ОБЩЕСТВО И ПОЛИТИКА

Всяка избирателна система има

своите предимства и недостатъци

Членовете на СИК да преминават тест за физическа годност и грамотност

Валерий АНГЕЛОВ, д-р по философия

За пръв път в най-новата история на демократичното развитие на България след 1989 г. темата за механизма на провеждане на бъдещите парламентарни избори се подхваща година преди самите избори. Многобройните публикации в пресата и изявления в електронните медии продължиха с пространно интервю на президента и с оценки и анализи на изборите за общински съвети в Сандански и Казанлък. Единодушният извод на всички експерти, политици и анализатори е, че българската политическа система и в частност законодателството се нуждаят от промяна в различна дълбочина и принципи според интересите на политическите сили.

Безспорно най-дискутираната тема е за мажоритарното начало в изборния процес. По думите на президента "мажоритарният елемент може да върне доверието на хората, може да върне пак интересът на хората към политиката, не само към политиците и партиите". Не може да не се признае, че това е верен извод. Доколко обаче тези идеи ще бъдат претворени на практика, с какви промени в изборното законодателство и дали ще се осигури подобаващо представителство на всички граждани, е другият, много по-сложен въпрос.

В политическата теория и практика са известни две основни избирателни системи - пропорционална и мажоритарна, и над 100 разновидности, които синтезирано могат да се обобщят като смесени. Всяка от тези системи има своите предимства и недостатъци и затова трябва да се оценяват както с оглед на справедливото политическо присъствие в парламента, така и с психологическите нагласи на избирателите, в чийто интерес в крайна сметка трябва да се управлява държавата.

Повечето анализатори и представители на водещи политически сили са привърженици на пропорционалната система. Основното й предимство е в справедливото представителство на базата на получените резултати. Тя се практикува в над 60 страни, включително и в бившите соцдържави Чехия, Полша, Словакия и т. н. Нейните разновидности са две - с твърди партийни листи (в над 40 европейски държави) и с т. нар. динамични листи, при които се дава възможност на избирателя да променя поредността на кандидатите в партийните листи (Белгия, Финландия, Люксембург и др.) Въвеждането на преференциален вот, каквато система приложихме у нас на изборите за европарламент през 2007 г., може и да има някакъв рационален замисъл, но практически (особено при висок праг) не би довела до положителни резултати. Представяте ли си - отиват първият и петият на предизборно събрание и петият казва: "Гласувайте преференциално за мен, защото съм по-добър от водача на листата". Основният недостатък на пропорционалната система в досега прилагания й вариант е фиксираната листа, при която гласоподавателят е лишен (извън своите леви, десни и други убеждения) от възможността да избира определени кандидати. Този недостатък е една от причините за ниска избирателна активност - в една листа от 15 или 20 кандидати все някой от тях няма да е харесван. Другият немаловажен недостатък е размитата отговорност на бъдещите депутати. В известен смисъл, поне теоретично, тези недостатъци биха се коригирали, ако се приеме т. нар. императивен мандат, при който народният представител може да бъде отзован със съответното количество подписи, ако не изпълнява своите обещания и задължения.

Подчертаните недостатъци на пропорционалната система биха се коригирали чрез смесената система (изпробвана в началото на 90-те години при избора на Велико народно събрание), както и при чисто мажоритарната система. Изцяло мажоритарният вот е недолюбван от всички политически сили според мен с основание, защото теоретично дори и при 49% успех на своя мажоритарен кандидат в избирателния район гласоподавателите могат на нямат представител в парламента. В този смисъл заслужава внимание идеята на президента , че "60 или дори 30 мажоритарно избрани кандидати в сега съществуващите избирателни райони ще покаже воля за промени в политическата класа". Основното предимство на мажоритарния избор дори и само на 25% от депутатите, е предполагаемата по-тясна връзка на избирателите с техния народен представител. Тази психологическа връзка има дълбок морален смисъл. И ако при вече гласуваното доверие депутатът не го оправдае, това ще е последното му присъствие в Народното събрание. В този смисъл и народният представител ще гледа много по-сериозно и отговорно на своите задължения, ако желае следващия мандат да бъде избран отново. В духа на тези мисли гражданите на Плевен и областта могат да се опитат да си спомнят колко пъти за три години са виждали своите народни представители Ася Михайлова, Антония Първанова, Митхат Метин и някои други.

Независимо от смислените аргументи на президента, към настоящия момент политическите партии са пълен пас, а някои от тях като ГЕРБ, СДС, ДПС и НДСВ са очевидно настроени отрицателно. Публичните им аргументи са, че само в две държави в Европа (Великобритания и Франция) има чисто мажоритарни избори, а само в четири (Германия, Унгария, Италия и Литва) системата е смесена. Истината е обаче, че това са лидерски партии, които си мислят, че авторитетът на водачите е достатъчен за краен успех при пропорционалната система.

