ОБЩЕСТВО И ПОЛИТИКА
Емилия КАРАБУЛЕВА
Може би най-същественото предимство на новия Закон за съдебната власт (ЗСВ) е, че след дълго туткане народните ни избраници най-после показаха воля той да бъде приет и на второ четене. Всъщност, в момента нормативният акт е минал само на "половин" второ четене, очаква се да бъде разгледан и приет окончателно до лятната ваканция на депутатите.
Най-смущаващото сред текстовете за регламентиране дейността на Висшия съдебен съвет (ВСС), които вече минаха на второ четене, се оказа отпадането на публичността в заседанията на съвета. Или с други думи,
извоюваната
преди прозрачност
сега се отнема
със закон.
Още преди няколко години, според изискванията на Брюксел за постигане на публичност и прозрачност, в закона залегна клауза - заседанията на ВСС да бъдат открити за медиите. После обаче се оказа, че членовете на съвета не могат да спазват това изискване, те хлопнаха кепенците пред напористите репортери, дори без да дават обяснения. Едва след като във Върховния административен съд (ВАС) заваляха жалби, висшите магистрати се произнесоха в полза на ощетените медии и членовете на съвета с неохота отвориха врати за журналисти.
Този път обаче се действаше по-фино, такъв текст за публичност на заседанията не беше въобще включен в закона, а голяма част от народните избраници не съзряха проблем в това. Обади се само председателят на ВАС Константин Пенчев, който бе притеснен, че се слага край на една добра практика. Той каза още, че новият ЗСВ по отношение на публичността ще ни върне в миналото.
С две думи, ако тъмнината в работата на съдебната система се издига в ранг със закон, то какво да очакваме в провинцията, където вече няма да ни допускат до съдебните зали. И то съвсем законно.
Голяма част от магистратите приветстват решението ВСС да бъде постоянен орган, но да бъде съставен от професионалисти, които познават проблемите на съдебната система. Още повече, че когато са от различни краища на страната, те
трудно могат
да се групират,
да си въздействат.
Установеният петгодишен срок за напускане на съдебната система също се приема добре, пак от съображения за "възможно оказване на влияние". Нещо, на което бяхме свидетели през последните години и което развихри нечистоплътните уговорки, лобиране и прояви на зависимост. Изобщо, ако има претенциите да промени статуквото, новият ЗСВ трябва да изтрие обилната хранителна среда за процъфтяване на корупционните практики.
Зле настроени са магистратите от провинцията и към създаването на Инспекторат, който да контролира дейността на ВСС. Според тях един политически орган не може да влияе на съдебната система, която уж е независима. Освен това след изкуственото създаване на "шапки" се открива простор за обсебване на съдебната система от администрацията. То и досега магистратите бяха принудени да се занимават с несвойствени за тях дейности, вместо да си гледат пряката работа. На последното заседание в Народното събрание открит остана въпросът - как точно да действа Инспекторатът на съдебната власт? Него депутатите оставиха за друг път, заедно с обсъждането на заплатите на членовете на ВСС. Първоначалната идея беше те
да получават
колкото народните
избраници
или по около 1 350 лв.
Колкото един закон е по-казуистичен, с непремерено съдържание на "ако", "но", "обаче", толкова повече вратички за непозволени действия отваря, казват магистрати. За съжаление новият ЗСВ също страда от този недостатък. Самият процес на създаването му със скорост на галопиране, под остена на Брюксел, не осигури ресурс от време за прецизиране на някои текстове. А той имаше огромната амбиция да отрази промените в обществените отношения, в нашата съдебна система от 1993 г. насам. И този път беше принизена чуваемостта към мненията на действащите магистрати. Състояха се няколко подобни дебата, но те поразително съвпаднаха с предизборната кампания за евродепутати, което породи съмнения - дали намеренията на политиците и законотворците ни са искрени?
Магистратите смятат, че в новия закон много малко е пипнато по отношение на структурните звена в съдебната система. Като пример те посочват следствието, където има две "шапки". Празноти зеят и в текстовете, които регламентират дейността на прокуратурата. Доста усилия се хвърлят в извънпроцесуални действия, а ЗСВ не дава така очакваните отговори. Прокурорите се притесняват от факта, че дейността на новосформирания Инспекторат ще покрива част от тяхната работа.
