ПРАКТИЧНО
Аквадизайнът позволява всеки да създаде в своя дом или офис лично своя, неповторима, съзвучна с личността си жива картина зад стъкло.
Както при всяко изкуство, така и тук възможностите са неизчерпаеми, подходът и стилът зависят само от авторовото въображение. Аквариумите са измислени от древните китайци, които въдели златни рибки в специални порцеланови съдове, а акваристиката като наука е възникнала сравнително късно, през XIX век, когато отглеждането на екзотични риби става любимо хоби на много хора. Те бързо се убедили, че без сериозни познания заниманията им са обречени на неуспех.
Днес много психолози и психотерапевти включват водата и водните животни и растения в своите лечебни практики. Аквариумът и неговите обитатели действат разтоварващо и успокоително на притиснатия от грижи и депресии съвременен човек.
Лошото е, че малко хора могат наистина да се посветят на поддържането на един истински аквариум с риби и водни растения. Затова пък е измислен така нареченият холандски аквариум, в който се отглеждат предимно или само водни растения, като фауната е оставена на заден план или изобщо липсва, и палудариумът, който съчетава водна и надводна растителност, така да се каже акваоранжерия.
Холандският аквариум, когато е създаден с обич и познания, представлява буйна и пъстра подводна леха. За да се създаде жизнеспособна и самоподдържаща се биологична система, трябва да се използват изключително растения, които растат във водата - различни видове нимфеи, лимнофили, валиснерии, бакопи и т. н. Различните форми, размери и цветове на тези растения позволяват да се създадат разнообразни и неповторими композиции, които придават на интериора своеобразие и артистичност.
От обикновения аквариум холандският се отличава по това, че ширината му значително превишава височината, което дава възможност да се създаде нещо като миниезерце с прозрачни стени. Дължината му задължително трябва да е над метър. За нормалното протичане на жизнените процеси на растенията холандският аквариум трябва да е оборудван с подходящо осветление. Продължителността на осветяване зависи от сезона и трябва да е около 10 часа през зимата и 16 часа през лятото. Най-подходящи са луминесцентните лампи, като количеството им зависи от големината на аквариума. Лампите трябва да са разположени през около 10 - 15 см по цялата долна повърхност на съда. Допълнителни светлинни акценти позволяват да се подчертае отделно растение или отделна група от общата леха.
Холандският аквариум не изисква никакви по-особени грижи освен подмяна на 15 - 20% от водата веднъж седмично и подстригване на бързо разрастващите се растения.
Ако статичната неподвижност на такъв вид домашно езеро не ви се нрави, можете да я оживите, като пуснете в аквариума няколко рибки. Препоръчва се да са растителноядни, за да поемат грижата по почистването на стъклата от полепналите микроводорасли. С прибавянето на някакъв вид минифонтан или водопад живият ви кът ще стане наистина неповторим.
Ако поддържането и на холандския аквариум ви затруднява, решението е в... чашата с вода. В най-обикновен и съвсем не голям стъклен съд вие можете да настаните воден зюмбюл, който ще очарова всички с бързия си растеж и прекрасни цветове, или най-обикновена водна салата.
Дали растението да е подводно или надводно, както и какво точно да бъде, ще решите вие след посещение в зоомагазина, където ще ви предложат голям избор. А спокойствието и разтоварването, което ще получите при съзерцанието му, не може да ви даде никой.
Съществуват познати и обичани растения, които никога не омръзват. И в лехите на бабината градина, и в цветните петна на аранжирания според последните модни тенденции двор петльовият гребен излъчва бодрост и оптимизъм. Официалното му име Celosia произлиза от гръцкото "kelcos - горещ, пламенен. Като културно растение украсява градините от ХVI век.
Родът Celosia принадлежи към семейство амарантови и наброява 60 вида, разпространени в тропическите области на Южен Китай, Източна Индия, Африка и Америка. Обикновено това са едногодишни, по-рядко многогодишни топлолюбиви тревисти растения. От цялото това разнообразие в градините са намерили място едва два едногодишни вида. Петльовият гребен достига височина 50 см, но има и по-дребни разновидности - около 20 - 25 см.
Стъблото е право, сочно, зелено, често с червеникав оттенък. Цветчетата са малки, многобройни, събрани в голямо, плътно, оригинално съцветие, заради което е получил името си. Багрите варират от жълта, оранжева, червена, пурпурна до лилава.
