СОЦИАЛНО


 

Булевард “Христо Ботев” недостъпен

за инвалиди и майки с детски колички

 

Най-голямата пътна артерия на Плевен е с непроходими тротоари

 

Обичаен изглед от тротоар на булевардаРалица ПЕТРОВА

Искате ли да участвате в "Сървайвър"? Любител ли сте на екстремните удоволствия? Желаете ли да спестите пари в летния сезон, като изпробвате физическата и психическата си издръжливост, без да напускате Плевен? Ако вашият отговор на тези въпроси е положителен, не набирайте телефонни номера, дори да са с цената на един градски разговор. Просто вземете бутилка с вода в чантата, отправете се към булевард "Христо Ботев" и приключението ще започне. Ако желаете преминаването ви през пресечения терен да е с повишена трудност, просто грабнете няколко чанти или вземете със себе си детето с количката.

Този анонс би звучал като отлична реклама за търсачите на силни усещания, ако ситуацията не беше по-скоро трагична. Най-голямата пътна артерия на Плевен - булевард "Христо Ботев", е истинско изпитание за пешеходците, установи "BG Север". По т. нар тротоари, почти по цялото протежение на улицата, е невъзможно да се предвижиш, без да преодоляваш препятствия. На места разминаването между двама души е немислимо, затова единият трябва да слезе на пътното платно, като внимава да не го отнесат прелитащите автомобили. Напълно нереална е и картината човек в инвалидна количка да "извърви" разстоянието от единия до другия край на булеварда, защото практически това е невъзможно. Същото се отнася и за майките с бебешки колички.

За разлика от пътното платно, тротоарите на булевард "Христо Ботев" са в окаяно състояние от доста време. Тъжното е, че никой не се сеща да промени този факт. Или местната управа просто си затваря очите, защото изборите минаха, а парите, отделени за реконструкция на пътната мрежа, бяха изсипани с широки шепи в на практика безсмислени кръстовища в центъра на Плевен.

Истинското приключение започва след сградата на Медицинския университет и достига кулминацията си малко преди и след пресечната улица "Трети март" в посока към "Чистота". Първото препятствие за пешеходците се оказват надигнатите и изкъртени от корените на дърветата плочки, което стеснява максимално възможността за преминаване. Безумна архитетска мисъл е поставила пък стълб по средата на тротоара. И ако това се съчетае с паркирани от едната страна автомобили и с 20 см по-висок терен от другата, прави възможно преминаването на хората единствено в индианска нишка. И ако в един момент, вървейки, решите, че мъката е свършила, жестоко се лъжете. Ненадейно пред вас се изпречват укрепителни подпори на строеж. Точно след тях пък контейнерът е поставен на пътя ви. Като се замислите, това изглежда логично - виждате, че определени места за гюмовете няма - т. е. липсват своеобразните "легла" отсрани на улицата, където те по принцип се поставят. Разкопаните места пък са обичайна гледка. И за да се засили усещането от преживяното и да остави незаличим спомен в съзнанието ви, идва и гъстата растителност от частните дворове (в края на бул. "Хр. Ботев" откъм "Чистота"), която буквално ви кара да размахвате ръце, за да си проправите път сред надвесените клони. Съвсем малка подробност е, че подстъпите на тротоарите са кът.

И когато се говори за зачестили случаи на блъснати от коли пешеходци, преминаващите по най-големия плевенски булевард са принудени да се навират сами под гумите на автомобилите, просто защото на моменти нямат друга възможност. Е, как да не говорим, че Плевен е голям и модерен европейски град с невероятно кадърна местна управа...

 

 

В “Манева-Томик и сие” повишават

квалификацията по европроект

 

В курса по ключови компетенцииЕмилия КАРАБУЛЕВА

Стартира обучението по европроект на плевенската фирма "Манева-Томик и сие”. Шанс да повишат професионалната си квалификация в следващите месеци получиха 171 работници, разпределени в 13 групи. От фирмата успешно защитиха и спечелиха проект "От знания към промяна” по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси”, което позволи да се използват възможностите за професионално развитие. Проектът е финансиран от Европейския социален фонд, с обща стойност 147 896 лв. и продължава 18 месеца, информираха от ръководството на фирмата. От собствено финансиране идват 44 369 лв., а останалите пари са осигурени от европейската институция.

