БИЗНЕС
Емилия КАРАБУЛЕВА
айуей логистик център" ЕООД е новият собственик на плевенската рафинерия "Нова Плама". Пловдивската фирма закупи работната площадка и съоръженията срещу 44,4 млн. лв., което с 2,2 млн. лв. повече от първоначално обявената цена от консултантска къща "Амрита". Това съобщи пресаташето на окръжния съд в Плевен Силвия Кръстева.
Раздвижването започна още преди седмица, когато две фирми внесоха задатък, но другият участник, българска фирма със седалище във Враца, не се яви на търга в понеделник.
"Хайуей логистик център" има намерение да възобнови производството на рафинерията, официално обяви нейният представител Ивайло Иванов. Компанията купувач е създадена преди месец специално за закупуване на активите на "Нова Плама", неин собственик е Ангел Стефанов. "Хайуей логистик център" е част от консорциум, който има различна дейност и офиси в Москва, Шанхай, Вашингтон и други градове. Холдингът има стратегически инвеститор, който не е руски, а бъдещата марка на маслата и бензина, производство на "Нова Плама", вероятно ще носи името на инвеститора. Намеренията на фирмата, изразени от собствениците, са да се възстановят и върнат пазарните позиции на рафинерията. Предстои назначаване на експертизи от специалисти, които да преценят в какво състояние е техниката, колко работници ще бъдат назначени и какво още трябва да се направи, за да бъде пусната "Нова Плама". Собствениците ще направят точни разчети какви средства да бъдат вложени за нормалното функциониране на производството. Засега изразените амбиции от ръководството са за достигане на мощностите на рафинерията от най-добрите години. Според договора те няма да изплащат дълговете на "Нова Плама", които възлизат на 300 млн. лв. Собствениците обещават още пълна модернизация на предприятието, за да отговаря на европейските изисквания.
В сряда беше платена и
последната вноска от пълната сума за рафинерията, като от нея ще се приспадне
вече приведеният задатък в размер на 4,224 млн. лв. Процедурата предвижда
окръжният съд да излезе с постановление, с което новите собственици ще влязат
във владение на имота. Това вече ще означава приключването на сделката по
продажбата, обясниха от съда в Плевен.
Първоначалната цена за "Нова Плама", обявена от консултантска къща "Амрита" бе 59 млн. лв, но на търга от 18 април т. г. кандидати не се явиха. Поради слабия интерес цената на насрочените следващи наддавания започна стремително да пада, тогава от "Амрита" обясниха, че при фиксиране на цената се съобразяват с пазарните условия, със съотношението между търсене и предлагане. Освен това окръжният съд в Плевен отхвърли възможността продажбата на производствената площадка да стане чрез пряко договаряне или посредник, затова бе насрочен трети търг.
В продължение на месеци повече от 20 български и чуждестранни фирми правиха огледи на площадката в рафинерията, но не внесоха предвидения задатък в указаните срокове.
"Нова Плама" е втората по мощност нефтопреработвателна рафинерия в България. През 90-те години тя бе приватизирана, смени няколко собственици, а после бе обявена в несъстоятелност заради невъзможност да покрива дълговете си, припомнят запознати с делата на дружеството.
Преди две години бе съобщено, че кредитори търсят купувач за "Нова Плама", през септември 2005 г. събранието на кредиторите реши рафинерията да се продава като едно цяло, а не на части.
С внасянето на пълната сума купувачът придобива производствената площадка на рафинерията, заедно с прилежащите й 3 321 декара земя, инфраструктура, съоръжения, машини, стопански инвентар, транспортни средства, ремонтен парк, както и някои останали от търговете за разпродажба на движимо имущество пожарни коли и линейки.
АЕЦ "Козлодуй" ще работи два месеца и половина само с един - хилядамегаватовия шести енергоблок, след като на 16 юни другият хилядник пети блок беше изключен от енергийната система на страната за планов годишен ремонт.
От атомната централа уточниха, че изключването е извършено в съответствие с графика за работа на двата 1 000-мегаватови блока в експлоатация през 2007 г., който е съгласуван с Централно диспечерско управление (ЦДУ) към Електроенергиен системен оператор (ЕСО) ЕАД - София. По време на престоя ще бъдат извършени планираните ремонтни дейности и профилактика на оборудването. Реакторът ще бъде презареден със свежо ядрено гориво, необходимо за работата на пети блок през следващата горивна кампания.
