ТРАДИЦИИ

Билки, любовни талисмани и магии на Еньовден в Етъра

Етнографският комплекс събра баячки и фолклорни състави от цялата страна

Мариана ДИМИТРОВА

Рекорден  брой участници в конкурса за еньовденски венец имаше в Архитектурно-етнографския комплекс "Етър" край Габрово за празника на билките, слънцето и водата. За седемнадесети пореден път уникалният музей събра билкари, баячи, лечители и фолклорни състави от цялата страна. Хиляди хора се стекоха за Еньовден не само да видят възстановки на стари обичаи и ритуали, но и да научат повече за билките, за лечебните им и хранителни свойства, да си купят целебни растения, събрани от познавачи. И естествено да се порадват за пореден път на чудото, наречено "Етър", да подишат от чистия му въздух и да почерпят сила от съхранените възрожденски традиции.

През тази година хит за еньовденския празник бе демонстрацията на автентични здравословни храни, приготвени изцяло на билкова основа. Група момичета от габровското училище "Христо Смирненски" се оказаха най-добри в приготвянето на ястия и салати от билки и заслужено получиха първата награда в конкурса. Те бяха приготвили цялостно меню от диворастящи растения - салата от леворда, панирана коприва, баница с коприва и копривена каша, сладко от глухарчета. Втората награда заслужи семейство Мислиеви от Враца с продукти от билкови извлеци и мед, а на трето място бе отличена габровката Иванка Дичева за салатата си от медуница и латинка.

Според Емил Елмазов, председател на Съюза на билкарите в България, който бе председател на журито, 95 на сто от хранителните нужди на населението в света се задоволяват само от 30 вида основни растения и 8 култури. "Авитаминозните, тежките хранителни отравяния, депресиите, които са причинени от храненето, зачестяват. Според Световната здравна организация има опасни консерванти на храни, други са забранени, защото са ракообразуващи, повишават холестерола или предизвикват алергии. Няма нищо по-лесно

за консерванти

да се използват

билки,

но малцина знаят за тях. Затова се опитваме да върнем забравеното познание на билките, не толкова от лечебната им страна, отколкото от хранителната. Съществуват дълбоки традиции за приготвяне на храна с билки, и то не само като подправки. В ригана, мащерката съществуват фенолни съединения, които са по-силни от най-известните консерванти. А също и в канелата. Листата на глухарчетата пък съдържат 14 000 единици провитамин А, а най-популярният и най-използван в това отношение зеленчук - спанакът, съдържа едва половината. Истинско съкровище е и коренът на репея. Но никой не се захваща да сади глухарчета, репей или друга полезна билка, да издирва рацепти за тяхното приготвяне", констатира Емил Елмазов. Председателят на Съюза на билкарите уточнява, че точно това е била целта на изложбата в Етъра за Еньовден - да се видят стари рецепти и забравени умения за употребата на билки. "Моят призив е да върнем в дома си диворастящите растения. Те са по-устойчиви на болести, по-гъвкави и по-адаптивни са при промени в климатичните условия, имат по-дълъг период на цъфтеж. Използвайки по-гъвкави и адаптивни вещества в храната си, самият човек ще става по-гъвкав и адаптивен. Вярвам, че кардинално ще се промени нашата храна и искам оттук, от Етъра, от Балкана, да дадем сигнал за това", казва Елмазов. Самият той дава пример в това отношение. В двора на къщата си в габровското село Кметовци заедно със съпругата си са посадили най-ценните билки, които се развъждат по габровския край. Целта е да се запази биологичния материал на Балкана. Дома си в селото са нарекли "Къщата на билкаря". Там вече се засаждат над 100 вида билки. Засега те са по-малко, растенията са мънички, но се очаква да избуят и да станат

големи и красиви

като градината

на Етъра,

наречена "билково слънце". Впрочем негов създател също е Емил Елмазов. Преди повече от 7 години той осъществи идята за "билковото слънце". То представлява кръг с няколко лъча, засяти от редки и екзотични билки, оформени като слънце. Оказва се обаче, че през последната година кози, които прииждат от частни къщи в съседство на музея, са изпасли "билковото слънце". Сега Емил Елмазов възражда идеята под друга форма като собствената си "Къща на билкаря". Билковата му градина в Кметовци може да бъде посетена от всеки, който иска да види лечебни растения като роза, хизоп, лавандула, мащерка, риган, невен.