Партниращите организации са дружество "Знание” и Регионалният център за подпомагане на стопанските предприемачи. Ръководител на проекта е Пепа Стилианова, главен счетоводител на фирмата, в екипа участват още Пенка Спасова, Юлия Йорданова - председател на дружество "Знание”, и Виолета Мончева.

Целта на проекта е повишаване на конкурентноспособността на предприятието "Манева-Томик и сие” чрез използване на възможностите, които дава повишаването на квалификацията на работниците. Допълнително обучение по професията шивач вече преминават 15 работници, още толкова се подготвят за гладач.

Чуждоезиково обучение по немски език преминават в момента 10 души, други 8 се обучават в курса "Ключови компетенции”, обясниха от ръководството на фирмата. От 1 юли стартира подготовката в курса “Шивач - надграждащо обучение”.

“Манева-Томик и сие” е първата шивашка фирма в Плевенска област, която печели проект по ОП "Развитие на човешките ресурси”. Всички курсисти с голям интерес посещават часовете и в края на обучението ще получат сертификат за завършена квалификационна степен, валиден за страните от ЕС.

Подготвените кадри да са заети поне 1 година на работа след това по съответната специалност в "Манева-Томик и сие”, е едно съществено изискване, залегнало в проекта. От фирмата разчитат, че с атрактивно заплащане и добра социална политика ще задържат хората в екипа.

В момента във фирма "Манева-Томик и сие” работят над 350 души. От предприятието вече пуснаха на пазара облекла от тяхна фирмена марка "Скарабей”, обявиха собственичките Цонка Кузманова и Таня Манева.

Дружеството има дълга и интересна предистория, то е създадено през 90-те години в Плевен и бързо се налага на пазара в България и в чужбина като лидер в производството на дамски облекла. Фирмата е носител на сертификат "Социално отговорно предприятие” за 2007 г.

 

 

Университетската кардиологична

болница официално отвори врати

 

Роберто Ферари (вляво) и ректорът на МУ Григор Горчев прерязаха лентатаМая ПАСКОВА
Кремена КРУМОВА

Университетската специализирана болница за активно лечение по кардиология беше открита официално в Плевен. Гости бяха президентът и вицепрезидентът на Европейското кардиологично дружество - професор Роберто Ферари (интервю с него четете в следващия брой) и професор Петр Видимски, водещи хирурзи от Италиано-българското дружество по кардиология и катедрата по кардиохирургия на най-голямата университетска болница в Милано, които изнесоха специални лекции.

"В момента се случва нещо много важно не само за нашия регион, но и за цяла България. С удоволствие приветствам от името на цялата клинична общност ръководството на кардиологичната болница и й пожелавам да просперира и да се клонира - да има повече такива центрове в България. След две години да се съберем пак така и да открием новата кардиохирургия", пожела в обръщението си ректорът на Медицинския университет проф. Григор Горчев.

Проф. Младен Григоров, изпълнителен директор на новата болница, отчете отличните резултати, които е постигнала кардиоклиниката за 9-те месеца съществуване - процедурният успех на извършваните дейности е над 98%, а смъртността - два пъти по-ниска от процентите в развитите европейски държави. Това се дължи до голяма степен и на висококвалифицирания персонал, който работи тук. Клиниката е единствена у нас, потвърдена по стандартите за лечение на сърдечносъдовите заболявания на Европейското кардиологично дружество.