Според графика годишният ремонт трябва да приключи в края на август. Шести блок работи с максимално натоварване от 1 000 мегавата. "BG Север"
Мина ДАНЧЕВА
Една от трите останали изцяло общински фирми реши да продаде общинският съвет в Ловеч. "Дезинфекционна станция" ЕООД ще се търгува чрез публичен търг с явно наддаване, началната тръжна цена е близо 62 хил. евро. Освен търговското дружество местният парламент сложи на тезгяха и ателие 137 кв. метра в партера на блок "Черно море". То ще бъде продадено чрез конкурс за левовата равностойност на 27 хил. евро. През 1997 г. помещението за услуги бе приватизирано от ЕТ "Руди М - Антон Ангелов", но впоследствие договорът за продажба бе развален. През 2003 г. собственикът беше осъден да върне обекта на общината, за което е издаден изпълнителен лист.
Междувременно общинският съвет в Ловеч актуализира бизнес задачите на трите си търговски дружества на база отчетите им за миналата година. Така "Общински пазари - Ловеч" ЕООД трябва да гони печалба с 20 хил. лв. по-малка от определената през декември 2006 г., когато бяха заложени 60 хил. лв., или финансовият резултат трябва да е минимум 40 бона. Толкова трябва да е печалбата и на сметосъбиращата фирма "Еко", но тя е четири пъти по-голяма от предварително планираната. 7 000 лв. е задължена да изкара обявената за приватизация "Дезинфекционна станция" ЕООД. И на трите фирми общинският съвет възложи да увеличат значително приходите си. Новото за "Еко" ЕООД е, че трябва да монтира GPS-система за контрол на автотранспорта.
Цветана АТАНАСОВА
В общинските земеделски служби във Врачанска област са постъпили над 300 молби от зърнопроизводители за оценка на щетите, причинени от сушата и проливните дъждове на площите с пшеница и ечемик. Най-много са от района на Бяла Слатина, Козлодуй и Оряхово, съобщи Ивелин Петков, директор на областната служба "Земеделие и гори".
Резултатите от проверките на комисиите с участието на специалисти по растителна защита, на асоциацията на зърнопроизводителите и общинските земеделски служби показват, че от 630 000 дка с пшеница 104 000 дка са засегнати от сушата и последвалите проливни дъждове, като 4 500 дка от тях са напълно унищожени. От площите с ечемик в различна степен са поразени около 13 000 дка. След установяване на пораженията комисиите ще съставят протокол, който ще изпратят в ДФ "Земеделие" за изплащане на обезщетение, уточни Ивелин Петков. На много места в област Враца вече е приключила жътвата на ечемик на обща площ 45 000 дка. Средният добив е около 210 кг зърно от декар, което е почти със 100 кг по-малко в сравнение с миналата година, когато земеделските стопани получиха малко над 300 кг ечемик от декар.
Мира ГАНЧЕВА
Най-големият вятърен генератор на Балканския полуостров ще бъде монтиран от ловешката фирма "Велга" в никополското село Сомовит. Той ще бъде с мощност 2,5 мегавата. Така вятърните генератори, в които инвестира фирмата, ще станат четири, общата им мощност ще бъде 4,3 мегавата. Вече повече от година работят трите генератора за производство на електрическа енергия от вятъра и имат добри икономически показатели, обясни Лазарин Дочев, един от съсобствениците на семейното дружество "Велга".
Новият генератор е поръчан в Германия по изготвен проект. Очаква се да стане готов и да се монтира през юни 2008 г. Специално за това ще бъде доставен кран от Турция. В момента се разработва и проект за още 10 нови генератора по 2,5 мегавата. Те ще са с височина на кулите 100 метра и с диаметър на перката 90 метра. Ще бъдат доставени също от Германия от фирмата производител "Нордекс". Генераторите са нови, модерни и високопроизводителни.
Инвестицията в новите 10 съоръжения ще бъде 33 млн. евро. 400 хил. евро от тях ще бъдат субсидия от Европейската банка за възстановяване и развитие. Финансовата институция има програма, която субсидира 20 на сто от стойността на инвестиция до 2 млн. евро. Проектът ще се подпомогне и от програма "Въглеродно финансиране", която е насочена към безвъзмездно финансиране на дейности, които помагат за намаляване изпускането на въглеродния двуокис в атмосферата. Само генераторът в Сомовит годишно ще произвежда около 7 млн. киловата еленергия, което е около 6,5 хил. тона "икономисан" въглероден двуокис. След изчисляване по пазарна цена близо 32 хил. евро ще е годишната помощ по тази програма.
Има бъдеще в подобни инвестиционни проекти, смята Лазарин Дочев. Европейският съюз е приел програма до 2020 година 20 на сто от еленергията да е от възобновяеми енергоизточници - вода, вятър, слънце, биомаса, геотермия. Субсидирането дава възможност на бизнеса да насочи инвестиции към производството на екологично чиста енергия.