Не по-малко интересни бяха и еньовденските венци, а в конкурса се включиха рекорден брой участници за разлика от предишни години. Отново момичетата от габровското училище "Христо Смирненски" впечатлиха журито освен с билковите си гозби и със своя еньовденски венец. Той бе отличен с трета награда и беше най-големият от всичките 12 венци, участвали в конкурса. Билковото творение бе с дължина цели 210 сантиметра. Елмазов се пошегува, че през него можело да се провре цялото училище. Всъщност обичаят да се провреш за здраве през еньовденски венец, направен с любов от прясно набрани рано сутринта на Еньовден 77 и половина билки, беше демонстриран по време на целия празник в Етъра от друга редовна участничка в конкурса - Лилия Драгиева, която бе отличена с втора награда. Пред нея се редеше дълга опашка от малки и големи посетители, пожелали да се проврат през венеца й. Според журито тя най-добре е показала идеята "Еньовденски венец в действие" и я превърнала в "портал на радостта". Първата награда за своя красив и майсторски изработен билков венец получиха габровките Къна Бочукова и Севда Петкова. Към него двете жени бяха закачили и две малки тефтерчета - червено и жълто. С много познания за лечебните растения в червеното тефтерче те са вписали 36 билки, които

лекуват огъня

у човека.

В жълтото тефтерче пък са изредени билки с магическа сила.

Именно магическите билки бяха в основата на една друга атракция, която привличаше също много посетители - павилионът, в който се предлагаха любовни талисмани. Те са изработени от габровката Розмари Казасова. "Любовните талисмани служат за привличане на любов, за привличане на щастие, за заздравяване на семейството, както и за връщане на неверни съпрузи и съпруги. По принцип много рядко се прави любовен талисман на Еньовден, защото не всяка година билките, от които трябва да се направи, са цъфнали. По принцип се използва цвят от бял оман, цвят от роза, цвят от въртележка - това е вратигово растение, което върти живота на човек от по-лошо към по-хубаво. Любопитното е, че цветът от роза се бере само за Еньовден и се използва единствено в любовния талисман. Ако случайно няма цъфнала някоя от тези билки, тя може да бъде заменена със здравец, който е посят на Свети четеридесет мъченици, тоест на 22 март по стар стил, и набран точно на Еньовден", обясни Казасова. Преди да започне обаче да действа любовният талисман, билките първо се обайват, дават се на този, за когото са предназначени. Той трябва да ги изсуши и когато това стане, започва силното привличане на любовта и късмета.

Всеки, който се спря пред павилиона на Розмари, имаше шанса да си измие лицето с вода от менче с натопени в него цветове на роза и бял оман.

Оказва се, че вечерта преди Еньовден в менче или друг меден съд се налива вода и се слага под цъфнала роза. Менчето с водата трябва да пренощува на звездите, под розата. На следващия ден с тъй наречената еньова вода хората се мият за здраве, за късмет, за сила, за успех през цялата година до следващия Еньовден. Ритуалът обаче се изпълнява най-вече за младост и красота. Приема се, че

кожата на жените

става по-нежна

и по-хубава, а мъжете стават по-силни, уточнява габровката.

Интересен народен ритуал демонстрира и лечителката Стоянка Гъбичева. 67-годишната жена, известна сред хората като леля Чена, бе дошла чак от село Факия, Бургаско, където й се носела славата като една от най-добрите баячки. Знанието за изпълнението на ритуала тя не е придобила по наследство, а то дошло просто от самосебе си. "Един ден усетих в себе си някаква сила и почнах да лея куршум за страх, да бая за уроки. Урочасването е свързано най-вече с главоболие. Лекувам и високо кръвно налягане. Бая със специални думи и след час болката отминава", разказва леля Чена. Когато започвала да бае, усещала болки в главата и ушите, а гърдите започвали да я задушават. Самата тя спасила от смърт собственото си внуче. Според нейните думи детето било лошо урочасано и осем часа лежало почти мъртво, без да има видима причина за състояниетно му. "До 1 ч. посред нощ успях да спася внучето си. Уроките го бяха пронизали чак в мозъка", обяснява Стоянка Гъбичева. Тя разказва, че урочасаният човек може да се познае по това, че клепачите на очите му са засукани, има главоболие, повръща и вдига температура. Особено опасно било вдигането на темпетатура. Ако до 24 часа тя не бъде смъкната, детето можело да умре, твърди лечителката. Според народните вярвания, най-много урочасвали хора, които като бебета насила били отбити да не сучат и в последствие придобивали "лоши очи". Леля Чена освен че беше дошла на Етъра, за да покаже народния ритуал "баене", се включи и в изпълненията на фолклорния състав от родното си село Факия, който подари на Архитектурно-етнографския комплекс местен

оригинален нацио-

нален костюм.