С нова клиника по кардиология ще разполага до два месеца и Велико Търново. Тя ще бъде втората в България след Плевен. В нея ще бъдат инвестирани близо 3 млн. евро. Ще работи 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата с пълен капацитет и ще се приемат както спешни, така и планови пациенти. Тя ще получава постоянна академична, научна и изследователска подкрепа от Европейското кардиологично дружество, от водещите европейски кардиологични клиники и от Университетската кардиологична болница в Плевен”, каза проф. Григоров.

 

 

Монтираха звукозаписна техника в съда

 

Еми СТАЛЕВА

В Плевенския окръжен съд бе доставена и монтирана звукозаписна система, която се използва в съдебна зала. Техниката е получена по пилотен проект за инсталиране на подобни системи във всички съдилища на територията на страната. Системата представлява компютър, на който се записва цялото съдебно заседание, пред всички участници в процеса са поставени микрофони.

Целта при използването на тази звукозаписна система е не да се записва цялото съдебно заседание и после този запис да се ползва по смисъла на Наказателно-процесуалния кодекс или срещу лицата, които са говорили в залата. С други думи, записът не може да служи по реда на използването на специалните разузнавателни средства, обясни пресаташето на съда Силвия Кръстева.

След приключване на съдебното заседание записът се ползва от секретар-протоколиста, като единствената цел е да се запише точно всичко в протокола, казано по време на заседанието, за избягване на неточности, което сега е с голям риск. Досега съдиите обръщаха внимание на протоколиста, когато се налагаше някои показания да бъдат абсолютно точно възпроизведени. В Наказателния и Гражданския кодекс има предвиден ред за поправка на съдебен протокол, за да се избегнат непълноти и грешки в него.

След ползването му записът се съхранява за срок от 10 дни и се унищожава от лице, което е упълномощено от съда. В закона е предвиден срок за подаване на молба за поправка или допълване на протокол, а това налага записът да се съхранява известно време.

Техниката е използвана за пръв път в Окръжния съд в Плевен на 16 юни, след добавка на някои допълнителни аксесоари вече започна системното й прилагане. Записите имат защити и не текат по сценариен порядък, затова трудно могат да бъдат допуснати злоупотреби с тях, уточни Силвия Кръстева.

 

 

Кирил Терзийски за казуса "BG Север":

 

Недопустима е дискриминацията

заради принадлежност към медия

 

Поля ТОМОВА

Случаят с недопускането на журналисти от вестник "BG Север" до сградата на общината и изричният отказ за предоставяне на информация от срана на кмета Найден Зеленогорски бе сред коментираните теми на срещата-дискусия "Местните медии и свободата на информация в България", организирана в Плевен от фондация "Програма Достъп до информация". Предлагаме ви коментара на един от най-добрите юристи на фондацията, печелил много дела по Закона за достъп до обществена информация - Кирил Терзийски.

"Мисля, че е абсолютно незаконосъобразно да се отказва достъп на журналисти от точно определена медия или от която и да било медия до сградата на общината. А и на пресконференции, доколкото разбрахме, не се допускат. Мисля, че не трябва да обяснявам защо не е правилно, на всички ни е ясно защо не е редно. Медиите са, за да информират гражданите. Като ограничаваш достъпа на една медия до общината, ограничаваш всъщност достъпа на всички читатели на тази медия. Това, което се сещам, е, че преди две години се прие Закон за защита от дискриминация, има комисия в Народното събрание, която работи и разглежда жалби и сигнали по този закон. Най-удачно ми се струва журналистите от тази медия да подадат жалба до комисията по дискриминация с основанието, че са дискриминирани и не ги допускат до сградата на общината и до пресконференции. Дискриминационното основание е ясно - принадлежността към определена медия. Което е абсолютно недопустимо".