Освен идеите за смесена избирателна система, президентът постави с особена острота въпроса за политическите партии и тяхното финансиране, особено на изборните кампании. За всеки трезвомислещ българин е пределно ясно, че 380 партии са смешно много и техният брой законодателно трябва да се редуцира на базата на обективни показатели: регистрация в две трети от общините, постигане на определен процент като изборен резултат на последни два избора и т. н. Особено съществен е въпросът за финансирането на партиите чрез завишаване на държавната субсидия, но и чрез забрана за финансиране от юридически лица, както е във Франция и Чехия; за публичен регистър на дарителите; за публична разплащателна сметка, в която да постъпват всички дарения; за контрол върху PR агенциите.

В общия дебат за функционирането на политическата система и изборното законодателство от представители на политическите сили и анализатори се представиха и редица други идеи, които ще изложа накратко.

Първата от тях е право да имат да гласуват само граждани, трайно пребиваващи в страната - т. нар. принцип на "уседналост". Модификацията на тази идея е "активната регистрация", което означава два месеца преди вота всеки избирател да заяви участието си в изборите. Така списъците ще бъдат прочистени от фантоми и грешки.

Особено необходима промяна би било ЦИК да стане постоянно действащ орган, а членовете на секционните комисии да преминават определен тест за физическа годност и елементарна интелигентност. На местните избори през 2003 г. бях свидетел как членове на комисиии не чуваха, не виждаха, а една мургава председателка трудно четеше и пишеше.

Необходими са и спешни мерки срещу явлението купуване на гласове, което на последните местни избори и особено на повторно проведения вот в Сандански и Казанлък придобива епидемични размери. Затова в предния мандат в Несебър БСП имаше мнозинство в общинския съвет, а в настоящия няма нито един представител. Тук явно са нужни спешни промени в наказателното законодателство.

С оглед на справедливото представителство заслужава внимание предложението на СДС за преструктуриране на избирателните райони, защото в настоящия момент зад един депутат в София стоят 60 хиляди бюлетини, в Плевен - 13 хиляди, а в Ямбол само 6 000.

В хода на дискусиите се появиха и някои екстравагантни идеи: на НДСВ за намаляване на депутатите на 120; на ВМРО за образователен ценз (основно образование) и намаляване възрастовата граница на избирателите на 16 г.; на СДС за електронно гласуване и т. н., които към настоящия момент са практически неприемливи.

Мартин Дончев, зам.-областен управител на Видин:

Преди купуваха циганите със салами, а сега с пари

Тина ИЛОВА

Президентът Георги Първанов е прав да търси промени в избирателната система, но само мажоритарният вот, за който той настоява, няма да помогне, смята заместник-областният управител на Видин от квотата на НДСВ Мартин Дончев. Според него кметските избори са мажоритарни, а купуването на гласове се проявява най-ярко при тях. Със закон обаче не можело да се постигне промяна, търговията с гласове била като пазарна икономика, която не може да се регулира с административни актове.

"Защо стигнахме до тук? Защото хората видяха, че у нас може да се краде и никой да не търси сметка за това. Щом на тях им е паднало да им дават пари за гласуване, вземат ги", разсъждава Дончев.

Зам.-областният управител е на мнение, че гражданското общество трябва да е нетърпимо към подобни прояви. Не били виновни само партиите, които купуват гласове, а и вземащите.

"Истина е, че у нас и двете системи не работят - и пропорционалната, и мажоритарната. Истина е, че всички партии купуват гласове, макар сега всички да говорят срещу това. Дават пари, за да дойдат на власт и после да грабят много повече от дадените пари. Само бедните партии не купуват гласове. Те също говорят против практиката, но тяхното е лицемерие", твърди Мартин Дончев.

Вицегубернаторът е на мнение, че малко късно се поставя въпросът с купуването на гласове - у нас тази практика се появила още на вторите парламентарни избори. Само че тогава вземали гласовете на циганите срещу маратонки, салами и др., а сега и ромските, и българските гласове се търгували само за пари.

ВРАЦА

Николай Коцев, местен председател на ГЕРБ:

Мажоритарният вот ще узакони пазаруването

Цветана АТАНАСОВА

Когато преди две години Николай Коцев влезе в политиката беше твърдо за мажоритарния вот като възможност на избирателите да дадат своя глас за конкретна личност, на която имат довереие и която ще оправдае техните очаквания. Тази теза той разви и защитаваше и на местните избори през 2007 г. Сега лидерът на ГЕРБ във Врачанско е на друго мнение.

"Частичните избори за кмет на община Роман и на село Девене, община Враца, показаха, че един мажоритарен вот ще стимулира купуването на гласове. Там кандидатите, техните лобита и застъпници се надпреварваха да купуват, като цената на вота стигна 50 и повече лева, особено между първия и втория тур. И сега държа в един плик 20 лева, които една жена ми даде минути след като я засякохме, че ги е взела от представител на един от кандидатите. Впоследствие обаче тя се отказа да свидетелства", разказа Коцев.

