Ст. н. с., д-р
Антоний ГЪЛЪБОВ, социологОБЩЕСТВО И ПОЛИТИКА
Ст. н. с., д-р
Антоний ГЪЛЪБОВ, социолог
Предложенията за въвеждане на задължително гласуване се появяват най-често след избори и почти винаги се обосновават чрез изборните резултати на ДПС. По-лошото е, че зад подобни предложения личи безсилието на българските политици да намерят път към доверието на избирателите. Ограниченият европейски опит в това отношение не дава достатъчно основания за еднозначна оценка на предимствата и недостатъците на подобна изборна система. Административният подход към участието в политическия процес няма да реши нито един от проблемите пред българската партийна система. Но най-същественият проблем в повтарящите се призиви за въвеждане на задължително гласуване е дълбокото неразбиране на истинските причини за отказа от участие в избори у нас.
Най-същественият проблем пред избирателната активност е свързан със задълбочаващото се разбиране, че управлението и достъпът до властта всъщност не зависят от участието на гражданите в избори. Всички социологически изследвания през последните години показват, че устойчивата тенденция за
намаляване
на избирателната
активност
е пряко свързана със задълбочаващата се криза в доверието към институциите на политическата система. На повърхността изглежда, че избирателите не виждат истински залог в изборите, но всъщност те възприемат самите избори като състезание, чийто резултат няма да повлияе пряко върху непосредствените условия на техния живот. Онези, които участват активно в избори, не се различават съществено от останалите български граждани в отношението си към качеството на българската политика. А това означава, че въвеждането на задължителното гласуване само по себе си няма да промени нищо съществено в тяхното гражданско и политическо поведение.
Но зад това предложение стои още една идея, която заслужава специално внимание. Съществува като че ли очакването, че цялостният електорален корпус на българското население ще произведе различно политическо представителство. В подобни идеи се съдържа надеждата, че колебаещите се избиратели, принудени от закона, все пак ще подкрепят отново партиите, за които са гласували поне веднъж през изминалите години. Надеждата, че всеобщото задължително гласуване ще подреди по друг начин българското партийно пространство, може би е част от самия проблем. Дори и да предположим, че задължените да участват избиратели ще повторят своя предишен избор,
няма абсолютно
никакви гаранции,
че всички пълнолетни български граждани ще произведат различни от досегашните мнозинства.
Дори напротив. Социологическите сондажи отбелязват две равнища на избирателното "дъно". Подреждането на партийните политически предпочитания сред колебаещите се и негласуващите не се различава съществено. Очакването, че в извънпарламентарното политическо пространство ще се появят жизнеспособни алтернативи, никога не е намирало категорично потвърждение нито в предизборните сондажи, нито в задълбочените проучвания на политическото поведение. Още по-малко имаме основание да смятаме, че подобна възможност може да се реализира при днешното състояние на публичния дебат, който почти изцяло е затворен и тематично определен в зависимост от достъпа до медийното пространство, а то на свой ред се стреми да отразява политическия дневен ред на онези, от които зависи практическото решаване на много въпроси.
Повече от сигурно е, че са необходими решителни реформи в сферата на избирателните правила. Преди всичко, недопустимо е да бъде толерирана повече практиката за законодателни промени в избирателните закони, които непосредствено да предшестват провеждането на самите избори. Всяко управляващо мнозинство си позволява да променя изборното законодателство, често в последния възможен от техническа гледна точка момент, в зависимост от позициите си и временното съотношение на конкретни интереси. Липсата на устойчивост и предвидимост в изборните процедури е част от основанията на мнозина да се съмняват в честността на изборите у нас и естествено да предпочитат да не участват в тях.
Създаването на единен ред за провеждане на всички видове избори у нас е въпрос, който не търпи отлагане, но е напълно очевидно, че
липсва
политическа воля
дори за подобно минимално усилие, което просто ще постави всички конкуриращи се за вниманието и доверието на българските граждани партии при равни условия. Не по-малко съществен е и въпросът за финансирането на политическите партии, както и за ефективността на контрола върху нарушенията в изборния процес. Решаването на тези аспекти на законодателната политика може да окаже много по-съществено влияние върху повишаването на избирателната активност, а оттам и върху преодоляването на кризата на легитимност на българската демокрация. Отказът от провеждането на задължителните демократични реформи компрометира всички политически партии във властта, но не повишава доверието към опозиционните сили, които най-често се опитват да поставят тези проблеми на дневен ред.