 

 

1,4 млн. лв. взема Ловеч заради

закритите седем селски школа

 

Мира ГАНЧЕВА

1,380 млн. лв. ще получи община Ловеч за оптимизиране на училищната мрежа от Министерството на образованието и науката. Парите са заради закритите седем селски училища. Четири от тях са оценени на по 250 хил. лв., две - по 150 хил. лв., едно - на 80 хил. лв. Със средствата ще бъдат реконструирани и оборудвани общежитие и класни стаи в две училища. Над 750 хил. лв. ще отидат за ремонта и разширението на общежитието за 70 деца към ОУ "Св. св. Кирил и Методий" в кв. "Гозница", където ще бъдат насочени учениците от една част от закритите селски училища. В самото школо ще бъдат ремонтирани столовата (86 хил. лв.) и класните стаи. Ремонтните работи в общежитието трябва да приключат до 30 октомври.

Близо 160 хил. лв. пък се дават на другото приемно училище - СОУ "Панайот Пипков". Там ще се извърши ремонт на столовата и на класните стаи, газификация на кухнята. Крайният срок е 10 септември.

215 хил. лв. са предвидени за обезщетения на персонала на закритите седем училища.

Сградите на вече бившите школа ще се стопанисват от кметствата, решиха общинските съветници в Ловеч. Селата обаче нямат пари дори за охрана и това ще доведе до разграбване и разрушаване на сградния фонд, опонираха част от местните парламентаристи. Такъв е случаят със закритото преди време училище в с. Българене, което било подходящо за "зелено училище", но вместо това се руши. Средства за охрана на школата ще бъдат предоставени, отговори кметът Минчо Казанджиев, а колкото до случая в Българене - сградата е приватизирана и отговорността за нея е на собствениците.

 

 

Послушай лекаря

 

Вече втори месец ме измъчва постоянна кашлица, но нямам температура или друго неразположение. Трябва ли да се лекувам и става ли въпрос за по-сериозно заболяване?

Камен Димитров, 39 г.

 

Хроничната кашлица може да е

сигнал за емоционални проблеми

 

Д-р Валери АНДРЕЕВ, белодробен специалист, консултант в клиника "Св. Параскева"

От чисто анатомична гледна точка хроничният бронхит не е такъв сериозен проблем, като например белодробният емфизем, не води до тежки нарушения в дишането и не може да бъде пряка причина за смърт. Но пък създава постоянни проблеми на пациента.

Хроничният бронхит е възпаление на лигавицата на бронхите, което се изявява с кашлица и отделяне на храчки. Различни фактори могат да го изострят, като например вируси, бактерии, тютюнев дим, промяна във времето и др. Типичен е "тютюнджийският бронхит", който се изявява със силна сутрешна кашлица и понякога мъчително отделяне на храчки. Тези пациенти, които пушат, са рискова група за развитие на по-сериозни заболявания и при тях "хроничният бронхит" трябва да се разглежда по-различно.

Ако говорим за пациенти непушачи, които имат такава кашлица с или без храчки, то те пък биха могли да попаднат в групата на пациентите с бронхиална астма, ако отговарят на определени критерии.

И накрая остава една група пациенти, които си кашлят без да пушат и без да имат очевидни причини за това, а средства против кашлица не им помагат.

Има и една друга гледна точка, застъпена от представителите на холистичната медицина. Те смятат, че когато човек има такъв проблем с бронхите причината е, че е емоционално изчерпан. Т. е., това е като един вътрешен плач на организма.

Обикновено целта на лечението е да се подтисне възпалението и кашлицата. Това се постига понякога лесно, а понякога е невъзможно.

При всички случаи, ако кашлицата продължава повече от месец, е добре да се отиде на преглед при белодробен специалист.

 

Уважаеми читатели,

ако имате здравословни проблеми, "BG Север" ви дава възможност да получите безплатни съвети как да се излекувате.

Въпросите си можете да задавате писмено на адреса на редакцията - гр. Плевен, ул. "Борис Шивачев" 15, ет. 2, ап. 5, вестник "BG Север"; по елекронната поща на e-mail: bg_sever@abv.bg; на редакционния телефон 064/806891.

Чрез вестника ще ви отговарят доказани специалисти от плевенската клиника "Света Параскева".

Въпросите си може да задавате и на телефона на клиниката: 064/801-888