Според него в последно време изборите в България са се превърнали в пазаруване. Той смята, че ако в този си вид, в този момент и при тази политическа система бъде приложен чист мажоритарен вот, това ще е узаконяване на пазаруването на избиратели. В създалата се ситуация не можем да сме сигурни, че и предстоящите избори няма да се превърнат в пазарно сборище, предполага герберът. Затова законотворците трябвало да оценят ситуацията, да се вземат в ръце и да намерят най-оптималната система за провеждане на избори, така че те да запазят своето значение, а не да се превърнат в пазарно наддаване. Има опасност в парламента да влязат търговци, които да работят за личните и за лобистките си интереси много повече отвсякога, а не за националните, коментира Николай Коцев.

Емил Константинов, лидер на БСП в Монтана:

Трябва да се пресече влиянието на бизнеса

Симеон НИКОЛОВ

"Промени в изборното законодателство са наложителни, за да се пресече влиянието на бизнеса и да се укрепят политическите партии. Нужно е субсидиите за партиите да се увеличат, за да не купуват бизнесмените политици", заяви лидерът на БСП в Монтана и депутат от региона д-р Емил Константинов. Той обяви, че подкрепя предложенията на президента Георги Първанов за промени в изборното законодателство, с които се цели пресичане на опитите за купуване на гласове. Според д-р Константинов в момента вече се пазаруват гласове за следващите парламентарни и европейски избори, които предстоят през лятото на 2009 година. Пазаруват една голяма извънпарламентарна партия и няколко малки парламентарни партии, смята той. Купуването на гласове не винаги се правело с даване на пари, а често с подаръци по повод някакъв празник, с костюми за абитуриентски вечери, почерпки за Гергьовден и т. н.

"Напоследък бизнесът реши, че трябва да управлява политическата система и да замени партиите. Странно е, че преди избори в даденото селище се правят някакви неизвестни коалиции, които печелят вота. Очевидно става въпрос за много пари. Трябва да се направи регистър на по-значимите политически партии, в който да не влизат разни еднодневки, създадени специално за някой вид избори от сенчести местни бизнесмени", смята д-р Константинов.

Светлозар Тодоров, НДСВ - Габрово:

Народът първо да каже за задължителното гласуване

Мариана ДИМИТРОВА

Първо трябва да се промени Законът за референдумите, чрез който българите да се изкажат по въпроса за задължителното гласуване, коментира лидерът на габровските жълти Светлозар Тодоров по повод исканите от президента промени.

"Съвременната политическа среда налага необходимостта от мажоритарен елемент, който може да се приложи чрез преференциално гласуване в пропорционална листа. На втори план остава въпросът каква трябва да е бариерата при такова гласуване. Добрият вариант е тя да е 4 или 5 процента", смята Тодоров.

Искането на държавния глава за квота от мажоритарно избрани депутати може да има за цел да вкара квотата на президента, коментира за "BG Север" шефът на габровските царисти Светлозар Тодоров.

ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Димитър Йорданов, депутат от ОДС:

Искаме по-голяма санкция за политическите търговци

Кремена КРУМОВА

"Думите на президента са заявка за прякото му участие в бъдещи парламентарни избори. Има криза не само в отношенията между президента и премиера, но и между двата клана в БСП. Президентът дълги години мълча по много въпроси, сега изведнъж започва да дава идеи, които вече са предлагани”, коментира синият депутат от Велико Търново Димитър Йорданов. Според него обаче чисто мажоритарният избор допуска възможността хора с много пари със съмнителен произход да спечелят места в Народното събрание. Йорданов припомни, че СДС отдавна води консултации за промяна в избирателните закони, като допълни, че предложенията им за местните избори и за изборите за Европарламент са били отхвърлени от управляващото мнозинство. “Ние предлагаме санкцията за купуване на гласове да бъде от 2 до 8 години затвор и глоба от 50 000 до 200 000 лева, а не както досега до 3 години или пробация. А за този, който си продава гласа, наказанието да бъде от 1 до 5 години затвор или от 5 000 до 20 000 лева глоба”, каза още Йорданов.

Кирил Гумнеров, "Атака" - Ловеч:

Предложенията на президента не водят до кардинална промяна

Мира ГАНЧЕВА

"Предложенията на президента са поредният опит да се спаси безкрайно порочната политическа система, която сега властва в България. Истинските проблеми на хората са резултат не толкова на мажоритарната или пропорционалната избирателна система, а на нежеланието на политиците да работят в полза на хората и водени от национални интереси". Това заяви Кирил Гумнеров, областен координатор на партия "Атака" в Ловеч, по повод предложените от Георги Първанов промени в избирателния закон. Според атакиста проблемите на родната избирателна система били много по-дълбоки и свързани с възможностите за "изборен туризъм", както и с невъзможността избирателите да контролират избраниците си и с "тоталното властване на олигархията над отделни политици и политически партии".

Предлаганите промени не могат да доведат до кардинална промяна, която да гарантира чистотата на политическия живот в България, каза още Гумнеров. Той изказа предположение, че тази стъпка от страна на президента Първанов не била предизвикана толкова от желанието му за промяна в полза на хората, колкото от страха, че сегашните процеси в политиката на България "ще изхвърлят и него, и т. нар. традиционни партии на бунището на историята".