СОЦИАЛНО

В Брегово общинари носят хляба по домовете на 1 300 пенсионери

Въпреки разрухата граничното градче придобива все по-европейски вид

Тина ИЛОВА

Граничният със Сърбия град Брегово до неотдавна бе прочут с високите добиви от зърно, с консервите и огромните зеленчукови градини. За да помагат в брането на доматите, в Брегово всяка година пристигаха и студенти от Москва. По договор с Държавния университет руски младежи прекарваха лятото и в консервната фабрика на градчето. За тях някога е изграден специален лагер.

Нищо от това обаче, което е носило слава на Брегово, днес не е оцеляло. Земята пустее, напоителните съоръжения са унищожени и от сегашните разпокъсани ниви престарелите собственици вадят мижави добиви зърно. Консервната фабрика и лагерът й са разграбени и разрушени. Няма го и заводът за водни помпи, също ликвидиран. Гербът на града, на който са изобразени едър житен клас и зъбчатка, изглежда повече знак от миналото, отколкото символ на настоящето. Мнозина бреговчани отдавна са хванали пътя към София, над 200 души се препитават в Италия и Испания.

"Усетихме, че без хората, градът си отива. За това тези, които останаха, се превърнаха в наша основна грижа. Правим всичко, за да ги задържим и улесним живота им", казва кметът Милчо Лалов. И ако Брегово загуби старите си заводи и селскостопански бригади, които създаваха поминък на хората, то нищо от социалните придобивки не е загубено, твърди градоначалникът. Цялата работа на екипа му е подчинена на желанието да се запазят социалният патронаж и дневният дом за стари хора, двата социални дома, училищата, детските градини и яслата, читалищата, здравните служби по селата. Месечната такса за детските градини е само 12 лв. В трихилядния град нормално съществуват две средни училища - СОУ с 370 деца и професионална гимназия - със 170 ученици.

Десетки старци посещават дневния дом, който се намира в центъра на града. В него те прекарват деня под грижите на социални и медицински работници. На 60 души се осигурява храна, която се носи по домовете им. На 1 300 души е организирано и снабдяването с хляб. Местната кооперация го произвежда само за 30 ст. Работници от социалната служба го разнасят по домовете на старите хора. В разнасянето са включени и работници, наети по социални програми, както и общински служители. На обяд всеки тръгва към дома си с чанта с 4- 5 хляба и по пътя ги оставя по домовете на пенсионери от неговата улица. "Не е важно само снабдяването, важен е и контактът с нашите служители. Разменят по някоя дума, интересуват се от управлението", обяснява кметът целта на инициативата. През зимата проучват кой от старците е останал сам в къщи, за да му помагат. Общински служители посещават самотника, палят му печката, носят му храна. Всеки поема патронажа над определен човек и не го изоставя в студа. Ако близките му са далеч от градчето, то общинарите са близо. Грижата за него е тяхна постоянна политика.

Младите са втората грижа на местната власт. В общината закриване на училище или на детска градина е извънредно събитие. Миналата есен закрили училището в село Връв, но създали всички условия децата да бъдат превозвани до Брегово, за да учат. Компютърни кабинети, художествени състави, духова музика, която изнася концерти и в Италия, са създадени в средното училище "Св. св. Кирил и Методи". В професионалната гимназия по селско стопанство пък бъдещи фермери карат стажа си в Италия и Германия. Ние влязохме в Европа през 2001 година, откогато извоювахме наши групи от по 20 - 30 ученици да провеждат производствената си практика в големи ферми в Италия и Германия, изтъква директорката Юлия Томова. В двете средни училища работят по европейски проекти.

Оживени са връзките с училищата на съседния сръбски град Неготин, деца от Брегово дори участват в работата на техния детски парламент. За празника на града пазарят духовия състав на съседното сръбско село Буковче, играят приятелски мачове с отборите на други сръбски села, канят на сцената си художествени състави отвъд границата. Докато горе се наумуват как двете страни да си сътрудничат за решаването на такъв стар проблем като замърсяването на общата река Тимок, ние тук отдавна си живеем по съседски, казва кметът.

В момента Брегово прилича на строителна площадка. Общината е спечелила проект по програма САПАРД за подмяна на цялата водопроводна мрежа. Стойността му е 3,5 млн. лв. Сменят тръбите и асфалтират участъка от входа на града до ГКПП със Сърбия. След подмяната в Брегово изхвърлят старите етернитови тръби и в селата Куделин, Балей, Връв и Ракитница. 350 безработни са наети по социални програми за заетост. Те са ангажирани в подмяната на водопровода, почистването на улиците, разнасянето на хляба по домовете на възрастните хора.

В Брегово е оцеляло и малкото радио. Общината поддържа радиовъзела, по който всеки ден от 11 до 12 часа звучат местни новини. Предаванията нямат претенциите на художествена програма, но съобщават за всичко, което засяга бреговчани. Като изясняването на статута на кариерата за пясък и чакъл в село Куделин, от която и те ще могат да ползват материали за ремонти и нови градежи или времето за преглед на домашните животни от ветеринарните специалисти. За всички взети от общинския съвет решения също се съобщава по малкото радио. То има 300 абонати, а ако в къщи го слушат по 3 - 4 души, то значи, че всеки втори бреговчанин е в час по общинска политика, твърди редакторката на местните новини Елиза Борисова. Таксата за цялата година е само 4 лв.

