверен човек. С елементите е можел спокойно да си направи самоделна бомба. Колетът е изпратен от великотърновското село Леденик от майката на осъдения. Жената е знаела какво съдържа пратката, но не е я приготвила тя. Открит е и човекът, комплектовал боеприпасите, твърдят от разследването. Има вече един обвинен по случая, очакват се още обвинения, уточниха оттам.
Според неофициални източници полицаите са действали по сигнал и така са открили бойния арсенал в колета. Вероятно в набавянето и доставката са участвали група хора. Подобна пратка в плевенския затвор се хваща за първи път. Работи се по няколко версии защо Костов си е поръчал пистолет и бомба в затвора, съобщи прокурор Славчо Славов. Най-логичното предположение е, че затворникът е искал да избяга. Коментира се обаче и възможността той да е поръчал бомбата за бизнесмен от Плевен. Разследващите обещаха следващата седмица да изнесат повече информация по случая.
В плевенския затвор не за пръв път се прави опит да се внесе забранена "стока". През май 2006 година надзирателят Явор Иванов бе заловен, докато се опитваше да внесе наркотици. Тогава самите затворници са подали сигнал срещу него, вероятно заради надутите цени на дрогата, с която е търгувал надзирателят. Иванов бе задържан, когато отивал да работа в 7,30 ч. сутринта. Отначало отказал да му бъде направен обиск и се наложила употреба на сила от страна на полицията. При обиска у надзирателя бяха открити марихуана, амфетамин и хероин, скрити в кутия цигари. Може би заради този случай и при сегашния се прокраднаха слухове за участие на охраната на затвора при опита да се внесе бомбата. Дознателят Илиян Цветанов обаче категорично отрече тази версия.
Най-често затворниците получават от близките си мобилни телефони, които са забранени зад решетките. Роднините обаче намират начин да ги укрият сред храните и да ги вкарат при пандизчиите. Нерядко се правят опити да се вкара и алкохол. Затова от управата на затвора уточниха, че мерките при проверка на колетите и при свижданията са засилени. Според експерти пандизчиите с доживотни присъди са едни от най-агресивните. Фактът, че лежат в самостоятелни килии и почти нямат връзка с реалния свят, ги прави още по-опасни. Около 200 души в българските затвори в момента са с присъда "до живот". Специалистите обясняват, че има още около 1 000 опасни. От управата на затворите в страната използваха случая с Красимир Костов, за да поискат повече техника при прегледа да колетите и за обезпечаване на свижданията.
Цветана ЕВГЕНИЕВА
След като парламентът отхвърли искането на главния прокурор Борис Велчев да бъде свален депутатския имунитет на бившия оряховски прокурор Тома Томов и не даде разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу него, той започна съдебна атака. Врачанският народен представител от Коалиция за България и лидер на партия "Рома" се закани, че ще съди председателя на окръжния съд във Враца Татяна Александрова за това, че е подписала заповедта за използване на специални разузнавателни средства (СРС) срещу него, и бившия директор на РДВР о.з. генерал Валери Стаменов, който го бил подслушвал незаконно от 1998 до 2002 г.
Томов припомни, че временната парламентарна комисия излезе със становище, че в материалите, изпратени на прокуратурата, няма данни за извършени престъпления. Нещо повече - ставало дума за прекаляване с власт от страна на органите, които били разпоредили използване за Томов на СРС. Главният прокурор поиска още в средата на февруари Народното събрание да свали депутатската защита на Томов заради обвинения в корупция и престъпления по служба, докато е бил районен прокурор на Оряхово през 1988 г. Той беше обвинен, че е участвал в корупционна схема със заместник-районния прокурор Димитър Викентиев.
"В моята заповед е спазено изискването на закона за СРС, заяви Александрова. - Дадох разрешение, след като се получиха данни от предварителната проверка за наличие на тежко престъпление по служба. При това положение законът не прави разлика между хора с или без имунитет. На онзи етап нямаше пречка да бъде дадено такова разрешение. Напротив - ако бях отказала, щях да възпрепятствам установяването на истината. В последствие обаче, след като е събран доказателствения материал, съответните служби на МВР е трябвало да го ползват 10 дни от изтичане на срока. А след като срокът е изтекъл и доказателственият материал не е ползван, е трябвало да бъде унищожен. Вината не е в съда, защото съдът не контролира службите на МВР. Цялата преписка на практика остава в МВР и се съхранява там".
О. з. генерал Стаменов коментира кратко, че подслушването на Томов тогава е било напълно законно. Той не знае защо събраните със СРС доказателства не са унищожени след като е станало ясно, че няма да се използват в съда, и затова не носи никаква вина и отговорност. Войната между прокурора, а последствие депутат и полицейския шеф се води отдавна, след като Стаменов сигнализира неколкократно МВР и прокуратурата за престъпни деяния на Тома Томов.
Мира ГАНЧЕВА
Нарочна среща между институции и жалбоподатели свика кметът на Ловеч Минчо Казанджиев. Жители на ж. к. "Червен бряг" и директорите на намиращите се в квартала училище "Тодор Кирков" и Общински детски комплекс пуснали жалба в общината заради събиращи се на входа на квартала роми с каруци. На срещата бяха поканени РПУ и Районна прокуратура, но от страна на магистратите не се яви никой. Проблемът е, че районът около учебните заведения се е превърнал в сборище на цигани с каруци, които освен че употребяват там алкохол, се опитват да влязат в сградите и деца и учители се страхуват. Директорът на школото Симеон Колев пък получавал нееднократно заплахи. Конските каруци в бесен галоп пресичали двора на училището. Живеещите в "Червен бряг" не могат да се движат по тротоарите и алеите на входа на комплекса, за което стотици пъти са се обаждали на полицията. От ромите са пропищели и обитателите на близката вилна местност Калето, където циганите са се настанили. Вилите на хората са обект на множество посегателства и кражби.
Въпросните мургави ловчалии са стари познайници на полицията. Те са от клана на Величка и Захарин Величкови - самите те, децата им и техните семейства, се придвижват с 4 - 5 каруци. Това обясни Владимир Петков от РПУ - Ловеч. Освен това по думите му на местосборището се е оформила негласна трудова борса за евтина хамалска работна ръка.
В отговор на множеството позвънявания на тел. 166 органите на реда още преди време са разпоредили постоянно полицейско присъствие до обяд, най-вече заради учещите деца. Ромите обаче явно са научили графика на униформените, защото започнали да прииждат около 11 - 12 ч., понякога дори след 14 ч., свидетелстват живущи в комплекса. На срещата при кмета Петков обяви, че патрулиращите полицаи ще минават и следобед. Дворът на училището ще бъде ограден това лято, средствата са заложени в капиталовата програма на общината за 2007 г., каза кметът. Това обаче няма да реши проблема на жителите на квартала. Затова на близкия хранителен магазин (от който ромите купуват бира и друг алкохол) от РИОКОЗ ще бъде направена щателна проверка.
Циганите могат да бъдат санкционирани поне по няколко текста от Наредба 1 и Наредба 2 на общината - за употреба на алкохол извън определените за това места; за пускането на конете в паркове и озеленени пространства; за движение на каруци, необорудвани с престилки за отпадъци и др. От РПУ - Ловеч, вече са им съставяли актове за нарушаване на обществения ред, но глобите са несъбираеми, каза Владимир Петков.