Ловешката фирма "Велга" е първата в страната, която е подала документи за лиценз за производство на еленергия от вятърни генератори. Освен това тя кандидатства и за лиценз за търговия с еленергия.
Момчил ИВАНОВ
15 милиона евро за изграждане на пречиствателна станция за отпадни води в Монтана отпускат програма ИСПА на ЕС и българското правителство. Договорът бе подписан през седмицата от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров и кмета на Монтана Златко Живков. ЕС дава 75% от сумата, а останалите 25% са от бюджета на България. Пречиствателната станция ще е най-голямата инвестиция в Монтана за последните 20 години, заявиха от местната община.
Строителството на новото съоръжение трябва да започне до няколко дни. Планирано е то да бъде изградено за две години. В строителните работи ще бъдат разкрити 200 временни работни места. След това в пречиствателната станция ще работят 20 специалисти.
Пречиствателната станция ще се намира на брега на река Огоста, общината е предоставила терен от 76 декара. Капацитетът й ще е за 100 000 души, макар че в момента в Монтана живеят 55 000. Сега отпадните води на Монтана се изхвърлят в Огоста, а по нея стигат до Дунав.
Симеон НИКОЛОВ
Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) в Монтана предаде на Агенцията за държавни вземания (АДВ) 406 длъжници. Те са 95 на сто от всички некоректни платци, уточниха от дирекцията. Имената на длъжниците са оповестени чрез публичен бюлетин. На 184 от тях са наложени забрани за напускане на страната.
Публичният бюлетин има два списъка - на длъжниците с имущество и на тези без нищо. Оказва се, че хора, които нямат имущество, с което биха могли да обезпечат вземанията си, са натрупали дългове за впечатляващата сума от 230 милиона лева. Най-голямата дължима сума на човек без имущество е 9 милиона. Във втория списък са хора, които имат имоти на свое име. Такива длъжници са натрупали 39 милиона лева, най-голямата дължима сума е 11 милиона лева. Върху имотите на тези длъжници са наложени запори.
Най-често срещаната измама е фирми, натрупали огромни дългове, да се прехвърлят от собствениците им на безимотни цигани, които са съгласни да се подпишат на непознати им документи срещу дребни суми.
На 19 юни с тържествен водосвет официално беше открит централният офис на СИБАНК - Регионален клон - Плевен, с директор Кънчо Кънчев. Лентата преряза лично председателят на управителния съвет на трезора Васил Симов. Гости на тържеството бяха и Данаил Каменов - изпълнителен директор, Христина Филипова - търговски пълномощник, кметът на община Плевен Найден Зеленогорски и Ибрахим Потурлиев - финансов мениджър на Медицински университет - Плевен. Десетките представители на общински и държавни структури, бизнесмени, настоящи и бъдещи клиенти на банката бяха посрещнати по традиция с пита и мед в новия уютен офис, а актьорите Христо Домусчиев и Мариета Калъпова представиха в синтезиран вид амбициозните задачи, базирани на досегашните успехи, на Стопанската и инвестиционна банка.
СИБАНК в своята 12-годишна икономическа биография е успяла да се утвърди като модерна, агресивна кредитна институция, заемаща достойно място в класацията на банките, като отстоява лидерската си позиция в групата на отличниците, основаващи се на 5-те основни критерии. За последната година банката е увеличила активите си с над 220 млн. лв., достигайки цифрата 1 430 000 000 лв. Финансовата институция започва изцяло да се издържа от услуги, предлагани на банковия пазар, което повишава стабилността й. За първи път клонът на СИБАНК в Плевен отваря врати през 1997 г. и за тези 10 години регионалната структура успява да се наложи в условия на изключително силна и динамична конкурентна среда.
Клоновата мрежа включва: клон Плевен, офис Севлиево, офис Ловеч с отдалечено работно място КАТ - Ловеч, отдалечени работни места в Национален осигурителен институт, Паспортна служба - център, Паспортна служба - Първо РПУ, КАТ, ДАИ, Медицински университет, ОРМ "Иван Вазов".
Към 31 май клонът е постигнал среднодневен привлечен ресурс над 20 млн. лв., кредитен портфейл - 24,5 млн. лв., и брутна печалба - 301 хил. лв.
Мениджмънтът на СИБАНК - Регионален клон Плевен си е поставил амбициозната задача да увеличи привлечените средства на 25 милиона в края на отчетната година и да постигне вземания от нефинансови институции 44 млн. лв., от които: банкиране на дребно - 10,5 млн. лв., корпоративно банкиране - 33,7 млн. лв., в това число корпоративни клиенти и кредити на малки и средни предприятия.