През последните години Брегово се променя видимо. Разположен на пътя към Европа, градът вече прилича повече на западните си събратя, отколкото на българските градчета от този тип. Заведенията и кафенетата са модерни, обслужването е по европейските модели. И къщите на хората са по-различни - наподобяват европейските, а не нашенските. Това е видът и съдбата на всички гранични градове, твърди кметът. И припомня, че и общинското ръководство отдавна работи за създаването на модерна инфраструктура. Мащабното ново водоснабдяване е част от нея. Следва обновление на пътя Видин - Брегово, асфалтиране на улиците, ремонт на уличното осветление. Модернизира се всичко, което прави животът на границата по-интересен и по-пълноценен.

Общините нямат пари за извозване на боклука до депото край Монтана

Момчил ИВАНОВ

Общините нямат пари за извозване на битовите отпадъци до новото модерно сметище край Монтана, алармираха на среща със зам.-министъра на околната среда и водите Чавдар Георгиев кметовете на повечето общини от региона. Градоначалниците поискаха държавата да отпусне средства за транспорт на боклуците и заплашиха, че ако това не стане, то те ще отворят санирани вече стари сметища и ще хвърлят в тях отпадъците.

В момента само 4 от 11 общини в областта извозват боклуците си до депото край Монтана. Останалите не го правят, тъй като им е скъпо. Кметът на община Георги Дамяново Тодор Тодоров обяви, че транспортните разходи за извозване на отпадъците до Монтана са тройно по-големи в сравнение с разходите за депонирането им в сметища в собствената община. В ироничен стил той обяви, че заради отказа да извозва боклуците на новото депо Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) в Монтана му е наложила глоба, но му излиза по евтино да си я плати и да си хвърля отпадъците в Дамяново, отколкото да плаща транспорт до областния град. Според Тодоров от подобни глоби няма смисъл, а е по-добре централната власт да помогне на местната за извозването на отпадъците. Подобно становище изразиха кметовете на общините Вършец, Якимово, Вълчедръм, Криводол, Берковица и Лом. Някои от тях поискаха съдействие от зам.-министъра за по-бързо придвижване на техните проекти за закупуване на нови контейнери за отпадъци и автомобили за сметоизвозване.

Как да возим отпадъците до Монтана, когато един курс в двете посоки излиза 160 километра, попита кметът на Лом Пенка Пенкова. Тя поиска изграждане на претоварна станция за отпадъци край Лом. Пенкова констатира, че като отказват да извозват отпадъците до депото край Монтана, кметовете провалят държавната политика и подписани споразумения с ЕС. Не сме против европейската интеграция, и ние искаме да се спазват европейските екологични норми, но няма как това да стане без пари, коментира Пенкова.

Зам.-министър Чавдар Георгиев заяви, че членството на страната ни в ЕС изисква от нас да закрием местните сметища до средата на 2009 година. Той увери, че Министерството на околната среда и водите ще помага на общините за разработка на проекти за оптимизиране на сметоизвозването, за изграждане на инфраструктура към регионалните депа, за закупуване на техника за сметосъбиране и сметоизвозване. Министерството обаче не може да финансира извозването на отпадъците до новите депа. От общинските кметове и съвети зависи тази дейност да бъде възможно най-евтина, заяви Георгиев.

Преди месец бях опериран заради затруднено носно дишане и хроничен синузит. Преди операцията имах високо кръвно налягане, бях на постоянно лекарствено лечение. 10 дни след операцията кръвното ми се нормализира. Възможно ли е това да се дължи на самата операция?

Д-р Юрий НИКОЛОВ, специалист УНГ, завеждащ клиника "Св. Параскева"

Такива операции се извършват рутинно с помощта на съвременна апаратура и в нашата клиника. На пръв поглед връзката между кръвно налягане и вътреносови проблеми, водещи до затруднено носно дишане и инфекции, изглежда доста далечна и нереална, но в действителност при доста от хората, които имат такива проблеми, след нормализиране на дишането обикновено се нормализира и кръвното налягане. Имаме доста такива случаи в нашата практиката и този феномен може само да ни радва.

Когато работата на носа не е ефективна, това се отразява на доста други дейности на организма. На първо място се нарушава функцията на белия дроб. При нарушено дишане недостигът на въздух се компенсира чрез дишане през устата. Това води до намаляване съпротивлението на въздушния поток, съответно се намалява и налягането на гръдната клетка, което оказва влияние респективно върху работата на сърцето и на сърдечносъдовата система. Това вероятно е един от водещите механизми, които биха могли да обяснят повишаването на кръвното налягане и връщането му в нормални граници след нормализиране на носното дишане. Разбира се такива едностранни, механистични обяснения за една сложна регулативна система, каквато е човешкият организъм, не са достатъчни. Вероятно тук се намесват и много други фактори.

Затрудненото дишане може да предизвика и алергични и възпалителни процеси в околоносните кухини. Обикновено първо се развива възпалителният процес в резултат на нарушен дренаж на синусите, а този процес често е свързан с функцията на белия дроб - т. нар. синубронхиален синдром, който е доказан научно и говори за една пряка връзка между работата на носа и на белия дроб. Тези възпалителни процеси предизвикат промяна в инервацията на бронхите, променя се луменът, което допълнително затруднява дишането. По този нервнорефлекторен път възпалителните процеси влияят и директно, тъй като гнойният секрет, който се отделя, няма друг път освен да се развива десцендентно от носоглътката, през глътката, през гръкляна, трахеята и белия дроб, предизвиквайки възпаления там.

Много са механизмите, които обясняват връзката между възпалителния процес в носните кухини и на белия дроб, а оттам и на работата на сърдечносъдовата система. Най-вероятно от тези причини и след оперативната интервенция се е възстановило нормалното дишане, а оттам се е нормализирало и кръвното налягане.