АРТСЕДМИЦА
Цветана ЕВГЕНИЕВА
Още в първия ден от разкопките край прохода "Вратцата", в местността "Градището" археолозите откриха римска републиканска монета. "Тази находка е много ценна за нас, защото може да промени досегашната научна постановка, че Враца е селище, основано от славяните през VI в.", каза ръководителят на разкопките ст. н. с. д-р Нарцис Торбов от врачанския музей. Според него монетата дава основание да се твърди, че градът има по-ранна дата на съществуване, още преди 2 800 години.
Два дни по-късно при разкопаването на зида на жилищно помещение археолозите намериха още две монети. Едната е от около четвърти век след Христа, но другата е сензационно по-стара. Тя е посребрена келтска монета на 2 250 години, уточни д-р Торбов. Антиката е със 100 - 150 години по-стара от римската републиканска монета. Така археолозите се приближават до първоначалния замисъл на тази експедиция - да се докаже с артефакти, че Враца е била столица на трибалско царство. В града са живели поколения тракийски владетели. Амбицията на историците е да се докаже, че антична Враца е най-старата столица по нашите земи и за нея в бъдеще ще може да се говори като за Троя или за Долината на царете. Но за да стане това, трябва да разкрием архитектура, по-древна от тази на Филипополис, Кабиле или Севтополис, уточни д-р Торбов.
"Целта на проучването е да бъдат разкрити отбранително-укрепителната система на средновековния град, жилищни и култови постройки от античния и средновековния град и доказателства, че това място от IV век пр. Хр. е било династичен център, който вероятно е пряко свързан с погребаните владетели в Могиланската могила във Враца", каза д-р Торбов. При епизодични разкопки преди 40 години са намерени монетни находки от II - I век пр. Хр., открит е и бронзов печат за изработка на монети от времето на Октавиан Август. През средновековието проходът Вратцата е бил укрепен със сложна система от съоръжения, които досега не са проучвани. В крепостта при прохода е изграден царски манастир, дарение от българския владетел Михаил II Асен, който също ще се изследва.
С важна находка започна и археологическото проучване на култовата структура от ранния неолит край село Оходен. Преди две години там бе открито праисторическо жилище, оборудвано с ползвания от това време инвентар. Изненада за всички беше напълно запазен скелет на жена отпреди 8 хиляди години, положена в поза холкер, наподобяваща на ембрион в майчината утроба. Тогава откривателят й Георги Ганецовски я нарече Тодорка и успя чрез уникална операция да извади находката цяла. Сега е изложена в специален стъклен саркофаг в Регионалния исторически музей. В границите на същото съоръжение миналата година археолозите се натъкнаха на още един гроб на 5-годишно дете. Вече е установено, че това място не е жилище, както се смяташе първоначално, а специално изградено сакрално съоръжение за двете погребения.
Ганецовски и колегите му са убедени, че обектът край Оходен е от изключително важно значение за праисторията по българските земи. Първият етап на проучването ще завърши към средата на юли, а вторият ще започне през есента. Археолозите се надяват да успеят да уредят финансиране на ДНК-експертиза, която да докаже от какво са починали Тодорка и 5-годишното дете и има ли родствена връзка между тях.
Мира ГАНЧЕВА
Монографията "Ловеч - цитаделата на средновековния град" на проф. Йорданка Чангова бе представена в Клуба на дейците на културата в люляковия град. Книгата е само малка част от големия труд на покойната вече авторка. Подготвени са още два тома за ловешката крепост, които чакат своите спонсори за издаването си. Първият том е на бял свят благодарение на Военно издателство и на дарителския фонд "13 века България".
В представянето на книгата участваха синът на Чангова полк. Милко Василев и учените от БАН ст. н. с. д-р Константин Дочев и доц. д-р Пламен Павлов. До известна степен монографията развенчава някои митове за крепостта в Ловеч, изтъкна полк. Василев. Един от тях е, че теренът на крепостта не е изследван. Това не е вярно, категоричен е синът на Йорданка Чангова, който е автор на 117 фотоси, публикувани в книгата. Освен това той е прекарал 11 години на разкопките на хълма над града.
Авторката е родена през 1920 г. в Свищов. Земният й път завършва 80 години по-късно. Учила е история в Скопския и Софийския университети. Целият й трудов живот е преминал в Археологическия институт към БАН. Водеща личност в проучването на старите български столици Плиска и Преслав. Има издадени три тома с проучвания за античния Перник, автор на над 30 научни статии.