Проблеми в ЗСВ има и при
подбора и разпре-
делението на
кадрите
в съдебната система, споделят магистратите. Те искат да се прецизира къде са ограничени местата, след атестацията и конкурсите кадрите да се разпределят при освобождаване на място. В крайна сметка в провинцията още се назначава на принципа "човек на човека".
Отделно от това организирането на конкурси допълнително утежнява работата на магистратите, дори я блокира, това е административна дейност, която също не е прецизирана в новия закон.
Някои от съдиите са на мнение, че във ВСС трябва да участват само съдии, те не могат да приемат виждането, че адвокатите и прокурорите ще решат проблемите на съдебната система. Обаче приветстват заложените наказания за намаляване на възнагражденията в ЗСВ. С уговорката, че по-леките наказания като забележка и порицание могат да се налагат от административния пряк ръководител. Това е текст, който се нуждае от прецизиране, казват съдиите.
И накрая, но съвсем не по значение, магистратите се обединяват около становището, че за да приключат успешно реформите в съдебната власт,
са необходими
доста средства.
Тяхното разпределение трябва да става според нуждите, а не по хрумване на администрацията отгоре. И новият ЗСВ да дава някаква прозрачна схема, принцип по този проблем.
Горните неща обаче е трябвало да бъдат разисквани още преди да бъде изготвен проект за закона, защото той се отнася, с него ще работят обикновените магистрати от страната. Точно те обаче ежедневно се сблъскват с празноти, неуредици в законовата база, а това води до трошене на време и нерви. В крайна сметка от качеството на ЗСВ зависи ефективността на съдебната ни система. А от нейното повишаване са заинтересовани всички български граждани.
Иво Радев, районен прокурор - Плевен:
Еми СТАЛЕВА
Мисля, че дебатите около ЗСВ трябваше да се състоят много по-рано. За мен установяването на ВСС като постоянно действащ орган ще има положителен ефект. Обаче съм против създаването на някакъв политически Инспекторат, който може после да се превърне в четвърта инстанция. Нека членовете на ВСС да се избират от съдебната система, но да не са действащи магистрати.
В новия ЗСВ не са регламентирани предварителните проверки, а това представлява 70% от нашата работа. На ден идват по 20 жалби от различно естество, отхвърля се голям обем работа. Няма рамка и процедура за предварителните проверки, тази материя беше извадена от Наказателно-процесуалния кодекс, надявахме се да има регламент в новия закон.
Това, което обсъждаме в нашата прокуратура и което може да тушира фриволното подаване на жалби за всичко от гражданите, е въвеждането на такси. Такива има в съда. Още повече, че и прокуратурата страда от оскъдица на средства.
Татяна Александрова, председател на Окръжен съд - Враца:
Цветана ЕВГЕНИЕВА
Не съм запозната в детайли с проекта за новия закон за съдебната власт, който предвижда Висшия съдебен съвет (ВСС) да стане постоянно действащ орган. Той не е предоставен за обсъждане от магистратите в неговия окончателен вариант. В коментар с окръжния прокурор на Враца Светлозар Лозанов, който участва в национална конференция по този повод, разбрах, че се предлага някакъв последващ нов вариант, който още не е обсъждан в парламента. Вероятно става дума за детайли, които още не знаем, но по принцип определянето на ВСС като постоянно действащ орган според мен е много удачно, защото в момента той е изграден от действащи магистрати, които освен да вършат пряката си съдийска работа, трябва да отговарят и за управлението и стопанисването от съдилищата, прокуратурите и следствието на имуществото им и за техния бюджет. Най-големият им ангажимент обаче е във връзка с назначаването, уволняването, повишаването в длъжност или наказанието на магистрати. Те биха могли да изпълняват по-добре тези задължения, ако са постоянни съдии и не се занимават с пряка съдийска дейност.