Петльовият гребен цъфти през цялото лято чак до късна есен. Ако искате да запазите спомена за него и през зимата, изсушете букет от цветовете му и украсете с тях дома си. Сухите цветове са ефектни и запазват декоративността си с години.
Той е светлолюбиво и топлолюбиво растение. Идеалното място за него е защитено от вятър и слънчево - колкото повече е светлината, толкова по-пищни и ярки са цветовете.
Почвата трябва да е богата на хумус, добре дренирана, за предпочитане с алкална реакция. Не слагайте пресни органични торове на определеното за петльовия гребен място - той трудно ги понася. Използвайте или добре прегорели органични, или комбинирани разтворими торове.
Поливането трябва да бъде редовно, но умерено. Петльвият гребен се размножава успешно със семена. Те са дребни, блестящи, черни, запазват кълняемостта си до 5 години.
Засяването става през март - април в сандъче или парник. Разсадът се полива внимателно, пикира се и се засажда на открито след като премине опасността от минусови температури.
Дори да не полагате особени грижи за петльовия гребен, той ще цъфти и ще изглежда декоративно. Може би затова е предпочитан както за частни градини, така и за обществени зелени площи. Все пак си заслужава да му осигурите оптимални условия - резултатът несъмнено ще ви хареса.
Ако не разполагате с градина, но сте запленени от чара на това цвете, засадете го в сандъче на балкона. Достатъчно светлина, редовно поливане и подхранване веднъж на две седмици са всичко, което петльвият гребен ще иска от вас, за да развеселява терасата или прозореца ви цяло лято.
Сибирското хъски е средно на ръст работно куче, бързо и пъргаво, със свободни и елегантни движения. Неговото средно компактно и добре окосмено тяло, щръкналите уши и опашката като четка подсказват северния му произход. Типичната му походка е плавна и привидно се движи без усилия. Изпълнява оригиналните си функции във впряга с голяма вещина, носейки лек товар със средна скорост на големи разстояния. Телесните му пропорции и формата отразяват този основен баланс на сила, скорост и издръжливост. Мъжките от породата сибирско хъски са мъжествени, но никога груби; кучките са женствени, но без слабости в структурата. В подходяща кондиция, с твърда и добре развита мускулатура, сибирското хъски няма излишно тегло.
В профил, дължината на корпуса от раменната става до задния край на крупата е малко по-голяма от височината на тялото от земята до върха на холката. Разстоянието от върха на носа до стопа е равно на разстоянието от стопа до тила.
Характерният темперамент на сибирското хъски е дружески и нежен, но то е също така нащрек и енергично. Не проявява силно изявени качества на куче пазач, нито е прекалено подозрително към непознати или агресивно към други кучета. Определена резервираност и усещане за собствено достойнство могат да се очакват при възрастните кучета. Интелигентността, послушанието и нетърпеливото му предразположение го правят приемлив компаньон и страстен работник.
Научните спорове за вредата и ползата от алкохола не спират. Този път американски специалисти изказаха мнението, че употребата на едно питие концентриран алкохол дневно (до 50 мл!) е в състояние да укрепи костите и така да намали риска от счупвания.
Според резултатите на учените от медицинския център "Монтефиоре и медицинския колеж "Алберт Айнщайн в Ню Йорк всекидневно изпиваната доза алкохол намалява риска от счупване на бедрената кост (най-здравата в човешкото тяло) с поне 20%.
Едновременно с това обаче учените предупреждават, че надхвърлянето на тази доза има изцяло обратен ефект - увеличава риска с 40%.
Американските специалисти твърдят, че малките дози алкохол увеличават костната плътност, като блокират механизма на изтъняване на костите. По този начин според ревматолози човек, който пие по чаша вино или 30 - 50 мл концентрат на ден, е с по-малък риск от поява на остеопороза, артрит и други мускулно-скелетни заболявания.
Научното обяснение на този факт, смятат специалистите, е, че алкохолът повлиява благоприятно на циркулацията на естроген в тялото, а той има отношение към здравината на костите.
Паниран праз лук
Продукти: 5 стръка праз лук, 3 яйца, 50 г галета или брашно, 150 мл мазнина за пържене, 60 мл прясно мляко, сол на вкус.
Начин на приготвяне: Изчистете праза и го нарежете на парчета, дълги около 5 - 6 см и сварете в подсолена вода, докато омекне. Отцедете го след това добре от водата. Посплескайте с лъжица всяко парче праз лук, потопете го в разбитите яйца с прясното мляко, а след това в галетата или брашното и пак в яйцата.