"Ловеч - цитаделата на средновековния град" е труд, насочен предимно към специалистите. Но и всеки родолюбив българин може да научи подробни неща за града с многовековна история, посочи д-р Дочев. В книгата са проследени с голяма последователност културата, градоустройството и архитектурата на крепостния град през XII - XIV век. Особено внимание е обърнато на базиликата и Чангова аргументирано доказва, че тя е рядко срещан тип.
Лара АНГЕЛОВА
Днес, 29 юни, плевенската художничка Дианка Тодорова открива изложба в столичния Платиним бизнес център. Поканата към нея и към художника Красимир Тодоров идва от галерия "Икар" в София. Експозицията ще остане до 27 юли. Последната самостоятелна изложба на авторката отново е в столицата преди две години. Тя няма предпочитания към определена галерия, стига условията да са удовлетворителни. През периода 1982 - 2004 г. участва в повече от 20 регионални художествени изложби, още толкова са самостоятелните й експозиции. Като творец отдавна е оценена не само у нас, но и в чужбина, откъдето получава много покани. Някои от творбите на Дианка Тодорова са притежание на регионални художествени галерии и частни колекции в България, Германия, Япония, САЩ, Австрия, Гърция, Белгия, Холандия, Франция, Кипър, Русия, Израел, Швейцария и др.
Изкуството е част от живота ми, това е процес, който ме кара да се чувствам щастлива, реализирана, жива, споделя художничката. Любимата й тема е морето, което обожава. Може би защото е водна зодия - рак. "Изкуството ни дава възможност чрез създаваната от нас "виртуална" реалност да бъдем там, където желаем, и такива, каквито искаме. Обичам да рисувам лодки, цветя, абстрактни композиции в определено настроение. Създавам голи женски тела в любими за мен нежни хармонии от тонове", анализира предпочитанията си Дианка Тодорова. Тя има собствен изказ - колорит, чувственост, експресивност, а сред силните си страни като личност посочва желанието и волята за творчество.
Цветана АТАНАСОВА
След 11 стихосбирки, сред които "Осветена тишина", "Необяснима светлина", "Не мога да отмина", "Милост и за тебе, Господи", "Болка за България" и "Изповеди", врачанският поет Цветан Илиев изненада своите читатели с последната си книга "С ръка на сърцето", коренно различна от предишните. Лирикът, който в своите стихове възпява Ботев, България, българските ценности, традиции и нрави, гордия Балкан, своята привързаност към Родината и родовия корен и болка от нерадостната й участ, сега е човешки нежен и мил към жената и любимата.
Новата си творба 75-годишният Цветан Илиев посвещава на своята съпруга Славка с много обич и гореща молитва. И обяснява защо. "Една е мойта истина, една: Не си ти просто моята съпруга, а моя крепост, бряг и светлина, които няма да намеря в друга...".
Въпреки че заглавието звучи малко сантиментално, то е точно. Защото изповед се прави само с ръка на сърцето. Когато пролетта на любовните преживявания вече е отминала и е дошла късната есен на годините, поетът изписва стих след стих за своите многолетни чувства, не винаги казвани и показвани. Затрогващо емоционално той разкрива дълбоката си любов, която е изпълвала дните и нощите на нелекия му живот.
"Всеки поет е подвластен на любовта, всеки я търси, открива и преживява по различен начин. Моята беше дълбока и вечна, но не винаги споделяна заради натрупани обиди, терзания, недоволства, творчески и житейски несполуки. Нашият съвместен живот е изпълнен с много радости, но и с горчилки и страдания, с пропуснати мигове на щастие и несбъднати мечти. Не винаги съм бил когато трябва до любимата жена, затова й дължа тази изповед", признава Цветан Илиев.
Но според него любовта не е само целувки, тя е битка всеки миг и час, и ден с "ония страсти - ад при всяка драма, с която човек е обременен", битка до полуда "сърцата да изчистим от ръжда". Той вижда как любимата изстрадва тревоги и кръстни разпятия с него и й благодари, че го е издържала. Така създава един любящ, одухотворен образ на влюбена и вярна жена - пречистен, извисен, покоряващ. Но като всеки творец не остава в рамките на конкретния образ, а търси обобщението, същността и смисъла на това велико чувство любовта. В него той вплита отново любимия Балкан, природата, родния град и приятелите, двамата си сина и тяхната орис в чужбина.