Очакваме новият Закон за съдебната власт да регламентира по-конкретно начина, по който да става назначаването, уволняването, повишаването или наказването на магистратите и да отразява по-точно работата на магистратурите. Очакваме обективност при вземането на каквито и да било решения от страна на ВСС. Очакваме ВСС да има и по-голяма информация за работата на съдилищата, като тя би могла да бъде събирана или чрез изискване на преки данни от председателите им, или от координиращ орган, чиито експерти да посещават по-често съдилищата и да се запознават с техните проблеми. Най-често проблеми възникват по отношение на бюджета, когато в определени моменти на годината той не достига. Не винаги административният ръководител на съответния съд може да извърши такива размествания в бюджета, да вземе най-вярното решение, за да го "върже", и тогава би имал нужда от помощ от ВСС. Подкрепям новия Закон за съдебната власт, но ако има обратна връзка между ВСС и съответните административни ръководители, ако редовно се търси и изслушва мнението на окръжните съдилища и прокуратури.
Антоанета Монева, председател на Ловешкия окръжен съд:
Мира ГАНЧЕВА
Не би трябвало Висшият съдебен съвет (ВСС) да е постоянно действащ, е мнението на Антоанета Монева, председател на Ловешкия окръжен съд. Доста крайно е всички назначения и прeназначения в съдебната система да стават след провеждане на конкурс - така магистрат номер едно на Ловеч коментира част от промените в Закона за съдебната власт. Според Монева конкурсното начало невинаги доказва възможностите на даден кандидат. Защото наблюдението върху ежедневната работа и критериите за атестиране на определен период от време можели да установят отлично качествата на даден юрист и така можело да бъде преценено дали той заслужава издигане в кариерата.
"Старият съдебен закон беше променян многократно, и то с някои драстични промени. Имаше такива, които бяха противоконституционни", припомни Антоанета Монева. Според нея огромна разлика сега няма, но тя не се нае да коментира изцяло нормативния документ, тъй като не е запозната с пълните промени, които се готвят, както и не знае какво точно ще приеме Народното събрание. Трудности магистратите срещат с финансирането в системата. Проблемът е, от една страна, недостигът на средства, а от друга страна - начинът, по който един административен ръководител може да оперира с тях.
Кремена КРУМОВА
Великотърновските магистрати отказват да коментират новите промени в Закона за съдебната власт. Основната причина е, че на първо четене е минал един проект, а на второ четене - противоположен. "Чакаме да приемат новия закон. Когато бъде обнародван в Държавен вестник, тогава ще коментираме, а когато влезе в сила ще го изпълняваме. Сега какво да кажем. Те нас не ни питат. Само горе по върховете разискват нещата", категорични са юристите от старата столица. Те споделиха, че не разискват този проблем и помежду си, защото било нужно проектозаконът да бъде приет окончателно на второ четене в Народното събрание. А и не се знаело какво последно ще приемат законотворците. "Явно ние ще научим за промените, когато законът бъде публикуван и влезе в сила. То така или иначе в държавата ни все се приемат закони, все правят поправки и тъкмо да го изучиш и прилагаш, те взели, че го сменили.
Никой не се допитва до действащия магистрат, пък бил той и шеф на съдебна институция в голям град", коментира известен великотърновски юрист.
Момчил ИВАНОВ
Все още не съм запозната с текстовете на промените в Закона за съдебната власт, заяви председателят на Окръжния съд в Монтана Даниела Кузманова. Тя обясни, че ще изчете новите положения, когато законът бъде обнародван.
"Имаме много работа и не ни остава време да следим какво са решили депутатите на първо или второ четене. Запознаваме се със законите чак когато влязат в сила", обясни съдебната шефка.
Тя каза, че никой не е питал монтанските магистрати за промените в съдебния закон.
Среща с шефове на съдилища от София и депутати имало преди предишните промени. Тогава монтанските съдии дискутирали най-вече въпроса с конкурсното начало при назначаване. При промените то било прието във вид, близък от искания от тях.
Не мога да коментирам промените в Закона за съдебната власт, след като още не са обнародвани, заяви и зам.-окръжният прокурор на Монтана Захаринка Токина.