Изпържете го до златисто. Панираният праз лук поднесете с доматен сос, салата от туршия или бъркани яйца със сирене.
Тиквички с пълнеж от
галета и магданоз
Продукти: 2 големи тиквички, 2 с. л. олио, 1 средна глава кромид, З с. л. нарязан на ситно пресен магданоз, 2 ч. л. целина, 1 ч. л. мащерка, 2 с. л. доматено пюре, 50 г галета, 125 мл зеленчуков бульон, сол и черен пипер.
Начин на приготвяне: Тиквичките се разрязват напречно и вътрешността им се издълбава. Бланшират се за 2 минути в кипяща подсолена вода, след което се изплакват със студена вода и се отцеждат. Нарязаните на ситно лук, целина, издълбаната вътрешност от тиквичките и магданозът се задушават в олиото за 5 минути. Свалят се от котлона, добавят се доматеното пюре и мащерката и се разбърква. Прибавят се галетата и 50 мл бульон, подправя се със сол и черен пипер на вкус.
С тази смес се напълват тиквичките. Подреждат се в глинено гърне или друг огнеупорен съд. Заливат се с останалия бульон и се запичат за 10 - 15 минути в предварително загрята до 180 градуса фурна.
Боб с ориз на фурна
Продукти: 1 кг бял боб, 3 - 4 глави лук, 150 г олио, 1 морков, 1 чаена чаша ориз, 1 - 2 домата, 1 - 2 чушки, 1 ч. л. червен пипер, 1 с. л. чубрица, 1 с. л. джоджен, сол на вкус.
Начин на приготвяне: Бобът се сварява. Задушава се нарязаният на ситно лук в мазнината. Прибавя се морковът, също нарязан, и оризът.
Запържват се с червен пипер. Разрежда се с вода от боба, докато оризът се развари. Слагат се нарязаните обелени домати и чушки, чубрицата, джодженът и солта.
Всичко се изсипва в тава, прибавя се бобът и се разбърква. Ако има нужда, се добавя малко вода от боба. Пече се в умерена фурна.
В средата на 90-те години на миналия век в много страни и особено в САЩ се наблюдава истински бум на допълнителен прием на витамините. Под влияние на рекламата се приемат витамини и минерали с количества, превишаващи 10 и дори 100 пъти препоръчителната доза. По този начин хората са разчитали, че ще намалят риска от простуда, затлъстяване, сърдечно-съдови и кожни заболявания, пародонтит и дори рак.
Много витаминни комплекси и хранителни добавки, съдържащи полезни микроелемени, първоначално са се разработвали за противодействие на определени заболявания. Според коментара на учени препоръките за приемане на витамини се основават на "нищожно малки доказателства за тяхната полза, които за сметка на това са верни на 100%.
Освен това, т. нар. препоръчителна максимална дневна доза витамини, които трябва да примат децата и възрастните, зависи от много фактори: възраст, пол, общо здравословно състояние. Част от витамините и микроелеметите са способни да взаимодействат един с друг вътре в тялото и това невинаги е от полза за него.
Например всекидневната доза бета-каротин не е определена (тъй като той е включен в дозировката на витамин А). Но при висока доза той е способен да предизвика пожълтяване на кожата. Някои специалисти дори смятат, че той е в състояние да провокира появата на редица ракови заболявания.
Витамин С се препоръчва в доза 60 мг дневно. Има изследвания, които показват, че при превишаване на този праг той взаимодейства с някои лекарства срещу рака и пречи в диагностиката на редица заболявания. Налице са обаче и много данни, че по-високи в пъти дози се отразяват благоприятно на здравето при някои пациенти.
Витамин Е е с препоръчителна дневна доза 8 мг за жените и 10 мг за мъжете. Високите дози предизвикват кръвотечение - най-вече при хората, приемащи препарати за "разреждане на кръвта.
Превишаването на дозата от витамин В6 (1,6 мг за жените и 2 мг за мъжете) провокира увреждане на нервите.
Калцият в количество повече от 1 г дневно е в състояние да предизвика запек и дисфункция на бъбреците.
Желязото, в доза по-голяма от 15 мг за жените и 10 мг за мъжете на ден, повишава риска от сърдечно-съдови заболявания.
Цинкът над 12 мг за жените и 10 мг за мъжете води до раздразнение в червата и отслабване на имунната система.