Дарина БОГДАНОВА
Годишни изпити са погълнали вниманието и на преподавателите, и на учениците от НУИ "П. Пипков". След равносметка на постиженията през изтеклото учебно време директорката Жечка Димитрова и колегите й са удовлетворени от постигнатото и изпълнени с оптимизъм и нови идеи за бъдещето. Отиващата си учебна 2006 - 2007 г. е знакова за духовния оазис. Той разшири пространството си с новооткрития художествен профил. Преподавателят по рисуване Илиян Ангелов е изненадан приятно от постиженията на 8-те си ученици, трима от които са с отлични оценки от годишния изпит. Най-хубавото е, че младите таланти за една години са постигнали ниво, конкурентно на всички утвърдени художествени училища в страната, обективно преценява той. Доказали го на национален конкурс за учебна рисунка в столицата и на Международен конкурс в Русия. Време беше в града, който е дал толкова големи имена на България, да бъде създаден такъв профил, доволен е Ангелов. Ръководството на училището търси спонсори, за да поддържа постоянна експозиция в сградата. За учебната 2007-2008 г. Министерството на културата е отпуснало още две бройки за художествения профил, а това означава, че кандидатстващите на 2 и 3 юли ще се борят за 10 места.
Важна беше годината и за фолклорния профил на училището, преподавателите от който изпращат първия випуск. Преди 5 години от прозорците на школото зазвучават и български фолклорни ритми, а то става единственото в страната, което дава възможност на класиката и народната ни музикална, вокална и танцова култура да съжителстват под един покрив. 57-те танцьори заедно със специалностите "Народно пеене" и "Народни инструменти" участват в множество концерти в града, страната и чужбина - в Гърция, Италия, Испания, информира Пламен Николов. За да изглеждат още по-добре на сцената, училището продължава да търси средства за закупуване на костюми. На 19 юли те заминават за Барселона, където ще участват във фолклорен фестивал. След това ще се изявят и на друг форум в Испания. Трима от младите танцьори вече са приети в Северняшкия ансамбъл.
Своята професионална реализация търсят и народните певици от училището. Елка Недялкова уверява, че гласовитите момичета не мечтаят само за кариера на фолкпевици. Те носят народната песен в сърцето си и винаги с желание ще я изпълняват. Невъзможно е да бъдат изброени всички отличия, които печелят през годината, както и всички изяви в града и страната. Вълнуващи са участията на певиците в концерта на 1 ноември 2006 г. под наслов "Не се гаси туй, що не гасне", в концерта, посветен на влизането ни в ЕС, и в модното ревю "Красота българска" по време на спектакъла "Нощ в музея". Тогава те изпълняват песен от фолклорната област, чиято народна носия носят. На националния фолклорен конкурс "Орфеево изворче" в Ст. Загора Ваня Атанасова, специалност тамбура, става първа, а на националния детски фолклорен фестивал "Диньо Маринов" - Варна, хорът и оркестърът на плевенското училище по изкуствата са най-добрите. Първи са наградите и за Христина Христова и Цветомира Василева от Националния конкурс "С песните на Мита Стойчева" за северняшки песни. На националния конкурс в Севлиево "С песните на Борис Машалов" вокален квартет от IX клас също е с първа награда.
За акордеонистите акцентите през годината са три. През месец октомври 2006 г. на конкурс в Крагуевац, Сърбия, Йовко Младенов и Цветан Цайков се представят достойно. Журито е от цял свят, а участниците - от нова Зеландия до Франция. През февруари във Виена, Австрия, на Международен конкурс за страни на ЕС в групата до 17 години Явор Младенов получава втора награда, а Мария Монова и Цветан Цайков получават съответно шеста и осма награда в групата на професионалните музиканти и студенти, което е голям успех. И в двата конкурса възпитаниците на НУИ "П. Пипков" са единствените участници от България. Явор, Мария и Цветан са известни в града като трио, което на националния конкурс "Танцуващи клавиши" в гр. Нови Пазар печели втора награда. Явор Младенов е най-талантливият ученик на нашето училище. Той освен че свири, и композира, обобщи преподавателката Горанка Димитрова.
(Продължава в следващия брой)