Еньовденската разходка продължава с експозицията "Народни лечебни практики от Североизточна България" в изложбената зала на Етъра. Изложбата е представена от Музея по история на медицината във Варна и ще гостува до 5 юли. "Експозицията представя народни лечебни практики от Североизточна България, които са характерни не само за там, но и за цялата страна. Тъй като в основата на живота стои любовта и от любовта тръгва всичко, нашата експозиция започва именно с тази тема. Еньовден е свързан с обичая "еньова буля", при който се гадае за любов, за брак, за семейство, за деца. Ето защо представяме няколко снимки от Варненско, свързани с този обичай. Показваме няколко билки за любов и за омраза, за любов и за раздяла, както и лечебни растения, използвани за зачеване, за раждане. Особено интересна е билката росен, която се използва от бездетни жени на Спасовден. Тогава те отиват на нивите, за да им помогнат самодивите. С раждането са свързани и някои вярвания на българите и стремежът да се предпазят родилката и детето от зли сили, от лоша магия. Затова сме показали ръжени и лопати, които се слагат около леглото на родилката. Запознаваме и с някои обичаи, характерни за отглеждането на малкото дете. Обичаят, който се прави след третия ден от раждането, се нарича "понуда", а по-късно и бабинден. Той е изключително интересен и се практикува в село Гулица, Варненско. Денят е свързан най-вече с опазването на живота и здравето на момченцата - коли се петел, играе се хоро. Обичаят е свързан със стремежа на майката да опази детето си. Датира от времето на османското робство, когато еничари са идвали и са вземали момченцата. Тогава една майка просто заклала петел, а с неговата кръв нацапала цялата къща и прага пред дома. Когато дошли еничарите, след като видели кръвта, решили, че вече са минали през тази къща и така майката спасила сина си. Оттам идва

традицията

да се коли петел

за здравето на момченцата. Ако в семейството се роди момиче пък, се коли кокошка", разказва Тодорка Стоянова, експерт от Музея по история на медицината във Варна. Сред експонатите са и инструменти, използвани в народната медицина. Най-вчетляват големите клещи, с които навремето бръснарите вадели зъби.

На етърския Еньовден бе демонстрирана и магията на шевицата, така, както са я приемали в древността и така, както сега се използва в съвременното облекло. Етнографът Ангел Гоев, доктор на науките, обяснява древните вярвания: "В древни времена шевицата е служила за защита от зли сили. Тъй като човекът в миналото е живял в силно агресивна среда, е трябвало да се защитава от всевъзможни реални заплахи и свръхестествени същества. Според вярванията злото прониква и поразява човека през откритите части на тялото. Затова на трите отвора на облеклото се поставяли шевици - на пазвения разрез, ръкавите и полата. По този начин тя е образувала тъй наречения магически защитен кръг, през който злото да не може да влезе. Смятало се е, че цветовете червено, синьо и зелено имат защитна сила, затова шевиците се извезвали в тези багри. Постепенно тези вярвания са отмрели и е останала само естетическата стойност на шевицата. По същата логика цялата система от накити, грим по лицето са изпълнявали подобни функции. Те се поставят почти на същите места - пазвата, ръката и по краката. Смятало се е, че злото прониква и през човешките отвори. Затова някога и мъжете са слагали обеци на ушите, в носа, за да ги защитят от злото. Сега това е само модна тенденция", разказа Ангел Гоев. Как днес шевиците са вплетени в съвременното облекло, гостите на Етъра видяха от ревюто на всекидневни и официални тоалети, чанти, организирано от национален клуб "Българска бродерия" от София.

Най-голямата атракция за празника обаче бе

спектакълът-

възстановка на

народните обичаи

за Еньовден на хореографите Валя и Стефан Маринови и техните състави към читалище "Габрово" - за изворен фолклор и ансамбъл "Сивек". На мегдана в Етъра те изиграха цялата обредност, ритуали и вярвания, свързани с най-слънчевия ден от годината Еньовден. Площадчето пред етърската църква, мостът и реката, околните стари възрожденски къщи и поляни те изпълниха с живот и пренесоха тълпите от зрители в минали векове, като разказаха чрез танци, песни и възстановки една прекрасна приказка за старите българи. Приказният спектакъл завърши с появата на слънцето, на което се дава човешки образ и име - Еньо. На този ден свети Еньо се облича в девет кожуха и тръгва да търси зимата. Впрочем ден по-рано в комплекса Етъра възстановката за първи път бе демонстрирана пред експерти на ЮНЕСКО от балканските страни, които останаха силно впечатлени и си тръгнаха поразени от красотите на този слънчев балкански рай.