Внимание заслужават и идеите за въвеждане на предварителна регистрация на изявилите желание за участие в изборите български граждани. Тази практика позволява да бъде решен коректно друг проблем, който неизменно съпътства българските избори - липсата на категорична и достоверна информация за самия брой на избирателите, имащи право на глас. Ако бъде въведена предварителна регистрация, проблемът с това каква е базата, спрямо която се изчислява относителния дял на гласовете за една или друга партия, ще отпадне. От друга страна, активните избиратели ще определят изцяло изхода от политическата надпревара, а относителното тегло на купените гласове ще намалее. А именно това е третият аспект на проблема, който най-често бива коментиран като желание за въвеждане на задължително гласуване.
На пръв поглед изглежда, че купените гласове са на хора, които иначе не биха гласували, но след като са се съгласили да станат част от мрежата на политическата корупция,
приемайки пари
срещу вота си,
всъщност предопределят вота на другите избиратели, които са спазили закона. Ако бъде въведено всеобщо и задължително участие в избори, подобна промяна би обезсмислила купуването на избирателна активност, но не би могла да повлияе върху подмяната на вота. Макар и да звучи парадоксално, подобна промяна може да разшири максимално пазара за прекупвачите на гласове, защото, принудени да гласуват, повече хора биха могли да станат потенциални клиенти на мрежата за купуване на избори.
Принудителната демокрация, която би наложило въвеждането на задължително участие в избори, няма да реши нито един от проблемите пред българската партийна политическа система, но очевидно звучи като бързо и просто лекарство за всички проблеми. Именно затова подобни идеи представят политическия популизъм в неговия чист вид. В същото време след като се декларира подобна грижа за качеството на изборния процес, няма никакво обяснение защо не се настоява за приемането на единни, прозрачни и достатъчно ефективни правила за контрол върху корупцията в изборния процес. Дори най-малките конкретни резултати в противодействието на корупционните практики биха довели до повишаване на гражданската и политическа активност. След като няма воля за демократични промени, то предложенията за задължително гласуване всъщност не се различават по нищо от досегашната корупционна практика.
Емилия КАРАБУЛЕВА
Обстоятелствата, които наложиха ВМРО да излезе с предложението за задължително гласуване, образователен ценз и уседналост минимум 3 месеца, са невероятно ниската избирателна активност, както и наблюдаваните манипулации на изборите в страната, заяви областният координатор на войводите в Плевен д-р Калин Поповски. Според него вот под 50% е нереален, а в България се наблюдавала трайна тенценция към намаляване на избирателната активност, тя вече е не повече от 33%. Добър пример за страна със задължително гласуване е Гърция, родината на демокрацията, където не участват само хората в реанимация, иначе дори и лежащо болните дават своя вот, посочи Поповски. Той смята, че нито една партия в България няма мотиви да бъде против задължителното гласуване. "Не може, когато има 15 партии, да не ти се нрави нито една, няма такава логика. Затова ние от ВМРО настояваме да се въведе избирателната повинност, всички български граждани да гласуват по постоянен адрес. Надяваме се предложението ни да бъде внесено за разглеждане в парламента преди лятната ваканция. И аз питам - защо представителите на тройната коалиция не са съгласни", недоумява плевенският войвода. Неговите съпартийци били убедени, че задължителното гласуване ще намали манипулациите и финансовите спекулации. "Няма за 10 лв., с кюфтета и кебапчета, да бъде купуван електората. Това ще бъде една възможност за постигане на реален вот в България", убеден е Калин Поповоски.
Мариана ДИМИТРОВА
С въвеждането на задължителното гласуване ще отпадне закупуването на цигански гласове по време на избори, коментира председателят на габровската структура на ВМРО Тодор Тодоров. Според неговите думи това бил поводът войводите да искат промени, с които да се въведе задължителният вот.
"Тогава, когато всеки от българите гласува, става безсмислено ДПС да отиде и да купи гласове. Както стана в Габрово на предишните местни избори, когато закупиха хиляда гласа и вкараха един общински съветник. Така че със задължителното гласуване подобни неща ще отпаднат", твърди габровският представител на ВМРО. Той допълни, че на предишните местни избори станал свидетел как хора ходят с листи и раздават 20 лева, шише ракия и кайма на цигани, само и само да отидат до урните.
Неговото мнение е, че след като българите имат права в държавата ни, трябва да имат и задължения. Едно от тях трябва да бъде гласуването, категоричен е Тодоров. Всеки трябва да си гледа задълженията, след като иска да има някакви права, отсече габровският войвода.
Мира ГАНЧЕВА
Задължителното гласуване ще пресече порочната практика на купуване на гласове и ще бъде избегната ниската избирателна активност, ако се въведе задължително гласуване на изборите. Това е мнението на д-р Николай Николов, областен председател на ВМРО - БНД - Ловеч. Задължителният вот бил само едно от нещата, които организацията предлага да бъдат променени в Закона за местните избори. Практиката, породена от ниското образование, социален статус и разочарование от политическото представителство не може да бъде прекратена с криминализирането й поради взаимния интерес на страните, участващи в нея, каза д-р Николов. А след въвеждането на принципа на задължителното гласуване купуването на гласове става безпредметно и излишно, аргументира се той.
Друга предлагана промяна е въвеждането на изискване за задължително образователно ниво не само на кандидатите, но и за имащите право на глас. Според войводите минималната степен е основно образование, което е необходимо условие, за да може всеки български гражданин да формира политическа воля и да направи разумен избор.
Проектопромените на ВМРО предвиждат още отпадането на деня за размисъл, както и публикуването на екзитпол в деня на изборите. Предхождащият изборите ден отдавна е загубил значението си, защото българското общество достига необходимото равнище на политическа култура много преди него, каза д-р Николов. Съществуването на подобен ден е имало смисъл в началото на демократичните промени, когато вотът е бил силно емоционален и с възможности за крайни настроения. А днес свободният българин не се влияел от агитации и внушения. Такава била и причината да искат войводите да падне ограничителната мярка за публикации на екзитпол. Освен това практиката показвала, че и сега тази забрана се заобикаля умело от редица средства за масово осведомяване.
Колкото до принципа на уседналост, той вече доказа своята безусловна необходимост по време на проведените през май т. г. евроизбори, заключи лидерът на ВМРО в Ловеч.
Цветана АТАНАСОВА
Врачанските войводи подкрепят предложенията за четирите промени в Закона за местните избори, внесени от народните представители на ВМРО - БНД. Според д-р Росен Айков от ръководството на врачанската организация принципът на уседналост, приложен на изборите за европейски депутати, доказа своята необходимост, като предотврати превръщането на ДПС в първа политическа сила.
ВМРО продължава да настоява за въвеждането на задължително гласуване. Промяната се налага поради ниската избирателна активност и прекратяване на порочната практика на купуване на гласовете, смята д-р Айков. Това щяло да пресече възможността местната власт да се контролира от етнически и противоконституционни партии. Подобен закон съществувал в страни членки на ЕС като Гърция и Белгия.
Друго предложение, зад което стои ВМРО, е въвеждането на изискване за завършено основно образование не само за кандидатите, но и за имащите право на глас. То е съобразено с Конституцията на Република България, където в чл. 53, ал.1 е записано, че училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително. Основното и средното образование в държавните и общинските училища е безплатно. Според експертите на ВМРО придобиването на минимална и задължителна образователна степен е безусловно необходимо за всеки български гражданин, за да може той да формира политическа воля и да направи разумен избор. Неграмотният и нискообразованият гласоподавател според д-р Райков лесно се манипулира и купува.
Воеводите застават и зад предложението за отпадане на т. нар. ден за размисъл. Според д-р Айков целта на внесените предложения за промени в Закона за местните избори е да се постигне по-голяма прозрачност и ефективност на изборния процес.
Кремена КРУМОВА
"Аргументите за това предложение се коренят преди всичко в системната криза, в която се намира демокрацията, основана върху липсата на доверие в политиката въобще. А и задължителното гласуване не е прецедент в българската история или в практиката на Европа. Свидетелите сме на настъпили драматични политически и обществени промени, засегнали цяло поколение от едно тоталитарно общество, в което изборите бяха почти задължителни или напълно задължителни, но абсолютно безсмислени", коментира за "BG Север" Милен Михов, областен лидер на ВМРО във Велико Търново. Според него сме влезли в една свръхлиберална политическа система, в която правото да гласуваш е било до такава степен безсмислено от политическата комбинаторика на управляващите, че е девалвирал самият вот и съзнанието на избирателя, че всъщност властта произтича от него и е в неговите ръце.
"Ето защо ние предлагаме задължителното гласуване като механизъм, който да възстанови държавността, да се върнат реалните измерения на властта именно в ръцете на онези, на които тя принадлежи по право, а това са избирателите. Реакциите срещу тази идея, която се обсъжда доста в последно време, не са по същество. Те са свързани с юридически аргументи и поставновки, които всъщност са механизмът за прилагането на тази идея, а не съществената пречка", заяви още Михов. Според него истинските противници на тази стъпка са онези фактори и играчи в политиката, които са най-облагодетелствани от статуквото. "С тази идея избирателят ще се мотивира да упражни своето право на глас. Този, който не упражнява своето право, носи отговорност", смята още главният войвода в старата столица.